№ 138
гр. гр.Велинград, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. К. С., чрез адв. Б. П. – САК, против
Наказателно постановление №-33-0000168 от 31.10.2019г. на Началника на
Областен отдел “Автомобилна администрация”-гр. Пазарджик, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1./ на
осн. чл. 93, ал. 2 ЗАвП /ред. ДВ, бр. 17 от 2011 г./ глоба в размер на 500,00
лв., за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България на
Министъра на транспорта; 2./ на осн. чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП глоба в размер на
2 000 лв., за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
на Министъра на транспорта; 3./ на осн. чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП глоба в размер
на 2 000 лв., за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
на Министъра на транспорта;
Релевират се доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на издадения акт и се иска неговата отмяна. Оспорват се изводите на
административнонаказващия орган, че е извършван обществен превоз на
товари, за което не били събрани доказателства. Затова не намирали
приложение разпоредбите на Наредба № 33 /1999 г. на МТ. Процесният
влекач се ползвал по договор за наем и с него не се извършвал обществен
превоз на товари по смисъла на §1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗАвП. Жалбоподателят
счита, че е нарушен законът с налагане на отделни наказания за всяко едно от
1
извършените нарушения. Излага, че в този случай е следвало да се наложи
само едно наказание, на осн. чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАП и прави искане в тази
насока, ако съда счете, че са нарушени посочените норми на Наредбата.
Евентуално счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28
ЗАНН, тъй процесните деяния представляват маловажен случай.
Ответникът по жалбата не взема становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
/ред. преди изм. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.- препис от
обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на
11.11.2019 г., а жалбата е подадена на 18.11.2019 г. /по куриер/, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства
и след като обсъди доводите и възраженията на страните, съдът счита за
установено следното от фактическа страна:
На 16.10.2019г., при изпълнение на задълженията си по контрол за
спазване на разпоредбите на ЗАвП и подзаконовите актове по прилагането му,
служителите на ОО „АА“ в ГД „ИА“ гр. Пазарджик /сега РД „Автомобилна
администрация Пловдив“/ ст. инспектор Н. Р. и инспектор Т. Г. спрели за
проверка товарен автомобил-Ман 26.483 ФНЛЛЦ, цистерна с рег. №
********, на изхода на гр. Велинград, до хотел „Зора“. Установили, че е
собственост на „Сторум“ ЕООД, ЕИК: ********* и се управлява от Д. К. С.,
който превозвал дизелово гориво от гр. Велинград за общ. Струмяни, обл.
Благоевград. Приели, че водачът извършва обществен превоз на товари.
Изискали от водача заверено копие от удостоверението на моторното
превозно средство към издадения лиценз за обществен превоз на товари на
територията на Република България, пътен лист по образец приложение № 11
и товарителница по приложение № 15, за превозвания товар. Такива не били
представени от С.. След справка в единната информационна система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ констатирали, че на
„Сторум“ ЕООД, ЕИК: ********* е издаден Лиценз на общността за
извършване на превоз на товари с управляваното моторно превозно средство,
но за него не било издадено удостоверение за обществен превоз на товари.
На същата дата бил съставен АУАН Серия А № 262475 на
жалбоподателя Д. К. С., за това че на 16.10.2019г., около 11.00 часа, в гр.
Велинград, на изхода за с. Юндола, срещу хотел „Зора”, с посока за движение
– за с. Юндола, управлява товарен автомобил “МАН 26.480 ФНЛЛЦ”,
цистерна за гориво с рег.№ *****, собственост на „Сторум” ЕООД,Булстат
*********, гр. Сандански, като извършва обществен превоз на товари –
дизелово гориво Б6 от гр. Велинград за общ. Струмяни, обл. Благоевград, по
главен път Е79, местност „Пепелището”, гараж Струмяни 2825, видно от
акцизен данъчен документ с уникален № 0000000004878382/16.10.2019 г. и
извършва следните нарушения: 1./ извършва превоз без Удостоверение на
пътното превозно средство за обществен превоз на товари на територията на
2
Република България за всяко от превозните средства, с което се извършва
превозът; 2./ без пътен лист по образец Приложение № 11; 3./ без
товарителница по приложение № 15. Прието е, че е нарушил чл. 89, т.1, т. 2 и
т. 3 от Наредба 33 от 03.11.1999 г. на Министъра на транспорта. АУАН е
подписан от жалбоподателят без възражения.
Въз основа на него е издадено обжалваното Наказателно постановление
№ 33-0000168/31.10.2019г., с което нарушенията са описани по идентичен
начин с даденото в АУАН описание. Идентична е и възприетата правна
квалификация. С него на Д. К. С. са наложени административни наказания,
както следва: 1./ на осн. чл. 93, ал. 2 ЗАвП, глоба в размер на 500,00 лв., за
извършеното нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
Министъра на транспорта; 2./ на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, глоба в размер
на 2 000 лв., за извършеното нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на Министъра на транспорта; 3./ на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП,
глоба в размер на 2 000 лв., за извършеното нарушение на чл. 89, т. 3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. Министъра на транспорта.
Прието е, че не намира приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Така описаната фактическа обстановка, съдът установи от показанията
на свидетелите Р. и Г., които кредитира като непротиворечиви, взаимно
допълващи се и обективни, дадени от позицията на незаинтересовани от
изхода на спора лице.
По делото са представени писмени доказателства:
- Справка от Търговския регистър за фирма „Сторумс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление град Сандански, ул.
„Свобода“ № 19, ет. 6;
- Справка от Търговския регистър за фирма „Сторум“ ЕООД,
ЕИК:10156587, със седалище и адрес на управление град Сандански, ул.
„Свобода“ № 19, ет. 6;
- Доклад за товарене № ********** от 16.10.2019 година;
- Договор за наем и експлоатация на МПС от 01.01.2018 година за срок
от три години между наемодател „Сторум” ЕООД и наемател – „Сторумс”
ЕООД, ЕИК: *********, с предмет управляваното превозно средство.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Акт за установяване на административно нарушение №
262475/16.10.2019г. и обжалваното Наказателно постановление № 33-
0000168/31.10.2019г. са издадени от компетентни органи, в кръга на
правомощията им, съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДВП, във вр. чл. 166, ал. 1, т. 2
ЗДВП и чл. 189, ал. 12, във вр. със Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на
МТИТС и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При издаването им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна. Спазени са
3
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е в необходимата и
достатъчна степен, за да разбере жалбоподателят обвинението и да
организира защитата си.
Неоснователно е възражението, че с непредставянето на трите
документа водачът е извършил само едно нарушение, за което следва да му се
наложи само едно наказание по чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП, а не три такива.
Разпоредбата на чл. 89 от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на република България
поставя няколко самостоятелни изисквания към водачите на моторни
превозни средства, извършващи обществен превоз на товари, които са
отделни задължения за спазване на определено поведение. Неизпълнението на
всяко едно от тях е самостоятелно извършено от водача нарушение, за което
следва да му се наложи отделно наказание, съгласно чл. 18 ЗАНН /в този
смисъл Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г.,
ОСС на ВАС I И II колегия/.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП превозвачите, които извършват обществен
превоз на товари следва да притежават лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България или лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността. Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвП в приложимата редакция
към датата на извършване на превоза / ДВ, бр. 60 от 2014 г. / за всяко моторно
превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени
от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на
Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно
средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното
превозно средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал
финансова стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3. В
АУАН и в наказателното постановление се сочи, че жалбоподателят в деня на
проверката е управлявал товарен автомобил, с който е извършвал обществен
превоз на товари – дизелово гориво.
Съгласно чл. 89, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на
Министъра на транспорта, по време на работа, водач, извършващ обществен
превоз на товари представя при поискване от контролните органи, освен
документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за движението по пътищата,
също и удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на
товари на територията на Република България за всяко от превозните
средства, с които се извършва превозът или при превози с лиценз на
Общността -заверено копие от лиценза, попълнен пътен лист по образец
(приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно
средство без товар на територията на Република България до товарен пункт,
като част от международен превоз и товарителница (приложение № 15).
4
Установи се, че водачът на посочената дата е извършвал превоз на
товари и при проверката не е представил изискуемите от наредбата
документи. За да се приеме обаче, че с това е нарушил тези именно
изисквания на закона, следва да се установи по безспорен начин, че е
извършен обществен превоз на товари, защото именно в тази хипотеза за
водачът възниква задължение да спазва разпоредбите на чл. 89 от Наредба №
33/03.11.1999г.
В настоящия процес не се установи по несъмнен и безспорен начин, че
водачът на инкриминираната дата е осъществявал обществен превоз на
товари по смисъла на пар.1,т.1 и т.2 от ДР на ЗАвП.
Към датата на превоза 16.10.2019г., в действащите си редакции на § 1, т.
1 /ДВ.бр. 80 от 28.09.2018г./ и т. 3 от ДР на ЗАвП предвиждат, че "обществен
превоз" е превоз, извършван с моторно превозно средство срещу заплащане, а
"превоз на товари" е превоз на стоки срещу заплащане със собствени или
собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо
дали са натоварени или не. За да се дефинира превозът като обществен,
следователно е необходимо да се установи, че превозът е срещу заплащане.
По делото не са представени доказателства за възмездност на извършвания
превоз, дори няма данни контролните органи да са извършвали проверка в
тази насока.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция не споделя извода на
административнонаказващия орган, че водачът е извършил обществен превоз
на товари, поради което за него не възниква задължение да представи
изискуемите документи по чл. 89, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България.
В допълнение, в частта относно нарушението по чл. 89, ал.1, т. 1 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България неправилно е ангажирана отговорността
на водача по този текст. Разпоредбата на чл. 89 от Наредбата вменява
задължение на водачите, извършващи обществен превоз за товари да
представят при поискване от контролните органи посочените в т.1-т.6
документи, което предполага да притежават издадени такива. В случая обаче
се установи, че на моторното превозно средство, с което е извършван
превозът не е издавано удостоверение за обществен превоз от съответните
компетентни органи, следователно водачът не е могъл обективно да изпълни
задължението да ги представи. В случая, установените от контролните органи
факти неправилно са подведени под приложимата материалноправна норма,
т.е. дадена е неправилна правна квалификация на нарушението. Поради това
неправилно на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 93, ал. 2 ЗАвП.
Ако Удостоверение за Обществен превоз на товари в Република България или
копие на лиценз на Общността не е издадено въобще, то в тези случаи, като
нарушена и като санкционна следва да посочена една и съща норма - тази на
5
чл. 93, ал. 1 от ЗАвП
В частта относно нарушенията на чл. 98, т. 2 и т. 3 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, съдът намира, че неправилно е приложена санкционната
разпоредба. За извършените нарушения на водача следва да се наложи
наказание по чл. 105, ал. 1 ЗАвП. Граматическото тълкуване на нормата на чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП налага извод, че за наличието на съставомерно деяние
по смисъла на тази норма е нужно извършването на обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари с МПС, по отношение на
което МПС не са изпълнени изброените в нормата изисквания. В
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП няма установени изисквания към
самите водачи, извършващи обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари, поради което Д. на С. неправилно е
санкциониран по този текст. Същевременно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от
ЗАвП предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на
200 лв.
В случая обаче съдът не може да измени наказателното постановление в
тези части, на осн. чл. 63, ал.2, т. 4 ЗАНН и да приложи чл. 105, ал. 1 ЗАвП,
макар да е по-благоприятен за дееца. След като по делото не се установи, че
С. е извършвал обществен превоз на товари, не може да носи отговорност за
нарушаване нормативните изисквания, регламентиращи тази дейност.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №33-0000168/31.10.2019 г.
Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация ”-гр. Пазарджик,
в частта с която на Д. К. С. от гр. Сандански, ж.к.**********, с ЕГН
**********, са наложени административни наказания, както следва:
- глоба в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ на основание чл. 93,ал.2
от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 89, т.1 от
НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България;
- глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, на основание чл.
93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 89, т.
2 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България и
6
- глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, на основание чл.
93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 89, т.
3 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс, пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението до
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7