№ 146
гр. Русе , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500175 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“,
Областно управление- Русе против решение №260444 от 20.11.2020 г.,
постановено по гр.д.№727/2020 г. на Русенския районен съд, в частта, в която
е признато за установено, че дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД-София сумата от
662,60лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение. Твърди
се, че решението е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, при
законните последици.
Ответникът по жалбата Застрахователна компания „Лев инс“-АД,
ЕИК121130788, гр.София, изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Третото лице- помагач „Пътинжинеринг“ АД- гр.Русе намира жалбата за
основателна и иска отмяна на решението като неправилно.
1
Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД-гр.София не взема становище
по жалбата.
Решението е обжалвано и от „Пътинжинеринг“ АД- гр.Русе, в частта, с
която, като ответник по обратен иск, заедно с „Хидрострой“ АД-гр.София, е
осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 662,60лв.,
дължимо застрахователно обезщетение на ЗК „Лев инс“-АД.Излага доводи за
неправилност на решението и моли същото да бъде отменено и обратният иск
да бъде отхвърлен.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Производството по делото е образувано по предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС“-
АД- гр.София против жалбоподателя установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. чл.213 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено,
че ответникът му дължи сумата от 748,55 лв. – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано
от 03.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 228,11 лв. –
мораторна лихва за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г.
От приложеното гр.д.№130/19г. по описа на СРС се установява, че по
заявление на ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019г. с която е разпоредено
длъжникът Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на заявителя сумата
от 748,55 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 738,55 лв. и обичайни разноски в размер на 10 лв. по
застраховка „Каско“ по щета № 0017-1261-15-450090, образувано във връзка с
причинени на лек автомобил „Мерцедес 220 ЦДИ“ с рег. № **** вреди в
резултат от навлизане в необозначена, необезопасена и несигнализирана
неравност на пътя (дупка) на 15.01.2015 г., ведно със законната лихва от
03.01.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 228,11 лв.,
2
представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 г.,
както и сумата от 75 лв. разноски по делото. В срока по чл.414 от ГПК – на
30.01.2019 г. длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение,
което поражда правен интерес у заявителя да предяви иска по чл.422 ГПК за
установяване на вземането си.
От представения с исковата молба Протокол за ПТП № 1567196 от
15.01.2015 г., в се установява, че на 15.01.2015г. на Дунав мост, посока
Румъния, е настъпило пътно-транспортно произшествие, с участие на лек
автомобил „Мерцедес C 200“, с рег.№*****, при което при движение
автомобилът преминава през нарушено пътно покритие, което не е
сигнализирано, вследствие на са причинени щети, описани в протокола -
спукани лява предна и задна гуми с джанти и ляв праг. В протокола е
удостоверено, че произшествието е посетено на място – виж. Схема на ПТП
№76.
По отношение на лекия автомобил е сключен договор за застраховки
„Каско” застрахователна полица № 930014002982, със срок на валидност от
14.05.2014 г. до 13.05.2015 г. Във връзка с причинени на л.а „Мерцедес 220
ЦДИ“ с рег. № **** щети, застрахователят образувал преписка по щета №
0017-1261-15-450090. С преводно нареждане от 21.01.2015г.
застрахователното дружество изплатило на собственика на автомобила сумата
738.55 лв., от които 642,55лв обезщетение и 96лв разходи за репатриране /виж
преводно нареждане от Юробанк България –АД, клон Варна на л.16 от гр.д.
№14102/19г. на СРС.С Регресна покана от 26.03.2015 г. Застрахователят е
поканил Агенция „Пътна инфраструктура“ да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение, на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се
установява, че цената на нова гума е била 320лв, а остатъчният ресурс е 70% и
към 15.01.2015г. остатъчният ресурс е бил 224лв. При определяне стойността
на щетата се включват и разходите за демонтаж, ремонт-възстановяване,
боядисване. Експертизата приема, че общият размер на обезщетението е
566,60лв при отчитане 70% остатъчен ресурс на гумите. От експертизата се
установява, че вредите биха могли да настъпят по описания в исковата молба.
Вещото лице обяснява, че когато колелото на автомобил преминава през
3
вдлъбната неравност на пътя възникват два удара. Първият е от пропадането
на колелото, а вторият – в насрещния ръб на неравността /дупката/. По-силен
и с по-големи увреждания е втория удар. Ударната сила в този случай зависи
освен от скоростта на автомобила и от дълбочината на
неравността.Увреждането на гумите е от удар в насрещния ръб на дупката.
Към момента на произшествието е имало ограничение на скоростта 40км/ч.
Според експертизата, водачът е имал възможност да заобиколи дупката, но
ако в същото време не е имало движение на други автомобили в района на
инцидента.Не са налице данни, от които да се направи извод, че водачът на
автомобила е управлявал същия със скорост над допустимата.
По делото е установено, че участъкът, в който е станало
произшествието, път I-2, като част от републиканската пътна мрежа и е
изключителна държавна собственост.В чл.19 от ЗП е предвидено, че
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В чл.21,ал.3 от ЗП са регламентирани задължения и правомощия на
Агенцията, между които са и да подпомага министъра на регионалното
развитие и благоустройството при разработването на проект на стратегия за
развитие на пътната инфраструктура в съответствие с държавната политика;
да осъществява управлението на републиканските пътища в съответствие със
средносрочните оперативни програми; да изпълнява проекти, финансирани
чрез оперативните програми "Транспорт" и "Регионално развитие"; да
организира провеждането на обществените поръчки за проектиране, оценки
на въздействието върху пътната безопасност и одити за пътна безопасност,
строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища; да извършва
целенасочени и периодични инспекции за пътна безопасност по
републиканските пътища.
Във връзка с дейността си по поддържане на републиканските пътища,
Агенция „Пътна инфраструктура“ , на 26.11.2014г. е сключила договор с
Консорциум „Пътно Поддържане Русе 2014“ включващ „Пътинженеринг“
АД и „Хидрострой“ АД - Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-
37-45 от 26.11.2014 г. за извършване на дейности по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Северен
Централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, за
4
обособена позиция № 4-ОПУ- Русе. Във възлагателно писмо изх.№ ВЗП-
34/28.11.2014г. е посочено, че на основание чл.4,ал.1 от договора, за начало на
действие на договора се счита 1.12.2014г. Към датата на произшествието-
15.01.2015г. път І-2, като част от републиканската пътна мрежа, като в частта
си „Дунав мост“ е била поддържана от Консорциум „Пътно Поддържане Русе
2014“. В чл.12,ал.7 от Договора е предвидено задължение Консорциумът да
изпълнява възложената работа при спазване изискванията на „Техническите
правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“, издадени от
Национална агенция „Пътна инфраструктура“ и „Оперативен план за зимно
поддържане“.В Указанията за реда на възлагане, приемане и контролиране на
изпълнените дейности по договори за поддържане на републиканските
пътища, които са Приложение и неразделна част към Договора от 26.11.2014г.
е предвидено, че до 15-то число на всеки месец Директорите на Областните
пътни управления изпращат за одобряване месечно задание за изпълнение на
дейностите през следващия месец. Месечното задание се изготвя и подписва
от началника на отдел ИРД /„Инвестиционни и ремонтни дейности“/ и се
изпраща с придружително писмо. Според указанията, в срок до 10-то число
на месеца, следващ изпълнението на работите, директорът на ОПУ представя
с придружително писмо съставения, подписан и подпочетан от изпълнителя и
проверен от експертите на ОПУ месечен сертификат – образец – два
оригинала.Същите следва да бъдат подписани и подпечатани от началника на
отдел ИРД и директора на ОПУ.В писмото директорът на ОПУ изрично
декларира, че всички видове работи са изпълнение с необходимия обем и
качество, и могат да бъдат разплатени.
Съгласно чл. 33 от посочения договор при причиняване на ПТП и/или
възникване на щета, в резултат на неизпълнение или на некачествено
изпълнение или на некачествено изпълнение предмета на Договора, както и
на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват
при изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществана отговорност за причинените вреди.
В първоинстанционното производство е представено месечно задание за
извършване на дейностите по поддържането / превантивно, текущо, зимно и
ремонтно възстановителни работи/ на републиканските пътища на
територията на ОПУ-Русе през м.декември 2014г. В заданието са посочени
5
стойностите на зададени земни работи – сметка №2 и дейностите по зимно
поддържане-сметка №7.По сметка №1-организационни мероприятия е
визирано ръчно преброяване на движението, съгласно изискванията на
възложителя.В допълнително задание за извършване на дейностите по
поддържането на републиканските пътища на територията на ОПУ-Русе
2014г., във връзка с подготовката на републиканската пътна мрежа за зимен
сезон 2014/2015г. са възложени поддържане и ремонт на пътни настилки и
поддръжка и ремонт на пътни съоръжения, като конкретно е посочено –
изкърпване на единични дупки и деформации на настилката с плътна
асфалтова смес, оформяне с фугорез, почистване, разлив завръзка, полагане и
уплътняване, заливане фугите с битумна емулсия, обработка с каменно
брашно; изсичане на храсти; отсичане на единични дървета и изнасяне на
изсечения материал-вж.л.191 и 192 от гр.д.№1664/20г.
С писмо изх.№11-00-207/25.09.2020г. е представило отчет за
извършените видове дейности по пътен участък към РПС – Русе за
м.октомври и м.ноември 2014г.Отчетите за извършените дейности са
подписани от специалист „Пътен участък“ Д.Й., който е разпитан като
свидетел. Същият към 15.01.2015 г. е работил в Агенция „Пътна
инфраструктура“, като гл. специалист в отдел „Инвестиционни и ремонтни
дейности“. Работата на отдела се изразявала в поддръжка и ремонт на
републиканската пътна мрежа извън гр. Русе. Процесният пътен участък на
Дунав мост в посока Румъния попадал в републиканската пътна мрежа.
Свидетелят заявява, че към 15.01.2015 г. било въведено зимно поддържане на
пътния участък. Ремонтните дейности били снижени до минимум, само в
аварийни ситуации се извършвали някакви дейности и се ремонтирали неща,
които пречели на движението, извършвало се основно снегопочистване и
опясъчаване. Твърди, че всички задания били изпълнени.Свидетелят
установява, че по цялата територия на моста не е позволено изпреварването,
защото се налага да се изчакват камиони и тирове.
При така установената фактическа о
обстановка първоинстанционният съд е уважил частично иска по чл.422
ГПК вр. Чл.21 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД, както и обратния иск.
6
Решението е валидно, допустимо и правилно.При разглеждане на спора
не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени
релевантните за спора факти и правилно и приложен материалния
закон.Съгласно разпоредбата на чл.213 от КЗ /отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя по
имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на
вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на
цитираната правна норма: наличие на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен с увреденото лице с период на покритие към момента
на настъпване на застрахователното събитие, възникнало право на
застрахования срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане
от застрахователя.
В процеса в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, което в настоящият случай е налице.
Установено е по делото по категоричен начин наличието на валидно
сключен договор за имуществена застраховка „Каско” между
застрахователното дружество и собственика на увредения автомобил, който е
бил в сила към момента на реализиране на процесното ПТП. Приетата по
делото автотехническа експертиза установява, че размера на причинените
имуществени вреди на автомобила е 566,60лв, като следва да се включи и
сумата, заплатена за репатриране – 96лв. В протокола за ПТП е удостоверено
препятствието, както и че произшествието е било посетено на място. Тези
данни не са опровергани.От съдебната авто-техническа експертиза също е
установено причината за произшествието- неравност, препятствие на пътното
платно – дупка, след преминаване през която предната и задна леви гуми на
автомобила се повредили.По никакъв начин не е доказано възражението за
съпричиняване от страна на водача на автомобила – не е установено, че
същият е управлявал автомобила с несъобразена скорост, или че е имал
възможност да заобиколи препятствието.
7
Съгласно чл. 30 от ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища, какъвто се явява процесния път. Наличието на необезопасени дупки
на пътното платно дават основание да се приеме, че същата не е изпълнила
задължението си да поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин
пътната неравност, причинила инцидента, поради което следва да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй
като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му и
дължи на ищеца процесното вземане.
По отношение обратния иск – Както беше посочено по-горе,
ответникът е сключил договор с третите лица, образуващи Консорциум
„Пътно поддържане Русе 2014“, като съгласно Договорът за възлагане на
обществена поръчка № РД-37-45/26.11.2014г. Агенция „Пътна
инфраструктура“ възложила на Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“,
състоящо се от „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД да извърши
дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на територията на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление Русе.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от окито се
установява, че е имало месечни задания за м.декември 2014г. във връзка с
поддържането на пътищата от Републиканската пътна мрежа на територията
на обл.Русе. В Указанията към договора изрично е посочено, как се отчитат
изпълнението работи и издаването на сертификат – в два оригинала, в тази
връзка. Представени са отчети за м.октомври и м.ноември 2014г., но не и за
м.декември 2014г. Не е представен сертификат, издаден във връзка с
изпълнението работи. Не е представено и придружително писмо, в което
директорът на ОПУ изрично да е декларирал, че „всички видове работи са
изпълнение с необходимия обем и качество и могат да бъдат разплатени“.
Доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника по обратния иск,
който твърди, че е налице изпълнение на възложените дейности.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци,
същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
8
В полза на ответника по жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и
ищец по иска ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260444 от 20.11.2020 г., постановено по
гр.д.№1664/2020 г. на Русенския районен съд .
ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“-АД, ЕИК *********,
гр.София да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД, ЕИК *********, гр.София 100лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трети лица, подпомагащи
ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК ********* - „Хидрострой”
АД със седалище и адрес на управление: гр.София и „Пътинженеринг” АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9