РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Перник, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720105921 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството разделно срещу К. К. В., ЕГН: **********, Д. К.
В., ЕГН: ********** и С. К. В., ЕГН: ********** и тримата с адрес в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл.
**, вх. * ап. ** е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.
№ 3924/2024 г. по описа на Районен съд Перник за сума, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П.,
ул. „Ю. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** в размер на 705,90 лева за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-10.07.2024 до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 126,40 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г. Твърди се, че
между топлофикационното дружество от една страна и ответниците в качеството им на
съсобственици по силата на наследствено правоприемство е налице облигационна връзка,
възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия.
Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето
задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се
претендира в настоящото производство. Позовава се на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, както и на
чл. 139в от ЗЕ и на чл. 42, ал. 1 от ОУ.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответницата К. К. В.
му дължи съобразно нейните 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот по
1
4/6 от горепосочените суми –470,60 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -10.07.2024 до окончателното изплащане
на сумата, както и сума в размер н а 84,26 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г. а всеки един от ответниците
Д. К. В., и С. К. В. му дължи съобразно неговите по 1/6 ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот по 1/6 от горепосочените суми –117,65 лева главница за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -10.07.2024 до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 21,07 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Ответниците в срока за отговор на исковата молба на 21.11.2024 г. са депозирали
отговор на исковата молба, в който правят пълно признание и на главния и на акцесорния
иск и молят съда да постанови решение по чл. 237 ГПК при признание на исковете.
Оспорват, че дължат разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, като
последното било силно завишено с оглед фактическата и правна сложност на спора. Същото
съгласно ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС не съставлявало действително сторени разноски.
Следвало да бъдат представени доказателства относно извършеното плащане на
юрисконсултското възнаграждение, за наличието на трудови или служебни отношения, както
и декларация-справка.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа изложеното и моли съда
да постанови решение съобразно признанието.
В съдебно заседание ответницата К. К. В. се явява лично и се представлява от
процесуален представител по пълномощие адв. Б.В.. Останалите двама ответници Д. К. В. и
С. К. В. редовно призовани не се явяват лично, а се представляват от процесуален
представител по пълномощие адв. Б.В.. Всичките ответници заявяват чрез адв. В., че
признават исковете и молят съда да се произнесе с решение при признание на исковете, като
възразяват, че дължат разноски в настоящото производство досежно юрисконсултското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовото дружество в настоящото
производство или при условие на евентуалност считат, че същото следва да бъде присъдено
в минимален размер.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните фактически и
правни изводи на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът прекратява
съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата, установяващи въведените
твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска, като го
уважава така, както е предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК, решението при
признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се
основава на признанието на иска.
2
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона
или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Същевременно такова искане е направено от ищеца, съобразно чл. 237, ал. 1 ГПК,
поради което съдът не следва да излага мотиви, а се позовава и съобразява с направено
признание на иска от ответника.
По разноските.
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски. В
конкретния случай именно въпросът за разноските се превръща в предмет на настоящото
производство.
Съдът намира, че в настоящия случай не следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на тази
разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. Съдът намира, че не са налице
двете кумулативни предпоставки за прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца
следва да се присъдят разноски, тъй като ответниците с поведението си са дали повод за
предявяване на исковете като не са заплащали дължимите от тях суми на ищцовото
дружество за потребена топлинна енергия за процесния период в срок. Същите са
депозирали възражение по чл. 414 ГПК в образуваното заповедно производство, което е
обусловило и правния интерес на ищеца да предяви исковете по чл. 422 ГПК. Ответниците
не оспорват, че дължат разноски в заповедното производство и такива следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца в размер на 75 лв. Същите следва да заплатят и сторените от
ищеца разноски и в настоящото исково производство в размер на сумата от 100 лв.,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение и в размер на сумата от 25 лв., съставляваща
държавна такса. Юрисконсултското възнграждение в размер на 100 лв. е определено в
минималния предвиден размер в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
и съответства на фактическата и правна сложност на делото и положените процесуални
усилия от страна на процесуалния представител на ищцовото дружество по изготвянето на
исковата молба и явяването му в първото по делото открито съдебно заседание.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу К. К. В., ЕГН: **********, Д. К. В., ЕГН:
********** и С. К. В., ЕГН: ********** и тримата с адрес в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, вх. *,
3
ап. ** за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.
№ 3924/2024 г. по описа на Районен съд Перник в качеството им на съсобственици по силата
на наследствено правоприемство по силата на която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки
съответната си идеална част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, вх. *,
ап. ** в общ размер на 705,90 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-09.07.2024 до окончателното изплащане на сумата, както
и сума в общ размер на 126,40 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2022 г. до 30.04.2024 г., а именно:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу К. К. В., ЕГН: ********** съобразно нейните
4/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот по 4/6 от горепосочените суми –
сумата от 470,60 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -09.07.2024 до окончателното изплащане на сумата, както
и сума в размер н а 84,26 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу С. К. В., ЕГН: ********** съобразно нейните
1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот по 1/6 от горепосочените суми –
сумата от 117,65 лева, съставляваща главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -09.07.2024 до окончателното изплащане
на сумата, както и сума в размер на 21,07 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 30.04.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Д. К. В., ЕГН: ********** съобразно
неговите 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот по 1/6 от
горепосочените суми – сумата от 117,65 лева, съставляваща главница за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -09.07.2024 до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 21,07 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 30.04.2024 г.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. К. В., ЕГН: ********** , С. К. В., ЕГН:
********** и Д. К. В., ЕГН: ********** да заплатят на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
********* сумата от 125 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство
и 75 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
Решението е постановено по реда на чл. 237 ГПК при признание на иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5