Определение по дело №590/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 260 067

 

гр. Пловдив, 26.10.2020 година

 

 

 

Пловдивският апелативен съд,  първи търговски  състав, в закрито заседание на    двадесет и трети октомври        две хиляди и   двадесета година  в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                              КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Костадинова  в.ч. т. дело № 590   по описа за 2020     година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по чл.274 ал.1 от ГПК.

С определение № 1306/30.06.2020 година, постановено по т. дело №  964/2019 година по описа на  Окръжен съд – Пловдив, е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК - до приключване на производството по а.х.д.№3661/2019г. на АССГ, 71 състав.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от ответника в първоинстанционното производство  „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК …. Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, не били налице предвидените в чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК предпоставки за спиране на производството по предявения   осъдителен иск, решението по административното дело нямало преюдициално значение за търговския спор между страните. Във връзка с това оплакване са изложени подробни съображения, които настоящият съдебен състав ще обсъди в мотивите си.    Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за по-нататъшното му разглеждане.

Частна жалба срещу определението  с оплаквания за незаконосъобразност по подробно изложени в нея съображения и искане за отмяната му е подадена и от конституираното пред първата инстанция трето лице помагач на страната на ответника  Н… ЕАД. 

Срещу частните жалби са подадени писмени отговори от ищеца в първоинстанционното производство „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК …, с изразено становище за тяхната неоснователност.

Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Частните жалби са процесуално допустими, подадени са срещу преграждащо развитието на производството определение,  в срока по чл. 275 от ГПК.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

Производството по т.д. №964/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив е образувано по предявен осъдителен иск от „ Б.Е.“ ЕООД срещу „Е.Б.Е.“ ЕАД.  Предмет на предявения иск са дължими суми – главница, представляваща дължима  цена  на продадена електрическа енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 357/27.03.2012 година за периода от 01.11.2016 година до 08.11. 2019 година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както  и мораторни лихви върху забавеното плащане на главниците, представляващи разликата между реално платените суми и дължимата преференциална цена върху цялото количество на произведената електроенергия по посочения договор. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че  в резултат на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, т.2.14., ответникът е спрял да изкупува на  определената от КЕВР преференциална цена  от 567,41 лв./МWh произведената от фотоволтаичната електроцентрала на ищеца електроенергия над  размера от  1188 kWh. Количествата, произведени над този размер, били изкупувани на по-ниска цена, като претенцията на ищеца се основава на разликата между преференциалната цена и по-ниската цена, на която е изкупувана произведената от него електроенергия. В исковата молба се твърди, че решение № СП-1 от 31.07.2015 година в частта му по т.2.14 е обжалвано и е отменено с решение № 4937 от 20.07.2017 година по адм. дело № 3247/2016 година на Административен съд София-град, което е оставено в сила с решение № 14886 от 03.12.2018 година на ВАС, ІV отделение. Посочено е, че съгласно непротиворечивата съдебна практика отмяната на  незаконосъобразното решение  на КЕВР има обратно действия и отменя последиците му. Това са обстоятелствата, въз основа на които е претендирано присъждане на исковите суми.

Като трето лице – помагач по делото по искане на ответника, е конституирано Н… ЕАД.

Ответникът и третото лице помагач оспорват предявените осъдителни искове,позовавайки се на приетото от  КЕВР ново решение  № СП-2/06.03.2019 год. след  отмяната на предходното Решение № СП-1 от 31.07.2015г., с което били установени,  считано от 31.07.2015г., идентични  параметри на  нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия  и за което се поддържа, че има обратно действие и подлежи на предварително изпълнение.

  Ищецът поддържа нищожност и незаконосъобразност на  решение  на КЕВР № СП-2/06.03.2019г., като се позовава    на това, че то не е влязло в сила.  От признанията на  страните се установява, че ищецът е обжалвал посоченото решение, като страните по  настоящото дело  са и страни по образуваното     административно дело  №3661/2019г. на АССГ, срещу решение на КЕВР №СП-2/06.03.2019г.  Производството по това дело не е приключено с окончателен съдебен акт. При тези обстоятелства по искане на ищеца е постановено спиране на производството по търговското дело  на основание чл. 229, ал. 1,  т. 4 от ГПК с обжалваното  определение.

Съдът намира, че определението за спиране на производството по делото е правилно и законосъобразно.

Основният спорен въпрос, очертан от страните с изложените обстоятелства и направените възражения е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество електрическа енергия, произведено от ФЕЦ на ищеца или  само на количествата до НСП. Отказът  на „Е.Б.Е.“ ЕАД да заплати по преференциални цени  произведената от възобновяеми източници електроенергия над НСП, се основава  именно на Решение № СП – 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР. При това положение  разрешаването на спора между страните по настоящото дело зависи от изхода   на делото, образувано по жалба срещу цитираното решение на КЕВР, а именно  административно дело  № 3661/2019 г. на АССГ с влязъл в сила акт.  Налице е  връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК,, поради което производството по търговския спор следва да бъде спряно до приключване на административното дело.

Отмяната на решение на КЕВР № СП-2/06.03.2019г. като индивидуален административен акт,  ще доведе до отпадане с обратна сила на породените с него правни последици изобщо, включително  между страните по спора. Валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред административния съд, има значение за правата на ищеца по настоящото дело, доколкото съгласно разпоредбата на чл.302 от ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.1 от АПК решението по административното дело има сила за страните по делото, а при отмяна на оспорения акт съдебното решение има действие по отношение на всички.  При отмяната  на индивидуален  административен акт  с решение на административния съд отпадат  правните му последици с обратна сила.  Аргумент за това  може да се извлече и от  разпоредбата на   чл.195 ал.1 от АПК. С нея   изрично е уредено   изключение от общото правило  за обратната сила на отмяната на административните актове, като е предвидено, че отмяната на подзаконов нормативен акт има действие от деня на влизането в сила на съдебното решение.   В случая обаче  не се касае за подзаконов нормативен акт.

 Частните жалбоподатели се позовават  на определение №597/30.09.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1628/2019г., второ т.о., в което действително е изразено становището, отнасящо се до конкретната хипотеза,  че отмяната на индивидуален административен акт  и свързани с него последици нямат    преюдициално значение  за спорното правоотношение. В редица други  съдебни актове на  ВКС обаче  е застъпено  противоположното становище, а именно  че висящото административно производство относно  валидността и законосъобразността на индивидуален административен акт има преюдициално значение за гражданскоправен или търговски спор,  за  разрешаването на който последиците от отмяната на индивидуален административен акт биха имали значение. В този смисъл са определение №604/04.10.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1869/2019г., второ т.о.; опр. №410/27.09.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1813/2019г., първо т.о.; опр. №340/22.07.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1250/2019г., първо т.о. Същите са постановени по повод висящото административно производство относно законосъобразността на Решение на КВЕР № СП-1 от 31.07.2015г., като не е допуснато касационно обжалване на въззивни определения, постановени в идентична хипотеза. В цитираните определения е прието наличие на връзка на преюдициалност между административен спор с предмет обжалване на решението  на КЕВР за установяване нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което се определят преференциалните цени и търговски спор за договорно неизпълнение от страна на купувача за заплащане на разликата в цената на произведено и продадено количество електроенергия и заплатената такава, която е формирана именно в резултат на обжалвания административен акт.

Следващата група доводи, които се поддържат в частните жалби,  са свързани с разпоредбата на  чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, според която решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани пред АСГС, като обжалването не спира изпълнението на решението. Според настоящия съдебен състав тази правна норма касае изпълнението на решението на КЕВР като административен акт. Спорът по търговското дело  е свързан не със  самото изпълнение на решението на КЕВР като административен акт, а  с  отражението му   върху  отношенията между    страните  по договора, по-конкретно върху правата на ищеца да получи преференциална цена за цялото произведено количество електроенергия, респ. с последиците от евентуалната му отмяна върху тези отношения. Безспорно е, а и по-горе съдът изложи съображения за това, че валидността и законосъобразността на решението на КЕВР  № СП -2/06.03.2019  година имат значение за  съществуването на претендираното от ищеца право да получи по-висока, преференциална цена за произведената електроенергия , надхвърляща рамките на нетното специфично производство, установени с него. С оглед на това и при съобразяване на  факта, че  при   евентуална отмяна на решението на КЕВР то отпада с обратна сила от момента на издаването му, съдът счита, че  са налице условията на чл. 229, ал. 1,2 т. 4 от  ГПК за спиране на производството по търговския спор до произнасяне  с окончателен съдебен акт на административния съд за валидността и законосъобразността на решението на КЕВР. За да се произнесе по спора, гражданският съд следва да се съобрази с това дали индивидуалният административен акт е валиден и законосъобразен, доколкото от него зависи правоотношението между страните.   

По изложените съображения частните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. 

Ето защо  Пловдивският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1306/30.06.2020 година, постановено по т. дело №  964/2019 година по описа на  Окръжен съд – Пловдив,  с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК  до приключване на производството по а.х.д.№3661/2019г. на АССГ, 71 състав с влязъл в сила съдебен акт.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

  

                            

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                       

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                            2.