№ 64
гр. Костинброд, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А.Б..А
при участието на секретаря Десислава П. Митова
като разгледа докладваното от А.Б..А Гражданско дело № 20211850100350
по описа за 2021 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по искова молба вх. № 1522 / 29.04.2021 г. /
изпратена по подсъдност от СРС / подадена от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК : ..., със
седалище и адрес на управление : с. Л., Столична община, 5 – ти километър,
магистрала „Т.“, местност „К.Р.“, представлявано от А.А.С. – управител, чрез
адв. А. – САК против Софийски районен съд, гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 54.
С исковата молба се твърди, че на 04.09.2018 г. с цел събиране на
вземания ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което е
било образувано ч. гр. д. № 58664 / 2018 г. по описа на СРС. Заповед за
изпълнение е била издадена на 22.03.2019 г. След което се сочи, че до
18.06.2019 г. длъжникът не е бил открит за уведомяване за издадената
заповед. На 16.09.2020 г, въпреки че длъжникът е ЮЛ съдът е разпоредил
ново връчване, вместо да приложи разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ГПК /
всички съобщения да се приложат по делото и да се смятат за връчени, ако
лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новия му адрес /.
Ищецът твърди, че на 04.10.2019 г. издадената заповед е била връчена
1
на длъжника, като на 07.11.2019 г. е издаден изпълнителен лист / ИЛ /.
На 30.03.2020 г. ищецът е подал заявление по реда на чл. 60а и сл. от
ЗСВ за присъждане на сума в размер на 4 689.27 / четири хиляди шестстотин
осемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки / лева. Министерството
на правосъдието е предложило на ищеца споразумение като обезщетението
възлизало на 1 000.00 / хиляда / лева, което частично компенсира ищеца,
поради което не е постигнато споразумение между страните.
Ищецът сочи още, че е допуснато нарушение на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок, не е издадена Заповед за изпълнение в
предвидения в закона тридневен срок, а впоследствие не е приложена
разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ГПК,за връчване на заповедта, а са предприети
действия, които допълнително са забавили приключването на заповедното
производство. Същото е приключило след 1 / една / година и 2 / два / месеца.
Въз основа на издадения ИЛ е било образувано изпълнително дело №
4098 / 2019 г. по описа на ЧСИ Н.М., по което е установено, че длъжникът
„С.Т.“ ЕООД не притежава каквото и да било движимо и недвижимо
имущество., както и че дружеството е преустановило търговската си дейност,
считано от февруари 2019 г. За изпълнителното дело ищецът твърди, че е
заплатил сумата от 742.00 лева. наред с горепосочените вреди за ищеца са
възникнали и пропуснати ползи в общ размер 4 096.69 лева, изразяващи се в
невъзможност сумите по ИЛ да бъдат събрани.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Софийския районен съд да му заплати сумата от 4 838.69 /
четири хиляди осемстотин тридесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки
/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на
4 096.69 / четири хиляди деветдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки
/ лева, представляваща пропуснати ползи и сумата от 742.00 / седемстотин
четиридесет и два / лева, представляваща претърпени вреди, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаването на исковата молба в съда
– 07.01.2021 г. до пълното изплащане на дължимата сума. Претендират се
направените по делото разноски в размер на 864.00 – адвокатско
възнаграждение и ДТ – 10.00 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба ответната страна
Софийски районен съд, чрез пълномощника Л.Н. – специалист „Правно
2
обслужване“, депозира писмен отговор. В него същата моли съдът да приеме
искът за недопустим, тъй като ищецът не сочи доказателства за изчерпване на
процедурата по глава трета „а” от ЗСВ. А ако съдът приеме искът за
допустим, да го отхвърли като неоснователен. Също така същата моли съдът
да вземе предвид, че посочените като пропуснати ползи в общ размер 4
096.69 лева, не само не са доказани, но и такива не са налице в посочения
размер. Излагат се и други доводи в защита на тезата, че искът е
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът „С.Б.“ ЕООД, ЕИК : ... се представлява от
адв. Д. – САК, с пълномощно по делото, която поддържа исковата молба и
излага подробно доводите си в представената писмена защита.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител и не е взел
становище по така предявения иск.
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор Я..
Представителят на прокуратурата взема становище, че искът не следва да
бъде уважен, тъй като не е доказан по основание и размер. Сочи, че
главницата в размер на 2 827.72 лева, не отговаря на присъдената с издадения
ИЛ по ч. гр. д. № 58664 / 2018 г., която е в общ размер 1 827.72 лева. С оглед
на което и присъдената лихва върху посочената по – горе главница е
недоказана и неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
По делото се установи, а и не се спори между страните, че със заявление
по реда на чл. 410 от ГПК вх. № 3070577 / 04.09.2018 г. ищецът „С.Б.“ ЕООД,
ЕИК : ... е поискал от СРС да му бъде издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника „С.Т.” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление : с. Б., ул. „Ш.М.” № .., представлявано от Д.Ю.Д..
Пред Софийския районен съд е образувано ч. гр. д. № 58664 / 2018 г.,
като на 22.03.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение / срокът за разглеждане на делото и издаване на заповед е
тридневен /.
За издадената заповед е изпратено съобщение на длъжника, като адреса е
3
бил посещаван за периода от 07.05.2019 г. до 05.06.2019 г. от призовкар, но
същият не е открит. След което по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК е залепено
уведомление, но длъжникът не се е явил в канцеларията на съда за получаване
на съдебните книжа. На 16.09.2020 г. съдът е разпоредил ново връчване на
заповедта на длъжника.
Видно от събраните по делото доказателства заповедта е връчена на
04.10.2019 г. чрез кмета на с. Б. и е влязла в сила на 18.10.2019 г. А на
07.11.2019 г. е издаден ИЛ за сумите : 243.37 лева – продажна цена по ф – ра
№ 91198 / 09.06.2018 г., сумата от 143.08 лева – непогасен остатък от
продажна цена по ф – ра № 91443 / 15.06.2018 г., сумата от 1 656.78 лева -
продажна цена по ф – ра № 91476 / 16.06.2018 г., сумата от 466.79 лева -
продажна цена по ф – ра № 92489 / 17.07.2018 г., сумата от 317.60 лева -
продажна цена по ф – ра № 92572 / 19.07.2018 г., ведно със законна лихва
върху тях от 04.09.2018 г. до изплащане на вземането, ведно с направените
разноски в общ размер : 596.55 лева.
След окончателното приключване на производството „С.Б.“ ЕООД, ЕИК :
... предявил претенция за нарушено право на разглеждане на делото в разумен
срок пред ИВСС по реда на гл. IIIа от ЗСВ. След като било разгледано
заявление вх. № РС – 20 - 90 / 02.04.2020 г., изготвен е констативен протокол,
който с писмо № изх. № РС – 20 – 90 / 06.07.2020 г. е изпратен на Министъра
на правосъдието. Министерството на правосъдието е изпратило предложение
изх. № 94 – 00 – 100 / 20.08.2020 г. и е определено обезщетение в размер на
1 000.00 / хиляда / лева и сключване на споразумение. Но отговор в
министерството в определения едномесечен срок не е получен, както и до
настоящия момент.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
4
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи
от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой
е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява
/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера
на дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
5
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи
от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са доказателствата, че „С.Б.“ ЕООД, ЕИК : ... е поискал
от СРС да му бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника „С.Т.” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление : с. Б., ул. „Ш.М.” № .., представлявано от Д.Ю.Д.. Основните
забавяния на делото пред СРС са следните : След като е подадено заявлението
вх. № 3070577 / 04.09.2018 г. и делото е разпределено на 05.09.2018 г.,
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е следвало
да бъде издадена в тридневен срок, а същата е издадена на 22.03.2019 г. /
близо шест месеца след това /. На 05.06.2018 г. призовкаря е пуснал
уведомление в пощенската кутия на посочения адрес на длъжника, но същият
не се е явил в канцеларията на съда да получи съдебните книжа. И след
изтичане на срока на уведомлението съдът е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ГПК, тъй като длъжникът е ЮЛ. А не с
Разпореждане от 16.09.2019 г. съдът да разпореди ново връчване на заповедта
на длъжника, която е връчена на 04.10.2019 г.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало
с правна и фактическа сложност, страните по ч. гр.д. № 58664 / 2018 г. по
6
описа на СРС не са имали виновно, недопустимо процесуално поведение,
което да е довело до забавяне на делото.
Също така съдът намира неоснователно оспорването на размера на
главницата от ответника и представителят на РП - Костинброд, като сочи, че
същата съгласно издадения ИЛ по ч. гр. д. № № 58664 / 2018 г. е в размер на 1
827.72 лева, респективно оспорва и размера на лихвата. Видно от издаденият
ИЛ главницата е в размер на 2 827.72 лева.
Видно от представените по делото доказателства дневниците от ЗДДС е,
че дружеството длъжник „С.Т.” ЕООД, ЕИК : *** е преустановило
търговската си дейност, считано от февруари 2019 г., т.е. ако беше
приключило в разумни срокове заповедното производство пред СРС,
безспорно ищецът би удовлетворил правата си чрез провеждане на
принудително изпълнение срещу едно опериращо дружество по лесно,
отколкото срещу дружество, което не осъществява каквато и да било дейност.
Видно от представеното удостоверение рег. № 433200 – 107285 /
20.10.2021 г. от СДВР – София, отдел „Пътна полиция“ е, че към 05.10.2021 г.
„С.Т.” ЕООД, ЕИК : *** няма данни за регистрирани МПС – та.
Засегнатият интерес на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК : ..., съвместно с установеното
нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е осъществен
фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е налице
нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че производството пред СРС по заповедното производство е
продължило около една година, което надвишава разумния срок за това.
Поведението на съда също е довело до забавяне на производството.
Във връзка с горното, съдът намира, че искът по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ
следва да се уважи за сумата от 4 838.69 / четири хиляди осемстотин тридесет
и осем лева и шестдесет и девет стотинки / лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди в размер на 4 096.69 / четири хиляди деветдесет и шест
7
лева и шестдесет и девет стотинки / лева, представляваща пропуснати ползи и
сумата от 742.00 / седемстотин четиридесет и два / лева, представляваща
претърпени вреди, ведно със законната лихва за периода от датата на
подаването на исковата молба в съда – 07.01.2021 г. до пълното изплащане на
дължимата сума.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в размер на 25.00 / двадесет и пет / лева – ДТ, съгласно чл. 2а т. 2 от
Тарифата, 20.00 / двадесет / лева – такси за съдебни удостоверения и 864.00 /
осемстотин шестдесет и четири / лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, представляван от административния ръководител А.А. да заплати
на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление : с. Л.,
Столична община, 5 – ти километър, магистрала „Т.“, местност „К.Р.“,
представлявано от А.А.С. – управител сумата от 4 838.69 / четири хиляди
осемстотин тридесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки / лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 096.69 /
четири хиляди деветдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки / лева,
представляваща пропуснати ползи и сумата от 742.00 / седемстотин
четиридесет и два / лева, представляваща претърпени вреди, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаването на исковата молба в съда
– 07.01.2021 г. до пълното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 54, представляван от административния ръководител А.А. да
заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление : с. Л.,
Столична община, 5 – ти километър, магистрала „Т.“, местност „К.Р.“,
представлявано от А.А.С. – управител на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
направените по делото разноски, а именно : 25.00 / двадесет и пет / лева –
ДТ, съгласно чл. 2а т. 2 от Тарифата, 20.00 / двадесет / лева – такси за съдебни
удостоверения и 864.00 / осемстотин шестдесет и четири / лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
8
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
9