ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 532
гр. Пловдив,
31.03.20222022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2853 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е
по жалба на „Гучарди“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. Тракия, ***, представлявано от Г. В. М., чрез адвокат В.Г.М.,
срещу заповед № ФК-278-0018532/21.07.2021г. на началник на отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите.
Със
заявление вх. № 69/05.01.2022г. адвокат В.Г.М., в качеството на процесуален
представител на оспорващия заявява, че поради отмяна на обжалваната заповед е отпаднал
правният интерес за водене на делото, поради което производството следва да
бъде прекратено. Действията на адвокат М. са потвърдени от законния
представител на дружеството – жалбоподател със заявление вх. №
3757/24.02.2022г.
С молба вх.
№ 6119/29.03.2022г. от страна на ответника е представена заповед №
ФК-ЗОЗ-187/23.12.2021г. на и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите, с която
на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е прекратено изпълнението на наложената със
заповед № ФК-278-0018532/21.07.2021г. принудителна административна мярка.
По смисъла
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС прекратяването на изпълнението на оспорения
административен акт се явява като последица от поведението на жалбоподателя -
изплащане на наложената му санкция. Този процесуален способ се явява специален
и различен от реда за оттегляне на оспорения административен акт по чл. 158 от АПК, поради което правният му ефект не може да бъде асоцииран с последицата,
предвидена в чл. 159, т. 3 от АПК.
По смисъла
на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК наличието на парвания интерес от
търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва
да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният
интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно
право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на
неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това
обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който
ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават
субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му
задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право. Пряк
интерес ще е налице, когато със самата отмяна ще се отстрани настъпила или
настъпваща щета от административния акт, респ. отмяната ще доведе до
непосредствено удовлетворяване на лицето.
В случая
административният орган не е издал разпореждане за предварително изпълнение на
заповед № ФК-278-0018532/21.07.2021г., поради което правният ефект на заповед №
ФК-ЗОЗ-187/23.12.2021г. се изразява в преграждане възможността за изпълнение на
оспорения административен акт. При това положение правният интерес на
жалбоподателя да търси защита срещу наложената му със заповед №
ФК-278-0018532/21.07.2021г. принудителна административна мярка се явява
отпаднал, поради което е налице основание по чл. 159, т. 4 вр. чл. 158, ал. 4
от АПК за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното
производство.
Ответникът е
отправил претенция за присъждане на съдебни разноски. По правилото на чл. 143,
ал. 2 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед обстоятелството, че в
случая ответникът не е дал повод за завеждане на делото, претенцията му за
разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Гучарди“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ***,
представлявано от Г. В. М., чрез адвокат В.Г.М., срещу заповед №
ФК-278-0018532/21.07.2021г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 2853 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА „Гучарди“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ***,
представлявано от Г. В. М., да заплати на Националната агенция за
приходите, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща съдебни разноски.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: