№ 23070
гр. **** 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.НОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.НОВА Гражданско дело №
20231110168939 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Н. Н. Н.ова, чрез адв. Д. М.,
против **** искове както следва:
1/. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК за
прогласяване нищожност на клаузата от сключения между страните договор за
кредит № **** г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането
за отпускане на кредит, тъй като законът забранява да се изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита;
2/. евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК (предявен при условие, че главният иск по т. 1 бъде отхвърлен) за
прогласяване нищожност на клаузата от сключения между страните договор за кредит
№ **** г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит, тъй като с нея се цели заобикаляне на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото по своята същност представлява допълнително
възнаграждение за кредитора, което не е включено при изчисляване на ГПР;
3/. евентуален иск с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП
(предявен при условие, че исковете по т. 1 и т. 2 бъдат отхвърлени), за прогласяване
нищожност на клаузата от сключения между страните договор за кредит № **** г.,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит, тъй като е неравноправна - не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора;
1
4/. кумулативно съединен с исковете по т. 1, т. 2 и т. 3 иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищцата
сумата 123,15 лв., платена от ищцата на ответника на основание нищожна клауза от
процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит (с протоколно определение от 20.09.2024 г.,
постановено на основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение размера на иска от
сумата 5 лв. на сумата 123,15 лв.), ведно със законната лихва от 18.12.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че между нея и ответника има сключен договор за
потребителски кредит № **** г., по силата на който ответникът й предоставил назаем
500 лв. със срок на погасяване 30 дни – до 29.03.2023 г., при лихвен процент за кредита
41 %, сума на лихвата за срока на договора 16,85 лв., ГПР 49,7 %. Уговорено е ищцата
да заплати на ответника сумата 123,15 лв., представляваща такса за бързо разглеждане
на искането за отпускане на кредит. Твърди, че клаузата от договора, предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане е такса, която е свързана с усвояването на
кредита и като такава е нищожна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, според
която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че чрез същата се
цели заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като по своята
същност представлява допълнително възнаграждение за кредитора, което не е
включено при изчисляване на ГПР. Твърди се и, че клаузата е неравноправна, тъй като
нарушава разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, защото посоченият размер на ГПР е
неточен и подвеждащ, доколкото не включва таксата за бързо разглеждане. Иска
посочената клауза да бъде прогласена за нищожна и да бъде осъден ответникът да й
върне сумата 123,15 лв., платена от ищцата на ответника на основание претендираната
за нищожна клауза от процесния договор, ведно със законната лихва от 18.12.2023 г. до
окончателното й изплащане. Претендира да й бъдат присъдени направените в
съдебното производство разноски, както и присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на адв. Д. М. на адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът ****, чрез юрк. И. И., поддържа
неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на сключен с ищцата
договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищцата е предоставена
назаем сумата 500 лв. Оспорва твърденията на ищцата за недействителност на клаузата
от договора, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане. Твърди, че
същата се заплаща за предоставяне на кредитополучателя, по негово искане, на
допълнителни незадължителни услуги. С отговора на исковата молба и с молба от
11.07.2024 г. заявява, че не оспорва, че по процесния договор за потребителски кредит
ищцата на 02.03.2023 г. е извършила плащане в размер на 624,84 лв. (500 лв. главница,
1,69 лв. договорна лихва и 123,15 лв. такса за бързо разглеждане), с което е погасила
2
предсрочно задължението си по договора за кредит. Иска отхвърляне на предявените
искове и присъждане на направените разноски по делото. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От договор за кредит № **** г., се установява, че между ищцата Н. Н. Н.ова,
като кредитополучател, и ответника ****, като кредитодател, е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответникът й предоставил назаем 500 лв.,
при лихвен процент за кредита 41 %, сума на лихвата за срока на договора 16,85 лв.,
ГПР 49,7 %. Уговорено е ищцата да заплати на ответника сумата 123,15 лв.,
представляваща такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Уговорен е срок на договора със срок на погасяване 30 дни – до 29.03.2023 г.
