Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
30.10.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 970 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.Р.И., депозирана против наказателно постановление №
23/18.04.2019г., издадено от Кмет на Община Ветово, с което на жалбоподателката
на основание чл. 24, изр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за
поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Ветово е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение
на чл. 4, ал. 1, т. 4, пр. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на Община Ветово.
С
жалбата се ангажират твърдения, че в Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на Община Ветово, в чл. 4 не съществува ал. 1, а
в чл. 26 не съществува ал. 1. На следващо място се развиват съображения, че
мястото не е било обозначено като зелена площ и не са били поставени
съответните знаци. На последно място се релевират доводи, че банковата сметка,
която е посочена е за местни приходи, с основание чл. 275, ал. 2, пр. 2 ЗГ.
В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си поддържа депозираната
жалба. В хода и по реда на съдебните прения излага доводи, че не е налице
материална компетентност на актосъставителя, тъй като същият е служител на МВР
и няма как да бъде упълномощен от кмета да съставя актове по наредбата. На
второ място се поддържат доводите изложени в жалбата, за неправилна
квалификация на деянието и липса на доказателства за повреда на зелени площи.
Твърди се, че паркирането е извършено съобразно правилата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП
и дори и да има засягане на зелена площ, то се касае за маловажен случай. На
последно място се поддържа, че неправилно наказателното постановление е
издадено от кмета на общината, тъй като е налице конфликт на интереси, предвид
това, че същият е пряко заинтересован от изхода на административното
производство.
Административнонаказващият
орган, чрез упълномощения от него представител моли да бъде потвърдено
наказателното постановление. Във връзка с релевираните и поддържани в хода по
същество доводи, се развиват съображения, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – кмета на общината, в рамките на неговите
правомощия визирани в наредбата. Поддържа се, че АУАН също е законосъобразен и
издаден от компетентно лице, с оглед правата, които дава наредбата, а именно от
орган на МВР. Излагат се доводи, че от доказателствата събрани в хода на
производството безспорно се установява, че мястото, където е бил паркиран
автомобила е зелена площ, а глобата е наложена в рамките на минимума, с оглед
личността на дееца и деянието и това, че се касае за първо нарушение. Във
връзка с възраженията неправилното посочване на алинеята и точката под която
субсумирани фактите, осъществяващи състава на нарушението, се развиват
съображения, че наредбата е издадена преди Указ № 883/15.07.2007г. за прилагана
на ЗНА, и затова е описано по този начин нарушението, а самият жалбоподател е
общински съветник и е следвало да поиска да бъде осъвременена наредбата.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН бл. № 160627/28.03.2019г.
против жалбоподателката, за това, че на 28.03.2019г., около 13,00 часа, в град
Ветово, на ул. „Дунав“, в близост до сградата на „Младежки дом“ – град Ветово,
е паркирала собствения си автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № Р 07 73 КВ в
дясно по посока на движение като част от автомобила застъпва зелена площ, което
е субсумирано като извършено нарушение по чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1 на ОА
град Ветово.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и и правна квалификация на нарушението, а
именно за това, че на 28.03.2019г., около 13,00 часа, в град Ветово, на ул.
„Дунав“, в непосредствена близост пред сградата и страничния вход на Младежки
дом – град Ветово, жалбоподателката е паркирала собствения си автомобил
„Фолксваген Тигуан“ с рег. № Р 07 73 КВ в дясно по посока на движение като дясната
част от автомобила застъпва зелена площ, представляваща обществено място и по
този начин я поврежда. Посочено е, че от извършена справка в отдел „ТСУ“ при
Община Ветово и изискана скица на мястото, което е било частично застъпено от
лекият автомобил, е установено, че мястото върху което е паркиран автомобила
представлява зелена площ – публична общинска собственост, съгласно регулационен
план на град Ветово от 1985 година, с което е прието че е нарушена разпоредбата
на чл. 4, ал. 1, т. 4, пр. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на тeриторията на Община Ветово, за което нарушение на
основание чл. 24, изр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, т. 2 от същата на жалбоподателката
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
АУАН и
наказателното постановление, са издадени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В АУАН
не са намерили отражение всички факти на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателката. Видно от обстоятелствената част
на АУАН, в същият единствено е посочено, че част от паркирания автомобил,
застъпва зелена площ. Липсват твърдения, че е налице повреда на зелената площ,
което е обективен елемент от състава на нарушението, за което впоследствие с
наказателното постановление е санкциониран нарушителя.
Неспазването
на императивното изискване на чл. 42, т. 4 ЗАНН се явява съществен порок на
АУАН, тъй като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице
да бъде запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган,
за осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да
сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е
ангажирана и отговорността на нарушителя.
Липсата
на ангажирани фактически твърдения в АУАН, досежно факти включени в предмета на
доказване, очертан, чрез фактическото описание на нарушението лишава съда от
възможността да извърши дължимата по закон преценка на фактите, които
административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, за да бъде
даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на нарушението, за което
е санкциониран нарушителят.
В този смисъл, че непосочването
на съставомерни признаци на нарушението води до невъзможност да се ангажира
административно-наказателната отговорност на наказаното лице е и Решение от
28.02.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КНАХД № 20/2017г.
На
второ място така приетите за осъществили се факти са квалифицирани от
актосъставителя като нарушение по чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1 на ОА Ветово,
като в самата разпоредба на чл. 4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на община Ветово не съдържа ал. 4.
На
следващо място при издаване на оспореното НП също са допуснати съществени
процесуални нарушения. В обстоятелствената частна НП административнонаказващият
орган е направил опит да санира допуснатите с АУАН процесуални нарушения, като
при описанието на нарушението е посочил, че като с дясната част на автомобила
застъпва зелена площ, представляваща обществено място и по този начин я
поврежда. Това от своя страна е довело до санкционирането на жалбоподателя за
нарушение, което не му е било предявено с АУАН. Именно АУАН е този, който
установява нарушението и е извън правомощията на административнонаказващия
орган за първи път в наказателното постановление, да въвежда и приема за
установени други факти, различни от установените с акта. Отделно от това и в НП
липсва конкретика във връзка с факта, в какво точно се е изразило това повреждане,
за да може от своя страна наказаното лице да организира защитата си.
При
описанието на нарушението, следва да има идентитет между акта за установяване
на административно нарушение, който поставя началото на
административнонаказателното производство и с който се привлича към
административнонаказателна отговорност нарушителят и наказателното
постановление, с което същият се санкционира за установеното с акта нарушение.
В този
смисъл е и Решение от 07.03.2017г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 6 по описа на съда за 2017г.
С НП
административнонаказващият орган, освен че е привнесъл допълнителни факти от
обективната страна на състава на нарушението във връзка, с което е съставен
АУАН е дал съвсем различна правна квалификация на приетите за осъществили се
факти, като е посочил, че същите осъществяват състав на нарушение по чл. 4, ал.
1, т. 4, пр. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на
територията на община Ветово. И тук видно от съдържанието на приетата за нарушение
разпоредба, в ал. 1 от същата липсва т. 4 и самата ал. 1 касае съвсем различно
от описаното в НП нарушение.
Неспазването
на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява
съществен порок на наказателното постановление, налагащ неговата отмяна, тъй
като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице да бъде
запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган, за
осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да сочат
на осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана и
отговорността на нарушителя.
Извън
всичко изложено разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като
нарушението за което е издадено наказателното постановление е недоказано. Видно
от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител, същият навсякъде в своите показание посочва, че АУАН е бил
съставен, за това, че автомобила е бил паркиран частично в затревена площ,
което осъществява състав на нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП. По делото липсват
доказателства за това, че е налице каквато и да е повреда на зелената площ.
С оглед
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът намира за
неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателката,
досежно липсата на материална компетентност на актосъставителя, тъй като акта е
съставен от контролен орган по чл. 23, т. 2 от Наредбата. Неотносими са
доводите в жалбата, касаещи банковата сметка по която е следвало да бъде заплатена
глобата, тъй като същата няма отношение към състава на нарушението, за което е
санкционирано лицето и не е довела до нарушаване на правото му на защита. Не са
налице и обстоятелства, че НП е издадено от лице, което е пряко заинтересовано
от изхода на административното производство. Наличието на различие в позициите
при споровете в Общинския съвет, априори не може да обоснове извод, че в
конкретния случай НП е издадено в нарушени на чл. 51, ал. 1, б. „в“ ЗАНН.
Съдът
намира за неоснователни релевираните от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган доводи, във връзка с Указ № 883 за прилагане на
Закона за нормативните актове и че Наредбата е приета преди него и поради тази
причина не е била съобразена със същия. Указ № 883 от 24.04.1974 г. за
прилагане на Закона за нормативните актове е
обн., ДВ, бр. 39
от 21.05.1974 г., като чл. 26 и чл. 27 от същия не са били изменяни и са
действали към датата на приемане на наредбата и към този момент са се прилагали
правилата на този указ.
На
последно място, както бе посочено по-горе в мотивите, самият факт, че
автомобила е бил паркиран частично в зелена площ, както правилно посочва
процесуалния представител на административнонаказаващия орган е нарушение, но
на чл. 15, ал. 7 ЗДвП, и само обстоятелството, че автомобила е бил паркиран в
зелена площ, не може априори да обоснове извод, че е налице повреждане на
зелената площ, още по-малко, без да е посочено в какво точно се изразява същото.
По
изложените мотиви, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, а наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно,
следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
23/18.04.2019г., издадено от Кмет на Община Ветово, с което на Н.Р.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 24, изр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Ветово е
наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 100 (сто) лева, за
нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 4, пр. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване
на обществения ред на територията на Община Ветово.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: