Решение по дело №2075/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник група, сектор ПП при ОД на МВР Варна, подадена чрез ю.к.Л.-А.против Решение № 1196/02.08.23г. по НАХД №776/2023г. на ВРС, 36 състав, с което е отменено наказателно постановление №21-0819-001595/10.05.21г. на началника на група при ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Ю.Г.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че като е приел, че случаят е маловажен, но без да предупреди нарушителя, ВРС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като чл.63 ЗАНН не предвижда такова правомощие на съда. Твърди и че преценката на въззивния съд относно обществената опасност на деянието е неправилна, тъй като видно от справка в общодостъпния сайт на Гаранционен фонд, последният договор за застраховка ГО за процесния автомобил е прекратен на 26.02.2021г., поради което счита, че нарушението не се отличава от други такива и не следва да се прилага института на чл.28 ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС, а в условията на евентуалност да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Ю.Г.С., чрез процесуалния си представител адв.Н., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че при преценка на установените факти по случая ВРС е приложил неправилно закона, в частност разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Ю.Г.С. против наказателно постановление №21-0819-001595/10.05.21г. на началника на група при ОД МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Ю.Г.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ.

За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че на 22.03.2021 г. в 16.00ч., в гр.Варна, на кръстовището на бул.“Владислав Варненчик“ и ул.“Отец Паисий“ жалбоподателката Ю.С. управлявала лек автомобил „******“ с ДК № *******, собственост на баща й Г.С. В. и била спряна за проверка от служители на сектор ПП при ОДМВР Варна, сред които и св. Д.В хода на проверката е установено, че за управлявания от нея автомобил към момента на проверката нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Съставен бил АУАН, като на описаното нарушение била дадена квалификация по чл.638 ал.3 КЗ. Още същият ден, незабавно след проверката, в 16.04ч. жалбоподателката сключила задължителната застраховка, като видно от справката от Гаранционния фонд отразяването на сключената нова застраховка е било факт в 17.01ч. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, при провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е описано от пълно и точно от фактическа и правна страна, описани са всички съставомерни признаци и всички относими към тях факти и става ясно за какво е наказано лицето. ВРС е приел, че независимо от формално правилната правна квалификация материалният закон е приложен неправилно. Предвид липсата на вредни последици и наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, ВРС е приел, че е налице ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца и случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че наказаното лице е извършило вмененото му с НП нарушение по чл.638 ал.3 КЗ.

Съгласно чл.638 ал.3 КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се наказва с глоба от 400лв.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че на 22.03.21г. С. е управлявала МПС, собственост на Г. В., както и че във връзка с неговото използване при проверката е нямало действащ сключен договор за задължителна застраховка „ГО”, което и не се оспорва. Налице са съставомерните белези на вмененото нарушение. Вмененото на нарушителя нарушение с АУАН и НП е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като са посочени и нарушените материалноправни норми. Нарушението и в АУАН и в НП е квалифицирано по чл.638 ал.3 КЗ. За вмененото нарушение е наложено административно наказание в съответствие с приложимата санкционна норма- чл.638 ал.3 КЗ.

В случая безспорно е установено извършването на нарушението, нарушителя, неговата самоличност и вина, нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен, като не е нарушено правото му на защита.

Неправилни и незаконосъобразни са изводите на ВРС, че случаят е маловажен по чл.28 ЗАНН. Управляването на МПС е правнорегламентирана дейност източник на повишена опасност. Обект на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност, свързана с притежаването и/или използването на моторни превозни средства /МПС/, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като с договора за застраховка „ГО“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая към момента на проверката за автомобила е нямало сключена и действаща застраховка. С оглед обществената опасност на деянието неправилно ВРС е приел, че са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.

Предвид горното като е приел, че случаят е маловажен и е отменил НП ВРС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а издаденото НП да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1196/02.08.23г. по НАХД №776/2023г. на ВРС, 36 състав, с което е отменено наказателно постановление №21-0819-001595/10.05.21г. на началника на група при ОД МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Ю.Г.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0819-001595/10.05.21г. на началника на група при ОД МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Ю.Г.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ.

ОСЪЖДА Ю.Г.С., ЕГН********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: