№ 4351
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110209543 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Г. Л., с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-023872 от 10.10.2023 г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност
НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР , упълномощен с per. №
8121з-1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните работи, с което за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Л. Г. Л., с ЕГН **********на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
С депозираната жалба се прави искане процесното НП да бъде отменено, като се
навеждат доводи, че не е спазен процесуалният закон, а също така, че е нарушен
материалният.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените от страните доводи и
съображения и служебно провери законосъобразността и правилността на настоящото
НП, прие за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят Л., заедно със свидетелката П., негова майка, решили да отидат то
Плана планина, като за целта използвали автомобила на жалбоподателя ХОНДА ХР В, с
ДКН СВ****ВТ който бил паркиран пред блока, в който живеят. Водач бил жалбоподателят
Л., а свидетелката седяла до него на предна дясна седалка. Жалбоподателят направил
маневра на заден ход, за да изкара гарираният на платното за движение автомобил и след
това предприел маневра десен завой по ул.акад.Румен Ценов с посока на движение от бл.334
към ул.Проф.Петко Венедиков и пред бл.333 не успял да изправи волана на автомобила на
време, поради което реализирал ПТП с л.а.Фолксваген Поло с per. номер СА****МС,
паркиран вдясно на пътното платно. Пътят, по който се движел жалбоподателят, бил без
наклон, спускане, изкачване, денивелация или други особености на релефа. По двата
автомобила имало материални щети. Жалбоподателят уведомил контролните органи на
ОПП СДВР и на място пристигнал екип в състав свидетелят К. и Л.Й..
1
Свидетелят К. съставил на жалбоподателя Л. АУАН № GA1089952, от 23.09.2023 г., с
който повдигнал административно наказателно обвинение, че поради несъобразена скорост с
релефа на местността, водачът е реализирал ПТП в паркиран от дясно л.а.Фолксваген Поло с
per. номер СА****МС.
Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
023872 от 10.10.2023 г., от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР , упълномощен с per. № 8121з-1632/02.12.2021 г. - заповед на
министъра на вътрешните работи, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Л. Г. Л., с
ЕГН **********на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв. в НП отново било посочено, че поради несъобразена
скорост с релефа на местността, водачът е реализирал ПТП в паркиран от дясно
л.а.Фолксваген Поло с per. номер СА****МС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свид. П. и
свидетеля К., и писмени, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, по реда
на чл.283 от НПК – наказателно постановление, АУАН, скица, протокол за ПТП„
декларация на водача, заповеди за компетентност.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. П. и на свидетеля К. като логични,
обективни и последователни, като намира, че същите кореспондират със събраните писмени
доказателства, а доколкото П. лично и непосредствено е възприела описаните събития,
съобщеното от нея допринася за разкриване на обективната истина. От показанията се
установява кой е управлявал МПС, какви действия е предприел водачът и какъв е
механизмът на произшествието. Свидетелката е очевидец на инцидента и съдът постави
изнесените от нея факти в основата на своите фактически изводи. Съобщеното от
свидетелката кореспондира и с останалите събрани по делото писмени доказателства, като
съдът не намери основание да дискредитира показанията независимо, че е роднина на
жалбоподателя.
Показанията на свидетеля К. от своя страна не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка съществено, доколкото свидетелят не възстанови спомен за
инцидента, но пък съобщава, че не е възприел някакви особености на релефа на мястото на
инцидента.
В този смисъл съдът намира, че не се установява по делото да е имало особености на
релефа, непосочени и в АУАН и НП конкретно. Видно от показанията на свидетелите, пътят
е бил равен без денивелация, изкачвания или спускания.
Съдебният състав кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, като
намира, че същите съответстват на описаните фактически обстоятелства и на останалите
доказателствени материали, като спомагат за детайлното изясняване на случая.
Водим от изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, подадена е от легитимирано лице и при спазване на
установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, с оглед на което същата се явава
процесуално допустима.
След като анализира материалите по делото и изследва правилността и
законосъобразността на процесното НП, съдът намери, че при издаване на същото са
допунати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
2
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл. 179, ал. 2 от същия закон предвижда, че който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Безспорно жалбоподателят е установено да е самокатастрофирал в паркирано на
пътното платно вдясно МПС на посоченото в НП място, дата и час.
Макар и действително жалбоподателят да е установен като автор на деянието,
първото съществено процесуално нарушение се изразява в бланкетно цитиране в НП на част
от разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което не е достатъчно да удовлетвори дори в
минимална степен критериите в ЗАНН за словесно описание на нарушението. Не става ясно
с какви конкретни обстоятелства не се е съобразил жалбоподателят при избиране на
скоростта си на движение – какъв е бил релефът на местността. Никакви конкретни факти за
такава особеност не са намерили отражение в НП въобще. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
предвиждащ задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая, както
в АУАН, така и в процесното НП не е налице конкретно и ясно описание на нарушението,
като не са посочени относимите обстоятелства, при които е извършено. Възпроизвеждането
на част от посочената като нарушена разпоредба не може да замени императивното
изискване на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението, чрез
посочване на обстоятелствата, при които е извършено. В случая
административнонаказващият орган се е ограничил да посочи, че поради несъобразена
скорост с релефа на местността водачът е самокатастрофирал в паркирано МПС, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Не е уточнен обаче релефът и състоянието
на пътя, не са посочени конкретни обстоятелства, с които се твърди, че Любенов не е
съобразил скоростта на движение. Липсват и установявания относно конкретната скорост на
управляваното от лицето МПС при осъществяване на ПТП, за да може да се преценява
въобще нейното съответствие с пътната обстановка. Така констатираният порок е
съществен, тъй като води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което
следва да е запознато с всички факти и обстоятелства относно вмененото му нарушение и
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
НП, с оглед лисата на индивидуализация на нарушението съобразно всички изисквания на
чл. 57 ЗАНН. Така изрично в Решение № 671 от 7.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
8896/2022 г.
Отделно от това съдът намира, че въобще не се доказва да има каквито и да било
особености на релефа на мястото на МПС. Релеф на определена местност следва да се
разбира като термин, с който се означава съвкупността от неравности, денивелация,
спускания, изкачвания на платното за движение във всеки конкретния случай. За да е ясно
описано нарушението е необходимо да се посочи в какво се изразяват особеностите на
релефа, а не да се преповтаря разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Освен, че не са описани
никакви факти, съдът установи с оглед разпита на свидетелите, че липсват каквито и да било
особености на релефа, което също с оглед вмененото нарушение налага отмяна на НП.
Допълнително, настъпването на съставомерен резултат - ПТП поради несъобразена
скорост, съставлява нарушение на чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДвП, а не на сочената като нарушена
разпоредба на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Непълното описание на фактическата обстановка и
противоречивото посочване на нарушената правна разпоредба водят до ограничаване
3
правото на защита на нарушителя, поради което представляват съществени процесуални
нарушения.
Дори да се приеме, че жалбоподателят носи отговорност за ПТП, то следва да се
преценява дали същият е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, свързан със загубата
на контрол върху управляваното от него МПС, каквито данни свидетелката П. изнася пред
съда. Но доколкото такова обвинение не му е повдигнато, то не следва и съдът да го
анализира подробно. Съдът не би могъл да преквалифицира деянието, доколкото би въвел
нови правнорелевантни факти, които нит в АУАН, нито в НП са описани и вменени в
отговорност на жалбоподателя. При положение, че нарушението не е описано точно и ясно,
с изискуемата конкретика на фактите, а и се установява, че особености на релефа липсват,
НП следва да бъде отменено.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не следва
съдът да му присъжда.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-023872 от 10.10.2023 г.,
издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи с per. №
8121з-1632/02.12.2021 г., с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Л. Г. Л., с ЕГН
**********н а основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4