РЕШЕНИЕ
№ 79
Плевен, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1277 по описа за 2019
година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по жалба на П.С.Г.,***
срещу заповед № Л-4896/07.11.2019 година на началник отдел „СДВРП“ при ГДИН, с
която е разпоредено превеждане от Затвора Белене в ЗООТ Ловеч.
В жалбата посочва, че като бъде преместен няма да може
да продължи да работи като ел. техник и по този начин няма да може да работи по
професията си.
В съдебно заседание оспорващият – П.С.Г. , не се явява
, не се представлява.
Ответникът – началник отдел „СДВРП“, ГД „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, редовно
призован, се представлява от юрк У., който намира жалбата за неоснователна и
счита, че следва да бъде отхвърлена, тъй като е законосъобразна, мотивирана и
съответства на заповед за разпределяне на лишени от свобода в местата за
изтърпяване на наказанията. Претендира заплащане на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед № Л-4896/07.11.2019 година на началник отдел „СДВРП“, при ГД
„Изпълнение на наказанията”, гр. София, е разпоредено Г. да бъде преведен
в ЗООТ към Затвора Ловеч.
Заповедта е връчена на лицето
и в срок е подадена жалба, която е допустима, и разгледана по същество е
основателна.
Заповедта е нищожна, тъй като не е издадена от
компетентен орган. В същата като правно основание за
постановяване се посочва чл. 58 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и
изискването на чл. 43, ал. 4.. По реда
на чл. 58 от ЗИНС Главния директор на ГДИН има правомощие да разпредели
осъдените за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответния
затвор, затворническо общежитие от открит или закрит тип според първоначално определения
им режим и съобразно останалите два критерия – постоянен адрес и спазване
на изискването за минимална жилищна площ. Това се прави само при първоначалното
разпределение на л. св. за изтърпяване на наказанието и в чл. 58 от ЗИНЗС не се
предвижда възможност за делегиране на правомощия. Приложената заповед № Л-3531
от 06.08.2019 година по т. 2 не
оправомощава комисар Ю.Р.Ш.– началник на отдел „Социални дейности и възпитателна
работа с правонарушителите“ в ГДИН да премества лишени от свобода по реда на
чл. 58 от ЗИНЗС, тъй като на липсва законова делегация , оправомощаваща друг
освен главен директор да определя ред за настаняване на лишените от свобода.
Делегиране на правомощия е изрично записано в закона в
чл. 62, ал. 4 и то само за тези хипотези, но не и за чл. 58 от ЗИНЗС.. Следва
да се има предвид, че в оспорения акт като основание за преместване е посочен само чл. 58 от ЗИНЗС– постоянен адрес на лицето
на територията на област, която съгласно заповедта предполага изтърпяване на
наказанието в друг затвор, и чл. 43, ал.
4 от ЗИНС, който предвижда на лишените
от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ и с оглед посоченото, основанията за
преместване са две – постоянен адрес и липса на възможност да бъде осигурена на
лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието, но тези
предпоставки са относими към
първоначално разпределение на лишените от свобода, при преместване е
приложим редът по чл. 62 от ЗИНЗС и съгласно т. 5 от същия преместване се
извършва при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се
взема предвид и желанието на лишения от свобода, каквото не е изискано, но в
акта не се посочва като правно основание чл. 62, ал. 2, т. 5 от закона, по
която точка е възможно делегиране на правомощия от главен директор т.е.
административният орган е посочил фактически основания, които не са подведени под
съответната правна норма, посочена като основание за издаване на акта.
Освен издадена от
некомпетентен орган заповедта не съответства и на материалния закон, в случай,
че в същата бе посочено, че е издадена на основание чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, който обаче не е посочен като правно основание. Съдът намира , че не са
налице и доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от свобода
в Затвора Белене –не са ангажирани доказателства от ответника в тази
насока и не може да бъде извършена преценка
относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се осигури достатъчна
площ за изтърпяване на наказанието от лицето. В случая обаче не се доказва, че
в ЗООТ към затвора Белене, където е приведен Г., че не са му осигурени
необходимите 4 кв.м площ, което да налага преместването му в друго ЗООТ, по см
на чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор, а липсват и доказателства
относно изразено желание на лицето, което е част от процедурата.
О
оглед изхода на делото искането на пълномощника на ответника за присъждане на
разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, Административен съд – град
Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Обявява за нищожна заповед № Л-4869/07.11.2019 година на началник отдел „СДВРП“ при ГДИН.
Оставя без уважение искането на пълномощник на
началник отдел „СДВРП“ при ГДИН за присъждане на разноски.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/