В Общите условия към договора е предвидено, че услугата бързо разглеждане е
допълнителна, незадължителна и се предоставя при изрично искане от страна на
кредитополучателя, като гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор
до 15 минути от изпращането му. Предвидено е също, че в ГПР не са включени
разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнение на
договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
Между страните не е спорно, че кредитът е усвоен (това се установява и от
разписка от 27.02.2023 г., според която ответникът е предал на ищцата в брой сумата
500 лв.), както и че ищцата е погасила предсрочно задълженията си по него, като на
02.03.2023 г. е платила на ответника сумата 624,84 лв., включваща 500 лв. главница,
1,69 лв. договорна лихва и 123,15 лв. такса за бързо разглеждане (видно от разписка от
02.03.2023 г. и от изявлението на ответника в отговора на исковата молба и в молбата
му от 11.07.2024 г.)
При тези данни съдът намира следното от правна страна:
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 199 от 12.07.2016 г. по
гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., IV
г. о., решение № 97 от 8.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. и др., когато са
предявени искове за недействителност на договор, начинът на съединяването на
исковете не зависи от волята на ищеца, а от естеството на порока. Каквато и поредност
и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в
условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от
едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на
унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
3
недействителност. А и ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото
прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Във всички
случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие със закона или
заобикалянето му, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала, липсата на форма. Ако
съдът приеме, че сделката не е нищожна, той е длъжен след това да разгледа
основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия - поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през
по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради
заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия - поради крайна нужда. Ако
съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е длъжен след това да
разгледа съответното основание за недействителност, напр. за висяща
недействителност поради извършването й без или извън надлежно учредената
представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от
сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявените останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се
произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са
предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на
обезсилване като недопустимо.
1. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК за
прогласяване нищожност на клаузата от сключения между страните договор за кредит
№ **** г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит:
Процесният договор за кредит № **** г. е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и представлява договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с
физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13 ДР към ЗЗП. Ето
защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона
за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следователно,
допустимо е събирането на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
кредита, но само за такИ., които са извън основната престация на заемодателя,
дължима на основание договора, която основна престация включва отпускането на
4
заема, усвояването и управлението му. В този смисъл е практиката на СГС – например
решение № 5083 от 8.09.2024 г. по в. гр. д. № 4749/2024 г., решение № 4067 от
20.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9689/2022 г. и др.
В случая процесната клауза от договора за потребителски кредит, предвиждаща
такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, нарушава забраната на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с процедурата по отпускане и усвояване на
кредита. Услугата за експресно разглеждане на документи се предоставя преди
окончателното сключване на договора за кредит и е предназначена да осигури
приоритетно разглеждане на искането за кредит, одобрение на кандидата и изплащане
(тоест усвояване) на разрешения кредит преди исканията на други потребители.
Тъй като противоречи на императивна законова разпоредба, коментираната
клауза от договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и предявеният главен иск се явява основателен и
подлежащ на уважаване.
2. С оглед уважаването на главния иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.
2 ЗПК, не следва да се разглеждат евентуалните искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
3. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да върне на ищцата сумата 123,15 лв., платена от ищцата на ответника на
основание клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредит, ведно със законната лихва от
18.12.2023 г. до окончателното й изплащане:
Искът е основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер.
Ищцата е платила на ответника сумата 123,15 лв. на основание нищожна клауза,
т.е. при начална липса на основание, поради което същата подлежи на връщане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
направените по делото разноски, възлизащи на сумата 100 лв. – платена държавна
такса за разглеждане на делото. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ищцата ***, представлявано от адв. Д. М., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и
съдействие в размер на 100 лв. с ДДС, съответно на защитения имуществен интерес,
предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените по същото
процесуалния действия от адвоката. Следва да се посочи, че с оглед решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда.
5
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Н. Н.ова, ЕГН
**********, гр. **** ул. **** иск, че клаузата от сключения между страните договор
за кредит № **** г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА ***, гр. **** ул. ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да
заплати на Н. Н. Н.ова, ЕГН **********, гр. **** ул. „*** сумата 123,15 лв., платена
от ищцата на ответника на основание нищожна клауза от договор за кредит № **** г.,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит, ведно със законната лихва от 18.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***, гр. **** ул. ****, да заплати на Н. Н. Н.ова, ЕГН **********,
гр. **** ул. „*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 100 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „***, гр. **** ул. ****, да заплати на ****, гр. **** бул. ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 100 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищцата пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6