РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Габрово, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500383 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадени от страните по гр.дело №1728/2020г. по описа на
РС-Габрово въззивни жалби срещу постановеното по делото решение .
Ищцата ИР. ХР. ХР. ,чрез пълномощника си адв.П. е обжалвала решението по
гр.д.№1728/2020г. на РС-Габрово в неговата отхвърлителна част .Във въззивната жалба се
излагат доводи ,че неправилно съдът е приел ,че ответникът е действал добросъвестно ,като
предявил вземането си за принудително изпълнение. Сочи се, че част от таксите , начислени
по Тарифата на ЧСИ,не са дължими въобще. Твърди се ,че ищцата не следва да дължи
разноски за производството, като се прави позоваване на постановени от ВКС актове.
Претендира се за отмяна на решението в обжалваната част ,ведно със законните последици.
Ответникът ИВ. В. КМ. ,чрез пълномощника си адв.П. е обжалвал решението на РС-
Габрово по гр.д.№1728/2020г. в частта ,с която е уважен предявеният иск по чл.439 ГПК за
сумата от 1420лв. Позовава се на новонастъпил факт след постановяване на
първоинстанционното решение на 23.03.2021г. - че на 26.03.2021г. задължението на И.К. по
изп.дело№156/2020г. по описа на ЧСИ З.В. е изплатено и изпълнителното дело е
приключено,за което има и издадено удостоверение от ЧСИ З.В.. Твърди се ,че по изп.дело
1
№156/2020г. към 24.11.2020г. е останало задължение на И.К. в размер на 1998,52лв. На
25.03.2021г. длъжникът по изп.део№156/2020г. по описа на ЧСИ З.В. е погасил изцяло
задължението си по делото. Сочи се ,че вземането на ответника по изп.дело №367/2020г. по
описа на ЧСИ В.Ц. в размер на 1420лв. е ликвидно и е по-малко от заплатеното от него
задължение в размер на 1998,52лв. по изп.део №156/2020г. Жалбоподателят се позовава на
настъпили последици по чл.103 вр. чл.104,ал.1 ЗЗД. Претендира се за отмяна на решението
на първоинстанционния съд в обжалваната част ,с която е уважен отрицателният
установителен иск по чл.439 ГПК за сумата от 1420лв.
В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил въззивната жалба на ищцата
като неоснователна.
От ищцата чрез пълномощника й е депозирано становище от 12.05.2021г. /
приложено на л.9 от в.гр.д.№240/2021г. по описа на ОС-Габрово/, в което относно
въззивната жалба на ответника се сочи, че не е ясно какво точно прихващане прави
жалбоподателят.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата
по делото , приема за установено следното :
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна ,срещу подлежащ на
обжалване акт и са процесуално допустими.
С обжалваното решение по гр.д.№1728/2020г. Габровски районен съд е уважил
частично предявения иск по чл.439 ГПК като е признал за установено по отношение на
ответника ИВ. В. КМ. ,че ищцата ИР. ХР. ХР. не дължи сумата от 1420лв. по изп.дело
№367/2020г. по описа на ЧСИ В. Ц. поради погасяване на вземането чрез прихващане. В
останалата част – за сумите по изп.дело №367/2020г. от 350лв. разноски и 436,41лв. такси
по Тарифата на ЧСИ, предявеният от ИР. ХР. ХР. срещу ИВ. В. КМ. иск по чл.439 ГПК е
отхвърлен.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Предмет на предявения иск по чл.439 ГПК е да се признае за установено ,че ищцата
ИР. ХР. ХР. не дължи на ответника ИВ. В. КМ. по образуваното изп.дело№367/2020г. по
описа на ЧСИ В. Ц. сумата по издадения ИЛ от 1420лв.- присъдени разноски по гр.д.
№858/2019г, сумата от 350лв. разноски по изпълнението и 436,41лв. такси по Тарифата към
ЗЧСИ към 10.11.2020г.
Твърденията ,на които ищцата е основал исковата си претенция съгласно наведените
в исковата молба обстоятелства ,е за недължимост на сумите по изп. дело №20207320400367
на ЧСИ В. Ц. поради обективирано от нея изявление за прихващане в нот.покана от
07.10.2020г.,връчена на ответника на 16.10.2020г и възможността да се извърши
прихващане ,считано от 13.03.2020г. за вземането на ответника към ищцата от 1420лв. по
влязлото в сила решение по гр.д.№858 на ГРС ,за което има издаден ИЛ на 22.05.2020г. и
съществуващото вземането на ищцата към ответника по изп.дело№156/2020г., до размер на
по-малкото от тях.
2
В писмения отговор ответникът е оспорил основателността на иска. Навел е
твърдения, че не е налице хипотезата на чл.104 ЗЗД ,като се е позовал на извършено
съдебно прихващане с постановеното решение по гр.д.№165/2020г. на РС-Габрово и че по
този начин сумите ,дължими от ищцата на ответника надвишават нейното вземане.
От доказателствата по делото се установява ,че в полза на ищцата е издаден обратен
ИЛ от 06.02.2020г. срещу ИВ. В. КМ. за сумата от 5467лв., събрана по изп.дело №473/2019г.
и заплатената върху нея пропорционална такса от 548,83лв. По този ИЛ е образувано
изп.дело №156/2020г. на ЧСИ З.В., по което към 16.10.2020г. непогасеното задължение към
взискателя И.Х. е 5467лв., разноски по гр.д. 548,83лв. и разноски по изп.дело 680лв.
На 22.05.2020г. от РС-Габрово е издаден изпълнителен лист на ответника срещу
ищцата И.Х. общо за сумата от 1420лв. присъдени разноски за производството по гр.д.
№858/2019г. Това вземане е предмет на образуваното изп.дело №367/2020г. на ЧСИ В.Ц..
С нотариална покана от 07.10.2020г., връчена на ответника на 16.10.2020г.,ищцата е
уведомила същия за извършване на прихващане на осн. чл.103 от ЗЗД на вземането си по
изп.дело №156/2020г. и вземането си за обезщетение за ползване на лек автомобил „Х.“
срещу вземането на адресата на поканата за обезщетение за ползване на жилище в
гр.Габрово и разноските по гр.д.№858/2019г., до размер на по-малкото от тях.
Ищцата И.Х. е подала молба ,входирана при ЧСИ В.Ц. на 03.11.2020г. по изп.дело
№367/2020г., в която е посочила ,че представя нотариална покана, връчена на 16.10.2020г.,с
която на основание чл.103 ЗЗД извършва прихващане на посочените вземания и е поискала
от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради погасяването на вземането по
изпълнителния лист от 22.05.2020г. на основание чл.103 ЗЗД. Преди подаването на
входираната на 03.11.2020г. молба , на 27.10.2020г. по изп.дело №367/2020г. ЧСИ е
изпратил на длъжника по делото И.Х. ПДИ за сумата общо от 2206,41лв.,като дължима към
10.11.2020г. и запорно съобщение /приложени към исковата молба/.
В първоинстанционното производство е представено удостоверение от ЧСИ З.В. /л.57
от първоинстанционното дело/,съгласно което актуалният размер на дълга по изп.дело
156/2020г. към 10.02.2021г. е 7329,85лв.
С постановеното решение №412 от 08.12.2020г. по гр.д.№165/2020г., е отхвърлен
предявения от ИВ. В. КМ. срещу ИР. ХР. ХР. иск по чл.31,ал.2 ЗС за сумата от 4515лв. и по
чл.86 ЗЗД за сумата от 182,51лв., поради погасяване на вземането чрез прихващане с вземане
на ИР. ХР. ХР. срещу И.В.а К. по изп.дело №156/2020г. на ЧСИ З.В..
Извършеното с постановеното решение на ГРС по гр.д.№165/2020г. прихващане е
зачетено по изп.дело №156/2020г. на 06.01.2021г.,като след зачитането, както към тази дата,
така и към датата на постановяване на обжалваното решение на 23.03.2021г., размерът на
задължението е 2632,35лв., съгласно отразените данни в представеното във въззивното
производство в с.з. на 16.11.2021г. от пълномощника на ответника удостоверение от ЧСИ
З.В. изх.№13606/11.11.2021г. В него е посочено ,че по изп.д.№156/2020г. няма извършени
3
плащания след 23.03.2021г. от длъжника и че на 24.03.2021г. задължението по
изпълнителното дело е погасено поради изготвено и влязло в сила Разпределение на
получени суми от продажба на съсобствен на И.Х. и И.К. като съделители недвижим имот,
по изп.дело №943/2019г. на ЧСИ З.В..
По делото не се твърди и не се установява до извършване на съдебното прихващане
по гр.д.№165/2020г. на РС-Габрово и зачитането му по изп.дело№156/2020г. на 06.01.2021г.
,в двете изпълнителни производства: по изп.д.№156/2020г. на ЧСИ З.В. и изп.д.
№367/2020г. на ЧСИ В.Ц. , да са зачитани прихващания.
От събраните доказателства се установява, че след подаване на исковата молба по
чл.439 ГПК и след постановяване на обжалваното решение, са настъпили нови
обстоятелства /каквото позоваване има направено от ответника/ ,които следва да бъдат
взети предвид на основание чл.235,ал.3 ГПК като относими към предмета на делото . С
извършеното с постановеното решение на ГРС по гр.д.№165/2020г. прихващане , зачетено
по изп.дело №156/2020г. на 06.01.2021г. и последващото на 24.03.2021г. погасяване на
задължението по изп.дело№156/2020г поради изготвено и влязло в сила Разпределение на
получени суми от продажба на съсобствен на съделителите недвижим имот, по изп.дело
№943/2019г. на ЧСИ З.В. , съгласно удостоверените данни в издаденото от ЧСИ З.В.
удостоверение от 11.11.2021г., е погасено вземането на ищцата към ответника по изп.дело
№156/2020г. /с последиците по чл.433,ал.2 ГПК/, с което към момента не съществува
вземане на ищцата към ответника по изп.дело№156/2020г., което да се счита прихваното с
вземането на ответника по изп.д.№367/2020г. по издадения ИЛ за сумата от 1420лв. Това
обуславя и неоснователността на предявения иск по чл.439 ГПК в тази част .
На основание изложеното въззивната жалба на ответника следва да бъде уважена,
като се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която искът по
чл.439 ГПК е частично уважен за сумата от 1420лв. и се отхвърли искът в тази му част.
Въззивната жалба на ищцата е неоснователна. Не е доказано производството по
изп.д.№367/2020г. на ЧСИ В.Ц. да е образувано без основание ,което да обосновава
недължимост на процесните разноски ,за които пръвоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск .В обжалваната отхвърлителна част решението на РС-Габрово следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора по предявения отрицателен установителен иск,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за разноските. На основание
чл.78,ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за двете
инстанции - за първоинстанционното производство в размер на 580лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и за въззивното в размер на 478,40лв. / д.т. от 28,40лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение от 450лв./.
По изложените съображения ,въззивният съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение №260116 от 23.03.2021г. по гр.д.№1728/2020г. на РС-Габрово в
ЧАСТТА ,с която е признато за установено на основание чл.439 ГПК по отношение на
ответника ИВ. В. КМ. ,че ищцата ИР. ХР. ХР. не дължи сумата от 1420лв. по
изп.дело№367/2020г. на ЧСИ В. Ц., поради погасяване на вземането чрез прихващане и в
ЧАСТТА за присъдените разноски с осъждане на ИВ. В. КМ. да заплати на ИР. ХР. ХР.
разноски по делото от 422,83лв. и осъждане на ИР. ХР. ХР. да заплати на ИВ. В. КМ.
разноски по делото от 206,72лв.,вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.439 ГПК от ИР. ХР. ХР., ЕГН ********** , със
съдебен адрес: гр.Г., ул.”С.В.”№*, адв.П. срещу ИВ. В. КМ., ЕГН ЕГН**********, от гр.Г. ,
ул.”Н.”№* в ЧАСТТА относно искането да се признае за установено ,че ищцата ИР. ХР. ХР.
не дължи на ответника ИВ. В. КМ. сумата от 1420лв. ,представляваща присъдени разноски
по гр.д.№858/2019г. ,за която е издаден изпълнителен лист от 22.05.2020г., по който е
образувано изп.дело№20207320400367 на ЧСИ В. Ц.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Габрово по гр.д.№1728/2020г. в останалата част ,
с която искът по чл.439 ГПК е отхвърлен за сумите по изп.дело№20207320400367. на ЧСИ
В. Ц. от 350лв. и от 436,41лв.
ОСЪЖДА ИР. ХР. ХР. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Г., ул.”С.В.”№*,
адв.П. да заплати на ИВ. В. КМ.,ЕГН**********, ул.”Н.”№* сумата от 580лв. разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 478,40лв. разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5