Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86
гр. Враца, 27.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети
състав, в публичното заседание на 6.02.2020 г. /шести февруари две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ:СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм. исково д. № 817 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс
вр.чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е на
основание искова молба от Н.И.С. ***, депозирана чрез пълномощника ѝ адв.
Д.Х.,***, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска – 300,00
/триста/ лева. В исковата молба се твърди, че ищцата е претърпяла имуществени
вреди в размер на търсената сума, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение
в процеса по оспорване на НП, което е прието за незаконосъобразно и е отменено
с влязло в сила решение по АНД № 150/2019 г. на Районен съд – Козлодуй.
Претендира се заплащане на обезщетение за тези претърпени имуществени вреди,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените в
настоящия процес разноски, съобразно приложен по делото списък.
Ответникът – ОДМВР –
Враца, редовно призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по предявения иск.
Участващият в делото
прокурор дава заключение за основателност на исковата претенция. Изтъква, че е
налице сключен договор за правна защита, в който е уговорено адвокатско
възнаграждение от 300,00 лева и отделна разписка за заплащането на сумата от
150,00 лева. Допълнително са заплатени също с разписка 150,00 лева в рамките на
договорената в пълен размер сума от 300,00 лева, което от гледна точка на
достоверната дата не се отразява на основателността и доказването на исковата
претенция и моли същата да бъде уважена от съда.
Към делото е
приложено АНД № 150/2019 г. на РС –
Козлодуй, предмет на разглеждане по което е било Наказателно постановление №
19-5735-000052/16.04.2019 г. на Началник РУ – АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца.
Административният
съд, като се запозна с доводите и съображенията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор и
от приетите писмени доказателства се установява, че с НП № 19-5735-000052/16.04.2019
г. на Началник РУ – АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца, на ищцата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. С решение № 77 от 28.08.2019 г., постановено
по АНД № 150/2019 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй е отменено цитираното по-горе наказателно постановление.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 26.09.2019 г.
В производството пред
Районния съд ищцата е ползвала адвокатска защита, видно от приложения договор
за правна защита и съдействие от 08.05.2019 г. (л.
6 от АНД № 150/2019 г.), с договорено възнаграждение
от 300,00 лева, платими в брой, като е налице отбелязване, че са платени – 150,00
лева.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал оспорения акт.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се
установи, че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с
влязло в сила решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган
го е издал, което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за
причинените вреди. НП е издадено от Началник РУ – АЕЦ Козлодуй към ОДМВР –
Враца, а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са
юридически лица.
Предвид това
предявеният иск е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество
е частично основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите
лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна
дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който
препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общината по посочения ред.
В случая безспорно е
налице отменен акт – наказателно постановление № 19-5735-000052/16.04.2019 г.,
издадено от Началник РУ – АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца, отменено с Решение № 77
от 28.08.2019 г., постановено по АНД № 150/2019
г по описа на РС – Козлодуй, влязло в сила на 26.09.2019 г. Този факт е
безспорен между страните, при което е доказано наличието на първата изискуема
предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Именно издаденото НП,
което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за
ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и
съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на
адвокатски хонорар за процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за
ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар
за това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита при
обжалване на НП, в случай, че не е в състояние само
да организира защитата си, ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за обезпечаването на
успешния, а в случая и окончателен изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и
Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело №2/2016 г. на
Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния
административен съд. Съгласно цитираното ТР при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
При тези констатации съдът намира, че е доказано наличието и на
останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на
претърпени имуществени вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт -
наказателно постановление и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание.
По отношение размера
на обезщетението, ищцата претендира имуществени вреди в размер на 300,00 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие в производството по АНД №150/2019г. на РС – Козлодуй. От представения договор за правна защита и съдействие в това
производство се установява, че между ищцата и процесуалния представител е
договорено адвокатско възнаграждение за сумата от 300,00 лева, платими в брой, от
които ищцата е заплатила в брой при подписване на договора на 08.05.2019 г.
сумата от 150,00 лева.
За да има договорът
характер на разписка, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., е
необходимо посочената в него сума не само да бъде договорена между страните, но
и реално платена в рамките на производството по НАХД и преди постановяването на
решение по спора. Няма пречка заплащането или доплащането на съдебни разноски
за процесуално представителство до размера на договореното възнаграждение да
бъде доказано с отделна разписка за извършеното плащане, но същата следва да бъде
представена в съдебното производство, в
което се представя и договорът за правна защита и съдействие. Представената в
настоящето производство разписка за заплатена сума от 150,00 лева на адв. Д.Х.,
отнасяща се за предходно съдебно производство, не може да послужи като
доказателство за претърпени имуществени вреди, след като не е представена в
административнонаказателното производство. По тези съображения искът за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП, съдът
намира за доказан по основание, а по размер само за сумата от 150,00 лева, за
която е налице отбелязване в договора, че реално е платена и следва да се
уважи. В останалата част до пълния претендиран размер от 300,00 лева, искът следва
да се отхвърли като недоказан. Върху присъденото
обезщетение следва да бъде начислена и законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, съобразно направеното искане от ищцата.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане, на ищцата следва да бъдат присъдени
частично и направените от нея деловодни разноски в това производство. По делото е представен договор за правна
помощ от 06.11.2019 г., от който е видно, че ищцата е договорила и заплатила в
брой възнаграждение за адвокатска защита
в размер на 300,00 /триста/ лева. Съобразно
уважената част от иска на ищцата следва да се присъди за адвокатско
възнаграждение сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лв. и държавна такса от 10 /десет/
лв., или общо следва да ѝ се присъдят деловодни разноски от 160/ сто шестдесет/
лева.
Воден от горното и на основание чл.172 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С. *** сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила
решение НП, издадено от Началник РУ – АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2019
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер от
300,00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С. *** сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд чрез Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: