Решение по дело №7846/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е 

№  260946                                     06.07.2021г.                                                    гр. Бургас

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

                           

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав

На двадесет и четвърти юни  през две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                           Председател:  Мариела Иванова

Секретар: Станка Добрева

като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело №7846 по описа за  2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от П.Г.М. с ЕГН ********** *** против Т.В. М.. с ЕГН ********** ***, Т.П.М. с ЕГН ********** *** и Г.П.М. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №140 по н.д. 119 от 23.07.2019г. на нотариус с № 450 в НК първата ответница е прехвърлила на другите двама ответници ¾ ид.ч.от правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект жилищна сграда, еднофамилна, с идентификатор …. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изп.директор на АГКК, двуетажна, със застроена площ 67кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 67800.501.194 с площ 187кв.м.

В молбата се твърди, че така описаната жилищна сграда е придобита от неговия баща Г. Я.. М.. въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя с договор от 27.09.1958г. В последствие на 12.02.1971г. баща му сключва брак с първата ответница. Баща му е починал на 23.01.1997г. и е оставил за наследници съпругата Т.В. М.. и ищеца. Съгласно чл. 9,ал.1 ЗН съпругата наследява част равна на частта на всяко дете или иначе казано те двамата имат равни права от ½ ид.ч. върху процесния имот. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът се явява собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект жилищна сграда, еднофамилна, с идентификатор ….. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изп.директор на АГКК, двуетажна със застроена площ 67кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ….. с площ 187кв.м. при съседи: имоти с идентификатори …., …., …., ….. Представя доказателства.

В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.

В с.з. ответниците не се явяват и не изпращат представител.

Бургаският районен съд, като взе предвид депозираната искова молба, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 27.09.1958г. местният народен съвет гр.Созопол предава на Г. Я.. Г. правото на строеж върху държавно урегулирано място от 200кв., съставляващо парцел XI в кв.8, находящо се в гр.Созопол за постройка на жилищна сграда, като съгласно договора строителят се задължава да застрои отстъпеното му място по одобрения план в двегодишен срок от сключването на договора. В противен случай даденото му място се отнема.

Видно от Удостоверение за търпимост, издадено от Община Созопол в УПИ V-194  в кв. 16 по плана на гр.Созопол е изградена двуетажна жилищна сграда, за която в архивите на Община Созопол не са открити строителни книжа и документи. За тази сграда са налице условията за приложимост на §16, ал.1 от ЗУТ.

Видно от Акт за женитба №7 на Народен съвет гр.Созопол Г. Я.. М.. и Т.В. Ж.. са сключили граждански брак на 12.02.1971г. В удостоверението е посочено, че семейното положение и на двамата встъпващи в брак е вдовец, респ. вдовица, както и че това е втори поред брак.

Съгласно Удостоверение за наследници, издадено от Община Созопол, Г. Я.. М.. е починал на 23.01.1997г. и е оставил за наследници Т.В. М.. – преживяла съпруга, и П.Г. М..- негов син.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №140 по н.д. 119 от 23.07.2019г. на нотариус с № 450 в НК Т.В. М.. прехвърля на Т.П.М. и Г.П.М.  ¾ ид.ч.от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК е основателен по следните съображения.

В случая по делото се доказа, че с договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 27.09.1958г. на Г. Я.. М.. е предоставено правото да построи недвижим имот. Съгласно договора Г. М.. е разполагал с двугодишен срок от сключването на договора да застрои отстъпеното му място. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства, че строежът на имота е извършен по-късно във времето.

Това означава, че Г.М. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот много преди да сключи граждански брак с първата ответница- Т. М.., през 1971г.

               Съгласно чл. 13 от СК (Обн. ДВ, бр. 23 от 1968г., отм.), действащ към момента на сключване на брака им, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство или дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.  

               Следователно процесния имот, придобит от Г. М.. преди брака с Т.М., не е бил семейна имуществена общност. След смъртта на Г. М.. през 1997г. процесният имот е станал собственост между неговите наследници при равни права или по ½ ид.ч. 

И след като прехвърлителката М.. не е притежавала повече от ½ ид.ч. от процесния имот, то и  приобретателите не са могли да придобият повече от тази ид.част. Това е така, тъй като приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на повече от ½ ид.ч. от имота, то и те не са станали собственици на посочената в договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане идеална част. Предвид изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход от спора ответната страна следва при условията на разделност да заплати на ищеца направените от него съдебно деловодни разноски в размер на 220.32лв. По делото след приключване на съдебното заседание са представени доказателства и за други съдебно- деловодни разноски, но предвид настъпилата преклузия  същите не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 124,ал. 1 ГПК съдът

 

                       

                                               Р Е Ш И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.В. М.. с ЕГН ********** ***, Т.П.М. с ЕГН ********** *** и Г.П.М. с ЕГН ********** ***, че П.Г.М. с ЕГН ********** *** се явява собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект жилищна сграда, еднофамилна, с идентификатор …. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изп.директор на АГКК, с административен адрес гр.Созопол, …, двуетажна със застроена площ 67кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор … с площ 187кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори …, …, …, ….

ОСЪЖДА Т.В. М.. с ЕГН ********** ***, Т.П.М. с ЕГН ********** *** и Г.П.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Г.М. с ЕГН ********** *** сумата от 220.32лв. съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                           Районен съдия:/п/

Вярно с оригинала: ЕХ