О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260685 , 31.03.2021
г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на тридесет и първи март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев ч. гр. д. № 152 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.423 от ГПК.
Образувано
е по възражение от “Хера Трейд” 2019г. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. “Сан Стефано” № 107, вх.2, ет.2, депозирано чрез управителя Радка
Димитрова Тодорова срещу Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
3397/2020г. по описа на БРС.
Във
възражението се твърди, че едноличният търговец не е бил надлежно уведомен за
издадената заповед, с което са нарушени правата му по закон и е било лишено от
възможността да оспори вземането.Сочи се, че адресът и седалище на управление
на дружеството е в панелен блок, състоящ се от двадесет апартамента, в един от
които живеят управителката и нейното семейство. Твърди се, че нито нейните
деца, внук или нейни съседи са намирали уведомление от БРС, чрез залепване,
постановено от служител на БРС, от което да е видно, че дружеството е призовано
на съд и му е била предоставена възможността да се запознае с документите по
ч.гр.д. № 3397/2020г. Прави се искане да
бъде отменена заповедта за изпълнение на парично задължение, да бъде обезсилен
издадения въз основа на нея изпълнителен лист № 260736 от 28.09.2020г, както и
да бъде спряно принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Ангажират се
доказателства.
Препис от възражението е
изпратен на насрещната страна – “Табако Трейд Бургас” ООД, която не е депозирала отговор.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените в
депозираното възражение по чл.423 от ГПК доводи, прие за установено следното:
Възражението по
чл.423 от ГПК е допустимо като подадено в едномесечния преклузивен
срок от заявения в него момент на узнаване. Разгледано по същество, същото е
неоснователно.
В случая, длъжникът се
позовава на основанията, визирани в чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – липса на
надлежно връчване на заповедта за изпълнение.
От приложените писмени
доказателства се установява, че процесната заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3397/2020г. на БРС е била
изпратена на длъжника със съобщение от 07.07.2020г. /приложено на л.15 от делото/.
Вписаният в това съобщение адрес съвпада с посочения от заявителя, както и с
вписания адрес на регистрация на дружеството длъжник в ТР-р: гр. Бургас, ул. “Сан
Стефано” № 107, вх.2, ет.2,
видно и от направената служебна справка в ТР-р към АВп.
Съобщението е било върнато в съда, с оформена обратна разписка за връчване, с
отбелязване “адреса посетен на 08.07, 25.07 и
06.08.2020г. Не откривам офис на дружеството, нито представител на същото”. На 06.08.2020г. на адреса на търговеца е било поставено
и уведомление по чл.50, ал.4 ГПК. /л.14 от делото/. С разпореждане от 25.09.2020г., БРС е приел, че
връчването е редовно при условията на чл.50, ал.2 ГПК.
Посочените по-горе писмени доказателства и
обстоятелства опровергават възражението на длъжника, че не му е била надлежно
връчена процесната заповед за изпълнение. От
приложените по делото писмени документи, се установява, че посочения адрес
съвпада с адреса на търговеца, вписан в търговския регистър, че същият този
адрес е бил посетен от длъжностно лице по призоваването, както и че е била
изпълнена в цялост процедурата, посочена в чл.47, ал.1 от ГПК, чрез три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, едно
от които в неприсъствен ден и залепване на уведомление. При тези доказателства
няма основание да се приеме, че извършеното връчване на процесната
заповед е ненадлежно извършено, както и че жалбоподателят е бил лишен от
участие в заповедното производство. /в т.с. Решение № 36
от 6.07.2010г. на ВКС по т.д. № 262/2010г., II т.о., ТК/. По делото не са
събрани доказателства, които да опровергаят отразените от длъжностното лице в
приложеното съобщение и уведомление констатации и извършените от него действия
по призоваване.
В депозираната жалба е обективирано
искане за спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение. Като
съобрази основанието за издаване на атакуваната заповед за изпълнение на
парично задължение, а именно нормата на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и че
издадената заповед подлежи на обжалване само в частта за разноските, съдът
намира, че направеното искане следва да бъде оставено без разглеждане като
недопустимо.
На основание изложеното, съдът намира, че не
е доказано наличието на основанията по чл.423, ал.1, т.1 ГПК за приемане на
настоящото възражение, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА
възражението по чл.423 ГПК на “Хера Трейд” 2019г. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. “Сан Стефано” № 107,
вх.2, ет.2, депозирано чрез управителя Радка Димитрова Тодорова срещу Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3397/2020г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране изпълнението
на издадената заповед за изпълнение № 1400 от 06.07.2020г., издадена по ч.гр.д.
№ 3397/2020г. по описа на БРС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: