Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 24.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното
заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Н. Масова
като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11749 по описа за
2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение №181051/20.08.2020г. по гр.д. № 59914 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
49-ти състав Г.Ф.Г., ЕГН ********** с особен представител по делото назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК - адв. Д.,*** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****, с адрес на управление:*** на основание на чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД сумите, както следва: сумата от 753,75лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 12.09.2018г.. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот с абонатен №
171838 в гр. София, ж.к *****, за периода от 01.08.15г.
до 30.04.2016г.; сумата от 10,74лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 12.09.2018г.. до изплащането й, представляващи стойност
на възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода от
01.08.2015г. до 30.04.2016г., сумата от 98,25лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главниците за периода от
31.08.2016г. до 28.12.2017г., на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 244,46лв., като неоснователни
са отхвърлени исковете за горницата
над 753,75лв. до предявен размер от 1842,28лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
12.09.2018г.. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
имот с абонатен № 171838 в гр. София, ж.к *****и за периода от 01.05.14г. до
30.04.2016г.; за горницата над 10,74лв. до предявен размер от 41,10лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 12.09.2018г.. до изплащането й, представляващи стойност на дяловото разпределение на топлинна енергия в имот с абонатен №
171838 в гр. София, ж.к *****и за периода от 01.05.14г. до
30.04.2016г.; за горницата над 98,25лв. до
предявен размер от 323,01лв. представляващи обезщетение за забава на
плащането на главниците за периода от 15.09.2015г. до 28.12.2017г.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5121835/01.09.2020г.
по регистъра на СРС, уточнена с молби от 08.01.2021г. и от 27.01.2021г., от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** в частта, в която исковете са отхвърлени за горницата
над 753,75лв. до предявен размер от 1842,28лв. като стойност на потребена
топлинна енергия и за горницата над
98,25лв. до предявен размер от 313,64лв като стойност на обезщетение за забава на плащането
на тази горница. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че Р.Г.била собственик на 1/3 ид.ч. от имота, вещното право на ползване върху който тя запазила
при прехвърляне на собствеността с договора за дарение от 21.08.2017г. Р.Г.починала на 30.08.2018г., тоест през
процесния период била потребител на топлинна енергия в имота. Ответникът Г.Г.
била наследник на Р.Г.и отговаряла за плащането на потребените от Р.Г.топлинна
енергия в имота за процесния период тоест за
1/3 от стойността на сумите, извод на районния съд в обратния смисъл бил
неправилен. За останалата част от задължението от 2/3 ответникът Г. отговаряла
на наследник на В.Л., собственик на 2/3 ид.ч. от имота за процесния период.
Неправилно било прието от районния съд, че задълженията са погасени по давност.
Срокът на погасителната давност за задълженията започнал да тече от издаване на общата фактура
след изравнителната сметка, а не като бил приел районния съд. Претендирало е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски
за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият – ответник по исковете Г.Ф.Г., ЕГН ********** чрез назначения й особен представител по
делото по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК - адв. Д. е оспорила жалбата. Посочила
е, че решението в обжалваната му част е правилно. От справката по реда на Наредба № 14 не се установявало да е наследник на Р.Г.,
доколкото справката касаела роднински отношения на друго лице. С разпореждането
от 04.12.2018г. СРС прекратил
производството по отношение на Р.Г., защото същата била починала преди образуване
на гражданското дело и нямало възможност дори и да се приеме, че въззиваемият е неин наследник, тя да встъпи в
процеса на нейно място, след като нейният наследодател никога не е бил ответник
по делото. Процесуалният й представител е претнедирал разноски
Третото лице помагач на
въззивника – Т.С.”ЕООД, ЕИК *****не е изразило
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2025400/12.09.2018г. , уточнена с молба от
05.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес на
управление:*** срещу Р.Ц.Г., ЕГН ********** и Г.Ф.Г., ЕГН ********** с
която е поискало от съда да осъди ответниците на основание на чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да му заплатят сумите, както следва:
сумата от 1842,28лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 12.09.2018г.. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот с абонатен № 171838 в гр. София, ж.к *****,
за периода от 01.05.14г. до 30.04.2016г.;
сумата от 41,10лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 12.09.2018г.. до изплащането й, представляващи стойност на
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г.; сумата от 313,64лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 1842,28лв за периода от 15.09.2015г. до
28.12.2017г; сумата от 9,37лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 41,10лв за периода от 15.09.2015г. до
28.12.2017г. Навело е твърдения, че собственици
на имота били Р.Г.и В.Л.и като
такива те били потребители на топлинна енергия, потребили енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължали
възнаграждение за дяловото й разпределение, страните били обвързани от договор
при Общи условия, отговорността им била
солидарна. Посочило е, че Г.Г. била
наследник по закон на В.Л., той бил починал и ответникът като негов наследник
придобила качество потребител и отговаряла пред ищеца за потребените услуги в
имота за периода. С молбата от 05.20.2019г. ищецът е уточнил, че искът срещу Г.Г. е насочен като
наследник на Лалов, не е поискал конституиране на друг негов наследник по
делото. Претендирало е разноски.
С влязло в сила
Разпореждане от 04.12.2018г. на СРС
исковата молба срещу Р.Г.е върната поради установено от справка по Наредба
№ 14/2009г., че тя е починала на 30.08.2018г.,
тоест преди подаване на исковата молба от 12.09.2018г.
Ответникът
Г.Ф.Г., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител е оспорила исковете. Навела е
твърдения, че не била собственик и ползвател на имота през процесния
период, не била потребила енергия в количества и на стойност, за които е
предявен иска, задълженията били погасени по давност. Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на
ищеца – Т.с.”ЕООД, ЕИК *****не е изразило становище.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 104/22.06.1988г. съгласно който В.Ц.Л. е
признат за собственик на апартамент № 56, гр.София, в сградата на ЖСК „Ж.” бл.
11-12, сграда на бл. 602 на ул.
„603-та”, ж.к. Люлин”, гр.София.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 42/21.08.2017г. на нотариус А.Ч., съгласно
който Р.Ц.Г.е дарила на Т.И.И.1/3 ид.ч. от апартамент № 56 в гр. София, ж.к „*****, като си е
запазила пожизнено правото на ползване върху тази част от имота.
Съгласно изискана справка по реда на Наредба № 14/2009г. В.Ц.Л.
е починал на 28.10.2003г. и е
оставил за наследник по закон съпругата си
Г.Ф.Г. и сестра си Р.Ц.Г..
Съгласно изискана справка по реда на Наредба № 14/2009г. Р.Ц.Г.е починала на 30.08.2018г. , като
преди нея са починали съпругът й В.З.Г., брат й В.Л.и родителите й Ц.Л.и М.Л.
По
делото са приети протокол от ОС на ЕС от 15.09.2002г., договор от 18.09.2002г.,
съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к „***** са
възложили на „Т.С.”ЕООД да извършва
дялово разпределение на енергията в сградата.
Приети
са Общи условия на ищеца одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г. , съгласно
чл. 33 от които суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от
публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, така и
изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока
за плащане на изравнителната сметка.
Прието
е извлечение от сметки на ищеца сочещо задължения за имота за периода в размер
на процесните суми.
С
прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при
ищеца и трето лице помагач е посочило, че в процесния имот с абонатен № 171838
и титуляр по партидата В.Л.се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, технологични разходи са отчислявани ежемесечно за сметка на
ищеца, показания на общия топломер са снемани ежемесечно, дяловото
разпределение на енергията в имота е направено съобразно правилата на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване. В имота
имало един радиатор с монтирани уреди за измерването на потреблението, както и
два водомера, но през периода не бил осигурен достъп за отчет и така енергия
била начислена на служебен отчет За първия отчетен период потребена енергия
била на стойност от 715,72лв., а за втория – 1126,38лв.
С
прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че няма
данни за плащане на задълженията за периода. При ищеца задължения били
1883,38лв. от които 41,10лв. за дялово разпределение . Лихва за забава била
323,01лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявените
искове е с правно основание чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото.За да
се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника
да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и
е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото
съобразно с действащите към съответния момент разпоредби, че е настъпил падеж
за плащането на тези задължения.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават
задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да
ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно
чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно
чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По
аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съдът
приема, че по делото е установено, че през процесния период ответникът Г.Г. е била собственик на
идеални части от процесния имот по наследство от съпруга й В.Л., починал през
2003г. Приетият по делото нотариален акт от 1988г. установява, че В.Л.е бил
признат за собственик на имота, построен с ЖСК”Ж.”. Така след смъртта на В.Л.,
настъпила на 28.10.2003г. съгласно
приета справка по Наредба № 14/2009г. този имот е преминал по наследствено
правопремство в патримониума на неговите наследници по закон. Установява се от
тази справка, че В.Л.е оставил на за наследници
по закон съпругата си Г.Г. и сестра
си Р.Г..
По делото не се спори, че бракът на Г. и Л.е продължил повече от 10
години. При така установеното съдът приема
за приложима разпоредбата на чл. 9, ал.2, изр. 1, пр. 2 от Закона за наследството
и така съпругата на Л.-Г.Г., е придобила по наследство от него 2/3 ид.ч. от
имота, а сестра му Р.Г.е придобила 1/3 ид.ч. от имота. С оглед гореизложеното
съдът приема, че ищецът може да ангажира отговорността на Г.Г. / в качеството й
на собственик 2/3 ид.ч. от имота по
наследство от В.Л./, за заплащане на 2/3 от потребената в имота топлинна енергия.
За останалата 1/3 от потребените в имота топлинна енергия за процесния период
от май 2014г. до април 2016г. отговорност пред ищеца носи другият съсобственик
на имота с квота от 1/3 ид.ч. – Р.Г., съответно неговите наследници. В случая исковете
срещу ответникът Г.Г. са предявени само с
оглед на качеството й на наследник на В.Л.и
същото изрично е посочено от ищеца с молбата му от 05.02.2019г. Задълженията, които са възникнали в патримониума на Р.Г.не са предмет на делото. Действително,
първоначално исковата молба е била предявена и срещу Р.Г., но исковата молба е
върната в тази й част с влязло в сила определение на районния съд, тоест
задължения на Р.Г.не са предмет на делото. С оглед гореизложеното съдът приема
за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, основани на твърдения, че Г.Г. е наследник на Р.Г.и в
това й качество отговаря за 1/3 от потребените в имота стоки и услуги. Предмет
на делото са само задълженията за имота
възникнали във връзка с 2/3 ид.ч. от имота, които приживе е притежавал В.Л.и
които по наследство от него са преминали в патримониума на съпругата му Г.Г..
Следва да се посочи, че В.Л.е починал преди сестра си Р.Г., тоест в
патримониума на Л.не са преминали по наследство задължения от наследството на сестра му Р.Г.. Същевременно, съпругата на Л.-
Г.Г. , може да получи по наследство от съпруга си само онова, което към
откриване на неговото наследство през 2003г. е било част от него. Такава част
не са били права и задължения придобити от сестра му Р.Г., защото тя е починала
след него.
При
така възприето съдът приема за установено по делото че отговорността на
ответника пред ищеца може да се ангажира за 2/3 от потребените в имота стоки и
услуги основани на топлоснабдяване на имота.
Съдът
приема за установено по делото, че потребените в имота топлинна енергия за
процесния период от 01.05.2014г. до
30.04.2016г. е била на стойност съответно от 1842,08лв.. Тези обстоятелства се установяват от приети по
делото неоспорени от страните заключения по съдебните експертизи, които съдът
кредитира изцяло като верни и задълбочени, неопровергани от останалите събрани
по делото доказателства.
Спорен
въпрос е дали тези вземания са погасени по
давност.
Приложими
за процесните вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г., съгласно които плащане на месечното задължение
се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана
фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези
задължения са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът
приема, че това е съглашение падежа на
задължението да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото падежа е
уговорено да настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на
искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на възникването му.
Моментът
на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и
за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури през 2015г., 2016г., 2017г. за тези вземания , които са по изравнителни
сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон
без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да
промени момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните
вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от
естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който
започва да тече погасителната давност, е определен от законодателя в зависимост
от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и
изпадането в забава на плащането на същото са различни юридически факти, от тях
произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи
изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на погасителната
давност за месечните задължения с издаването на обобщена фактура по
изравнителната сметка е неоснователно.
При
така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба - 12.09.2018г., и по съображения изложени по-горе за началния
момент на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ
от 2014г., то съдът приема, че правилно е прието от районния съд, че вземанията
за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г. съответно за лихвата за забава на плащането им са
погасени по давност. Вземанията са периодични и срокът на погасителната давност
е 3 години.
С
въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания слрещу изводите на районния
съд при определяне на размер на
погасените по давност вземания. При обосноваване на изводите си в тази част
районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма. При така възприето и като съобрази ограниченията по
чл. 269 от ГПК то съдът приема, че правилно районният съд е приел за
неоснователни исковете за горницата над 753,75лв. до предявен размер от 1842,28лв.
като стойност на потребена топлинна енергия
и за горницата над 98,25лв. до предявен размер от 313,64лв като стойност на обезщетение за забава на плащането
на тази горница.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото отговорността за
разноски следва да се постави в тежест на въззивника , въззиваемият не е направил разноски и такива не му се следват.
На
третото лице помагач на страната на
въззивника не се следват разноски – аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №181051/20.08.2020г. по гр.д. № 59914
по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 49-ти състав в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на въззивника
– „Т.с.”ЕООД, ЕИК *****.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.