Мотиви към присъда №118/17.09.2018г.
по НОХД №266/2017г., изготвени на 01.11.2018г.
РП- С. е
внесла обвинителен акт против подсъдимия А.С.Г. за престъпление по чл.216, ал.1,
предл.2 от НК.
В съдебно
заседание пострадалата се явява лично и с упълномощен повереник и не желае да
предявява граждански иск. Моли да бъде конституирана в качеството на частен
обвинител.
Съдът счете,
че искането е основателно и конституира пострадалата в качеството на частен
обвинител.
В съдебно заседание
подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, който счита, че не се е
доказало по несъмнен начин, че извършител на деянието е точно подсъдимия. Лично
и чрез защитника си моли да бъде оправдан. Алтернативно защитника на подсъдимия
счита, че се касае за маловажен случай. Моли съда ако приеме, че деянието е
извършено от подсъдимия да го преквалифицира и да наложи на подсъдимия
наказание „Глоба” по чл.216, ал.4 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага да се наложи на подсъдимия наказание „Пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ЕДНА година и
ШЕСТ месеца като се явява и подписва пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ТРИ пъти седмично, 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца и 3. „Включване в
програми за обществено въздействие” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца.
В последното съдебно
заседание частната обвинителка не се явява. Явява се упълномощения от нея
повереник, който поддържа обвинението наред с прокурора. Относно наказанието
предоставя вида и размера му да се определи от съда като се вземе предвид
тежестта на извършеното от подсъдимия деяние.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Пострадалата
от престъплението, св. М.М. и подс. А.Г. имали връзка от месец ноември 2015г.
до месец февруари 2016г. Разделили се и след раздялата били в лоши отношения.
На 16.04.2016г. св. М. и нейна приятелка, св. Т.Л. били в компания с още две
момчета в гр. С., в бар. „Ленин”. Около 04,00 часа на 17.04.2016г. св. М.
закарала младежите близо до областната управа на гр. С. и двете с приятелката й
продължили към бар „Мелъди”, находящ се на бул. „Братя Миладинови” в гр. С.. Св.
М. управлявала лек автомобил марка „БМВ” с рег. №СН 2725 ВН. Автомобилът бил нейна
собственост и тя го паркирала на улицата пред заведението. След като влезли в
заведението двете седнали на бар плота до диджея и си поръчали питиета- св. М.
безалкохолно, а св. Л. алкохол. Малко по- късно св. М. забелязала в заведението
да влиза бившия й приятел, подс. А.Г.. Той се оглеждал, обикаляйки заведението
очевидно търсейки някого. Св. М. казала на приятелката си, че бившият й приятел
е влязъл в заведението и я помолила да го следи с поглед и да й казва какво
прави. Подсъдимият се насочил към тях, хванал пострадалата за косата и започнал
да я дърпа назад, а с другата ръка я хванал за гърлото и казал, че ще я убие.
Всичко станало бързо, след което се намесила охраната, св. Т.Д., който го
изкарал навън. Св. Д.М. също излязъл навън като и той и св. Д. видели човека,
който е изведен от заведението да спира до автомобила на пострадалата, след
което е ритнал три пъти към този автомобил и се е качил на друг автомобил марка
„Мерцедес”, намиращ се пред автомобила на пострадалата. След това е потеглил от
местопроизшествието към светофара до „Рикас център”. Впоследствие бил огледан
от тях автомобила на пострадалата и двамата са видели, че страничното огледало
от лявата страна виси, т. е. не е на мястото си. Св. М. съобщил за случилото се
на телефон 112 като междувременно пострадалата също е била излязла от
заведението и го е помолила да се обади като му е казала, че извършител на
деянието е А.Г.. Пострадалата е научила за това, че е изпочупен автомобила от
св. Г.Г., който по това време се е намирал извън заведението. Той е влязъл и й е
казал, че вънка и чупят колата. На място пристигнал екип на РУ на МВР- С. и
дежурна следствено оперативна група. Бил извършен оглед на местопроизшествието
и като веществени доказателства били иззети парчета от гума от предна лява
врата, които били запечатани в найлонов плик.
По делото е
изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението, на която е видно, че
стойността на нанесената щета възлиза на сумата от 810 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите М.М. и Т.Л., тъй като същите са
безпротиворечиви, логични, относими са към предмета на делото и взаимно
допълващи се.
Съдът
кредитира и показанията на св. Д.М. дадени по време на досъдебното производство
и прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. От неговите показания е видно, че
той е видял лицето, което е имало разправия с пострадалата в заведението и че
това лице е същото, което е ритало автомобила на пострадалата. Макар да не е
можал да го разпознае неговите показания кореспондират с показанията на
пострадалата и може да се направи категоричен извод, че се касае за едно и също
лице, а именно за подсъдимия Г..
Съдът
кредитира и показанията на св. Т.Д. дотолкова, доколкото от тях става ясно, че
той е отишъл до автомобила с пострадалата и е видял какви са пораженията по
него. В частта, с която категорично заявява, че не е виждал подсъдимия и че се
касае за друго лице показанията му не следва да се кредитират, тъй като те
противоречат на останалите доказателства по делото. Противоречат на показанията
на св. М. и на пострадалата М., а те са били заедно навън пред заведението.
Показанията на
св. А.В. съдът кредитира дотолкова, доколкото от тях става ясно, че той е
разбрал за случая впоследствие, че не е присъствал там, а се е запознал с
пострадалата и е видял пораженията по автомобила едва сутринта.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите П.С., Д.Д., П.Д., С.Ч., В.М., А.М. и В.С., тъй като
нито един от тях не си спомня нищо за случая пред бар „Мелъди” на 17.04.2016г.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Г.М., В.В. и Ю.К.. Техните показания
кореспондират единствено с обясненията на подсъдимия, а така също и помежду си.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те представляват негова
защитна теза и с тях той цели своето оневиняване. Показанията на тези трима
свидетели също целят оневиняване на подсъдимия. Дадени са от заинтересовани
лица като В.В. е негов братовчед, а Ю.К. съсед. Те се опитват със своите
показания да осигурят алиби на подсъдимия Г.. Техните показания, а така също и
обясненията на подсъдимия не кореспондират с показанията на пострадалата и
изброените по- горе свидетели Т.Л., Д.М. и Т.Д.. Тези трима свидетели не са
заинтересовани от изхода на делото, а и техните показания се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, протокола за оглед на
местопроизшествие и съдебните експертизи.
Съдът
кредитира показанията на св. Г.И.Г., дадени по време на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК.
Неговите показания също кореспондират с показанията на свидетелите М., Л., М. и
Д..
Показанията на свидетелите В., К. и М.
противоречат и на показанията на св. Г.Г.. Обясненията на подсъдимия също не
кореспондират с показанията на св. Г.. Ето защо съдът счита, че обясненията на
подсъдимия са негова защитна теза, а показанията на тези трима свидетели са
дадени с цел оневиняването на подсъдимия, поради това и те кореспондират
единствено помежду си, а противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът счита,
че следва да се кредитират показанията на св. И.И. дотолкова, доколкото от тях
става ясно, че е видял нанесените щети по автомобила на пострадалата. В останалата
част показанията му не следва да се кредитират, тъй като те касаят разправията
между колегата му К. и св. Г.Г.. Съдът не следва да кредитира и показанията на
св. К., тъй като той не си спомня за ударената кола, а единствено за разпрата
между техния екип и св. Г., когото и са арестували същата вечер.
Съдът кредитира писмените
доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава
вяра на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна
експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Съдът дава вяра и на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно- техническа експертиза, тъй като то също не
бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Съдът не следва да дава вяра на приложеното
по делото веществено доказателство, тъй като същото е неотносимо към предмета
на делото. То не е било изследвано нито от какъв произход е, нито как е било
нанесено върху вратата и калника на автомобила на пострадалата.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С деянието си подс.
Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, затова че на 17.04.2016г. в гр. С., на бул.
„Братя Миладинови” пред „Инвест банк” противозаконно повредил чужда движима вещ-
преден ляв калник, предна лява врата, ляво странично огледало за задно виждане
на лек автомобил „БМВ 320”
с рег. №…….. на стойност 810 лева, собственост на М.М.М. *** като случаят е
маловажен.
Авторството на деянието е несъмнено. Доказа
се по категоричен начин, че подс. Г. е нанесъл повредите по автомобила на
пострадалата М.. Доказа се по несъмнен начин, че точно той е счупил лявото
странично огледало за задно виждане и е нанесъл удари с крак по левия калник и
по предна лява врата. Доказа се от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин, че точно той е имал разправия в бар „Мелъди” с пострадалата М.,
че е бил изведен от св. Т.Д. извън заведението и че вместо да си тръгне веднага
той първо нанесъл удари с крак по предния ляв калник на автомобила, предната
лява врата и е счупил страничното огледало. Доказа се безспорно, че след тези
удари се е качил в автомобила на майка си и е напуснал местопроизшествието. Както
бе посочено по- горе съдът кредитира показанията на пострадалата М. и на св. Т.Л.,
св. Д.М., св. Т.Д. и св. Г.Г.. От техните показания по несъмнен начин се
установява, че автор на деянието е точно подс. А.Г.. Съдът посочи по- горе, че
не следва да се кредитират показанията на свидетелите Г.М., Ю.К. и В.В., тъй
като те противоречат на основния събран по делото доказателствен материал.
Кореспондират единствено с обясненията на подсъдимия и целят неговото
оневиняване.
Деянието подс. Г. е извършил с действие
и с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Съдът следва да оправдае подсъдимия
относно първоначално повдигнатото обвинение по чл.216, ал.1, предл.2 от НК.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието му по време на
досъдебното производство и сравнително добрите му характеристични данни.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете предишното осъждане на подсъдимия.
Съдът счете, че се касае за
маловажен случай, тъй като се касае за незначителност на вредните последици, а
именно под две минимални работни заплати за страната, че същите са
възстановени, а и с оглед на изложените по- горе смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства престъплението представлява по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид. Ето защо съдът счете, че следва да оправдае подс. Г. по първоначално
повдигнатото обвинение по чл.216, ал.1 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът прие, че следва да наложи на подс. Г., предвиденото в чл.216, ал.4 от НК алтернативно
наказание, а именно наказание „Глоба”. Счита, че с оглед постигане целите на
наказанието и най- вече за поправянето на подсъдимия, следва да му наложи наказание
в максималния предвиден размер, а именно в размер на 300 лева.
Така определеното наказание съдът
счита за справедливо и за отговарящо в пълна степен на обществената опасност на
деянието и на подсъдимия.
С оглед
правилата на процеса, съдът счете, че следва да осъди подсъдимия Г. да заплати
в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 175,10 лева, представляваща
разноски направени по време на досъдебното производство. Следва да бъде осъден подсъдимия
да заплати в полза на съдебната власт по сметка на С. районен съд сумата от 40
лева, представляваща направени разноски по време на съдебното производство.
Съдът следва
да се произнесе и по приложените по делото веществени доказателства един брой
плик съдържащ парчета от гума, иззети от предна лява врата по време на огледа,
запечатани с лепенка №Б 4290/2016г. на ОД на МВР- С. и един брой DVD- R с надпис върху него „Инвест”
като същите следва да се унищожат като вещи без стойност.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: