№ 11353
гр. С 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110101374 по описа за 2024 година
Предявен e ищеца И. Н. М., ЕГН ********** иск срещу СО ЕИК ..., с адрес гр.С
ул.”М...а” № № представлявана от кмета Й.Ф с пр. осн. чл. 439 ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 70.00 лв.,
представляваща наложена глоба с наказателно постановление № 219573/22.072013 г., за
събирането на която е образувано изп.дело № 20178380400624 по описа на ЧСИ МБ рег.№т
КЧСИ, поради погасяване на правото за изпълнение на така наложеното наказание.
В исковата молба се сочи, че процесното наказателно постановление е влязло в сила
на 26.03.2015 г., поради което счита, че е изтекъл двугодишния срок за изпълнение на това
наказание, въведен с разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН като сочи, че последното
валидно действие е предприето на 06.02.2019 г. След извършеното действие в рамките на
две години не били извършвани изпълнителни действия, поради което по отношение на
вземането била изтекла погасителна давност. Поддържа, че към датата на подаване на
исковата молба е изтекла приложимата двугодишна изпълнителска давност по реда на чл.
82, ал. 1, б. "б" ЗАНН. Сочи, че нормите на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН са специални по
отношение на разпоредбите на чл. 171 и сл. ДОПК. Твърди, че посочените разпоредби на
ЗАНН се прилагат независимо от обстоятелството, че за събиране на глобите е образувано
изпълнително производство, което било изрично посочено в Тълкувателно решение № 2 от
12.04.2017 г. на ВАС по т. дело № 3/2016 г.
С оглед на това ищецът иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на ответника С О, че не дължи сумата в размер на 70.00 лева,
представляваща административно наказание – "глоба", наложена с Наказателно
постановление № 219573/22.072013 г., на зам.кмета на СО.
Ответникът СО в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
В проведеното на 10.04.2024 г. открито съдебно заседание по делото ответникът
оспорва предявения иск. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по
1
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният иск е процесуално допустим.
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински
вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК
постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен
изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и компетентният съд,
който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на това
вземане.
Доколкото в настоящия случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3
ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и
предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския
съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, които
определят компетентност на гражданския съд по искове за установяване несъществуване на
публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител - Определение №
92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 74/2012 г., Определение на ВАС по адм. д. № 1/2013
г., Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.; Определение на ВАС по адм. д. № 73/2012 г.,
Определение № 35 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 60/2015 г., Определение № 45 от
8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г., Определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 47/2017 г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г.,
Определение № 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 45/2019 г., Определение № 39 от 02.10.2020
г. по адм. д. № 23/2020 г., Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г.,
5 членен с-в, ГК.
Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично общинско
вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният
изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено
влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй
като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата
на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да "отпише" погасеното
по давност публично общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433,
ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено
от орган в структурата на общинската администрация "отписване", извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно "отписване"
би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при отсъствието
му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане, остава
предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. В този смисъл и
Определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч. гр. дело № 756/2017 г. по описа на ВКС, Второ
гражданско отделение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
правен интерес от предявяването на иска, а именно че е налице висящо и непрекратено
изпълнително дело, образувано въз основа на процесното наказателно постановление.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до
прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издаденото наказателно
2
постановление.
Страните не спорят, а това се установява и от приетте по делото писмени
доказателства, че на 22.07.2013 г. е било издадено Наказателно постановление № 219573, с
което на ищеца И. Н. М. е наложена глоба в размер на 70 лева на основание чл. 36, ал. 6. Т.
1 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масови градски транспорт на
територията на СО, въз основа на което е образувано изп.дело № 20178380400624 по описа
на ЧСИ МБ рег.№т КЧСИ, както и че наказателното постановление е влязло в сила на
18.03.2015 г.
Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват правния интерес на ищеца от
предявения отрицателен установителен иск.
По отношение на твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането, съдът намира следното.
Както е изяснено с Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. №
3/2016 г., ОСС, I и II колегия, след прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2
ЗАНН, при изпълнение на административното наказание "глоба", се прилага давностният
срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН", а не този по чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а"
ЗАНН давността при наложено наказание "глоба" е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2
ЗАНН регламентира, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
В настоящия случай наказателното постановление е влязло в сила на 18.03.2015 г., а
възлагателното писмо за събиране на публични вземания е предадено на съдебния
изпълнител на 03.02.2017 г. Следователно двугодишният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН,
течащ от влизане в сила на наказателното постановление, е своевременно прекъснат и
едновременно с това е осъществена хипотезата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, изключваща
приложението на абсолютната давност. Нормата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, обаче, изключва
единствено приложението на абсолютната тригодишна давност, уредена в чл. 82, ал. 3
ЗАНН, не и приложението на обикновената двугодишна изпълнителска давност, уредена в
чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН /в този смисъл и мотивите към цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС/.
Както беше посочено, съгласно чл. 82, ал. 2 ЗАНН последната се прекъсва с всяко
действие по изпълнение на глобата, от който момент започва да тече нова двугодишна
давност. Доколкото в процесната хипотеза изпълнението на глобата се осъществява по реда
на ГПК и изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015 г., приложение
намират указанията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, новият давностен срок започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Видно от приложеното към настоящото производство изп.дело № 20178380400624 по
описа на ЧСИ ММ. Б на 21.02.20217 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. На 06.02.2019 г. (в рамките на двугодишния давност срок) е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника. Следващото предприето изпълнително действие е с дата –
31.03.2022 г. (след изтичнае на двугодошиния давностен срок). ПДИ е връчена на 06.07.2022
г. С оглед на това и при липса на други доказателства за предприети действия по
изпълнение съдът приема, че последното валидно действие по изпълнение по изп.дело №
20178380400624 по описа на ЧСИ ММ. Б е предприето на 06.02.2019 г. Считано от тази дата
до датата на исковата молба /08.01.2024 г.) двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, б.
"а" ЗАНН е изтекъл. Въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
ответникът не е ангажирал доказателства за предприемане на други действия по изпълнение
или за други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
3
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ищеца. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да й бъдат присъдени изцяло.
Също така, видно от представения договор за правни услуги, ищцата е била защитавана по
делото безплатно от адв. А. З. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Д. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС в съответствие с цената на иска и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С ж. к.
"Л...", бл вх ап не дължи на СО, с адрес: гр. С ул. "М...а" № № поради изтекла погасителна
давност сумата от 70 лева, представляваща глоба, наложена по силата на Наказателно
постановление № 219573/22.07.2013 г., влязло в сила на 18.03.2015 г., въз основа на което е
образувано изпълнително дело № 20178380400624 по описа на ЧСИ МБ рег.№т КЧСИ.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. С ул. "М...а" № № да заплати на И. Н. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С ж. к. "Л...", бл вх ап на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50
лева, представляваща сторените разноски по делото.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. С ул. "М...а" № № да заплати на адв.А. З. Д., САК, с
адрес: гр. С ул. "ХО" № ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 480 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на И. Н. М..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4