РЕШЕНИЕ
№ 19508
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20231110120110 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. И. П., чрез адв. Н. К., срещу
[********], ЕИК [********], с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1,
вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните на
недължимост на сума 1386,25 лева, от които сумата 1283,69 лева, представляваща
главница по договор за кредит и сумата 102,56 лева –лихва, за които суми на
28.09.2006 г. по ч.гр.д. № 732/2006 г. е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изп. дело № 543/2013 г. по описа на [********], рег. № [********],
поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичане
на предвидения в закона давностен срок.
Ищцата твърди, че въз основа на влязло в сила на 12.05.2006 г. съдебно решение е
издаден изпълнителен лист срещу нея и въз основа на същия е било образувано
изпълнителното производство за събиране на вземанията по листа. Счита, че давността
за вземанията е изтекла с изтичането на петгодишен срок от влизане на решението в
сила, тъй като в хода на изпълнителното производство давността не е спирала, нито
прекъсвала Излага доводи, че действия срещу несеквестируемо имущество на
длъжника не прекъсвали давността за вземанията, като не са прекъснали давността и
неефективно предприетите действия. Делото е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 и т. 5 ГПК, а последващите тази дата действия, извършени по делото, не са се
отразили на течението на давностния срок за вземанията по листа. Заявеното искане е
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че правото на
принудително изпълнение за вземанията по процесния лист е погасено по давност.
Претендират се разноски за производството в т.ч. и адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. А. К., е подал писмен отговор, с
1
който оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в хода на
изпълнителното производство давността е многократно прекъсвана. Пояснява, че въз
основа на листа първоначално е било образувано изп.дело № 1078/2006 по описа на
[********], като в това производство е бил наложен запор върху вземането на
длъжника за трудово възнаграждение, а освен това са били извършвани и доброволни
плащания. На по-късен етап делото е било прехвърлено на [********] и е било
образувано под № 543/2013 г. Позовава се на разрешението, дадено с ТР № 3/2020 г. на
ВКС, като счита, че давността за вземанията е започнала да тече на 26.06.2015 г., а след
посочената дата давността за вземанията регулярно е прекъсвала, а в периода 2015 г. –
2017 г. са били извършвани плащания. На 25.01.2023 г. е бил наложен запор по
изпълнителното дело. Заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес
от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на
процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели
до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е обявил на страните,
че приема за безспорни помежду им следните обстоятелствата: че към предявяването
на иска по чл. 439 ГПК висящо е изпълнителното дело №543/2013 г. по описа на
[********]; че страните по това дело са страни и по настоящото исковото
производство, доколкото процесното вземане е било прехвърлено на взискателя
/ответник/ по силата на договор за цесия; че длъжникът е бил уведомен за
прехвърлянето на вземанията по листа, с оглед което и ответникът се легитимира като
негов кредитор.
Установява се също така от приобщените по делото доказателства, в т.ч. и
съдържанието на изпълнителния лист от 28.09.2006 г., че същият е издаден по реда на
чл. 237, б. „в“ ГПК /отм./ в полза на [********] въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката. Ищецът не твърди и не установява да е подавала
възражение срещу съдебния акт, с който искането за издаване на изпълнителен лист по
този процесуален ред е било уважено, с оглед което и следва да се приеме, че
длъжникът не е навеждал възражения срещу вземанията до приключване на
производството, в което е бил издаден процесният изпълнителен лист. Ето защо и
съдът приема, че спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на
принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден
процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна давност,
спирала ли е давността в хода на изпълнителното производство и какво е правното
2
значение на това спиране, респ. настъпили ли са обстоятелства в хода на същото, които
да са довели до спирането или прекъсването на давността, преди тя да е изтекла,
настъпила ли е перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е
нейното правно значение за погасителната давност за вземанията.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20138440400543, по
описа на [********], [********] в регистъра, воден от КЧСИ, към което е приложено и
производството по образуваното на 10.11.2006 г. изпълнително дело №
20067900401078 по описа на [********], че с молба от посочената дата взискателят
[********] АД е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа
на издадения изпълнителен лист срещу длъжниците М. И. П. и [********]. С молбата
взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши конкретни действия за
събиране на вземанията по листа – да наложи запори върху вземанията на длъжниците
за трудови възнаграждения, дължими им от техните работодатели, както и да се
извърши пълно имуществено проучване, като съдебният изпълнител, въз основа на
установеното определи способа на изпълнение.
По делото на 28.11.2006 г. са били изпратени запорни съобщения за налагане на
запори върху вземанията за трудови възнаграждения на ищцата, като съобщенията са
били получени от третите задължени лица на 06.01.2007 г.
По изпълнителното дело на л. 66 от същото е приложен протокол от 25.07.2007 г.,
подписан от длъжника М. И. П., съгласно който последната е признала задълженията
си, за събирането на които производството е било образувано, заплатила е за
погасяване на същите сумата 1200 лева, като се е задължила да извършва регулярни
плащания за погасяване на остатъка от задължението.
Видно е, че по изпълнителното дело от страна на П. са извършвани плащания в
изпълнение на поетото задължение съгласно подписания на 25.07.2007 г. протокол, а
на 08.04.2008 г. между длъжника и кредитора е било подписано споразумение, с което
М. П. е признала задължението си към кредитора и се е задължила да погаси остатъка
на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 500 лева всяка по сметка на
[********]. Взискателят се е задължил да поиска спиране на изпълнителното
производство и вдигане на наложените запори по същото.
На 04.03.2009 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с
която е поискано възобновяване на производството и налагане на вдигнатите запори.
Не са налице данни по изпълнителното дело съдебният изпълнител да е наложил
запори върху вземанията на длъжниците за трудови възнаграждения.
С молба от 13.08.2010 г. взискателят е оттеглил от съдебния изпълнител
овластяването му по реда на чл. 18 ЗЧСИ, като е уведомил, че за изпълнителните
действия ще бъдат депозирани нарочни искания.
С молба, постъпила по делото на 14.03.2012 г., [********], действащ като
пълномощника на [********], е уведомил съдебния изпълнител, че на 31.10.2011 г. е
бил сключен договор за цесия между [********] и [********], със седалище на
територията на Германия, като е поискано това дружество да бъде конституирано като
взискател по изпълнителното производство и на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител е възложено да определи способа на изпълнение.
С разпореждане от 14.03.2012 г. съдебният изпълнител е указал да се представят
приложения към молбата. Не са налице данни указанията да са съобщени на
[********] или на взискателя [********] АД.
На 17.10.2012 г. по изпълнителното дело по описа на [********] е постъпила
молба от [********], като пълномощник на [********], с която последният е уведомил,
че се явява цесионер по силата на сключен с кредитора договор за цесия. В качеството
3
си на взискател по делото /без да е налице акт за конституирането му като такъв в
производството/ е поискал същото да бъде прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия от [********]. Не се установява наличието на описани
приложения и към тази молба.
Молба с подобно съдържание е постъпила по делото и на 04.12.2012 г.и към нея е
бил приложен сключен на 31.10.2011 г. договор за прехвърляне на вземания между
[********] и [********].
С протокол от 24.01.2013 г. делото е прехвърлено на [********] за продължаване
на изпълнителните действия.
С разпореждане от 04.02.2013 г. ПЧСИ при [********] е образувал ново
изпълнително дело и е разпоредил да се извърши имуществено проучване на
длъжниците.
С молба от 15.04.2013 г. взискателят е поискал да се извърши имуществено
проучване на длъжниците и да се предприемат съответните изпълнителни действия.
По разпореждане на ПЧСИ при съдебния изпълнител на 04.10.2013 г. е вписано
налагането на възбрана върху собствената на М. П. 1/6 ид.ч. от недвижим имот,
съставляващ [********].
След посочената дата в продължение на период от повече от две години
взискателят не е поискал, а съдебният изпълнител не е предприел извършване на
никакви изпълнителни действия, като за този период по изпълнителното дело не са
постъпвали никакви плащания за погасяване на остатъка от задълженията по
изпълнителния лист. Ето защо и съдът приема, че считано от 05.10.2015 г.
изпълнителното производство се е прекратило по право на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
С разпореждане от 20.11.2015 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането
на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника М. П., дължимо й от
нейния работодател [********], като запорното съобщение е получено от третото
задължено лице на 25.11.2015 г.
С молба от 29.01.2019 г. взискателят е поискал да бъдат извършени конкретни
изпълнителни действия спрямо длъжника М. П. – насрочване на дата за извършване на
опис и оценка на движими вещи на длъжника, находящи се на обитавания от нея адрес.
По разпореждане на ПЧСИ от 19.03.2019 г. на 21.03.2019 г. са наложени запори
върху вземанията на длъжника П. за трудови възнаграждения, дължими й от нейните
работодатели [********] и [********]. Съобщенията са получени на 02.04.2019 г.
С молба от 13.05.2019 г. взискателят е поискал налагането на запори върху
вземанията за трудови възнаграждения на длъжника.
На 13.01.2020 г. до третите задължени лица, работодатели на длъжника, са
изпратени напомнителни съобщения във връзка с наложените от съдебния изпълнител
запори.
По изпълнителното дело на 05.05.2021 г. и на 07.05.2021 г. са постъпили молби
от взискателя, с които е поискано от [********] да наложи запори върху вземания по
сметките на длъжника П., разкрити при [********], както и върху вземания за трудово
възнаграждение по трудово правоотношение.
По разпореждане на ПЧСИ от 23.06.2021 г. е наложен запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника П., като на 01.07.2021 г. е изпратено запорно
съобщение до третото задължено лице [********].
На 25.01.2023 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
вземането за трудово възнаграждение на длъжника М. П., дължимо й от нейния
4
работодателя [********]. Същото е получено от третото лице на 03.02.2023 г. Видно от
съдържанието на съобщението е, че към 08.02.2023 г. задължението за главница по
изпълнителното дело е в размер на 1283,69 лева, законна лихва за периода 08.04.2013
г. – 08.02.2023 г. в размер на 1283,91 лева и други неолихвяеми вземания в размер на
сумата 102,56 лева.
Въз основа на така установеното процесуално развитие на изпълнителното
производство по приложението на закона, първоинстанционният съд приема следното:
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да
бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността
се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя
да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от
този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица. Не са
изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от
дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКСОСГТК- т. 10/.
В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително
основание по реда на отменения ГПК. Доколкото правните последици на акта по чл.
242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес,
съдът счита, че срокът на новата давност съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение, а съгласно т.
14 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение и не прекъсва давността за
вземането. По тези съображения следва да се приеме, че приложимата в случая давност
за главницата е петгодишна, а за лихвата – тригодишна.
В конкретния случай след издаването на изпълнителния лист въз основа на
несъдебното изпълнително основание, давността за вземанията съдът приема, че е
прекъснала с налагането на запори върху вземането за трудово възнаграждение на
длъжника на 06.01.2007 г., с признанието на вземанията на кредитора на 25.07.2007 г. и
на 08.04.2008 г., с поискването изпълнителни действия да бъдат извършени на
04.03.2009 г., с възлагането на съдебния изпълнител да проучи имуществото на
длъжника и да определи способа за изпълнение съгласно искането от 14.03.2012 г., и с
вписването на наложената възбрана върху собствена на длъжника идеална част на
04.10.2013 г. Следва да се посочи, че след тази дата в продължение на срок от повече от
2 години по изпълнителното дело по отношение на длъжника П. нито е извършвано,
нито е било поискано извършването на изпълнителни действия, с оглед което и както
се посочи по-горе, съдът приема, че изпълнителното производство се е прекратило на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 05.10.2015 г. /след постановяване на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК/.
Същевременно, съдът съобразява, че с Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по
5
тълк.дело № 3/2020 г., ВКС, ОСГТК, се възприе становището, че погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Следователно и след като е прекъснала на 04.10.2013 г. с налагането на възбрана
върху собствена на длъжника П. идеална част от недвижим имот, то и давността не е
текла през периода до 26.06.2015 г., след която дата е започнала да тече нова
давност.
С оглед прекратяването на изпълнителното производство срещу този длъжник,
считано от 05.10.2015 г. и предвид липата на активност от страна на взискателя, който
съобразно възприетото с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о., ГК, не е поискал от съдебния изпълнител след настъпилата перемпция да
извърши изпълнителни действия, то и следва да се приеме, че извършените без нарочно
възлагане действия от съдебния изпълнител извън рамките на висящ изпълнителен
процес, при липса на процесуални правоотношения между органа по изпълнението и
страните по изпълнителното дело, следва да се считат неизвършени. Това са
действията, извършени по изпълнителното дело в периода от прекратяването му до
29.01.2019 г. Същите не са валидно извършени, с оглед което и не могат да доведат до
прекъсване на давността за вземанията. Следователно давността за вземането за лихви,
за което е предявен настоящият иск се е погасило на 27.06.2018 г. след изтичането на
тригодишен давностен срок.
Настоящият състав на първоинстанционния съд съобразява актуалната съдебна
практика по приложението на чл. 439 ГПК и конкретно разрешенията, дадени с
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, на които се
позовава с отговора на исковата молба ответникът. Със същото е възприето
схващането, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. В конкретния случай обаче взискателят не е
поискал от съдебния изпълнител прилагане на нов способ по отношение на този
длъжник до изтичане на давността за вземането за лихва, доколкото извършените от
съдебния изпълнител действия по прекратеното вече по право изпълнително дело по
отношение на длъжника П. не са валидно извършени, доколкото от една страна
производството по отношение на длъжника вече е било прекратено, а от друга страна е
липсвало искане на взискателя за предприемане на действия, което съдебният
изпълнител да е бил длъжен да извърши, за да е приеме, че действията са валидно
извършени в рамките на висящо изпълнително производство, дори същото да не е било
образувано под нов номер. В хипотеза, в която такова искане липсва, то и за съдебния
изпълнител не е налице правомощие да извършва изпълнителни действия служебно, а
извършените такива не биха могли да се третират като валидни именно предвид
прекратяването на производството и липсата на валидни процесуални правоотношения
между органа и страните в същото.
По отношение на вземането за главница по процесния изпълнителен лист не се
установява петгодишна давност да е изтекла без същата да е прекъсвала. Както се
посочи с молба от 29.01.2019 г. взискателят е поискал да бъдат извършени конкретни
6
изпълнителни действия спрямо длъжника М. П.. По разпореждане на ПЧСИ от
19.03.2019 г. на 21.03.2019 г. са наложени запори върху вземанията на П. за трудови
възнаграждения, дължими й от нейните работодатели [********] и [********].
Съобщенията са получени на 02.04.2019 г. С молба от 13.05.2019 г. взискателят е
поискал налагането на запори върху вземанията за трудови възнаграждения на
длъжника. На 13.01.2020 г. до третите задължени лица, работодатели на длъжника, са
изпратени напомнителни съобщения във връзка с наложените от съдебния изпълнител
запори. По изпълнителното дело на 05.05.2021 г. и на 07.05.2021 г. са постъпили
молби от взискателя, с които е поискано от [********] да наложи запори върху
вземания по сметките на длъжника П., разкрити при [********], както и върху
вземания за трудово възнаграждение по трудово правоотношение. По разпореждане на
ПЧСИ от 23.06.2021 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на
длъжника П., като на 01.07.2021 г. е изпратено запорно съобщение до третото
задължено лице [********]. На 25.01.2023 г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника М. П.,
дължимо й от нейния работодател [********]. Същото е получено от третото лице на
03.02.2023 г. Ето защо и съдът приема, че не е налице период от пет години, през който
давност за главницата в остатъчен размер на 1283,69 лева, за която искът е предявен,
да е изтекла без същата да е спирала или прекъсвала. В тази част искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до доводите на ищеца, че действия срещу несеквестируемо
имущество на длъжника не прекъсвали давността за вземанията, като не са прекъснали
давността и неефективно предприетите действия, следва да се посочи, че същите не
могат да бъдат споделени. В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК е прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Следователно и неуспешните
изпълнителни действия, т. е действия, които не са довели до реално събиране на
имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по
принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде
събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия
на кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а
демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано исъставляват
действия, които прекъсват давността /така изрично Определение № 95 от 10.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о., ГК/. Следва да се допълни, че с Определение
№ 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о. изрично е застъпено
становището, че изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е
необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ.
В обобщение на всичко изложено съдът приема, че искът по чл .439, ал. 1 ГПК е
основателен за сумата 102,56 лева, представляваща неолихвяема лихва, като същият
следва да бъде отхвърлен в останалата част – за сумата 1283,69 лева, представляваща
главница по договора за потребителски кредит.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК възниква и за двете страни. Ищцата е освободена от разноски, с оглед
което и такива не й се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
7
сметка на СРС сумата от 4,10 лева – дължимата за уважената част от иска държавна
такса.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение пропорционално на
уважената част от иска или сума в размер на 32,45 лева, доколкото съдът определя
същото в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г., доколкото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, а производството пред първоинстанционния
съд е протекло в едно открито съдебно заседание без представители на страните.
Ответникът не е представил доказателства да е сторил разноски в производството,
с оглед което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. И. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [********], срещу [********], ЕИК [********], със седалище и
адрес на управление: [********]и съдебен адрес:[********], иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК, че М. И. П. не дължи на[********] сумата от 102,56 лв.,
представляваща неолихвяемо вземане /лихва/, за която сума е издаден изпълнителен
лист от 28.06.2006 г. по ч. гр. д. № 732/2006 г. по описа на Районен съд – [********],
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 543/2013 г. по описа на
[********], рег. № [********], поради погасяване на правото на принудително
изпълнение за това вземане с изтичане на предвидения в закона давностен срок, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1283,69 лева, представляваща остатък от главница по
договор за кредит от 12.04.2005 г., сключен с [********] АД, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 28.06.2006 г. по ч. гр. д. № 732/2006 г. по описа на Районен съд –
[********], въз основа на който е образувано изпълнително дело № 543/2013 г. по
описа на [********], рег. № [********].
ОСЪЖДА [********], ЕИК [********], със седалище и адрес на управление:
[********] и съдебен адрес: [********] да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на Софийски районен съд сумата от 4,10 лева – дължимата за уважената част от
иска държавна такса.
ОСЪЖДА[********], ЕИК [********], със седалище и адрес на управление:
[********]и съдебен адрес: [********] да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Н. К. , САК, л. № [********], служебен адрес:
[********], сумата от 32,45 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на М. И. П., ЕГН **********, в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8