№ 1971
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513628 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 25.08.2021г., постановено по гр.д. № 10034/2020г. на СРС,
ГО, 47 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.” ЕАД срещу П. В. И.. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 1 176, 65 лева
- главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., доставена в топлоснабден имот на
адрес: гр. София, жк “*******, ведно със законната лихва от 07.10.2019г. до
окончателното изплащане; за сумата от 18, 63 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.09.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната
лихва от 07.10.2019г. до окончателното изплащане и за сума в размер на 176,
98 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 27.09.2019г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 56947/2019г. по описа на СРС, ГО, 47 състав. Със
същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за
1
главница за топлинна енергия – до пълния предявен размер от 2 353, 30 лева;
иска за главница за цена на услугата дялово разпределение – за сумата до
пълния предявен размер от 37, 25 лева; иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия до пълния предявен размер от 353, 96 лева,
както е отхвърлен в цялост иска за обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника П. В. И.., в която са релевирани оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства относно обема на притежаваната от
ответника идеална част от правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот. Липсвали и доказателства за извършена реална доставка
на претендираното количество топлинна енергия. Поддържа, че по делото не
са представени доказателства относно твърдяния отказ на потребителя да
смени батерията на индивидуалния разпределител на разхода за отопление.
Сочи, че съгласно приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия подобен вид откази се обективират в нарочен протокол, който да
удостовери този отказ. Счита, че е недопустимо да се начислява топлинна
енергия на максимална мощност, без да е доказано, че ответникът е отказал да
отстрани повреда върху средството за дялово разпределение. От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установявало, че същата е
изготвена единствено на базата на едностранно съставени от насрещната
страна документи, които не обвързват съда с материална доказателствена
сила. Освен това вещото лице не е посетило имота и не е извършило проверка
на място относно наведеното твърдение за повреден уред за дялово
разпределение. С оглед изложеното счита, че фактът на извършена доставка е
останал недоказан, което е основание за отхвърляне на исковете. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на друго, с което претенциите да се отхвърлят.
Ответникът по жалбата "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД изразява
становище за неоснователност на същата.
2
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Б.Б“ ООД,
не изразява становище по жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /в относимата към процесния случай
редакция - ДВ, бр. 54 от 2010г., в сила от 16.07.2010 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ от 25.04.1985г., с който Р.Х.И. и П. В. ИЗВ. са признати за собственици
на следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, жк
“*******. Въззивникът твърди, че е придобил имота в режим на съпружеска
имуществена общност, както и че бракът е бил прекратен със смъртта на Р.И..
Характерът на собствеността върху имота, а именно – притежаването на
същия в режим на съпружеска имуществена общност, се основава на
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК /обн. ДВ. бр.23 от 2203.1968г., отм. ДВ,
бр. 41 ог 28.5.1985г./, която е била приложима към датата на придобиване на
правото на собственост. Съгласно посочената разпоредба недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. По делото е
установено, че Р.И. е починала /видно от представеното удостоверение за
съпруг и родствени връзки на П.И., издадено на 16.02.2021г. от СО, район
Възраждане/, но не са ангажирани доказателства кога е настъпила смъртта на
лицето – преди или след исковия период. В случай, че бракът между ищеца и
Р.И. е бил прекратен поради смърт на съпругата след исковия период, то се
налага извод, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за целия
размер на задължението за потребена топлинна енергия. Съпрузите са
придобили процесния имот в режим на СИО, поради което се налага извод, че
4
съгласно нормата на чл. 36, ал.2 от СК, за задълженията, поети за текущи
нужди на семейството съпрузите отговорят солидарно. Не е спорно, че
съпрузите са живели в имота като семейство, т.е. това е било тяхното семейно
жилище. Страните са били обвързани от договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди в имота и съпрузите следва да отговарят за
заплащане на потребената такава в имота при условията на пасивна
солидарност по чл. 32 от СК. А съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът
може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК при
неправилност на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде
влошено, ако липсва жалба на другата страна. Влошаване на положението на
жалбоподателя би било налице, когато признатите/отхвърлените от
първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса
права/задължения са в по-голям размер от тези по въззивното решение. По
изложените съображения въззивният съд не може да отмени
първоинстанционното решение в необжалваната част и да осъди ответника да
заплати задължения в по-висок размер от установения в
първоинстанционното решение, т.е. следва да се приеме, че ответникът е
пасивно легитимиран да отговоря за ½ част от претендираните вземания.
В случай, че бракът между ответника и Р.И. е бил прекратен преди
процесния период, се налага извод, че ответникът е легитимиран да отговаря
за задълженията, съответстващи на притежаваната от него в лично качество
½ ид. част от имота на основание чл. 28 от СК и на получената въз основа на
законово наследствено правоприемство част от имуществото на Р.И.. По
делото не е спорно, че Р.И. е оставила законни наследници от първи ред – две
деца, които наследяват заедно с преживелия съпруг при равни квоти /чл. 5, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН/, т.е. всеки един от наследниците е получил по 1/ 6 ид.
част от имота. Следователно ответникът се легитимира като собственик на
общо 4/6 ид. части от имота и следва да отговаря за същата част от
натрупаните задължения за потребена топлинна енергия. Предвид
императивната разпоредба на чл. 271, ал. 1, изр. второ от ГПК въззивният съд
не може да влоши положение на жалбоподателя при липса на жалба от
насрещната страна. По изложените съображения въззивният съд не може да
5
отмени първоинстанционното решение в необжалваната част и да осъди
ответника да заплати задължения в по-висок размер от установения в
първоинстанционното решение, т.е. следва да се приеме, че ответникът е
пасивно легитимиран да отговоря за ½ част от претендираните вземания.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът П.И. е имал
качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е принципното съществуване на
облигационно правоотношение между страните по делото за процесния
период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени
общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата, като собственик на
топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна
по силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без
значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната
сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
6
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната
и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обективно, че делът на
ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна
енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки
за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени
са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на
средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка,
която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/.
Въз основа на този извод на вещото лице, неоспорен по предвидения за това
ред, съдът приема за неоснователни релевираните от ответника оспорвания,
че количеството на топлинната енергия не е било измерено коректно, че
липсват доказателства за реално доставеното количество топлинна енергия в
имота, че не са приложени изискванията на ЗЕ във връзка с дяловото
разпределение. В заключението е посочено още, че начислените суми за
процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове –
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, ЗЕ, Общите условия за
продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в
имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. За процесния
период в имота е имало четири отоплителни тела с уреди за индивидуално
разпределение и един радиатор без монтиран уред. Топлинната енергия за
радиаторът без уред е изчислена по максимална мощност на отоплителното
тяло за целия процесен период. В заключението е посочено, че уредът за
7
радиатор в помещение “хол” /уред 36775/ е бил изгаснал към датата на отчета
за периода 2017 – 2018г /конкретно – това е констатирано към датата на
отчета на 16.06.2018г./ и потреблението за отоплителен период 2017г. - 2018г.
е начислено по максимална мощност на отоплителното тяло. По отношение на
другите отоплителна тела е извършен отчет по показанията на уредите за
дялово разпределение. Потреблението от щранг-лира е било изчислено
съобразно приложимата методика към Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването – на база проектна мощност. Не е била начислява
топлинна енергия за отоплителни тела в общите части, както и за подгряване
на вода за битово горещо водоснабдяване. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния
отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на
Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, като същата е определена
съобразно действащите за периода норми и ограничения. Отчитането на
потребената топлинна енергия било извършване след реален отчет на
уредите, в резултат на който били издавани изравнителни сметки, които
формират окончателното задължение на потребителя.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е установил по реда на
пълното и главно доказване, че е начислена реално потребената топлинна
енергия. Изводите на вещото лице се основават на извършената от него
проверка на издадените за топлоснабдения имот индивидуални справки за
ползвана топлинна енергия, формуляри за отчет на уредите за дялово
разпределение и справка относно стойностите на компонентите участващи
при изчислението на топлинната енергия за сградна инсталация, породи което
се налага извод, че заключението е обосновано и следва да бъде кредитирано.
Ответникът не е оспорил заключението на съдебно-техническата
експертиза по предвидения за това в чл. 200, ал. 3 от ГПК срок и ред,
включително и относно направените изводи, че дяловото разпределение е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. Възраженията
относно приложимата методика за определяне на топлинната енергия,
отдадена от радиатор с монтиран на него уред за дялово разпределение, за
който е установена техническа повреда при измерването, са релевирани за
първи път във въззивната жалба. Ето защо същите са преклудирани и не
следва да се разглеждат. В отговора на исковата молба е релевирано
единствено общо оспорване на основателността на предявените претенции.
8
Конкретни възражения относно приложимата методика за определяне на
топлинната енергия за отопление на имот не са не са заявени нито в
съдебното заседание, в което е прието заключението на техническата
експертиза, нито до приключване на съдебното дирене в
първоинстанционното производство.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че иска
за главница е основателен до размера /за 1/2 част от процесните вземания/ и за
периода, посочен в обжалваното решение.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу
приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за забава
върху вземането за потребена топлинна енергия /конкретно относно
изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния и
крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен
състав в правоприлагащата си дейност следва да изходи от така установеното
от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.
Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът приема за
основателна претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода,
посочен в първоинстанционното решение.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение, поради
което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон - то не може да бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда
на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна относно
реалното извършване на услугата дялово разпределение през исковия период
9
от третото лице-помагач – „Б.Б“ ООД и нейната стойност.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-
ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по
ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявените
искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20176958 от 25.08.2021г., постановено
по гр.дело № 10034/2020г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА П. В. ИЗВ., ЕГН **********, гр. София, жк „*******, вх.
******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
10
лице-помагач "Б.Б" ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11