Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 08.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Чавдар Ангелов като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 4408 по описа
на съда за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от А.Г.Н. срещу П. на Р.Б., с която е предявил
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ и
чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че през 2005 г.
срещу него било образувано ДП № 3394/2005 г. по описа на 2 РПУ-СДВР, пр.пр. №
62558/2005 г. по описа на СРП. На 27.10.2005 г. бил привлечен в качеството на
уличено лице, а по-късно и обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр.с ал.1 НК. Поддържа се, че с Присъда от 24.01.2012 г. по
н.о.х.д. № 12191/2011 г. на СРС, 105 състав ищецът бил признат за виновен и
осъден ефективно на 6 месеца лишаване от свобода. Поддържа се, че след отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, с Присъда от 03.11.2015
г. по н.о.х.д. № 11550/2012 г. на СРС, 2 състав, влязла в сила на 06.03.2017 г.
ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа се, че
незаконосъобразното наказателно преследване срещу ищеца продължило от
27.10.2005 г. до 06.03.2017 г., близо 12 години, което време не може да бъде
определено като разумен срок на продължителност на наказателното преследване.
Твърди се, че обвинението сериозно разстроило и увредило душевното и
физическото здраве на ищеца.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано от П. на РБ обвинение в извършване на тежко
престъпление, както и сума в размер на 10 000 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди от прекомерното забавяне във времето на воденото срещу
ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва върху главниците от
50 000 лв. и от 5 900 лв., считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда-06.03.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника П. на Р.Б. на 11.05.2017 г. В законоустановения едномесечен срок
на 06.06.2017 г. е постъпил отговор от ответника.
Заявява възражение за
недопустимост на иска с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Заявява възражение за
погасяване по давност правото на иск По същество оспорва претенцията като
недоказана по основание и размер. Прави възражение за приложение на чл.5, ал.2 ЗОДОВ за отчитане съпричиняване от ищеца спиране на наказателното производство
за голям период от време от 02.11.2009 г. до 25.03.2011 г. и съответно не
явяване на ищеца на 17.05.2011 г. за извършване на действия по разследването,
във връзка с което са правени запитвания до компетентните институции относно
напускане от страна на ищеца пределите на РБ. Оспорва всички фактически
твърдения. Оспорва наличието на пряка, причинно-следствена връзка между
обвинението и твърдяните неимуществени вреди.
Твърди се, че предявената претенция за неимуществени вреди е прекомерна.
Твърди се недоказаност на твърденията. Поддържа се, че съдът следва да съобрази
и водените срещу ищеца други наказателни производства, по които ищецът е бил
осъждан преди обвинението.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски по списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Искът по чл.2б от ЗОДОВ
оспорва като недопустим, предвид установеното, че ищецът е получил предложеното
му обезщетение в размер на 4100 лв. Подробни съображения излага в писмени
бележки по делото.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 08.12.2005
г. против ищеца започнало полицейско производство- дознание № ЗМ 3394/2005 г.
по описа на 02 РПУ-СДВР за престъпление по чл.206, ал.1 НК, извършено в периода
от 03.07.2005 г. до 04.10.2005 г.
На 27.10.2005 г. и на 16.03.2006
г. ищецът е разпитван в качеството му на уличено лице в извършване на
престъпление по чл.206, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради
което съдът приема, че наказателното производство спрямо ищеца е започнало на
27.10.2005 г., а не на 08.12.2005 г., когато е изпратено съобщението до П..
С постановление от 27.10.2005 г.
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С постановление от 27.04.2006 г.
досъдебно производство е спряно, поради неустановяване на другото уличено лице Ю.В.Я.-съучастник,
съизвършител на А.Г.Н. и възобновено с постановление на 17.01.2007 г.
С постановление на СРП от
30.07.2007 г. наказателното производство отново е спряно, тъй като извършителят
на престъплението не е разкрит. С постановление от 17.04.2008 г. производството
отново е възобновено, като е посочено, че са налице достатъчно доказателства за
ангажиране на наказателната отговорност на А.Н. и Ю.В.Я. за извършено
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. С постановление от 13.02.2009 г.
производството отново е спряно с мотиви, че поради немърливост от страна на
разследващия полицай по делото не са събрани никакви нови доказателства, като
същевременно сроковете за разследване са изтекли и към настоящия момент не
могат да бъдат извършвани нови процесуално-следствени действия, тъй като
последните не биха имали процесуална стойност. С постановление на СРП от
13.02.2009 г. наказателното производство отново е възобновено с даване на
задължителни указания във връзка с разследването. За пореден път с
постановление от 02.11.2009 г. производство е спряно за издирване на другия
обвиняем Я. и възобновено на 21.03.2011 г.
С постановление от 04.05.2011 г.
ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.1, във
връзка с чл.20, ал.2, вр.с ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение
„Подписка“.
На 20.06.2011 г. след предявяване
на разследваното, досъдебното производство приключва със заключително мнение за
предаване на съд на двамата обвиняеми.
На 30.06.2011 г. ответникът внася
обвинителен акт в СРС, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 12191/2011
г. по описа на СРС, 105 състав. По това дело са проведени три съдебни заседания,
две от които са отложени, поради нередовното призоваване на ищеца-подсъдим в
наказателното производство. Производството по делото приключва с осъдителна
присъда, постановена на 24.01.2012 г., която присъда по жалба на ищеца е
отменена с Решение № 767/19.06.2012 г., постановена по в.н.о.х.д.№ 1386/2012 г.
по описа на СГС, н.о., ХVІІ въззивен състав и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС. След връщане на делото в СРС е образувано
н.о.х.д. № 11550/2012 г., 2 състав. По това дело са проведени общо десет
открити съдебни заседания, съответно на: 07.02.2013 г., 16.05.2013 г., 15.10.2013
г., 18.02.2014 г., 27.05.2014 г., 30.09.2014 г., 29.01.2015 г., 16.04.2015 г.,
14.07.2015 г. и 03.11.2015 г. Ищецът се е явил в девет от съдебните заседание,
като само едно заседание на 15.10.2013 г. е отложено поради неявяването му по
уважителни причини, поради хоспитализиране на майка му в болница. Пет от
съдебните заседания са отложени, поради неявяване на другия подсъдим и по
заявени от него искания. Останалите три заседания от 29.10.2015 г., когато за
първи път е даден ход на делото, 16.04.2015 г. и 14.07.2015 г. са отложени за
събиране на доказателства.
Производството по делото
приключва с оправдателна Присъда от 03.11.2015 г., потвърдена с Решение №
306/06.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 5570/2016 г. по описа на СГС,н.о., ІІІ
въззивен състав.
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелите К.В.К.и Д.К.П..
Разпитан свидетелят Костов
установява, че познава А. от близо 10 години, тъй като са приятели и съседи в
„Западен парк“. Свидетелят установява, че А. преживял тежко годините, в които бил
обвиняем. Винаги когато се виждали се сещал се за делото и започвал да нервничи,
казвал, че не е виновен. Във връзка с това наказателно производство имал
здравословни проблеми, ставало му лошо до повръщане. Вследствие образуваното
наказателно производство, ищецът се пропил. Много бил избухлив. Преди това А.
бил център на компанията, шегувал се, правел скари, веселял се. Пробвал да
започне работа, но където и да почука за работа не го взимали. Свидетелят му
помагал много пъти с пари, защото той нямал работа. Носил му буркани, храна.
След като приключило делото започнал работа в хубава фирма като скараджия,
много е доволен, просто станал друг човек.
Свидетелят Петров установява, че
познава А. от около 30 години. Знае за делото срещу ищеца, като преди това дело
А. не пиел алкохол, а след него започнал да пие. Идвал в дома на свидетеля да
го моли да му намери работа. Лично свидетелят го водил във фирмата, в която той
работел, но не го взели на работа, тъй като се водело дело срещу него. Живеел
при жена си, сега не живее при нея. Обикалял градинките, идвал в при свидетеля
и искал да пият, защото не можел да си намери работа. Тежко преживявал.
Постоянно се оплаквал от болки в сърдечната област, главоболие, недоспиване, притеснение.
Ищецът се притеснявал, че се води дело, че е без работа, че не може да си
намери работа, че жена му го била изгонила, защото се водело дело. Едва след
като бил оневинен ищецът си намерил работа. Сега е значително по-спокоен, не
иска пари, не се оплаква.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са, непротиворечиви и
последователни.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Първият предявен иск е с
правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените
обстоятелства по делото, то ищцата трябва да
докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П. на Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в
случая се заключава в обвинение в извършване
на престъпление, за
което е оправдан с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства и
приобщеното н.о.х.д. № 11550/12 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“.
Настъпването на неимуществени
вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този
факт е в доказателствена тежест на ищеца.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
фактът на причинените
му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, негативни
емоционални преживявания на притеснение, напрежение и неприятно чувство, че е
бил обвинен несправедливо. Установява се, че по време на воденото срещу него
наказателно производство ищецът останал без работа и не можел да си намери,
именно поради воденото срещу него дело. Обикалял градинките, тежко преживявал, пропил се, станал
много избухлив. Постоянно се оплаквал от болки в сърдечната област, главоболие,
недоспиване, притеснение. Ищецът се притеснявал, че се води дело, че е без
работа, че не може да си намери работа, че жена му го била изгонила, защото се
водело дело.
С оглед
на горното съдът приема, че ищецът доказа вида на претърпените от него вреди – неимуществени
по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между вредите и воденото
срещу него наказателно производство.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение.
Ето защо за тези
твърдени вреди ищецът не следва да бъде обезщетяван.
По размера на
обезщетението.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен еквивалент,
който да възмезди ищеца.
От неоснователното обвиняване в
извършване на престъпления, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват
в психически страдания и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатите
обвинения и страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото наказателно
производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване.
Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата
на личността – около 12 години. Всички тези обстоятелства обосновават
определянето на по-висок размер на дължимото обезщетение.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 8 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищеца морални вреди.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 8 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 06.03.2017 г. –
това е и денят на увреждането.
Неоснователно е възражението на
ответника, че са налице основанията на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът в нито един
момент с поведението си не е забавил наказателното производство. В един
продължителен период от време с известни прекъсвания, а именно от 27.04.2006 г.
до 21.03.2011 г., наказателното производство е било спряно, като разследващите
органите не са извършвали никакви процесуални действия, но не по вина на ищеца,
а по вина на самите разследващи органи, факт, констатиран в постановление от
13.02.2009 г. на СРП. В този период производството е било спряно за издирване и
установяване на другия обвиняем по делото, но не и на ищеца. Впоследствие в
съдебната фаза на наказателното производство, ищецът се е явявал на всички
насрочени съдебни заседания, като с изключение на един път и то по уважителни
причини, не е ставал причина за отлагане на съдебните заседания.
Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че ищецът с процесуалното си поведение не е допринесъл за
увеличаване продължителността на наказателното производство.
Предявен е и иск с правно
основание чл.2б от ЗОДОВ.
С исковата молба, ищецът
претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушение на
правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1
от ЕКЗПЧОС. Както е установено по-горе наказателното производство, във връзка с
което се претендира обезщетение, е приключило със съдебен акт, постановен на
06.03.2017 г. В чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Материалноправната норма
на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила. От
влизането и в сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени
съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ - чл. 8, ал.
1 ЗОДОВ. По приключени производства /отнася се за производството, във връзка с
което се претендира обезщетение, в случая приключилото на 06.03.2017 г. н.о.х.д./,
искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение - чл. 8,
ал. 2 ЗОДОВ. В случая и в първото по делото открито съдебно заседание ищецът
представи споразумение с рег. № 93-00-278 от 29.08.2017 г., подписано от него и
от представител на МП, по силата на което му е определено обезщетение в размер
на 4100 лв., която сума е получена от ищеца, видно от изявлението на неговия
процесуален представител в съдебно заседание.
С оглед на наличието на
споразумение и изплатено обезщетение, искът по чл.2б от ЗОДОВ се явява
процесуално недопустим, поради което и на основание чл.130 ГПК, производството
по този иск ще следва да бъде прекратено като недопустимо.
По разноските в процеса:
С исковата
молба ищецът е заявил искане за присъждане на направените съдебни разноски в
производството.
Ищецът е
направил разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса по сметка на
СГС и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна
помощ от 21.03.2017 г.
От общата
сума от 1010 лв. ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 134,64 лв., съответна на уважената част от предявените искове /8000 лв./.
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от А.Г.Н., ЕГН **********,***, с адрес за съобщения: гр. София, ул. „********,
офис 205, адвокат Д.С. против П. на Р.Б., гр. София, бул. „********, Съдебната
палата иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сума
в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лв./-обезщетение за неимуществени вреди от
прекомерното забавяне във времето на воденото срещу ищеца наказателно
производство, ведно със законната лихва върху главницата от 5 900 лв.,
представляваща разликата между платеното вече от Министерство на правосъдието
обезщетение в размер на 4100 лв. и претендирания размер от 10 000 лв.,
считано от 06.03.2017 г. до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА на основание
чл.130 от ГПК производството по този иск.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, считано от
датата на връчването му на страните.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., гр. София,
бул. „********, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
/в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на А.Г.Н., ЕГН **********,***, с адрес за съобщения:
гр. София, ул. „********, офис 205, адвокат Д.С. сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лв./, представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
и поддържано от П. на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 във връзка
ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в
сила на 06.03.2017 г. Присъда от 03.11.2015 г., постановена по н.о.х.д. №
11550/2012 г. по описа на СРС, н.о., 2 състав , ведно със законната лихва върху
горната главница, считано от 06.03.2017 г. до окончателното издължаване, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати и сумата 134,64 лв. /сто тридесет
и четири и 0,64 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: