ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ / .2019г
Апелативен съд
град Варна
търговско отделение, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ванухи Аракелян
ЧЛЕНОВЕ: Анета Братанова
Магдалена
Недева
Сложи
за разглеждане докладваното от А.
Братанова въззивно т.дело № 473 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 248 ал.1 ГПК и е образувано по молба от С.В.Д.
за изменение на решение № 292/13.12.2018 г., постановено по в.т.д. № 473/2018 г. в частта за
съдебните разноски.
Ответната страна не е депозирала становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Решението на
въззивния съд е редовно връчено на молителя на 10.01.2019 год., чрез
процесуалния представител адв.Т., като от тази дата за страната започва да тече
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата за изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските е депозирана по пощата на 11.02.2019 год., видно от
лицевия печат на плика, положен от Български пощи. Подадената молба е
депозирана в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, при съобразяване на факта, че
10.01.2019 год. е почивен ден.
Разгледана по
същество молбата е неоснователна по следните съображения:
С постановеното по
делото решение Варненският апелативен
съд е отменил решение № 2 от
12.01.2017г. по търг.дело № 150/16г. по описа на Окръжен съд – Шумен като е
отхвърли иска на С.В.Д. ***, ЕГН **********, срещу „Агрея“ ЕООД със седалище
гр.Шумен, ЕИК *********, за заплащане на сумата 59 204.73 лв., претендирана
като обезщетение по чл.86 ал. 1 от ЗЗД за вреди от забава в плащането на
дължимата му на основание чл.125 ал.3 от ТЗ равностойност на дружествения му
дял в „Агрея“ ООД в размер на 265 500 лв. за периода от 02.03.2013г. до
11.05.2015г.
Със същото решение ВАпС е присъдил на „Агрея“ ЕООД сторените
разноски при двукратното въззивно разглеждане на спора, вкл. и адвокатски
хонорар в общ размер от 3500 лева, от които 1000 лева – заплатени по в.т.д.№
151/2017 год. и 2500 лева – заплатени по в.т.д.№ 473/2018 год.
1.С молбата по чл. 248 ГПК се претендира изменение на постановеното решение досежно присъдения адвокатския
хонорар пред настоящата инстанция поради предявено в срок възражение за
намаляването му като прекомерно. Заплатеният адвокатски хонорар възлиза на 2500
лева, а минималният му размер съобразно материалния интерес от спора е 2306,14 лева /чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г./. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е
прекомерно при съобразяване на законовоустановеното минимално възнаграждение и
факта, че въззивното производство е протекло със събирането на гласни доказателства.
Разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.10 от Наредбата урежда
минималното адвокатско възнаграждение за производства по Търговския
закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството, но същата касае неоценяемите искови претенции като чл. 70, чл. 74 ТЗ, чл.
75 и др. Целта на новата разпоредба е да
дефинира по-високо минимално възнаграждение за неоценяеми искове по ТЗ, в
сравнение с предвиденото в чл. 7, ал.1, т.4. По отношение на претенциите с
оценяем материален интерес приложение намира чл. 7, ал.2.
В заключение, възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е
неоснователно.
2. С молбата по
чл. 248 ГПК се претендира изменение на постановеното решение досежно
присъдените разноски по в.т.д. № 151/2017 год. с мотива, че същите не се претендират и не
са обективирани в нарочен списък по чл. 80 ГПК.
Претенцията за разноски по
в.т.д.№ 151/2017 год. е обективирана в списък по чл. 80 ГПК /л.46/. Меродавно
за присъждането на разноските, направени при предходно разглеждане на
спора е страната да ги е претендирала в
хода на съответното производство като повторно представяне на списък не е
необходимо. Съчетаното логическо тълкуване на чл. 80
и чл. 81 ГПК налага извода, че списък на
разноските се представя само пред инстанцията, пред която те са направени.
Когато те вече са били посочени по реда на чл. 80 ГПК,
но постановения по делото резултат изключва отговорността по чл. 78 ГПК за носенето им от противната
страна или приключващият съдебен акт е бил отменен, нов списък не се представя.
Изпълнението на изискването по чл. 80 ГПК
е процесуално действие на страната, което следващата инстанция е длъжна да
зачете при постановяването на резултат по съществото на спора.
Водим от горното, АС – Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането по чл.248 ГПК.
Определението може да се обжалва по реда на
чл. 248, ал.3 ГПК.
Председател:
Членове: