№ 372
гр. Сливен, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 7618/ 178.05.2022 г. на Й. Д. Й., ЕГН
**********, чрез адв. И.Н., от АК Бургас, с адрес: гр. Б., ул. „М.“ № *, ет. *, ел. поща:
**********, срещу Определение № 1175/04.05.2022 г., постановено по гр. д. № 3147/2021 г.
по описа на РС Сливен.
Частният жалбоподател твърди, че е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, но с
обжалваното определение е отхвърлена като неоснователно. В жалбата посочва, че
съдебното производство е образувано по искове на „ОББ“ АД против него, но на 21.02.2022
г. в о. с. з. съдът констатирал, че исковете са недопустимо и прекратил производството без
да присъди разноски на страните, поради това, че възражението против заповедта било
недопустимо, а ищецът изпълнявал указанията и не бил положил грижа да провери дали
заповедта е влязла в сила. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът имал право на разноски
при прекратяване на производството, независимо от причината за прекратяването, в това
число и небрежността на заповедния съд и най-вече на ищеца не освобождавало последния
от отговорността за разноски. Обстоятелството, че исковата молба е предявена в резултат на
неправилни указания и при риск заповедта за изпълнение да бъде обезсилена не водило до
неоснователност на претенцията за присъждане на разноски. В следствие на това ищецът,
който е осъден да поеме разноските, би имал право на иск за имуществени вреди срещу
съда, дал погрешни указания. В заключение частният жалбоподател претендира отмяна на
обжалваното определение и присъждане на сторените от него разноски по гр. д. № 3147/2021
г., съобразно изхода на делото и представения по чл. 80 от ГПК списък. Претендира и
разноски сторени в настоящото частно производство, изразяващи се в заплатена държавна
такса за частната жалба.
1
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от „Обединена Българска Банка“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1463, р-н Триадица,
бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от С. А. Г. и П. Г. А., чрез пълномощника си адв.
Ж.Д. от АК Стара Загора, с адрес за призоваване: гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ № **, ет. *, тел.
*********, с която се оспорва предявената частна жалба като неоснователна и се иска
същата да бъде оставена без разглеждане. Посочва се, че като ищец също е направил
разноски за образуване на гр. д. № 3147/2021 г., а за не предявяването на установителния иск
е предупреден от съда, че ще доведе до обезсилване на заповедта за изпълнение.
Заповедният съд по ч. гр. д. № 6346/10 г. бил направил необоснован извод за своевременно
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, поради което ответникът не следвало да
претендира разноски. В заключение се сочи, че ако в прекратения процес някой следва да
бъде осъден да плати разноски, то това трябвало да бъде „небрежния“ и недобросъвествен
длъжник. Моли съда да остави жалбата без разглеждане.
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по
чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед предмета на въззивното производство, очертан с частната жалба и след
преценка на събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав на ОС-Сливен, счита за установено от фактическа страна следното:
Сливенският районен съд е сезиран с искова молба на „Обединена Българска Банка“
АД, подадена в изпълнение на дадените по ч. гр. д. № 6346/2010 г. по описа на РС Сливен
указания, за предявяване на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК. Образувано е гр.
д. № 3147/22 г. по описа на съда.
С определение от 21.02.2022 г. първоинстанционният съд е прекратил исковото
производство като недопустимо, като е заключил, че не е следвало да бъдат давани указания
за предявяване на иск, тъй като заповедта е влязла в сила през април 2012 г., а подаденото
възражение по чл. 414 от ГПК е просрочено и е следвало да бъде оставено без разглеждане
като недопустимо. До този решаващ извод първоинстанционният съд достигнал въз основа
на установеното от фактическа странна, а именно, че заповедта за изпълнение, издадена по
ч. г. д. № 6346/2010 г. на РС Сливен, е връчена надлежно на длъжника Й. по изпълнително
дело № 358/2011 г. на ЧСИ М. на 04.04.2012 г. По отношение на разноските
първоинстанционният съд приел, че на страните не следва да бъдат присъдени разноски
поради факта, че възражението на ответника срещу заповедта е недопустимо, а ищецът е
изпълнил указания на заповедния съд, без да е положил грижата да провери дали заповедта
не е влязла в сила.
С обжалваното определение първоинстанционният съд, в изпълнение на дадените от
ОС Сливен указания, е разгледал подадената от частния жалбоподател молба като такава по
чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното определение за прекратяване на делото в
частта за разноските, като е приел, че молбата е процесуално допустима, но неоснователна,
поради което отхвърлил същата. За да достигне до този решаващ извод,
първоинстанционният съд отново заключил, че ищецът е предявил исковата си молба в
2
резултат на неправилни указания на заповедния съд и при предупреждение заповедта за
изпълнение да бъде обезсилена, поради което ответникът нямал право на разноски.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Обжалваното определение е неправилно. Претенцията на ответника за разноски е
направена своевременно, доказана е в своето основание и е представен списък за разноски
на л. 51 по делото. Ето защо, искането за изменение в частта за разноските е процесуално
допустимо и основателно, тъй като на частния жалбоподател се дължат разноски,
независимо от основанието за прекратяване на исковото производство. Ангажирането на
отговорността на ищеца за разноските, сторени от ответника, при прекратяване на
производството по делото, не зависи от материалното му положение. То има значение в
процесуалните отношения между страните и съда, но не и в материалното правоотношение
между страните по делото, породено от недопустимото сезиране на съда и имащо за
съдържание задължението на ищеца да обезщети ответника за търпените от това
недопустимо сезиране вреди. Същото важи и за обстоятелството, че съдът е дал грешни
указания на предявяването на иск по реда на чл. 422 от ГПК. То може да има значение за
отношенията между съответната страна и съда, но няма значение за възникналото при
условията на чл. 78, ал. 4 ГПК материално правоотношение между страните / в този смисъл
Определение № 587 от 18.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4518/2015 г., IV г. о., ГК /.
Предвид гореизложеното, подадената частна жалба е основателна и като такава следва
да бъде уважена, а обжалваното определение отменено като неправилно. В полза на частния
жалбоподател- ответник следва да бъде присъдена сумата от 500 лв., представляваща
разноски за едно адвокатско възнаграждение, направени във връзка с прекратеното
първоинстанционно производство.
Ръководен от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1175/04.05.2022 г., постановено по гр. д. № 3147/2021 г. по
описа на РС Сливен.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п. к. 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
С. А. Г. и П. Г. А., чрез пълномощника си адв. Ж.Д. от АК Стара Загора, с адрес за
призоваване: гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ № **, ет. *, тел. *********, да заплати на Й. Д. Й., ЕГН
**********, чрез адв. И.Н., от АК Бургас, с адрес: гр. Б., ул. „М.“ № *, ет. *, ел. поща:
**********, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 500 лв., представляваща разноски
за едно адвокатско възнаграждение, направени в първоинстанционното производство.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4