РЕШЕНИЕ №

                                          гр. Ловеч, 23.09.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 235 по описа  за 2020 година на Административен съд Ловеч и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по реда на чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.  

         Административното дело е образувано по жалба на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Хисаря по подадено от В. заявление.  

                В жалбата се твърди, че по подадено по имейл заявление за достъп до обществена информация, до изтичане на законоустановения срок не е получила решение за достъп или за отказ за достъп до исканата информация, нито съобщение за уточнение или за удължаване на срока. Така постановеният мълчалив отказ се оспорва като незаконосъобразен с доводи, че органът следва да постанови изричен писмен акт и мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим. Иска се съдът да отмени отказа и да задължи административния орган да постанови писмено решение за достъп до исканата обществена информация. Претендират се направените разноски и адвокатско възнаграждение.

                 В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата на заявените в нея основания, като счита че към жалбата е приложила доказателства за изпращането на заявлението до община Хисаря с посочен имейл адрес за подаване на заявления по ЗДОИ адрес hr *******@***.**. В депозирана по делото молба адв.Т. предендира присъждане на разноски на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на Х.С.В., ЕГН ********** заплатената държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, присъждане в полза на адв.Т.Т., адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

                 В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмен отговор и писмена защита излага доводи, че жалбата е недопустима, не е налице мълчалив отказ, тъй като заявлението не е изпратено на обявеният от община Хисаря електронен адрес, поради което не е заведено и административна преписка по подаденото заявление не съществува.  Счита, че жалбоподателката не е упражнила надлежно правото си на достъп, вкл. по въведените в тази връзка вътрешни правила за достъп до обществена информация и не е сезирала валидно община Хисаря, поради което за общината не възниква задължение да отговори с решение по чл. 28 от ЗДОИ, съответно непроизнасянето й в срока по закон, да е формирало мълчалив отказ. В подкрепа на горното АО сочи, че официалният електронен адрес на общината, който е обявен и на интернет сайта й, е *******@*****.** и  *******@*****.**. В писмената защита е направено възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т.Т., с аргументи, че няма данни да са налице условията на чл.38 от ЗА, както и такова по претендираният от него размер от 500 лв.

                 Съдът, след като прецени съдържащите се в административна преписка писмени доказателства, съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимото право, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

               Административното производство е инициирано от Х.В., която подава на 18.02.2020г. в 12:51 ч. до Кмета на община Хисаря  заявление за достъп до обществена информация с пет конкретно формулирани въпроса, и с посочен електронен адрес, на който да й бъде предоставена информацията. Заявлението е подадено на електронен адрес : ****@*****.**. По делото няма данни и не се твърди от ответника по заявлението да е постановено писмено решение за достъп или за отказ за достъп до поисканата информация. Няма данни и да е изискано уточнение от заявителката или срокът за произнасяне да е удължаван.

              От ответника са представени Вътрешни правила за достъп до обществена информация на община Хисаря, утвърдени със заповед от 28.05.2020 г. с пет приложения към тях, Разпечатка от интернет страницата на община Хисаря, Раздел „Контакти“ и Раздел „Достъп до информация“.

              На интернет сайта на Община Хисар, в раздел „Административни услуги“, подраздел „Достъп до информация“ са публикувани Вътрешни правила за достъп до обществена информация на община Хисаря. В чл.6 ал.3 от Правилата е предвидено искането до обществена информация чрез писмено заявление да се подава в деловодството или изпратено по пощата на посочения адрес на общината, имейл за подаване на заявления за достъп до ОИ: *******@*****.**, *******@*****.**, или на ел. портал на страницата на Общината, и мястото в деловодството на общинска администрация Хисаря, в което се приемат заявления по ЗДОИ –в Общината – писмено или устно.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.             

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд-Ловеч, четвърти административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

                Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

                При извършената проверка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на кмета на община Хисаря, настоящият съдебен състав констатира, че този отказ, независимо, че е мълчалив, изхожда от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съобразно чл.28 ал.2 във вр. с чл.3 ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.38 от ЗМСМА и съответства на приложимия материален закон. Тези изводи се налагат по следните съображения:

                Съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи искането. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.58 ал.1 от АПК, която приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв. Ето защо, настоящият състав счита, че при преценка материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за предоставянето на исканата обществена информация. 

                 Безспорно правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл.41 ал.1 от Конституцията на Р.България.

                Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществената информация са уредени със Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като в чл.2 е дадена легалната дефиниция на понятието “обществена информация”. По смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по този закон субекти. Органите на местното самоуправление по чл.3 от ЗДОИ могат да предоставят обществена и служебна информация при определени от закона ограничения и предвидена за това нарочна процедура. Съгласно определението, дадено в чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. С оглед законовата дефиниция в чл.3 ал.1 от ЗДОИ, кметът е държавен орган в системата на изпълнителната власт, поради което е задължен субект по смисъла на цитирания текст. За субектите по чл.3 ал.1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е Кметът на Община Хисаря, е регламентирано задължение да предоставят информация, която е в кръга на тяхната компетентност и е налична.

              Предвид характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон, с оглед предмета и целта на закона и при изричните разпоредби на чл.28 ал.2, чл.34, чл.38 и чл.39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и тези за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, изискваща и задължаваща субектите по чл.3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона, която въвежда задължението за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл.28-чл.33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя.

              Разпоредбата на чл.15 ал.1 т.4 от ЗДОИ задължава всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт (сред които безспорно попада и Кмета на община Хисаря) периодично да публикува актуална информация, съдържаща наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация. Съгласно чл.15а ал.2 от ЗДОИ, в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт, в които структури се включват и органите на местното самоуправление, се обявяват изрично посочени данни, сред които и тези по чл.15 ал.1 т.4 от закона.

              В случая горната информация е публикувана на интернет сайта на община Хисаря в раздела „Административни услуги“, подраздел „Достъп до информация“, с адресите на електронната поща за подаване на заявления за достъп до ОИ. Следва да се съобрази становището на оспорващата по молба вх.№2316/22.06.20г. с доказателствата към него, установяващи, че процесното заявление за достъп до обществена информация, изпратено на следния мейл: ****@*****.** / с приложена   разпечатка от сайта на общината, от която е видно, че и към постъпилото по делото становище мейлът е актуален/. В тази връзка ПП на оспорващата сочи като несериозни поясненията в писмения отговор на г-жа г., че е новоизбран кмет и няма достъп до посочения в сайта на общината мейл, тъй като дори и да е така, повече от половин година след избирането й, мейлът на сайта на общината продължава да е ****@*****.**. Видно от приложената по делото разпечатка от сайта на общината - раздел Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация, същите са утвърдени със заповед от 28.05.2020 г. - дата следваща заявлението на оспорващата, депозирането на жалбата, получаването на жалбата и  отговорът по жалбата - изх. № на община Хисаря от 27.05.2020 г. Доколкото са представени доказателства, че към момента на подаване на жалбата и отговора по нея мейлът на сайта на общината ****@*****.** е актуален, на който е подадено и процесното заявление: ****@*****.**  Х.В. се е възползвала от възможността, която й предоставя разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗДОИ да отправи писмено заявление по електронен път на адреса на електронната поща по чл.15 ал.1 т.4, който е обявен на интернет страницата на община Хисаря. Следователно при подадено заявление по електронен път на адреса на електронната поща, обявен в сайта на интернет страницата на община Хисаря, административният орган е бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което за него е възникнало задължение за произнасяне по смисъла на закона. Налице е изрично писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено от Х.В. до задължен субект по чл.3 ал.1 от ЗДОИ, по което е дължимо издаването на писмено решение. Доколкото оспорващата е приложила по делото безспорни доказателства за изпращането на заявлението до община Хисаря с посочен имейл адрес за подаване на заявления по ЗДОИ ****@*****.** на дата 18.02.2020г. в 12.51, съдът приема за неоснователни и недоказани доводите в писмения отговор на общината, че в деловодството на община Хисаря и на официалния електронен адрес на общината не е постъпвало заявление за достъп до обществена информация от Х.С.В..  Обстоятелството, че в приложените от ответника правила за достъп до обществена информация /чл.6 ал.3/ са посочени други ел.адреси не налага извод, че такова заявление не е изпратено от оспорващата на 18.02.2020г., тъй като според представената разпечатка, същите са утвърдени със заповед на кмета три месеца, след подаденото заявление. Необосновани са доводите на ответника, че при така обявения на сайта ел. адрес

              Доводите на ответника в отговора и писмената защита, че при посочените в Правилата /чл.6 ал.3/ електронни адреси, на които може да бъде подадено заявление за достъп до обществена информация: *******@*****.**, ********@*****.**, или на ел. портал на страницата на Общината,  жалбоподателката е изпратила своето заявление за достъп до обществена информация на електронната поща на кмета на община Хисаря, а именно: ****@*****.**, не води до заключение, че не е валидно сезиран, предвид доказателствата, че правилата са  утвърждени във времето след подаденото заявление.   

              По изложените съображения съдът счита, че действително е налице мълчалив отказ за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация, който е незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ. Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за писмено произнасяне. При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл.3 от ЗДОИ във връзка с чл.28, ал.2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл.34, съответно чл.38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.

              Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава III на ЗДОИ. В чл.28 ал.1 ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбата на чл.37 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ, а тези на чл.38 и чл.39 ЗДОИ въвеждат изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация.

      При този изход на спора е основателна претенцията на оспорващата за възстановяване на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, за което следва да се осъди ответника. Своевременно и основателно е и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата, който според доказателствата е предоставил защита по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ, като в тази връзка е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 предл. второ от ЗАдв. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е „близък“ на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл възраженията на ответника за липса на доказателства за отношенията на оспорващата и адвоката са неоснователни. В тази връзка съдът съобрази и константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 12909 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о.

               Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. съдът следва да определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. Съгласно чл.8 ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./ за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл.7 ал.1 т.4 и ал.2 от Наредбата. Чл.7 ал.1 т.4 от Наредбата сочи, че минималният размер на възнаграждението по неоценяеми производства е 150 лева. Делото е без материален интерес, т.е. неоценяема претенция. Към момента на произнасяне на съда, в Раздел III „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция” в сила и действащи са две правни норми на Наредба №1/2004г., регламентиращи минималното адвокатско възнаграждение по административни дела без материален интерес – чл.8 във вр. с чл.7 ал.1 т.4 и чл.8 ал.3. Налице са две правни норми, уреждащи едни и същи обществени отношения и намиращи се в конкуренция една с друга по отношение минималния размер на адвокатското възнаграждение. В този случай приложение намира чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно който размера на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Тъй като най-ниският размер по Наредба №1/2004г. е в размер на 150 лева, делото не е с фактическа и правна сложност, адвокатът не се е явил в насроченото открито съдебно заседание и е претендирал възнаграждение в минимален размер по наредбата, съдът следва да му присъди адвокатско възнаграждение именно в този минимален размер. Съдът намира този размер на възнаграждението за справедлив и съразмерен с фактическата и правна сложност на делото. Претенцията за заплащане на разноски за възнаграждение в размер на 500 лв. по реда на чл.38 от ЗАдв. е неоснователна.

   Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв. Т. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв, определено в размер на 150 лева на основание чл.8 във вр. с чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

              Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение второ и чл.173 ал.2 от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.41 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация, Административен съд - Ловеч, четвърти състав   

              РЕШИ:

              ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Кмета на община Хисаря да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация, подадено на 18.02.2020 година от Х.С.В. с ЕГН ********** и адрес ***.

              ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Хисаря за писмено произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация, подадено на 18.02.2020 година от Х.С.В., съобразно мотивите на настоящото решение, в срока по чл.28 ал.1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването й.

    ОСЪЖДА Община Хисаря с БУЛСАТ ********* и адрес: гр.Хисаря, бул. „Генерал Гурко“№14, да заплати на Х.С.В. с ЕГН**********,***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща сторени разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Община Хисаря с БУЛСАТ ********* и адрес: гр.Хисаря, бул. „Генерал Гурко“№14, да заплати на адв. Т.Т., вписан в Адвокатска колегия – Плевен под личен №**********, деловодни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: