№ / .12.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1869
по описа на съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна чрез процесуалния му представител Д.О. –
Началник отдел „АИПО“, против Решение №624/09.05.2022г. по АНД №702/2022г. по
описа на Районен съд – Варна, І-ви състав, с което е отменено издаденото от касатора
НП № 03-013035/08.07.2020г. и наложената на
„Тийм Пауър Европа“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, за нарушение по чл.224 ал.1
вр.чл.228 ал.3, чл.107х ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ Имуществена санкция в размер
на 2 000лв. на осн.чл.414 ал.1 от КТ. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН –
неправилно
приложение на материалния закон при
постановяване на обжалваното решение, като се оспорва извода на ВРС за
неправилно определена от АНО дата на осъществяване на нарушението. Претендира
се отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на законосъобразното НП
ведно със законните последици. В откритото съдебно
заседание касаторът се представлява от
ст.ю.к.Б. Н., който поддържа изцяло жалбата, и в допълнение счита, че АНО
правилно е определил началната дата на нарушението, позовавайки се на чл.228 от КТ с оглед падежа на плащане и изискуемостта на плащането за неползван платен
годишен отпуск; претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С отговора си по жалбата касационният ответник – „Тийм Пайър Европа“ ЕООД - Варна, чрез
адв.С.Б. оспорва същата, като счита за обосновани и правилни изводите на
въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП,
в допълнение сочи, че обезщетението в случая е изплатено преди издаване на НП, и
настоява за потвърждаването му, като претендира и сторените в настоящото
производство разноски. В съдебно заседание касационният ответник се
представлява от адв.М.Т., надлежно упълномощена, поддържа становището си в
отговора по жалбата.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната инстанция счита жалбата за
неоснователна.
Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие
пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение
ВРС приел за установено от фактическа страна, че основната дейност на „Тийм
Пауър Европа“ ЕООД е предоставяне на работна сила по временна заетост, която то
осъществява въз основа на Удостоверение за регистрация №207/29.06.2017г. По
силата на трудов договор №41/03.01.2019г с дружеството като работодател, Р.В.Р.приел
да изпълнява длъжността „монтажник на врати и прозорци“ в предприятие-ползвател
на територията на Федерална република Германия, с предвидено право на работника
да ползва платен годишен отпуск от двадесет работни дни. Трудовото
правоотношение било прекратено с Акт за прекратяване №74, считано от
23.03.2020г, към който момент работникът не бил използвал целия си платен
годишен отпуск. Поради това във ведомостта за заплати за м.април 2020г дружеството-работодател начислило обезщетение
по чл.224 от КТ в размер на 1 888.35лв. В хода на извършвана проверка за
спазване на трудовото законодателство от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна – свидетелите Н.З.и М.Д., на 01.06.2020г те установили, че начисленото
при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение не е изплатено на
Росен Радев. За това нарушение, квалифицирано по чл.224 ал.1 вр.чл.228 ал.3,
чл.107х ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ компетентното длъжностно лице съставило АУАН
от 20.06.2020г против дружеството за това, че на 04.05.2020г в качеството му на
работодател не е изплатило в законоустановения срок в дължимия размер парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на
работника. Актът бил съставен присъствено и връчен на управителя на дружеството
в условията на отказ, удостоверен с подпис на свидетел. Постъпилите в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН (в действалата към момента редакция) възражения против АУАН
били преценени като неоснователни от АНО. Въз основа на АУАН било издадено и НП
от 08.07.2020г, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на
актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което на
осн.чл.414 ал.1 от КТ наложил на дружеството-работодател Имуществена санкция от
2000лв. Впоследствие дължимото обезщетение било изплатено на работника през м.12.2020г,
м.02.2021г и м.06.2021г.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, от правна страна съдът приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове; че в качеството
си на работодател „Тийм пауър Европа“ ЕООД правилно е избрано за субект на
административнонаказателната отговорност – като задължено лице да изплати
обезщетението за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение с работника му, в срок до 30.04.2020г; че неизпълнението на
задължението в този срок е безспорно доказано със събраните по делото
доказателства, т.е. вмененото им административно нарушение е обективно
съставомерно; че нормата от КТ, определяща срока за изпълнение на това
задължение, е императивна, и не подлежи на дерогация чрез различно споразумение
между страните; че приложим в конкретния казус е именно българският Кодекс на
труда, като изложил и съображения за неприложимост на немското законодателство
предвид че решението по Дело С-784/2019г на СЕС касае приложимото осигурително
законодателство, т.е. това на предприятието-ползвател спрямо работниците и
служителите на българския работодател. Независимо от горното ВРС приел, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения – в него липсва
пълно и ясно описание на обстоятелствата по осъществяване на нарушението,
изискуемо с чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН (в действалата към момента редакция), тъй
като липсва посочване за коя година е неползвания отпуск, какъв е неговия
размер, каква част от него е ползвана и в какъв размер е било дължимо
обезщетението; липсва конкретика какъв е бил трудовият стаж на работника и дали
размерът на обезщетението е определен пропорционално на него съобразно
изискването на КТ; не са посочени датата на прекратяване на трудовия договор и
законоустановеният срок, в който обезщетението е следвало да бъде заплатено; не
на последно място – неправилно е определена и датата на нарушението –
04.05.2020г, вместо действителната такава 30.04.2020г (присъствен ден), тъй като
съгл.чл.228 ал.3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на
правоотношението, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено. В случая правоотношението е
прекратено на 23.03.2020г, т.е. 30.04.2020г е последният присъствен ден от
следващия месец, в който задължението е следвало да бъде изплатено. Така
първият ден на нарушението е 01.05.2020г, независимо дали той е присъствен или
не, а не датата 04.05.2020г, както неправилно е определена от АНО. Предходният
съдебен състав е изложил убедителни доводи в подкрепа на извода си, че
неправилно определената дата на нарушението винаги има стойност на съществено
процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП
като незаконосъобразно. В тази връзка въззивният съд е счел за неприложим
удължения срок по §4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г, и преодоляване на
последиците от Ковид – пандемията, понеже разпоредбата на чл.228 ал.3 от КТ не
е била отменяна, променяна или изменена и е продължила действието си. С тези
съображения ВРС отменил изцяло НП и наложената на работодателя санкция.
Настоящият касационен съдебен състав преценява така
достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани,
обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на
осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба касаят единствено
извода на ВРС за датата на определяне на нарушението, с аргумент, че след като
първият ден, следващ крайният срок за изплащане на обезщетението 30.04.2020г, а
именно – 01.05.2020г, е неприсъствен ден – събота, то началната му дата е
първият работен ден след него – 04.05.2020г, без да са посочени правна норма,
тълкувателно решение или друг обвързващ съда акт, установяващ такова правило.
Това правило е създадено от законодателя единствено за изпълнение на
задълженията на субектите, и е обусловено от обстоятелството, че за тях не
съществува обективна възможност да изпълнят задължение, изтичащо в неприсъствен
ден за администрацията, тъй като изпълнението в такъв ден е невъзможно поради
обстоятелства, на които те не могат да влияят, и понеже скъсяването на
законоустановени срокове за изпълнение на задължения от техните адресати е недопустимо.
Случаят обаче не е такъв – последният ден на срока за изпълнение на това
задължение е присъствен, поради което нарушението, осъществено чрез
бездействие, става обективно съставомерно още на следващия ден, независимо дали
той е или не е присъствен.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на
предходния за неприложимост на разпоредбите на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на НК от 13.03.2020г.
Напротив – съгл.чл.4 ал.1 т.1 от същия удължават се с един месец от отмяната на
извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Безспорно срокът по
чл.228 ал.3 от КТ е такъв, определен със закон, извън тези по чл.3, който
изтича на 30.04.2020г, т.е. по време на извънредното положение, и е свързан с
изпълнение на задължение на частноправния субект – работодател. Извънредното
положение бе наложено от НС в периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. със Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, и по силата на
неговия чл.4 ал.1 т.1 срокът по чл.228 ал.3 от КТ е спрял да тече на
13.03.2020г. и е започнал да тече на 13.05.2020г., като е бил удължен с един месец, т.е. до 13.06.2020г. (събота).
Тъй като е изтекъл в неприсъствен ден,
срокът е бил продължен до първия присъствен/работен ден – 15.06.2020г.
Следователно, работодателят с бездействието си е бил в нарушение от
16.06.2020г., вместо от 04.05.2020г., както погрешно е приел АНО с отмененото
си НП.
Изложеното не променя извода на касационния съд за
законосъобразност, обоснованост и правилност на проверяваното въззивно съдебно
решение, което не е обременено с релевираното касационно основание, а други
такива, налагащи неговата ревизия или отмяна, не бяха констатирани в хода на
служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от НП. С тези аргументи решението на
ВРС следва да бъде оставено в сила.
По постъпилата
частна жалба от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД в частта на решението на ВРС за
разноските: С проверяваното решение предходният съдебен състав е разгледал
претенцията на дружеството-работодател за присъждане на разноски в
производството в размер на 400лв, с посочено в договора за правна помощ
основание за дължимост на такива – чл.38 от Закона за адвокатурата. Съдът е
счел, че претенцията не може да бъде уважена, тъй като търговските дружества не
са сред изчерпателно изброените в чл.38 ал.1 от ЗА лица, на които е допустимо
да бъде оказвана безплатна правна помощ, понеже не могат да имат правата и да
притежават качествата, посочени в нормата (право на издръжка, материално
затруднени лица, роднини, близки или друг юрист). С тези аргументи е оставил
без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Обжалването
по реда на чл.248 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК е
приключило с определение №881/29.06.2022г, с което молбата на „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските е оставена без
уважение с мотиви, че липсват изменение на обстоятелствата и други причини,
които да налагат различно произнасяне. Частната жалба е депозирана именно
против това определение, а АНО – ответник по нея, не е ангажирал становище.
Касационната инстанция намира и това произнасяне на
предходния състав за обосновано и законосъобразно, като споделя изцяло тълкуването
на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Действително по силата на приложимата норма безплатна
адвокатска помощ могат да получат само физически лица, които са материално
затруднени. Нормата е ясна и без граматическо тълкуване, и този термин не може
да се отнесе към юридически лица – ако същите са изпаднали в невъзможност да
покриват своите парични задължения, срещу тях се развива производство по
несъстоятелност. В този смисъл е и константната съдебна практика по въпроса.
Предвид изложеното, касационният съд намира частната
жалба за неоснователна, поради което обжалваното с нея определение трябва да
бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията на касационния
ответник за присъждане на разноски в касационната инстанция е принципно
основателна, но липсата на доказателства за сторени такива осуетява уважаването
й; претенцията на касаторите е съответно неоснователна.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221
ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №624/09.05.2022г. по АНД №702/2022г. по описа на Районен
съд – Варна, І-ви състав, с което е отменено издаденото от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП №
03-013035/08.07.2020г. и наложената на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД – Варна, ЕИК
********* Имуществена санкция в размер на 2 000лв. на осн.чл.414 ал.1 от КТ.
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №№881/29.06.2022г по АНД №702/2022г. по описа на Районен съд – Варна, І-ви състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.