Р Е Ш
Е Н И
Е
No260008
гр. Б., 21.02.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на пети юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия С.гражданско дело No 336 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът-
“***” ООД, гр. С., твърди, че е
собственик на земеделски земи. На ***г. между “***” ООД, в качеството му на наемодател, и “***” ЕООД, в качеството му на наемател, е
сключен Договор No *** за наем на земеделски земи в землището на с. *** общ. Б.,
с обща площ 93,662 дка, за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2017 г.
до 01.10.2018 г. Съгласно договора наемателят се съгласил да заплати на
наемодателя наемна цена по 27 лв./дка
или за 93,662 дка – 2528.87 лв., като плащането е договорено да се извърши до
01.03.2018 г.
На ***г. между “***” ООД, в
качеството му на наемодател, и “***”
ЕООД, в качеството му на наемател, е сключен Договор No
*** за наем на земеделски земи в землището на с. *** общ. Б. и с. Т., общ. Б.,
с обща площ 13,230 дка, за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2017 г.
до 01.10.2018 г. Съгласно договора наемателят се съгласил да заплати на
наемодателя наемна цена по 27 лв./дка
или за 13,230 дка – 357.21 лв., като плащането е договорено да се извърши до
01.03.2018 г.
Поддържа, че наемодателят “***” ООД изпълнил задължението
си да предаде отдадените под наем имоти в държане на наемателя. Наемателят “***” ЕООД ползвал имотите по тяхното
предназначение. Въпреки това наемателят изпаднал в просрочие при изпълнение на
задължението си за плащане на наемната цена за стопанската 2017/2018 г. и не
извършил никакво плащане по сметката на ищеца. Моли съдът да постанови решение,
с което осъди ответника да му заплати сумата от 2886.08 лв., представляваща
дължима наемната цена по Договор No ***/***г. и
Договор No ***/***г. за отдаване под наем на 106,892
дка земеделски земи в землището на с. Н. и с. Т., общ. Б. за стопанската
2017/2018 г., и сумата от 574.06 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 02.03.2018 г. до 15.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- “***” ЕООД, гр. Б. в срока по чл. 131 от ГПК
не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковете. В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете като неоснователни
с твърдения за липса на сключени договори поради неподписването им от надлежен
представител на ищцовото дружество, както и за липса на реално предаване от
ищеца на ответника на процесните имоти. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
От
заверено копие на Договор за наем на земеделска
земя No *** от ***г. се установява, че на посочената
дата между “***” ООД, гр. С., представлявано от С.И.С., на основание пълномощно
от 25.04.2016
г., действащо чрез пълномощника си В.С.С.на основание пълномощно от 09.05.2016 г., от една
страна като наемодател, и “***” ЕООД, гр. Б. от друга страна като наемател, е
сключен договор, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя под
наем, за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи, находящи
се в Община Б., подробно индивидуализирани в договора, с обща площ 93.662 кв.м.,
за срок от 1 стопанска година, считано от 01 октомври 2017 г. до 01 ноември
2018 г. вкл., срещу заплащане на наемна цена в размер на 27.00 лв. за декар
наета земеделска земя, или общо сумата 2528.87
лв., платима от наемателя в срок до 01.03.2018 г. по банков път на посочена в
договора банкова сметка ***. Съгласно чл. 6 от договора, с подписването
му страните се съгласяват, че имотите са предадени в надлежно състояние, което
обстоятелство не може да се оспорва от наемателя и същият е запознат със
сервитутните ограничения, наложени върху някои от имотите. Договорът е подписан
и от двете страни по него.
Видно
от заверено копие на Договор за наем на
земеделска земя No *** от ***г. се установява, че на посочената
дата между “***” ООД, гр. С., представлявано от С.И.С., на основание пълномощно
от 25.04.2016
г., действащо чрез пълномощника си В.С.С.на основание пълномощно от 09.05.2016 г., от една
страна като наемодател, и “***” ЕООД, гр. Б. от друга страна като наемател, е
сключен договор, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя под
наем, за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи в Община Б.,
подробно индивидуализирани в договора, с обща площ 13.230 кв.м., за срок от 1
стопанска година, считано от 01 октомври 2017 г. до 01 ноември 2018 г. вкл.,
срещу заплащане на наемна цена в размер на 27.00 лв. за декар наета земеделска
земя, или общо сумата 357.21 лв.,
платима от наемателя в срок до 01.03.2018 г. по банков път на посочена в
договора банкова сметка ***. Съгласно чл. 6 от договора, с подписването
му страните се съгласяват, че имотите са предадени в надлежно състояние, което
обстоятелство не може да се оспорва от наемателя и същият е запознат със
сервитутните ограничения, наложени върху някои от имотите. Договорът е подписан
и от двете страни по него.
Видно
от заверено копие на Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 25.04.2016
г., със същото В.С.Г. и Т.Л.Ш., в качеството си на управители на “***” ООД, гр.
С., са упълномощили С.И.С.с права, сред които да
отдава под наем и/или аренда всички притежавани от дружеството недвижими имоти
– земеделски земи, като е включени и правото да преупълномощава
изцяло или с част от правата, дадени му в това пълномощно.
От
заверено копие на Напомнително писмо от ****ООД до ***
ЕООД се установява, че от страна на ищцовото дружество е изпратена покана до
ответното дружество за заплащане в седмодневен срок от получаването й на
наемните цени по двата договора за наем – от ***г. и от ***г., в общ размер на
2886.08 лв., чиито падеж е изтекъл на 01.03.2018г., заедно с обезщетение в
размер на законната лихва от 505.91 лв. Писмото е получено от адресата на
26.11.2019 г., видно от известието за доставянето му.
Представено
е заверено копие на Фактура No ****г., издадена от ищеца за предоставените услуги на ответника по двата
договора за наем със сума за плащане общо в размер на 2886.08 лв.
По
делото са приети и заверени копия на 9 бр. нотариални актове за покупко-продажба
на поземлени земеделски имоти, от които се установява придобиване на правото на
собственост от страна на ищцовото дружество на земеделските земи, за които са
сключени процесните договори за наем на земеделска земя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По
исковете с правно основание чл. 232,
ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на наемна
цена.
Между страните са налице валидни договори за наем на земеделски земи, сключени в писмена форма
- Договор за наем на земеделска
земя No *** от ***г. и Договор за наем на земеделска земя No
*** от ***г., по силата на които ищцовото
дружество “***” ООД, гр. С. в качеството му на наемодател, е предоставило на ответното
дружество “***” ЕООД, гр. Б., в качеството
на наемател, за временно и възмездно ползване
земеделски земи, находящи се в Община Б., конкретно описани в договорите, с
обща площ от 93.662 кв.м. – по първия договор, и 13.230 кв.м. – по втория, за
срок от 1 стопанска година всеки, считано от 01 октомври 2017 г. до 01 ноември
2018 г. включително, срещу насрещно задължение на наемателя за заплащане на
наемна цена в размер на 27.00 лв.
за декар наета земеделска земя в
срок до 01.03.2018 г., която по първия
договор възлиза на сумата от 2528.87 лв., а по втория - 357.21 лв., или общо по
двата договора в размер на 2886.08 лв. Договорите са подписани и за двете
страни по тях.
Наемодателят
е изправна страна по договора, доколкото е изпълнил задължението си, като е
предоставил за ползване на наемателя процесните земеделски земи, което се
установява от представените по делото писмени договори за наем. Ответникът, на
свой ред, не е изпълнил насрещното си задължение да плати наемните цени за
процесния период от 01 октомври 2017 г. до 01 ноември 2018 г. вкл. (1 стопанска година), платима в срок до 01.03.2018 г., поради което дължи заплащането
им. Същият не твърди, нито ангажира доказателства за плащане на наемните цени
по двата договора в общ размер от 2886.08 лв., което обстоятелство подлежи на
установяване в негова тежест. Поради това исковете се явяват основателни и
следва да бъде изцяло уважени.
Неоснователно
са възраженията на ответната страна за недължимост на задължението поради това,
че липсват представени по делото доказателства за реално предаване от ищеца на
ответника на процесните имоти. Видно от двата договора, съгласно чл. 6 от
същите двете страни по него са удостоверили, че с подписването им се
съгласяват, че имотите са предадени в надлежно състояние на наемателя.
Същевременно, обстоятелството дали наемателят е ползвал имотите по тяхното
предназначение и дали ги е декларирал в съответната Общинска служба по
земеделие е неотносимо към задължението му за заплащане на наемната цена по
наемното правоотношение.
Неоснователно
е и възражението на ответника за липса на сключени договори между страните
поради обстоятелството, че същите са подписани за ищцовото дружество не от
законните представители на дружеството- В.С.Г. и Т.Л.Ш., а от името на С.И.С.
чрез пълномощник В.С., и което лице не е вписано в Търговски регистър. На първо
място, по отношение на С.И.С. по делото е представено пълномощно с нотариално
заверени подписи от 25.04.2016 г., с което законните представители на “***”
ООД, гр. С. – управителите В.С.Г. и Т.Л.Ш., са го упълномощили с правото да
отдава под наем и/или аренда всички притежавани от дружеството недвижими имоти
– земеделски земи, включително да преупълномощава
други лица с правата по пълномощното. Действително, по отношение на лицето В.С.С.,
подписало договорите като пълномощник на С.И.С., представляващ по пълномощие
ищцовото дружество, не е представено доказателство за упълномощаването му,
респ. наличие на представителна власт по отношение на дружеството-ищец. Следва
да се посочи обаче, че доколкото и двете страни по договора са търговци, то
приложение намира и разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, според която
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията му, ако не се противопостави
веднага след узнаването му. След като от страна на ищеца е налице позоваване на
сключените от негово име договори за наем, то очевидно не е налице противопоставяне
от негова страна, поради което и по
силата на чл. 301 от ТЗ следва да се приеме, че същият е потвърдил действията
по сключване на процесните договори, в случай, че същите са сключени от лице
без представителна власт.
По иска за заплащане
на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно сключените
между страните договори за наем наемателят
се е задължил да заплати дължимата по всеки един от договорите наемна цена в
срок до 01.03.2018 г. При това,
считано от 02.03.2018 г. наемателят е изпадал в забава по отношение на задължението
му за заплащане на дължимата наемна цена. С оглед установеното по делото
неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на наемните цени по
двата договори в общ размер от 2886.08
лв., то същият дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
исковия период, а именно от деня на забавата – 02.03.2018 г. до 15.02.2020 г. Съгласно представената по делото разпечатка - изчисляване на лихви, както и при
изчисляването й от съда с помощта на електронен продукт за изчисляване на законна
лихва, то обезщетението
за забавено плащане е в размер на 574.06
лв. Предвид това искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора и направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 465.44
лв., от които 165.44 лв. лв. за държавна
такса и 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Б., ул. “***” No **, представлявано
от управителя Г.Н.Г., да заплати на “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н “***”, бул. “***”, No
***, ет. *, офис **, представлявано от управителя В.С.Г., на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2886.08 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и
шест лева и осем стотинки/, представляваща неизплатена наемна цена по Договор за наем на земеделска земя No *** от ***г. и Договор за наем на земеделска земя No ***/***г. за стопанската 2017/2018 г., на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 574.06 лв. /петстотин
седемдесет и четири лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2018 г. до
15.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 465.44 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки/ за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :