РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2156
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Г.ева
Светлана Методиева
при
секретар В.П. и с участието на прокурор Здр.Я. като разгледа докладваното от
съдия Диева касационно административно дело № 2474/2022г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Агенция Пътна инфраструктура с
процесуален представител юрисконсулт Ст.Стоева – Г. обжалва Решение № 1596 от 03.08.2022г.,
постановено по АНД № 3685 по описа за 2022г. на Районен съд – Пловдив, с което
е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция на УМБАЛ „Свети Г.“,
гр.Пловдив за нарушение, установено от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, № ********** – в размер на 300лв.
за извършено нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 във вр. с чл.102 ал.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДв.П./, на основание чл.179 ал.3 вр. с чл.187а ал.1 и 2
т.1 ЗДв.П, издаден от Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/.
- Решението е обжалвано като
неправилно, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорен е
доводът на РС – Пловдив, приел, че като аналог на наказателно постановление
електронният фиш е съставен след изтичане на предвидения в чл.34 ал.3 ЗАНН срок.
Посочено е, че в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС, постановено
по Т.Д. № 1/2013г. е прието –
съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез
издаване на електронен фиш, въведено в чл.189 ал.4 ЗДв.П е изключение от общите
правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му
с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му
действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Поддържа се, че сроковете по чл.34 ЗАНН са неприложими в конкретното
производство /с позоваване на Решение № 2380/04.05.2020г. по д.12692/2019г.,
АССГ; Решение № 577/10.06.2022г. по КАНД № 244/2022г. на АС-Благоевград/. Заявено
е, че според материалите по делото по безспорен начин се доказва, че към датата
на нарушението, за специалния автомобил Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер с рег.№ ***,
не е заплатена винетна такса, като това не се спори и от дружеството –
собственик на процесното ППС. Спорът касае дали дружеството-жалбоподател и
процесното ППС отговарят на законовите изисквания за освобождаване от заплащане
на пътна такса, като касаторът счита, че регистрирането на ППС като „специален
автомобил” не е достатъчно основание, за да се приеме, че същото е освободено
от заплащане на винетна такса. Посочено е, че в чл.91 ал.3 Здв.П в редакция от
11.08.2020г., действаща към момента на извършване на нарушението, са посочени
МПС, които използват специален режим на движение, сред които е посочено
изрично, че това са МПС – собственост на Центровете за спешна медицинска помощ,
какъвто жалбоподателят не е. С арг. от текста на чл.10 ал.9 от Закона за
пътищата /ЗП/ касаторът се позовава на дефиницията за „неотложна медицинска
помощ” в чл.2 ал.1 от Наредба № 10 / 31.05.1994г. за неотложната медицинска
помощ и на структурата на звената, оказващи неотложна медицинска помощ, уредена
в Инструкция № 2/07.02.1992г. на Министъра на здравеопазването, с твърдение, че
жалбоподателят не попада сред изрично изброените звена, поради което няма как
спрямо него да бъде приложено изключението на чл.10 ал.9 ЗДв.П. Заявено е, че двата нормативни акта са
действащи, а не отменени и по изложените съображения е налице актуална съдебна
практика – Решение № 477/11.05.2022г. на АС – София област по КАНД № 147/2022г.
Ведно с това е посочено, че представените доказателства от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД
не доказват твърдението, че към датата и часа на извършване на нарушението
процесното ППС е осъществявало неотложна медицинска помощ по см. на цитираната
наредба. Липсва основание за прилагане на чл.28 ЗАНН, като съгл. чл.28 ал.7 ЗАНН, алинеи 1-6 не се прилагат, когато в закон е предвидено друго, както е в
случая с чл.189з ЗДв.П – в сила от 23.12.2021г. Поискана е отмяна на решението
с потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В ход по същество се поддържат
съображенията от жалбата с искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
- Ответникът УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД,
гр.Пловдив, представлявано от изпълнителния директор, оспорва жалбата в писмен
отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Т.П.. Счита решението на ПРС
за правилно и законосъобразно с извода за съставяне на електронния фиш след
изтичане на предвидения в закона 6 месечен срок след заснемане на нарушението.
Алтернативно се поддържа и основание за отмяна по см. на чл.10 ал.1 и 9 ЗП –
процесният автомобил мерцедес 351 ЦДИ Спринтер, рег.№ ***, собственост на УМБАЛ
„Свети Г.” ЕАД, представлява МПС със специален режим на движение по см. на чл.91
ал.3 ЗДв.П, който се използва за осъществяването на неотложна медицинска помощ
и като такъв е освободен от заплащане на таксите по чл.10 ал.1 и 9 ЗП, предвид
изложените доводи в първоинстанционната жалба. Поддържа се, че позоваването на
касатора на едно решение на АС – София област не може да представлява „актуална
съдебна практика”, като в това решение е направено позоваване на отменените Наредба
№ 10 и Инструкция № 2/1992г., освен което всеки казус е индивидуален и изисква
самостоятелна преценка. Поискано е решението на ПРС да бъде оставено в сила с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
- Окръжна прокуратура – Пловдив,
представлявана от Прокурор Я. предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1.
Съдържанието на електронния фиш е по образец, утвърден със Заповед №
РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на УС на АПИ. В електронния фиш е
отразено, че на 17.08.2020г., в 12:20ч. е установено нарушение с ППС Специален
Автомобил мерцедес 315 ЦДИ Спринтер, рег.№ ***, с обща техническа допустима
максимална маса 3500, брой оси 2, категория ППС, в община Марица, по път 64 км.
45+850, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1
от Закона за пътищата, според категорията на ППС. Нарушението е установено с
устройство № 10681, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 64 км.
45+85. Собственик, на когото е регистрирано ППС /ползвател е УМБАЛ „Свети Г.”,
ЕИК ********* със законен представител К.Дж..
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДв.П
и на основание чл.179 ал.3 във вр. с чл.187а ал.1 и 2 т.1 ЗДв.П, на УМБАЛ „Свети
Г.” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 300лв.
ПРС се е позовал на т.1 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълкувателно дело №
1/2014г.на ВКС и ВАС и е посочил, че началото на производството по издаване на
електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
електронната система, което заменя съставянето на АУАН по см. на чл.40 и сл. ЗАНН, а електронният фиш е своеобразен аналог на наказателното постановление. В
тази вр. РС-Пловдив счел, че срокът по чл.34 ЗАНН за провеждане и приключване
на производството в административната му фаза – със съставянето на електронен
фиш, започва да тече от датата на заснемане с техническото средство. В случая
снимковия материал е от 17.08.2020г. Електронният фиш е получен от дружеството
на 06.06.2022г. Направен е извод, че електронният фиш е съставен след изтичане
на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който
е изтекъл на 17.02.2022г.
2. Изводът на ПРС за прилагане на
чл.34 ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш е неправилен. С
основание касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на
ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013г., в което е прието, че съкратеното
производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на
електронен фиш, въведено в чл.189 ал.4 ЗДв.П, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие,
но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване - „От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.“. В съответствие с цитираното ТР е и възприетото
в съдебни актове на АС – Пловдив /напр. Решение по КАНД 3229/2020г. : „Следователно
за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явяват
неоснователни и възраженията на нарушителя за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за
установяване на административния нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. След като
иде реч за установяване на нарушение от автоматизирана система то датата на установяване
на нарушението и дата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат.“; Решение
по КАНД № 721/2021г. : „Производството
по чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление…Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила
електронен фиш към влязло в сила НП, сиреч единствено по отношение на неговото
правно действие. Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След
установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено
общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години и 6
месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК,..“; Решение
по КАНД № 2165/2021г. и др./.
На 17.08.2020г. процесното МПС е било
използвано за транспортиране на пациент в състояние, налагащо ползването на МПС
със специален режим на движение, за което обстоятелство е представен пътен
лист. В образецът на документа „пътен лист“ няма графа за административен
адрес, а за маршрут, при което следва, че съдържанието на пътния лист не
включва адрес. Съдържанието на пътния лист не включва и описание или
квалификация на състоянието на превозвания пациент. Предвид това се съобрази,
че електронният фиш няма презумптивна доказателствена сила, каквато е придадена
на АУАН по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П, поради което за административно-наказващият
орган е доказателствената тежест за обосноваване на твърдяното административно
нарушение. В производството по издаване на електронен фиш не е предвидена
възможност за представяне на доказателства или възражение преди издаването му,
което не преодолява доказателствената тежест за органа.
Във вр. с позоваване на касатора на
Наредба № 10 / 31.05.1994г. за неотложната медицинска помощ и на структурата на
звената, оказващи неотложна медицинска помощ, уредена в Инструкция №
2/07.02.1992г. на Министъра на здравеопазването, с твърдение, че жалбоподателят не попада сред изрично
изброените звена, следва да бъде отбелязано, че наредбата и инструкцията са
приети на основание § 2 ЗР на ЗНЗ – отм. на 01.01.2005г. със Закона за здравето
/ЗЗдр./, като съгл. § 38 и § 39 ПЗР ЗЗдр. – „В едногодишен срок от влизането в
сила на закона Министерският съвет приема и министърът на здравеопазването
издава нормативните актове по прилагането му.; До влизането в сила на актовете
по § 38 издадените нормативни актове по
прилагането на отменения Закон за народното здраве се прилагат, доколкото не
противоречат на този закон.”. Във вр. с чл.4, Глава трета – чл.79 и сл. ЗЗдр. и
по-конкретно осъществявания обхват на дейност на медицинската помощ, наредбата
и инструкцията действат на основание § 39 ПЗР ЗЗДр., но следва да бъде
съобразено, че съгл. чл.80, чл.82 ал.1 т.1 с.з, качеството на медицинската
помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения
/ЗЛЗ/, като спешната медицинска помощ е регламентирана с медицински стандарт
Спешна медицина, утвърден с Наредба № 3/06.10.2017г., издадена на основание
чл.6 ал.1 ЗЛЗ. Според действащият стандарт медицинската помощ по специалност
Спешна медицина се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ и
техните филиали /Извънболничната медицинска помощ по специалността "Спешна
медицина" се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и
техните филиали (ФСМП), т.1 от раздел Първи на глава Трета/, от спешните
отделения в лечебните заведения за болнична помощ /т.1.1.1. от Раздел първи на
глава Четвърта, Специализирани болнични структури, осъществяващи дейности в
обхвата на специалността "Спешна медицина", са: 1.1.1. Спешно
отделение (СО)/ и от специализирани спешни болнични центрове и спешни болнични
комплекси. Според стандарта вторичен наземен транспорт на спешен пациент може
да се осъществи с наземни медицински транспортни средства /линейки/ от центровете
за спешна медицинска помощ и с линейки на лечебните заведения за болнична помощ
/т.3.3.1 от Раздел пети на Глава втора/. С Разрешение за осъществяване на
лечебна дейност № МБ-34/26.06.2014г. издадено от Министъра на здравеопазването,
на УМБАЛ „Свети Г.” е разрешено да извършва дейности по медицински
специалности, в обхвата на които – Спешна медицина /т.49/, в структура
/отделение/ - т.32 Отделение по спешна медицина. В чл.91 ал.3 ЗДв.П – редакция
на ДВ бр.69 от 04.08.2020г. е посочено, че „Специален режим на движение ползват
моторните превозни средства на Спешна медицинска помощ, Държавна агенция
"Национална сигурност", структури на Държавна агенция
"Разузнаване", определени от председателя на агенцията, структури на
Служба "Военно разузнаване",….”, а в редакция на ДВ бр.71 в сила от
11.08.2020г. : „Специален режим на движение ползват моторните превозни средства
на Центрове за спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална
сигурност", структури на Държавна агенция "Разузнаване",
определени от председателя на агенцията, структури на Служба "Военно
разузнаване",…”. В реда на изложеното не следва да се приеме наличие на
основание за изключване на отделенията по спешна медицина от лечебните
заведения за болнична помощ от обхвата на чл.91 ал.3 ЗДв.П в редакция от
11.08.2020г., действаща към момента на извършване на нарушението, в която норма
са посочени МПС, които използват специален режим на движение, сред които МПС – собственост на Центровете за спешна
медицинска помощ, тъй като отделенията по спешна медицина ведно с центровете за
спешна медицинска помощ осъществяват спешна медицина според действащият
стандарт медицинската помощ по специалност Спешна медицина. При идентична
дейност на посочените структури следва и ползваните от тях МПС /каквото е МПС –
специален автомобил с рег.№ ***/ да имат идентичен режим на движение –
специален по см. на чл.91 ал.3 ЗДв.П.
Следва да бъде отбелязано и, че чл.2 от Наредба № I – 141/18.09.2002г. за условията и
реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни
средства не е изменен и не съдържа наименованието Центрове за спешна медицинска
помощ, а Спешна медицинска помощ – „Специален режим на движение ползват
моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална
сигурност", главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна дирекция
"Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на
Министерството на правосъдието, обозначените автомобили на служба "Военна
полиция" към министъра на отбраната…“.
Съгласно чл.
10 ал.1, ал.9 ЗП : „За
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние:…; ал.9 - За движение по републиканските пътища на пътни
превозни средства на Министерството на вътрешните работи, на Националната
служба за охрана, на Държавна агенция "Национална сигурност", на
Неотложната медицинска помощ и на въоръжените сили не се заплащат такси по ал.
1, 4 и 5. Неотложната медицинска помощ е дефинирана в чл.2 ал.1 от Наредба № 10
от 31.05.1994г. за неотложната медицинска помощ : „Неотложната медицинска помощ
е медицинска дейност за оказване на срочна медицинска помощ на болни и
пострадали лица,чийто живот не е пряко застрашен, но които се нуждаят от
медицинска помощ в кратък срок, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие
и усложняване на заболяването..”. Съгласно чл.2 от Наредба
№ 25 от 4.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ : „Спешната
медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към
възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане
виталните функции на организма.”. Предвид обхватът на неотложната и
спешната медицинска помощ, следва, че спешната с оглед и наименованието – касае
осъществяване на действия от спешен порядък, целящи възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и
поддържане виталните функции на организма, докато неотложната касае лица, лица,чийто
живот не е пряко застрашен. В тази вр. са дефинираните бърза и неотложна
медицинска помощ в Инструкция № 2 от 7.02.1992г. за доболнична бърза и
неотложна медицинска помощ – чл.3 и чл.4, като разграничението е в пряко и
непряко застрашен живот на лицата /чийто живот не е непосредствено застрашен/.
Според действащият стандарт медицинската помощ по специалност Спешна медицина
се осъществява както от центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали,
така и от спешните отделения в лечебните заведения за болнична помощ.
Следователно, може да бъде направен извод за това, че макар инструкцията да не
противоречи на ЗЗдр. по см. на § 39 ПРЗ на закона, същата не съответства на
стандарта, предвид приемането й през 1992г. Разрешението за осъществяване на
лечебна дейност на УМБАЛ „Свети Г.” е основано на ЗЛЗ и утвърдените структури,
вкл. Отделението по спешна медицина съответстват на закона и действащият
стандарт. Предвид изложеното се съобрази и чл.91 ал.4 ЗДв.П : „Нова – ДВ, бр. 71
от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Специален режим на движение може да
ползват и предназначените за предоставяне на медицинска помощ при спешни
състояния моторни превозни средства на лечебните заведения към Министерския
съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната,
Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по чл. 5, ал. 1
от Закона за лечебните заведения и на лечебните заведения за
болнична помощ, които са получили разрешение за осъществяване на лечебна
дейност, издадено по реда на чл. 48, ал. 3
от Закона за лечебните заведения.”.
Въз основа на посочените норми следва
да бъде прието, че спешна и неотложна помощ осъществяват не само центровете за
спешна медицинска помощ, а и лечебните заведения с медицинска специалност
Спешна медицина и структура – отделение по спешна медицина, поради което всички специални автомобили на лечебни заведения за болнична помощ,
осъществяващи спешна и неотложна медицинска помощ попадат в обхвата на чл.10
ал.9 ЗП. За целите на ЗП приоритетна следва да е осъществяваната обществено
значима дейност, за която се ползва МПС със специален режим на движение, като
структурите от цитираната по-горе инструкция не преодоляват действащ медицински
стандарт. Разликата във финансирането на двете дейности - неотложната
медицинска помощ попада в обхвата на медицинската помощ при задължителното
здравно осигуряване съгласно чл. 45 ал. 1
т. 5 от Закона за здравното осигуряване, за разлика от спешната
медицинска помощ, която се финансира от републиканския бюджет, не отрича
значимостта на спешната медицинска помощ и не е критерий за разграничение между
дейностите в обхвата на ЗП и ЗДв.П.
По отношение заявеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се съобрази, че в отговора по
касационната жалба е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции, но в случая по поисканото юрисконсултско възнаграждение в
жалбата до ПРС, районният съд е приел, че жалбоподателят не е направил искане
за това, поради което не дължи произнасяне. В случая не е поискано изменение на
решението в частта за разноските или допълването му и присъждането им е дължимо
само за касационната инстанция.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1596 от 03.08.2022г.,
постановено по АНД № 3685 по описа за 2022г. на Районен съд – Пловдив.
Осъжда Агенция Пътна инфраструктура да
заплати на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕИК ********* – юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :