О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
гр. Варна,
2022г.
Варненският административен съд – двадесет и втори състав, в закрито
заседание на 12 август две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 1863 по описа за 2022 год.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 117, ал. 5 от КСО и е
образувано по жалба депозирана от В.Р.А.,*** против решение №
2153-03-100/21.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което на осн.
чл. 117, ал.3 от КСО са оставени без разглеждане жалби с вх.№
1029-03-1814-4/23.06.2022 г. и вх.№ 1029-03-1814-5/23.06.2022 г., депозирани от
А., срещу разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на осн. чл. 54ж, ал.1
вр. чл. 65, ал.2 от Регламент 883/2004 г. на ЕС, й е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица, по заявление вх. № 031-00-4138/8.09.2022 г.
с прекратено правоотношение на 16.08.2021 г.
С решението е прекратено производството по обжалване пред горестоящия
административен орган по реда на чл. 117 от КСО.
В жалбата се поддържа, че А. в срок е оспорила разпореждане от 23.05.2022
г., както и последващите актове издадени от ответника. Счита, че постановеното
решение е незаконосъобразно. Поддържа, че неоснователно ответника е оставил без
разглеждане жалбите й, макар и да са
депозирани в срок. Моли да се преразгледа решението и относно датата на която
влиза в сила решението за обезщетение за безработица
Ответникът по делото – директорът на ТП на НОИ – Варна, не изразява
становище по основателността на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на
доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на ръководител на осигуряване
за безработица е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на
осн. чл. 54а от КСО на В.А..
С разпореждане № 031-00-4138-6/23.05.2022 г. на ръководител на осигуряване
за безработица е отменено разпореждане от 16.12.2021 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО в размер на 74.29 лв. дневно.
Двете разпореждания са връчени на А.
на 27.05.2022 г., което се установява от приложената по делото обратна
разписка.
На 6.06.2022 г. е депозирана жалба
вх. № 1029-03-1814-1 от В.А. срещу разпореждане №
031-00-4138-7/23.05.2022 г. В жалбата се поддържа, че разпореждането е невярно,
абсолютно грешно е записано, че правоотношението е прекратено на 16.08.2021 г.
Счита разпореждането за неоснователно и моли да се преразгледа и поправи. На
същата дата е депозиран и отговор вх. № 1029-03-1814 от А. във връзка с
разпореждане за отмяна на разпореждане за отпускане на парично обезщетение.
Така посочения отговор по същината си представлява жалба.
На 15.06.2022 г. е изготвено писмо изх. № 1029-03-1814-3 от Директора на ТП
на НОИ – Варна, относно запитване на А. за основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. По делото не са представени данни за датата на
връчване на писмото на А..
На 15.06.2022 г. е изготвено и писмо изх. № 1029-03-1814-2 от Директора на
ТП на НОИ – Варна, относно запитване за необходими документи от компетентната
институция в Германия. По делото не са представени данни за датата на връчване
на писмото на А..
На 23.06.2022 г. е депозирана повторна жалба с вх. № 1029-03-1814-5 от А.
относно разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. Жалбоподателата поддържа, че
е в правото си да получи обезщетение за безработица, тъй като отговаря на
условията за това, по изложените доводи моли въпроса да се реши справедливо и
правилно.
На 23.06.2022 г. е депозиран отговор от А. с вх. № 1029-03-1814-4, в който
сочи, че има право да получи парично обезщетение в България, а посочените три
дни не могат да се пречка за това и трябва да бъде коригирана датата за начало
на изплащане на обезщетението.
С обжалваното в настоящото производство решение № 2153-03-100/21.07.2022 г.
директора на ТП на НОИ – Варна е оставил без разглеждане жалби вх. № вх. №
1029-03-1814-4 вх. № 1029-03-1814-5 от
23.06.2022 г. по съображения, че са просрочени. В мотивите към решението е
посочено, че А. е получила оспореното разпореждане на 27.05.2022 г., а жалбата
е депозирана на 22.06.2022 г. по пощата. В чл. 117, ал. 2 от КСО е
определен 14-дневен срок за обжалване на разпорежданията и срока е изтекъл на
10.06.2022 г., т.е. жалбата е просрочена.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е решение на директора на
ТП на НОИ, с което са оставени без разглеждане като просрочени жалби срещу разпореждане по чл. 54 ж, ал. 1 от КСО. Тъй като
в КСО няма предвидена хипотеза относно
недопустимите за разглеждане от ръководителя на съответното ТП на НОИ жалби,
приложение следва да намери регламентацията на чл. 88, ал. 1 от КСО.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от КСО, в необходимата писмена форма.
Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО
разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на
обезщетенията за безработица; подлежат на обжалване в 14-дневен срок от
получаването им.
От данните по делото се установява по категоричен начин, че обжалваното
разпореждане е надлежно връчено по пощата на А. на 27.05.2022 г.
На 6.06.2022 г. е депозирана жалба вх. № 1029-03-1814-1 от А., в която се твърди,
че разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. е невярно и неоснователно, моли
да бъде преразгледан и да се поправи.
Вместо компетентния орган да се произнесе по така депозираната жалба с акт
по чл. 117 ал.3 от КСО, до жалбоподателката е изготвено писмо от 15.06.2022 г.,
в което е посочено, че е изготвено във връзка със "запитване" на А..
Отделно от това в писмото липсва произнасяне по наведените от А. доводи.
При тези установявания, съдът приема, че жалбоподателката е оспорила в срок
разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г., с жалба депозирана на 6.06.2022 г.,
като в последствие е депозирала и още две жалби с вх.№
1029-03-1814-4/23.06.2022 г. и вх.№ 1029-03-1814-5/23.06.2022 г. Именно тези
жалби ответника е преценил, че са просрочени, като не е преценил наличието на
предходна жалба.
Предвид изложеното оспорения акт следва да се отмени и преписката да се
върне на ответника за произнасяне по депозирана от А. жалба входирана на
6.06.2022 г.
С оглед на характера и предмета на настоящото производство е недопустимо да
се обсъждат доводите в жалбата относно незаконосъобразността на разпореждането.
Така мотивиран и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение №
2153-03-100/21.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което на осн.
чл. 117, ал.3 от КСО са оставени без разглеждане жалби с вх.№
1029-03-1814-4/23.06.2022 г. и вх.№ 1029-03-1814-5/23.06.2022 г., депозирани от
А., срещу разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на осн. чл. 54ж, ал.1
вр. чл. 65, ал.2 от Регламент 883/2004 г. на ЕС, й е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица, по заявление вх. № 031-00-4138/8.09.2022 г.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на директора на ТП на НОИ – Варна за произнасяне по същество по
жалба вх. № 1029-03-1814-1/6.06.2022 г.
срещу разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на осн. чл. 54ж, ал.1
вр. чл. 65, ал.2 от Регламент 883/2004 г. на ЕС, й е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица, по заявление вх. № 031-00-4138/8.09.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: