№ 318
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900799 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образуване по искова молба на ВГ-4 ЕООД, София, срещу
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна,
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва:
98 018.35 лева, дължими като цена за произведена и доставена, но неплатена ел.енергия за
месец октомври 2018г., на основание чл.79 ЗЗД ведно с обезщетение за забавено изпълнение
размер 29 051.61 лева, изчислено върху посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до
предявяване на иска на 16.11.2021г. както и законната лихва върху главницата от подаване
на иска до окончателното изплащане; сумата от 147 694.62 лева, дължима цена за доставена,
но незаплатена ел.енергия за месец ноември 2018г. ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 43 774.97 лева, изчислено върху тази главница, за периода 16.12.2018г. до
предявяване на иска ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.
Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност, а ищецът е
процесуално легитимиран да предяви осъдителния иск, чрез надлежно упълномощения
процесуален представител, внесена е в пълен размер дължимата държавна такса.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа енергия от
възобновяем енергоизточник – вятър като произведената от собственото му ВяЕЦ ел.енергия
се продава по регулирани от КЕВР цени, които са преференциални, на ответното дружество
Енерго про Продажби АД съгласно договор за изкупуване на ел.енергия №86/11.06.2009г.,
сключен между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /преименувано/. Твърди се, че
вятърната централа е присъединена към ел.мрежа на Електроразпределение Север АД /с
предишно наименование Енерго про Мрежи АД, въз основа на Договор за присъединяване
на обект на независим производител на ел.енергия ДУА-380/13.03.2008-3030-ВГ-04.07.2008
от 04.08.2008г., сключен с Енерго про Мрежи АД /преименувано/.
1
Твърди се, че въз основа на договора за изкупуване, ЗЕВИ и Наредба
№1/14.03.2017г., ответникът изкупува произведената от ищеца ел.енергия въз основа на
издадени от ищеца фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с решение №Ц -
010 от 30.03.2011г.
Твърди се, че за м.10.2018г. ищецът е произвел и доставил на ответното дружество
1063.808 МВч електроенергия, за която е издадена фактура №144/31.10.2018г. на стойност
от 135 141.31 лева с ДДС като продажната цена за 598.107 МВч е 188.29 лева/МВч /цената
по т.8 на решение №010/2011г./ - при работа на централата на ищеца преди да надхвърли
прага от 2000 КВч нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от
инсталиран 1 КВ мощност. Ответникът изцяло е заплатил тази фактура. През същия месец
10.2018г. ВяЕЦ е произвела 465.700 МВ„, за която е издадена фактура №145/12.11.2018г. на
стойност от 7 205.63 лева с ДДС като продажната цена за произведеното количество е 12.89
лева /цена за балансиращ излишък на балансиращия пазар, тъй като за този месец
централата на ищеца е работила над прага от 2000 КВ, но без да достигне 2250 ефективни
часа и без даде достигнала 2 300 кВч НСПЕ от инсталирана 1 КВ. Тази фактура също била
заплатена изцяло от ответника. Твърди се, че през целия месец 10.2018г. централата на
ищеца е работила под 2250часа и без да надхъврли прага от 2300 КВч НСПЕ. Поради това,
след достигане на 2300 кВчпрез м.11.2018г. е издадено деб.известие №146/30.11.18г. към
фактура №145 за сумата от 98 018.35 лева с ДДС – преф.цена по т.1.7 от решение СП-1 –
188.29 лева/МВч., за количеството, произведено през м.10.2018г. Твърди се, че цялото това
количество е следвало да бъде изкупуено на преференциална цена по т.1.7 от СП-1, респ. т.8
от решение №10/2011г. на КЕВР. Твърди се, че тази цена въпреки получаване на
деб.известие от ответника не е заплатена, което обуславя предявения иск.
Твърди се още, че през м.11.2018г. ищецът е произвел и доставил 718.606 МВч, за
които е издадена фактура №147/30.11.2018г. на стойност от 158 974.88 лева с ДДС, при
продажна цена от 188.29 лева/МВч /т.8 от цит.решение на КЕВР/ преди достигане на 2250
еф.часа на работа. Твърди се, че продажната цена за 184.306 МВч е 172.95 лева/МВч
/преф.цена по т.9 от решение №10/2011г./, след достигане на 2250 еф.часа на работа. За
посоченото количество централата на ищеца се твърди, че е надхвърлила 2250 ефективни
часа на работа но без да достига прага от 2300 КВч НСПЕ от 1 КВ инсталирана мощност.
Тези количества се твърди, че са подлежали на изкупуване последователно на
преференциалните цени по т.8 и т.9 от решение Ц-10, съответно т.1.7 и т.1.8 от решение СП-
1, защото през целия м.11.2018г. централата не е достигнала 2300 кВч НСПЕ. Твърди се, че
ответникът е заплатил единствено сумата по фактура №147 в размер на 11 280.26 лева, а
остатъка от 147 694.62 лева с ДДС са дължими като върху тях се дължи и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва в размер на 43 774.97 лева за времето на
забавата.
Твърди се, че страните са валидно обвързани от договор за изкупуване, който е бил
изпълняван и от двете страни, считано от 11.06.2009г. Твърди се, че въз основа на промените
в начина и механизма на изкупуване на електроенергия, произведена от ВИ, че договорите
за изкупуване са били прекратени от 01.10.2019г., но за предходен период се дължи
изпълнение. Произведените и обективирани във фактури и деб.известия задължения на
ищеца не са били оспорвани като количества от насрещната страна. Поддържа, че за
произведеното се дължат последователно двете преференциални цени по решение № Ц-
10/2011г.
Твърди се, че считано от сключването на договора за изкупуване, по него важи
цената, приета от КЕВР с решение Ц-010/30.03.2011г., първоначално въз основа на
специален критерий – „наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 часа вкл. и над 2250
часа годишно“. Твърди се, че въз основа на този критерий са били определени две различни
2
преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, които са били прилагани в зависимост от
това колко работни часове е достигнала съответната вятърна централа. /цит. т.8 и т.9 от
решение Ц-010/ Доколкото на изкупуване подлежи цялата произведена от ищеца
електроенергия, то ответникът дължи и двете преференциални цени съобразно режима на
работа на централата. Такива са били трайните отношения по договора между производител
на електричество от ВЕИ вятър и крайните снабдители, вкл. ответника и обществения
доставчик НЕК ЕАД в продължение на 6 години. Поддържа се, че съгласно договора, цената
на електроенергията не се изменя, вкл. за процесния период. С изменението на чл.31, ал.5
ЗЕВИ от 2013г. се твърди, че е въведена промяна в количествата енергия, подлежаща на
изкупуване без да се променя самата преференциална цена – в случая до размера на
средногодишната продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретния тип
производител. Последващата промяна от 2015г. /ДВ, бр.56 от 2015г./ в сила от 24.07.2015г.
предвижда допълнителен критерий за заплащане на произведената енергия/Е/, а именно по
преференциална цена до достигане на НСПЕ, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за надхвърлящите тези количества
– по цена за излишък на балансиращия пазар. Във връзка с това изменение е постановено
решение СП-1, в което са определени преференциални цени в т.1.7 и т.1.8, съответно при
НСПЕ 2000 кВч за вятърни централи работещи до 2250 часа, и 2300 кВч за тези работещи
над 2250 часа.
Твърди се, че т.1.7 от решение СП-1 е отменена с влязло в сила решение на АССГ по
адм.дело №8522/2015г. Поради това е прието решение СП-5/28.03.2019г., с което е
определена цена при НСПЕ от 2000 кВч до 2250 ефективни годишни часа на работа, в
размер на 188.29 лева с ДДС/МВч. Твърди се, че това решение е било обявено за нищожно с
решение по адм.дело №4422/2019г. на АССГ, но това решение е отменено и делото е
върнато за ново разглеждане, когато жалбата е била отхвърлена. Произнесеното решение
по този адм.спор е висящ през ВАС по адм.дело №10608/2021г.
Твърди се, че за дължимата цена са издадени съответно фактури и дебитни известия,
които са изпратени и получени от ответника. Въпреки това същите са останали незаплатени.
Плащането е следвало да бъде извършено в рамките на 15 дни от получаване на фактурата.
Поради това се претендира върху първата главница от 98 018.35 лева мораторна лихва,
считано от 15.12.2018г. /15 дни от издаване на деб.известие №146 към фактура №145 – за
плащането за м.10.2018г./ Съответно, падежът на следващото плащане за м.11.2018г. е на
15.12.2018г., в размер на 147 694.62 лева, поради което дължи мораторна лихва върху
главницата, считано от този момент, след приспадане на платеното 11 280.26 лева. Твърди
се, че ответникът отказва плащане на тези задължения единствено поради позицията на НЕК
като в действителност не са налице законови основания за отказ на ответника да изпълни.
Излагат се подробни съображения във връзка с неотносимостта на становището на НЕК
спрямо конкретните договорни отношения.
Решение СП-1 е отменено, считано от 31.07.2015г. и не поражда правни последици в
договорните отношения между страните, в частта по т.1.7 от същото. /налице е влязло в сила
решение по адм.дело/ Изтъква се, че поради липсата на приключил със сила на пресъдено
нещо адм.спор относно законосъобразността на последващото решение СП-5, съдът не
следва да прилага същото при разрешаване на правния спор. Сочи се, че в този случай
решението на съда би било недопустимо на основание ТР 1/2017г. на ОСГТК на ВКС /цит.
допуснати до касационно обжалване актове на АС-Варна по т.дела №№1184/2020г. на ВКС,
т.дело №1185/20г., т.дело №1681/2020г., т.дело №1219/2020г. на ВКС и т.дело №2108/2020г.
на ВКС.
Ищецът твърди, че до влизане в сила на решението по адм.спор относно решение
СП-5 следва да се прилага разпоредбата на чл.18, ал.2 от договора за изкупуване, съгласно
която решене на КЕВР за промяна на цената се прилага автоматично. Същевременно следва
3
да се държи сметка, че обжалване на решение СП-5 има суспенсивен ефект и не следва да
бъде прилагано между страните.
Поддържа се, че действие относно цената и критерия за определянето продължава
да има решение СП-1, поради което цялото произведено количество ел.енергия при работа
до 2250 ефективни часа следва да се изкупи по преференциална цена по т.1.7 от същото
решение, съответно по т.8 от решение Ц-010, а именно 188.29 лева с ДДС.
Поддържа се, че при прилагане от съда на решение СП-5, поради предварителната
изпълняемост на ИАА, съдът да проведе косвен контрол за законосъобразност на същото
решение съгласно чл.17, ал.2 ГПК. Позовава се на съдебна практика, съгласно която съдът
може да обяви нищожността на процесното решение СП-5 при осъществяване на този
контрол. Спорът относно валидността на това решение се явява преюдициален към
настоящия спор, тъй като признаване нищожността на това решение ще доведе до извод, че
липсва ограничението, наложено с решение СП-5 относно подлежащото на изкупуване
количество ел.енергия на преференциална цена при прилагане на НСПЕ. Приложение
намира в случая НСПЕ, посочено в решение СП-1, т.1.8 от същото. Страните никога не са
оспорвали приложимия механизъм при определяне преференциалната цена за произведената
ел.енергия съгласно т.8 и т.9 от решение Ц-10. За ответника не съществуват нито договорни,
нито законодателни, нито регулаторни причини за прилагане на друг
механизъм/методология/ за заплащане цена за произведената енергия от ВИ вятър. Цитирано
е като относимо към правните изводи на съда относно заложената първоначално
произв.възможност на централите до и над 2250 часа годишно решение по адм.дело
№14112/2018г. на ВАС.
Цените се дължат в рамките на 15 дни от издаването на съответната данъчна фактура
съгласно чл.24 от договора за изкупуване, поради което на тази база се претендират и
дължимите мораторни лихви.
С допълнителна искова молба на л.122 по делото, след постъпил отговор от
ответното дружество и конституираното трето лице помагач на ответника, ищецът поддържа
предявените фактически твърдения и правни доводи. Отново се излага, че страните не
спорят относно приложението на решение СП-1/2015г., т.1.7 и т.1.8 от същото. Поддържа се
твърдение, че съгласно чл.18, ал.4 от договора за изкупуване, сключен между страните, са
определени две различни преференциални цени в зависимост на режима на работа на
централата до и над 2250 ефективни годишни часа. Оспорва се твърдението на ответника, че
с влизане в сила на чл.31, ал.5 ЗЕВИ се изменя договора в частта относно нормираната цена
и начинът за изкупуване на произведената ел.енергия в чл.18, ал.4 от договора. Оспорва се
също и твърдението, че с въвеждането на НСПЕ се променя и начинът на ценообразуване и
изкупуване на енергията от ВИ. Ищецът счита, че тези изменения не дерогират клаузата на
чл.18 от договора за изкупуване за приложението на две различни преференциални цени. И с
тези законови изменения се запазва диференциацията в приложимата преференциална цена,
заложена още в решение Ц-10. Решение СП-1 в приложимата му т.1.7 е отменено, а
впоследствие приетото решение СП-5, което установява същото НСПЕ и го въвежда с
ретроактивен ефект, не е влязло в сила. Тълкуването на решение СП-1 от страна на
ответника се твърди, че е неоснователно и невярно – невярно е твърдението, че се въвеждат
две отделни групи производители на енергия от ВИ, спрямо които важи само една от
посочените в решението преференциални цени. Излагат се подробно аргументи в тази
насока /л.127 по делото/ Твърди се приложение и на двете преференциални цени за една
календарна година според работата на централата, което следва от липсата на нарочно
разписан механизъм за друг начин на определяне на преференцията за ВяЕЦ. Нито по
договорен път, нито по законодателен път е променен установения вече между страните
механизъм на разплащане на произведената енергия от ВИ. Допълнително ищецът цитира
връзката на чл.18, ал.2 от договора с невлязлото в сила решение СП-5 като аргумент, че
4
същото не следва да бъде прилагано между страните поради обжалването му.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.367 ГПК ответното
дружество оспорва основателността на предявените искове. Не се оспорва качеството на
страните, съответно производител на ел.енергия от ВяЕЦ и краен снабдител; наличието на
договори за присъединяване и договор за изкупуване на ел.енергия спрямо ищеца. Не се
спори, че приложимата преференциална цена по договора е именно определената с решение
Ц-010/2011г. на КЕВР. Основната теза на ответното дружество е, че преференциална цена за
произведеното количество ел.енергия се дължи на ищеца само до достигане на НСПЕ, а за
количеството над този размер се дължи цена за излишък на балансиращия пазар, на
основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Не се оспорва, че през м.10.2018г. централата на ищеца е
достигнала НСП от 2000 кВч от 1 кВ инсталирана мощност при работа до 2250 работни часа,
но без да надхвърля 2250 еф.часа на работа и без да превишава 2300 кВч НСПЕ. Тъй като
през месец ноември централата е достигнала 2300 кВч НСПЕ е издадено деб.известие
№146/30.11.2018г. към фактура №145/2018г. на стойност 98 018.35 лева с ДДС –префер.цена
по т.8от решение Ц-010/2011г. Поддържа се, че издадените от ищеца фактури №№144,
№145 и №147 са били заплатени от ответника като цялото количество произведена енергия
през двата месеца до 2000 кВч НСПЕ е заплатено на преференциална цена, а разликата над
това – по цена за излишък на балансиращия пазар, определена от ЕСО ЕАД. С писмо от
24.01.2018г. ответникът твърди, че уведомил всички производители, че поради отказ на НЕК
ЕАД да заплати преференциална цена, платена на производителите от крайния снабдител,
няма да им бъде заплатена част от енергията на по-високата цена, тъй като същата е над
лимита по чл.31 ЗЕВИ. Поради това ответникът издал кредитни известия към фактурите на
производителите. Закупените количества, вкл. от ищеца, са били продадени от ответника на
НЕК съгласно чл.94 ЗЕ. Твърди се, че ищецът не се е съобразил със становището на НЕК и
претендира заплащане на по-високата префер.цена.
Ответникът поддържа, че с изменението на ЗЕВИ в ДВ, бр.56 от 24.07.2015г., влязъл
в сила на 24-07.2015г. е предвидено по законодателен път изкупуване на произведената от
ВИ ел.енергия на преференциална цена, но само до размера на НСПЕ, въз основа на което са
определени префер.цени в решенията на КЕВР, а за количествата над този размер – по цена
за излишък. НСП е средногодишното производство на ел.енергия от 1кВ инсталирана
мощност съгласно пар.1, т.29 от ДР на закона. В процесния случай въз основа на
изменението е прието и решение СП-1/2015г., където отново е запазена диференциацията до
и над 2250 еф.часа на работа. Поради окончателната отмяна на т.1.7 от решение СП-1 по
адм.дело №8522/2015г. на АССГ, е прието решение СП-5/2019г. с което се установява, че
считано от 31.07.2015г. НСПЕ в размер на 2000 кВч въз основа на което е определена
префер.цена за ВяЕЦ работещи до 2250 часа годишно по т.8 от решение Ц-010 на КЕВР.
Ответникът оспорва тълкуването на законовото изменение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
Според него, преференциална цена съгласно разпоредбата се дължи единствено за
количеството ел.енергия до достигане на НСПЕ от 2000 кВч, въз основа на което са
определени преф.цени в решенията на КЕВР. Според ответника, неоснователно е
последователното прилагане на две различни преференциални цени за количествата енергия
до и след достигане на 2250 часа работа на ветрогенераторите. Позовава се на целта на
законодателните промени като сочи, че заплащането по префер.цена на количествата над
НСПЕ и преминаване към заплащане на друга префер.цена, предвидена за друга група
производители от ВИ, а не по цена за излишък, би довело до поемане на неадекватно висока
финансова тежест за потребителите. Поддържа се, че изкупуването на тези количества
ел.енергия от ВИ е уредено по императивен начин, поради което не подлежи на договаряне
между страните. Въз основа изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ се изменя и договорът за
изкупуване от 11.06.2009г., в частта по т.18 от същия. /цит.се съдебна практика на АС в
същата насока/ Поддържа се, че решение СП-5/2019г. валидно и законосъобразно
установява НСПЕ, използвано за утвърждаване на префер.цена по т.8 от решение Ц-
5
10/2011г. Сочи, че искането за неприлагане на последиците на решение СП-5, направено от
ищеца, е неоснователно и противоречи на предварителната изпълняемост на ИАА. Сочи, че
не са налице предпоставките на чл.17, ал.2 ГПК за косвен контрол на адм.акт – цит.т.дело
№2114/2020г. на Второ т.о., ТК, ВКС. Поддържа се неоснователност и на акцесорните
искове за мораторни и законни лихви. Претендира се отхвърляне на исковете ведно с
присъждане на сторените разноски.
С допълнителен отговор ответното дружество поддържа изложените фактически
възражения и правни доводи за неоснователност на исковете. В този отговор ответникът
подробно анализира предходната правна уредба на спорните отношения и законодателните
изменения. Поддържа се, че действително до 24.07.2015г. отношенията между страните са се
развивали въз основа на действащата до този момент правна уредба, която е променена с
изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. С тази промяна се интервенира и в правоотношение
между страните по договора за изкупуване на ел.енергия като са предвидени ограничения в
изкупуването на ел.енергия като количество и цена. Не се спори, че до този момент
ответникът е заплащал последователно двете преф.цени по т.8 и т.9 от решение Ц-10, но при
липса на противоречие със закона в редакцията му към този период. Достигането на НСПЕ
от централата е праг, до който се дължи преференциална цена.
Изтъква се като причина за приложение на ограничителната разпоредба на чл.31, ал.5
ЗЕВИ и общественият интерес съгласно чл.8, предл.трето ЗЗД и заложените цели на
законодателното изменение.
Поддържа, че искането за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на решение
СП-5/2019г. е недопустимо, тъй като същото не се явява преюдициално към настоящия
спор. Отмяната му няма да доведе до отпадане с обратна сила ограничението за прилагане
на НСПЕ към произведената ел.енергия, изкупувана на преференциални цени. /цит.практика
на ВКС, АС-Варна и др./ Претендират отхвърляне на исковете.
С определение от 28.02.2022г. съдът е конституирал на основание чл.219 ГПК НЕК
ЕАД. Третото лице е депозирало становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че в ролята му на обществен доставчик на ел.енергия, по силата на чл.94 ЗЕ, е
задължен да изкупува количествата ел.енергия, които Енерго про Продажби АД е закупило
по силата на чл.31 ЗЕВИ по цената, по която е закупено от производителите. Поддържа
позицията на ответното дружество, че претенцията на ищеца е неоснователна и пряко
противоречи на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия
до достигане на НСП, а за надхвърлящите НСП – се дължи цена за излишък на
балансиращия пазар. Твърди се, че в този смисъл са и мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕ
/2015г./, в частта относно измененията в ЗЕВИ. Претендира се оставяне без разглеждане на
предявените обективно съединени искове.
В съдебно заседание исковете се поддържат чрез пълномощника на ищеца адв.П..
Ответникът Енерго про Продажби АД чрез адв.Л.М. оспорва исковете на изложените
в отговорите аргументи.
Третото лице помагач на ответника НЕК ЕАД не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Приети са за разглеждане предявени от ВГ-4 ЕООД, София, срещу „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна, обективно кумулативно съединени искове за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 98 018.35 лева, дължими
като цена за произведена и доставена, но неплатена ел.енергия за месец октомври 2018г., на
основание чл.79 ЗЗД ведно с обезщетение за забавено изпълнение размер 29 051.61 лева,
6
изчислено върху посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на
16.11.2021г. както и законната лихва върху главницата от подаване на иска до
окончателното изплащане; сумата от 147 694.62 лева, дължима цена за доставена, но
незаплатена ел.енергия за месец ноември 2018г. ведно с обезщетение за забавено плащане в
размер на 43 774.97 лева, изчислено върху тази главница, за периода 16.12.2018г. до
предявяване на иска ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Исковете са с правна квалификация по чл.79 ЗЗД, чл.31, ал.5
ЗЕВИ и чл.86 ЗЗД.
С определение №805/01.06.2022г., прието за окончателно, съдът е приел за безспорни
и обявил на страните следните обстоятелства: че ищецът е производител на ел.енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ; че ответникът е краен снабдител на ел.енергия и титуляр на
лиценз за краен снабдител с ел.енергия; че ответникът е задължен да изкупува съгласно
чл.31 ЗЕВИ произведената от ВИ ел.енергия, част от която на преференциална цена, а
останалата – по цена за излишък на балансиращия пазар; че НЕК ЕАД е обществен
доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността общ.доставчик, издадена от
ДКЕВР; че съгласно чл.94 ЗЕ НЕК е длъжен да изкупува от ответника количествата
ел.енергия от ВИ, които крайният снабдител е закупил от производители на лицензионната
му територия; че е налице валиден договор за изкупуване на ел.енергия от ВИ с ищеца от
11.06.2009г.; количествата произведена ел.енергия през м.10.2018г. и през м.11.2018г. от
ветрогенератора на ищеца; количеството произведена ел.енергия през м.11.2018г., платено
от ответника съгласно цената на ЕСО ЕАД, по ф.147/2018г.; че до достигане на НСП ищецът
е продавал ел.енергия по преференциална цена от 188.29 лева с ДДС съгласно т.8 от
решение Ц-010/2011г. на КЕВР; че изкупените количества ответникът е продал на НЕК ЕАД
съгласно чл.94 ЗЕ; НСП, въз основа на което е определена преференциална цена по т.8 от
решение Ц-10/2011г. е 2000 КВч, установено с отм.решение СП-1/2015г. на КЕВР,
впоследствие с решение СП-5/2019г.
С протоколно определение 487/29.06.2022г. съдът е оставил без уважение
подновеното в съдебно заседание от ищеца искане за спиране на производството до
приключване на преюдициалното АД №10608/2021г. на ВАС по оспорване
законосъобразността на решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. След служебна проверка на
сайта на ВАдмС съдът констатира, че цитираното решение е висящо към момента на
произнасяне по настоящия спор. Съдът се придържа към формираната по идентични
спорове съдебна практика, обективирана в определения по ЧТД №1628/2019г., ЧТД
№985/2021г., ЧТД №429/2021г. на Второ т.о., ЧТД №595/2021г. на Първо т.о., т.дело
№1681/2020г. на Първо т.о.и др., в които е прието, че когато по силата на закона, в случая
чл.13, ал.9 ЗЕ, е предвидено предварително изпълнение на индивидуален административен
акт, независимо от обжалване на последния, през спорния период следва да се зачетат
правните последици, към които той е насочен. Поради това висящо пред друг съд
административно производство по обжалване решение на КЕВР, прието в изпълнение на
пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, какъвто характер имат цитираните решения СП-1 и СП-5, за
определяне на НСПЕ, въз основа на което при действието на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, са
определени преференциални цени за изкупуване на произведена от възобновяем източник
/ВИ/ ел.енергия, не е основание за спиране на исковото производство с предмет спора за
заплащане цената на произведената от ВИ ел.енергия. С посочените решения КЕВР
установява вече съобразеното, но непосочено изрично като размер в предходни решения,
НСПЕ като един от ценообразуващите елементи за определяне на преференциална цена.
Разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗЕ, изключва възможността за съдебен контрол върху
предварителното изпълнение на решенията на КЕВР, а спиране на исковото производство от
граждански съд по причина висящо адм.дело по обжалването им би довело до косвено
спиране на неговото изпълнение в противоречие на императивната норма на чл.13, ал.9 ЗЕ.
Предварителната изпълняемост означава, че независимо от предприетото обжалване на
7
административния акт, същият се прилага в отношенията между страните, а по отношение
на потенциалното увреждане правата на адресатите му, в разпоредбата на чл.301 АПК са
предвидени възстановителни мерки. Поради това, обжалването на решение СП-5/2019г. е
ирелевантно за настоящия спор.
Твърденията на ищеца, поддържани и в открито заседание, за нищожност на същия
адм.акт –решение СП-5/2019г. – не следва да бъдат обсъждани по същество, тъй като
евентуалната отмяна на акта няма да доведе до възникване на основание за изкупуване на
по-големи обеми до постановяването на ново решение на КЕВР с обоснован със съответната
цена лимит. Едва при отмяна на решение СП-5 и издаване на ново решение на КЕВР, с
което бъде увеличено НСПЕ от 2000 КВч за процесната централа, ще възникне основание за
преразглеждане на въпроса за изкупната цена на произведеното над НСПЕ от 2000 КВч
количество ел.енергия, макар това да представлява и ново основание в процеса. До този
момент, съдът намира, че с изменената разпоредба на чл.31, ал.5 ЗЕВИ и съпътстващите
прилагането решения СП-1 и СП-5, се определя ограничение в количествата изкупувана
на преференциална цена ел.енергия. В този смисъл и в мотивите на законопроекта за
изменение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ изрично е посочено, че замяната на понятието
средногодишна продължителност на работа с НСПЕ цели да създаде условия за изкупуване
преференциално само на тези количества енергия, които осигуряват приходи на
производителя, съответстващи на заложената норма на възвращаемост в определените
преференциални цени от КЕВР. Целта на изменението е да се постигне баланс между
разходите на обществения доставчик и нормата на възвращаемост на производителите,
заложена при определяне на преференциалните цени по начин, който изключва възникване
на неоснователно обогатяване.
По сходни съображения съдът намира за неоснователно искането на ищеца за
упражняване на косвен контрол за законосъобразност на административния акт, подновено в
открито заседание от пълномощника на ответното дружество. Съдът намира искането за
лишено от правен интерес. Основният спорен по делото въпрос се концентрира върху това дали по
отношение на една и съща централа, в рамките на една календарна година, са приложими двете
тарифи за изкупуване на произведена ел.енергия по преференциални цени или спрямо една
централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа за изкупуване при
достигане на размера, след който за разликата се заплаща по цени за излишък. Признаване на
последващи решения на КЕВР за незаконосъобразни и незачитане на правните им последици не би
допринесло за разрешаване на този спор. Както бе посочено, спорът се свежда до това дали
спрямо една централа в рамките на една календарна година е приложима само една от
преференциалните цени по решение на КЕВР или спрямо същата централа в рамките на една
година при достигане на 2250 часа работа са приложими и двете тарифи на преференциални цени и
съответно двете определени количества на НСПЕ- за централи до 2250 часа годишно работа и за
работещи над 2250 часа. Тъй като съдът споделя виждането, че не може един производител на
ел.енергия да има повече от едно приложимо НСПЕ като НСПЕ на процесната централа е 2000
Квч, то е без значение колко часа работа е осъществила централата през годината – до или над
2250. Поради това, съдът дори да установи невалидността на решение СП-5/2015г. по реда на
чл.17, ал.2 ГПК, неприлагането на неговите последици не би обусловило по-благоприятен за
ищеца резултат, тъй като не би довело до извод за приложение на друга преференциална цена или
друго НСП, съотв. до приложение на цената, определена за централи работещи над 2250 часа – по
т.9 от решение Ц-10/2011г.
Спорът, очертан от възраженията и доводите на страните е правен такъв за цената, на
която следва да бъдат изкупувани количествата ел.енергия, произведени от ВЕИ след
достигане на НСП от 2000 кВч при работа на ВяЕц до 2250 часа и преди достигане на 2300
кВч НСПЕ от 1 кВ инсталирана мощност, през призмата на измененията на чл.31, ал.5 ЗЕВИ
и решение СП-1/2015г., съответно СП-5/28.03.2019г. и по-конкретно може ли произведената
ел.енергия да попадне последователно в две ценови категории, определени в т.1.7 и т.1.8 от
решение СП-1/2015г. в рамките на една и съща календарна година.
8
По делото са представени всички документи, явяващи се от значение за посочените и
приети за безспорни обстоятелства. Страните не са правили възражение срещу
съдържанието на обявения доклад на спора.
Представен е Договор за изкупуване на ел.енергия, сключен на 11.06.2009г. между
дружеството ищец и Е.ОН България Продажби АД, Варна, за срок от 15 години. В чл.18 от
същия е посочено, че цената за изкупуване на произведената от ВИ ел.енергия се регулира
от КЕВР като при изменението , новата цена се прилага автоматично между страните без
необходимостта от подписване на анекс. Още в договора е налице разграничаване на
ел.енергията, произведена до и над 2250 пълни ефективни годишни часове на работа като
ценообразуващ елемент. Същевременно, макар да не е посочен в договора, ищецът сам се
позовава на приложимостта на решение на КЕВР Ц-10/30.03.2011г., и т.8 от същото – по
отношение определяне преференциалната цена, дължима за произведената от централата му
ел.енергия до достигане на 2250 часа на работа.
Не се спори относно количествата електроенергия, отразени в приложените по
делото фактури и дебитни известия.
През месец 10.2018г. вятърната ел.централа на ищеца е произвела 465.700 МВч
ел.енергия, за която е издадена фактура №145/12.11.2018г. на стойност 7 205.63 лева,
формирани по цена за излишък от 12.89 лева. Нои през този месец централата на ищеца е
надхвърлила прага от 2000 кВч НСП без да е достигнала 2 250 еф.часа на работа и без да
достигне прага от 2300 кВч НПСЕ от 1 кВ инсталирана мощност като страните са
започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично производство от
2300 кВч съгласно т.1.8 от решение СП-1. Ищецът поддържа, че цялото количество
ел.енергия произведено м.10.2018г. е подлежало на изкупуване по преференциална цена, тъй
като през м.11.2018г. централата на ищеца е достигнала 2300 НСПЕ. През м.11.2018г.
част от енергията е заплатена по преференциална цена от 188.29 лева/МВч по т.8 от
решение Ц-10/2011г., а за остатъка от 184,306 МВч ищецът претендира другата
преференциална цена по т.9 от цитираното решение Ц-10/2011г., а именно 172.95
лева/МВч, тъй като центалалата е преминала 2250 ефективни часа на работа, без да е
достигнала прага от 2300 МВч НСПЕ от 1 кВ инсталирана мощност. За количеството
534,300 МВ се претендира първата /по т.8/ преференциална цена, тъй като централата е
надхвърлила прага от 2000 кВч НСПЕ, преди достигане на 2250 ефективни часа на работа
и без да достигне прага от 2300 кВч от 1 кВ инсталирана мощност. Ищецът претендира,
че количеството произведена ел.енергия през м.11.2018г. подлежи на изкупуване по двете
преференциални цени – по т.8 и т.9 от решение Ц-10, съответно по т.1.7 и т.1.8 от
решение СП-1/2015г.
До достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника
електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв./МВтч, утвърдена с т. 8 от Решение
№ Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. След изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015г., преференциална цена се дължи за количествата електрическа енергия до
размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи
нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се определя от Решение № СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР, като относима към ищцовата ВяЕЦ е т.1.7 от решението.
Не се спори, че в хода на производството решение №СП -1 е било отменено с
решение на ВАС като е прието ново решение СП -5/28.03.2019г., представено от ответното
дружество и прието по делото.
С новото решение на КЕВР СП-5/28.03.2019г., считано от 31.07.2015г. /и за
процесния период през 2018г./ е установено нетно специфично производство на ел.енергия в
9
размер на 2000 кВч, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
ел.централи работещи до 2 250 часа по т.8 от решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР, във
вр.с решение №Ц-013/28.06.2006г. Спорът относно законосъобразността на решение СП-
5/2019г. не е приключил към настоящия момент съобразно извършена от съда служебна
справка на сайта на ВАС по адм.дело №10608/2021г. По изложените по-горе съображения
не е налице основание за спиране на настоящото производство на основание чл.229, т.4
ГПК.
Страните не спорят относно количествата произведена от ВИ ел.-енергия за
процесните месеци м.10 и м.11.2018г. както и издадените фактури, дебитни известия и
съответно извършените по тях плащания на суми – за част от количеството по
преференциална цена, а за друга част – по цена за излишък на балансиращия пазар.
/вж.отговор на исковата молба на л.101 и сл./
Съгласно т.29 на пар.1 от ЗЕВИ е налице легална дефиниция на понятието „нетно
специфично производство”, съгласно която това е понятие за средногодишното
производство на ел.енергия от 1 кВ инсталирана мощност съгласно решение на КЕВР за
определяне преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
В решение №СП-1/31.07.2015г. нетното специфично производство /НСП/ на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в решение №Ц-
10/30.03.2011г., е в размери както следва: съгл.т.1.7 2000 кВч при определена цена от 188.29
лева/МВч без ДДС - за вятърни централи работещи до 2 250 часа /процесната/; съгл.т.1.8 –
2300 кВч при определена цена от 172.95 лева/МВч без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250
часа. В приетото след отмяната на решение СП-1, ново решение на КЕВР №СП-
5/28.03.2019г., е установено, считано от 31.07.2015г., нетно специфично производство на
ел.енергия в размер на 2000 кВч, въз основа на което е определена преференциална цена за
ВяЕЦ работещи до 2250 часа по т.8 от решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР във вр.с
решение №Ц-13 от 28.06.2006г.
Първоначално, с решение Ц-10/30.03.2011г. са определени преференциални цени на
база "наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори съответно до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа".
Тези цени са били приложими по процесния договор до влизане в сила изменението на
чл.31, ал.5 ЗЕВИ, считано от 01.01.2014г., според пар.7 ПЗР, на който приложимата
преференциална цена е тази, определена в решение Ц-10/2011г., при въведен допълнителен
показател за прилагането "нетно специфично производство", без да се изключва
приложимостта на критериите, въведени с Решение №Ц-13/2006г. на ДКЕВР, за определяне
на два вида преференциални цени на база условно съществуващи в страната две ветрови
зони, съответно – зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2 250 и такава с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори над 2 250 часа.
С изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ договорът за продажба на електрическа енергия,
сключен между ищеца и ответника, е изменен с императивна разпоредба на закона и
издаденото на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ решение СП-1/31.07.2015г. в частта
относно подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената, като
приложимата преференциална цена остава тази по решение Ц-10 за ВяЕЦ с годишни
ефективни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа, но при допълнително
ограничение на показателя "нетно специфично производство".
Спорът по делото е относно дължимите суми за произведена електроенергия от
възобновяем източник - вятърна електрическа централа, собственост на "ВГ-4"ЕООД,
съответно генератори ВГ10 и ВГ11 в землището на гр.Каварна, на основание сключения
договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия от
04.08.2008г. и договор за изкупуване на ел.енергия от 11.06.2009г. относно доставената
10
електроенергия за месец октомври и ноември 2018г.
Изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., задължава обществения
доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от
възобновяеми източници по преференциална цена, като за определяне на количествата ел.
енергия, изкупувана по тази цена е използван критерият – нетно специфично производство
на ел.енергия. /НСПЕ/ Съгласно пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015г.), в срок до 31 юли 2015г., в съответствие със ЗЕВИ,
Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на
закона.
В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР, като в 1.7 от същото са посочени 2000 КВч при определена цена от 188.29 лена/МВЧ
за вятърни централи работещи до 2 250 часа, каквото е процесната централа на ищеца.
Доводите на ищеца за приложение на две преференциални цени в рамките на произведеното
през годината количество ел.енергия от ВЕИ /конкретно произведеното през м.11.2018г./, не
намира опора в разпоредбите на закона, в частност цит.решение на КЕВР. Приетото с
изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ ограничение на количеството ел. енергия, произведена от
възобновяеми източници, което общественият доставчик, респ. крайните снабдители, са
задължени да изкупуват по преференциална цена, определено въз основа на посочения с
изменението на закона критерий - НСПЕ - има императивен характер, тъй като нормата е
създадена в обществен интерес. Разделянето на цените на две групи е наложено от
различията в наличния ресурс на първичния енергиен източник за различните
производители, като в зависимост от установените разлики в потенциала на вятъра в
различни региони на страната, е прието, че в едната зона генераторите могат да работят
ефективно не повече от 2 250 часа годишно, а в другата зона работата надхвърля тези
годишни часове. Това разграничение на производителите намира израз в определените в
Решение № СП-1/31.07.2015г две различни количества на НСПЕ, за двата вида
производители, съответно на определени две тарифи на изкупните цени в Решение № Ц-10
от 30.03.2011г. Съответно на разделното третиране на производителите, съдът не намира
основание за прилагане на две тарифи спрямо един и същ производител в рамките на една и
съща календарна година.
Тъй като ищците са предпочели да се определят като производител в първата група,
преференциалното плащане на производството им се ограничава само до изкупените 2 000
КВтч, а горницата до 2 300 КВтч се изкупува по цени на излишък така, както е била
заплатена изцяло от ответника. В случая не се спори, че по преференциална цена ответникът
е заплатил произведеното количество ел.енергия през м.10.2018г. до размера от 598.108
ВМч по цена от 188.29 лева /по т.8 от решение Ц-10/, а за количеството от 465.700 МВч е
заплатена цена за излишък от 12.89 лева. Съответно за произведеното през м.11.2018г.
количество ел.енергия над НСПЕ от 2000 КВч, но преди 2250 часа на работа, в размер на
534.300 МВч е заплатено по преференциалната цена по т.8 /по-горе/, но за разликата е
заплатена цена за излишък – за 184.306 МВч, тъй като количеството е над 2000 НСПЕ, но
преди достигане на прага от 2300 НСПЕ за 1 КВ мощност /съотв.след 2250 ефективни часа
на работа/.
Спорът, както бе посочено по-горе се състои във възможността за заплащане за
произведеното над 2000 НСПЕ количество до 2250 кВтч /без да се прехвърля прагът от
2300МВч/ по преференциална цена, съответно възможността за заплащане на произведеното
над 2250 КВч но преди 2300 МВч НСПЕ, по втора преференциална цена. Спорно между
страните е как следва да се определи размерът на дължимата цена, съобразно решение №СП-
1/31.07.2015г, определящо две различни количества на НСП /нетно специфично
11
производство/ до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори. Съответно,
съгласно т.1.7 от СП-1 НСПЕ за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа е
2000 кW при определена цена – 188.29 лева/мWh без ДДС и съгласно т.1.8 от същото
решение – от 2300 KW, при цена от 172.95 лева/MWh без ДДС, за вятърни електрически
централи, работещи над 2250 часа./ Съдът, както е изразявал становище в други свои
решения по идентични казуси, намира за неоснователна тезата за заплащане на
произведеното количество ел.енергия последователно по двете предвидени от КЕВР
преференциални цени в приложимото решение, в рамките на една календарна година.
С решение по ТД 1185/2020г. на първо т.о. на ВКС е обоснован извод, че
производителите на ел.енергия от ВИ са категоризирани на база едногодишно производство
на ел.енергия и промяна в тази характеристика на същите, съответно преминаване от една в
друга група производители може да се осъществи само след изменение на релевантните
обстоятелства, а именно ефективни часове на работа на генераторите и мощност на
ветровата централа, които следва да бъдат доказани и одитирани. Като основен извод е
посочено, че е невъзможно един производител в рамките на една календарна година по свое
или на крайни снабдител усмотрение да премине от една категория в друга и да получи
плащане на произведената ел.енергия по преференциални цени едновременно за две
различни категории производители. След изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, произведената
над размера на НСП, определено за съответната категория производители, ел.енергия следва
да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. В несъгласие с нормативната
уредба е тазата на ищеца, че произведена в рамките на една календарна година ел.енергия
следва да се изкупува по преференциални цени, валидни за две различни групи
производители и едва след достигане до втория праг на НСПЕ, да се изкупува по цени за
излишък.
Процесният договор за изкупуване на ел.енергия е сключен въз основа на чл.94а, ал.3
ЗИ и чл.16, пар.3 от ПЗР на ЗВАЕИБ и предвижда, че КЕВР определя периодично
преференциални цени по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник.
Именно поради това до изменението на ЗЕВИ производителите са получавали реално две
различни преференциални цени – съответно до и над 2250 ефективни часа на работа на
генераторите. Съгласно ЗЕВИ /в сила от м.май 2011г./, общественият доставчик, съответно
крайните снабдители изкупуват цялото количество ел.енергия от ВИ, с изключение на
количествата, които производителят ползва за собствени нужди, ползва за собствено
потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти, продава по свободно
договорени цени и/или на балансиращия пазар, по определената от КЕВР преференциална
цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на
енергийния обект. Цените, които са приложими са определени в случая с решение Ц-
10/30.03.2011г. в два варианта: в размер на 188.29 лева/МВч за централи до 2250 часа /т.8 от
решението/ и 172.95 лева/МВч за ВяЕц работещи над 2250 часа годишно /т.9/ според
пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори. Това решение е
било прилагано между страните съгласно чл.18, ал.4 от договора за изкупуване като при
достигане на 2250 часа на работа на централата, за следващите пълни ефективни часове до
края на календарната година, цената се определя на 172.95 лева/МВч, т.е. законовата рамка е
позволявала последователно прилагане на две различни ценови групи по отношение на една
централа.
Със ЗИД на ЗЕВИ е въведена промяна в чл.31, ал.5, в сила от 24.07.2015 година,
съгласно която крайният снабдител има задължение за изкупуване на произведената енергия
по преференциална цена за количествата до размера на НСПЕ, въз основа, на което са
определени преференциални цени в съответни решения на КЕВР, а за количествата,
надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за излишък на балансиращия
пазар. Предвиден е срок, в който КЕВР следва да приеме решение, с което да установи
нетното специфично производство на електрическа енергия. Такова решение се явява СП-1
12
от 31.07.2015г. на КЕВР, с което са определени различните стойности на нетното
специфично производство, съгласно които се прилагат и определените преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, като се прилага същият критерий на диференциация
– до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори. Така в решението е
посочено в т.1.7, че нетното специфично производство за вятърни електрически централи,
работещи до 2250 часа е 2000 кW при определена цена – 188.29 лева/мWh без ДДС и в т.1.8 -
2300 KW при определената цена - 172.95 лева/MWh без ДДС за вятърни електрически
централи, работещи над 2250 часа. Процесният ветрогенератор попада в първата група.
Според постигнатата в договорите за изкупуване на ел.енергия договореност в чл. 18,
ал.2 при промяна на преференциалната цена от компетентен орган, променената цена се
прилага между страните без да е необходимо подписване на допълнително споразумение
към договора. Следователно след влизане в сила на изменението на ЗЕВИ, цит.по-горе,
договорите за продажба на ел.енергия, сключени между страните са изменени от
императивната разпоредба на закона и издаденото на осн.пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ
Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в частта относно подлежащото на изкупуване
количество ел.енергия и цената за това изкупуване, посочена в чл.18 от договорите. Според
това решение на КЕВР, нетното специфично производство на ел.енергия за съответните
групи производители, за които са определени преференциални цени с Решение № Ц-
010/30.03.2011 г., следва да бъде установено въз основа на производителността на
инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник, които са взети
предвид при първоначалното определяне на съответната преференциална цена, а именно
чрез Решение № Ц-013/28.06.2006 г. за ВяЕЦ, работещи до и над 2 250 часа.
Решение СП-1/2015г. е отменено като незаконосъобразно с решение по адм.дело
№8522/2015г. на АС-София, потвърдено с решение на ВАС по адм.дело №5284/2015г., в
частта, в която е отменена т.1.7 от решение СП-1 и е обезсилено решението в частта, в която
е отменена т.1.8 от СП-1. На мястото на СП-1 е прието ново решение СП-5 от 28.03.2019г., с
което на осн.пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ е установено, считано от 31.07.2015г. нетно
сп.производство /НСП/ в размер на 2000 кВтч, въз основа на което се определя
преференциална цена за ВаЕЦ, работещи до 2 250 часа по т.8 от решение №Ц-
10/30.03.2011г. След приемането на СП-1/2015г., няма основание за прилагане на два
преференциални режима спрямо произведеното количество енергия от един възобновяем
източник. Решението определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия,
произведена от вятърни централи, съобразявайки се най-вече със средната годишна
производителност на ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи.
Производителността зависи от прогнозните пълни ефективни часове на тяхната работа,
които се определят на база прогнозно количество ел.енергия за едногодишен период,
разделено на общата инсталирана мощност на ветровата централа. В РБ е налице условно
разделяне на географската територия на две основни ветрови зони: зона с пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително; зона с пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2 250 часа.
Видно решение СП-5/2019г. на КЕВР, решението, с което Комисията установява
НСП за група производители на ел.енергия от възобн.източници се постановява еднократно
и е валидно за целия период на действие на договора. С това решение не се променя нито
един от ценообразуващите елементи, определени от административния орган, в случая с
решение Ц-10/2011г. и решение Ц-13/2006г. В решението е отбелязано също, че решение Ц-
10/2011г. е окончателен адм.акт, с който са определени преференциалните цени за
различните групи производители, вкл.стойности на отделните ценообразуващи елементи.
Целта на изменението на ЗЕВИ е да постигне баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в определените
преференциални цени по начин, който изключва възможността от неоснователно
обогатяване на последните /в този смисъл са и решение № 226 от 09.11.2017 г. по описа на
13
Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 303/2017г., недопуснато до
касационно обжалване с определение № 375 от 14.06.2018 г., постановено по т. д. №
569/2018 г. на ВКС както и решениепо в.т.дело №352/2018г. на ВнАС, недопуснато до
касация с определение по к.дело 49/2019г. на Второ т.о. ВКС/.
Съдът, като взе предвид, че между страните липсва спор, че заплащането е
осъществено по този начин, а именно за енергията до достигане на нетното специфично
производство от 2 000 КWh - при преференциална цена от 188,29 лв /МWh, а за
произведеното над това количество ел.енергия е заплатена цена за излишък на
балансиращия пазар намира, че произведената електрическа енергия през процесния период
м.10.2018г. и м.11.2018г., е надлежно заплатена /по цена за излишък/, като производителите
са получили гарантираната им от закона преференция на енергийния пазар. Или, ако в
рамките на съответната календарна година ВяЕц на ищеца премине прага от прогнозни 2250
пълни еф.часа на работа, това не се отразява на ценообразуването на продадената енергия.
Последващата промяна на този прогнозен критерий не може да обуслови промяна на
заложеното НСПЕ, съотв. преминаване на производителя от една ценова категория в друга.
Поради това предявената искова претенция се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Поради неоснователност на главните искове за двете главници, неоснователни се
явяват и акцесорните искове за заплащане обезщетение за забавено изпълнение върху тези
главници, за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 16.11.21г. както и за
законната лихва след предявяването на исковете до окончателното изплащане.
Съобразно тези изводи на съда, разноски за производството се следват на ответната
страна съгласно чл.78, ал.3 ГПК. Представеният по делото списък по чл.80 ГПК установява
размер на разноските от 11 328 лева с ДДС /адв.хонорар/. За действителността на сторения
разход са представени изискуемите съгласно т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
документи, вкл. договор за правна защита и съдействие и фактура от 16.02.22г., издадена от
АД ведно с платежно нареждане за извършен банков превод. Съдът намира направеното от
насрещната страна възражение за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК за основателно
съгласно цената на исковете и приложимата разпоредба на т.5 на чл.7, ал.2 от Наредба
№1/2004г. за МРАВ като определя разноски на ответника до размера от 9500 лева, след
редуциране на разликата. За да постанови този резултат съдът преценява сборния интерес по
обективно кумулативно съединените искове както и идентичността на поставения по делото
правен въпрос с множество други висящи и приключили дела.
Воден от изложеното, съдът на основание чл.235 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ВГ-4 ЕООД, София, ЕИК *********, срещу „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна,
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца: 98 018.35 лева, дължими
като цена за произведена и доставена, но неплатена в пълен размер ел.енергия за месец
октомври 2018г., на основание чл.79 ЗЗД ведно с обезщетение за забавено изпълнение
размер 29 051.61 лева, изчислено върху посочената главница за периода от 16.12.2018г. до
предявяване на иска на 16.11.2021г. ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на иска до окончателното изплащане; сумата от 147 694.62 лева, дължима цена за
доставена, но незаплатена ел.енергия за месец ноември 2018г. ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 43 774.97 лева, изчислено върху тази главница, за периода
16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законната лихва от исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79 ЗЗД вр.чл.31, ал.5 ЗЕВИ и
14
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ВГ-4 ЕООД, София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна, сторени в настоящото производство разноски до
определения от съда размер от 9 500 лева, заплатено адв.възнаграждение, след редуцирането
им, на основание чл.78, ал.5 вр.ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване препис на
страните с въззивна жалба пред ВнАС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15