РЕШЕНИЕ
№
547
гр. Враца,13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен състав, в публично
заседание на 26.11.2019г., през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КА
дело № 685 по описа на АдмС – Враца за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. АПК вр.с чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е въз основа
на постъпила касационна жалба, предявена от Общинска служба „Земеделие“ Враца
/ОС“З“/ против РЕШЕНИЕ № 473/29.05.2019г.,
постановено по адм.д. 479/2019г. на
РС Враца, с което е обявено за нищожно РЕШЕНИЕ
по протокол №540/05.12.2018г. по преписка вх.№4290/1992г. на ОС“Земеделие“ Враца.
С това решение административният орган е
отказал да признае правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на б.ж. на с.В. И. П. Д. на земеделски земи, подробно описани в
решението.
В касационната жалба
се сочи, че оспореното решение е неправилно, като са налице всички
основания за отмяната му, визирани в чл.209 от АПК. Заявява се, че
въззивният съд неправилно е приел, че ОС“Земеделие“ Враца не е имала
компетентност да се произнесе с оспореното пред съда решение. Изтъква се, че съдът не се е съобразил с
факта, че решението е постановено от орган, назначен по законоустановения ред,
който при произнасянето си се е съобразил с подадена пред него жалба по §31 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Прави се искане за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на
жалбата против решението на ОС“Земеделие“ Враца. Прави се искане за присъждане
на разноски.
Ответникът Р.И.П. в писмен отговор и в с.з. чрез
пълномощника си адв.М.Г. оспорва жалбата
и прави искане решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Заявява, че
при постановяване на същото правилно е приложен материалния закон, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, мотивирано е и кореспондира със
събраните по делото доказателства. Прави искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Заинтересованите страни Е.И. и И.И.
заявяват, че искат земята им да бъде
възстановена.
Останалите заинтересовани страни не са
взели становище по жалбата.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението
на въззивния съд е правилно и следва да
бъде оставено в сила, тъй като изводът,
че ОС“З“ не е имала компетентността да
се произнесе с оспорения административен акт, е законосъобразен и обоснован.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена от надлежна страна, участник в производството, против съдебен акт,
подлежащ на оспорване, в законоустановения преклузивен срок. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на производството пред въззивната инстанция е Протоколно решение
по Протокол №82/05.11.2018г. на ОС“Земеделие“ Враца, по преписка по заявление
вх.№4290/21.01.1992г. на И. П. Д., чийто
наследник е ответницата по касационната жалба, с което по реда на чл.18ж ал.2
от ППЗСПЗЗ е отказано да бъде
признато правото на възстановяване на
собствеността с план за замеразделяне н
подробно изброени земеделски имоти, находящи се в землището на с.В. обл.В. Това
решение е издадено след обявяването за нищожно на решение по протокол №341В от
25.06.1998г., постановено по преписка вх.№4290/21.01.1992г. , постановено
от същата ОС“Земеделие“ и връщането му
на административния орган с указания за прилагане на закона, с влязло в
сила решение на РС Враца по гр.д. №333/2017г. В мотивите на това решение на РС
е прието, че при наличие на
стабилни административни актове
за признаване на правото на възстановяване на собствеността на подробно изброени земеделски земи с предходни решения на същата служба, тя не е имала
компетентността да издаде ново решение, обективиращо ново
волеизявление в противен на приетия преди това смисъл, без да има основание за
това. Вместо да се съобрази с влязлото в сила решение на РС Враца, постановено
по гр.д. №333/2017г., настоящият касатор е издал ново решение със същото
съдържание като това, което вече е било
обявено за нищожно. С оспореното пред
настоящата инстанция решение
на РС Враца, постановено по адм.д.
№479/2019г., въззивният съд е обявил за
нищожно постановеното от касатора решение по протокол №540/05.12.2018г.,
чието съдържание е идентично с това на вече обявеното за нищожно решение по
предходното делото на РС Враца, с мотивите, че
при наличието на предходни стабилни административни актове,
административният орган няма компетентността да ги изменя или отменя без
наличие за основания за това.
Касационният състав напълно споделя
изводите на Районния съд. Възраженията за компетентността на комисията да се
произнесе повторно с оспореното решение поради наличието на хипотезата на §31 и
§34 от ПЗР на ЗСПЗЗ поради подадена жалба и
писмено доказателство – емлячен регистър, не подлежи на обсъждане в това
производство, тъй като по него има произнасяне на съдебна инстанция по гр.д. №333/2017г. на РС Враца. Правилно е прието, че посочените по-горе разпоредби на ЗСПЗЗ не дават основание на
ОС“Земеделие“ да се произнася, без по съответния ред да е установено неправилно
прилагане на закона или при открити нови обстоятелства, от значение за изхода
на спора. Законът не й дава право самостоятелно да се произнася по жалби по
§31, това следва да стори съдът, още повече, че цитираната жалба е подадена по
друга преписка, поради което сама по себе си не е основание да се
преразглежда постановеното решение по преписка, по която депозиралият жалбата изобщо не е страна.
Освен това, обявявайки за нищожно
решение по протокол №341В от 25.06.1998г., постановено по преписка
№4290/21.01.1992г. и връщайки преписката на административния орган, съдът не го
е задължил да се произнесе с решение по
чл.18ж от ППЗСПЗЗ и да признае правото на възстановяване на описаните земеделски земи, а го е задължил да
се съобрази с постановеното в решение по
протокол №82/05.11.1992г. и решение №243/09.11.1994г., които са стабилни административни актове, с които
правото на възстановяване на собствеността върху посочените земеделски земи
вече е било възстановено. Това, което е следвало да стори касаторът, е да се произнесе с решение, с
което да посочи по какъв начин лицето ще бъде обезщетено, след като по делото се съдържат доказателства, че
имотите са преминали в патримониума на трети лица. Като не е изпълнил
указанията, дадени във влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №333/2017г.
на РС Враца, касаторът е постановил нищожно решение съгласно
разпоредбата на чл.177 ал.2 от АПК,
както правилно е заключил първостепенния
съд и в какъвто смисъл е постановил
съдебния си акт.
При служебна проверка на решението
относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съдът не намира основания извън посочените в касационната жалба, които да сочат на отмяна на съдебния акт. Същият е
постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон.
По тези съображения решението следва
да бъде оставено в сила, а жалбата
против него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на ответника по касация Р.П. следва да се присъдят
направените разноски в размер на 300/триста/ лв. за адвокатско възнаграждение пред
тази инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221 ал. 2 от АПК Административен съд
– Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ
№ 473/29.05.2019г., постановено
по адм.д. № 479/2019г. по описа на
Районен съд Враца.
ОСЪЖДА
ОД “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.П. *** сумата 300/
триста/лв. деловодни разноски за тази инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.