РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. гр. Хасково, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640102750 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 335, ал. 1 ТЗ и чл.92 ЗЗД,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – град София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против С. М. В., ЕГН
**********, с адрес: *********, адв. М.К. от АК - Разград. За претендираните суми е
издадена заповед № 886 от 03.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2140 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“
ЕАД) и ответникът бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер ********* от 23.04.2019 г., към
който били предоставяни услуги с партиден номер М 3528116. Към горепосочения договор
били сключени съответните Приложения № 1, с които били уговорени следните услуги с
тарифни планове без ДДС както следва: 2 бр. мобилни услуги – 48,54 лева (One Special 6 за
тел.номер ********* – 6,88 лева; и Unlimited Special 48 за тел. номер ********* – 41,66
лева) и 2 бр. мобилен интернет – 23,31 лева (Сърф 10 за тел. номер ********* – 3,99 лева и
Сърф 14 за тел. номер ********* – 13,32 лева). Към горепосочения договор били закупени
следните устройства на изплащане: Апарат ********* - с договор от 30.08.2021 г. на
изплащане с първоначална вноска в размер на 9,98 лв. и 23 последващи равни месечни
вноски съгласно погасителен план.
Поддържа се в исковата молба, че за периода от 09.02.2022 г. - 08.08.2022 г. ищецът
1
извършил изпълнение, а ответникът не заплатил възникналите си задължения в сроковете,
съгласно договора и Общите условия на „А1 България“ ЕАД, като натрупал просрочени
задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за
посочения период. В тази връзка на 11.08.2022 г., договор № ********* със системен
партиден номер М3528116 бил прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни
съгласно ОУ и била начислена неустойка в размер на 565,12 лв. Предвид предсрочното
прекратяване на договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане
операторът издал фактура № ********* от 12.09.2022 г. в която начислил оставащите
месечни вноски за посочените по - горе устройства.
Междувременно на 25.03.2022 г. било депозирано заявление за пренос на услуга
номер ********* и на номер *********. Номерата били пренесени в мрежата на друг
мобилен оператор на 29.03.2022 г. и поради предсрочно прекратяване на договора към
ищеца била начислена неустойка в размера на 139,98 лв. за номер ********* и 29,97 лв. за
номер *********, от същата дата. С оглед тарифното обвързване с двугодишен план, на
15.12.2020 г. към номер ********* било закупено устройство Апарат *********** на
преференциална цена с отстъпка. С оглед тарифното обвързване с двугодишен план, на
14.12.2021 г. към номер ********* било закупено устройство Таблет ***** на
преференциална цена с отстъпка.
Предвид гореизложеното, за периода 11.03.2022 г. до 27.09.2022 г., ответникът дължал
на ищцовото дружество сума в размер на 1167,23 лв. по договор № ********* от 23.04.2019
г. формирани както следва - 262,50 лв. - неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги, 169,66 лв. - незаплатени суми за закупени устройства на изплащане,
735,07 лв. - общ размер неустойки. Върху посочената обща сума била начислена мораторна
лихва в размер на 149,46 лв.
В тази връзка и на основание чл. 415 ГПК предявява иск за установяване
съществуването на парично вземане в общ размер на 1316,69 лв., от които 262,50 лв. -
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 169,66 лв. - незаплатени
суми за закупени устройства на изплащане, 735,07 лв. - общ размер неустойки, 149,46 лв.
мораторна лихва. От страна на „А1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
2140/2023 г. на PC - Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение било депозирано
възражение.
Тази сума била сбор от: 1.Сумата от 262,50 лева - по договор № ********* от
23.04.2019 г. със системен партиден номер М3528116, представляваща цената на месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, съгласно условията на
договора, приложенията към него и Общите условия, за които били издадени счетоводни
документи, описани в исковата молба в периода 11.03.2022 г. до 11.08.2022 г.; 2. 169,66 лева,
представляващи неплатени суми за устройства на изплащане както следва: за апарат
********* (договор от 30.08.2021 г.) - 6 месечни вноски в размер на 59,88 лева и предсрочно
изискуеми оставащи вноски в размер на 109,78 лева; 3. 735,07 лева – общ размер на
2
неустойки, с посочен в табличен вид в исковата молба начин на формиране и 4. Мораторна
лихва върху всички думи в общ размер от 149,46 лева за периода 11.04.2022 г. до 18.09.2023
г.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи за периода 11.03.2022 г. до 27.09.2022 г.
сума в размер на 1316,69 лв., от които 1167,23 лв. по договор № ********* от 23.04.2019 г.,
от които 262,50 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги,
169,66 лв. - незаплатени суми за закупени устройства на изплащане, 735,07 лв. - общ размер
неустойки, както и 149,46 лв. мораторна лихва за периода 11.04.2022 г. - 18.09.2023 г., ведно
със законната лихва върху сборната сума от 1167,23 лв., считано от датата на образуване на
ч. гр. д. № 2140/2023 г. на PC - Хасково до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производства, за което е представен списък по чл.80 ГПК. Релевирано е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения
едномесечен срок, в който счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
Твърди се в отговора, че между него и ищеца липсва валиден договор, който да го
обвързва надлежно за заплащане на претендираните от ищеца суми. Това било така, тъй като
в приложените към исковата молба документи нямало надлежен договор, който да има
характер на писмен такъв, който да е надлежно подписан от двете страни. Поради това се
оспорва автентичността на горепосочените копия от документи. Нито един от тях не бил
подписан от лице, което да е оправомощено надлежно да обвързва "А1 България"ЕАД -
нямало подпис на А.Д. или на М.М.. Нямало доказателства, че лицата Х.Ю., Б.Н.П., С.Е.Ш.,
Х.К.Х., Г.Т.Т. имали представителна власт да представляват ищеца и да сключват правни
сделки от негово име, така както било предвидено в т.3 и т.12 от Общите условия за
взаимоотношенията на "А1 България" ЕАД. Отделно от това клаузите, на които ищецът
основавал претенциите си имали характер на неравноправни такива, поради което от тях не
можело да черпи права. Описанието и твърденията в исковата молба били неясни, хаотични
и без конкретно посочено правно основание, което препятствало ответника правилно да се
ориентира за действителните претенции и техния размер. Приложените доказателства също
имали такъв характер - разпечатани екрани от сайт на ищеца не можело да имат каквато и да
било доказателствена стойност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2140 по описа за 2023 г. на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 12486/02.10.2023 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
№ 886 от 03.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за
3
сумата от 262,50 лева - главница, дължима за използване на електронни съобщителни
услуги, предоставяни със системен партиден номер М3528116 като част от рамков договор,
идентифициран с уникален номер ********* и издадени въз основа на него счетоводни
документи, описани в заявлението за периода от 11.03.2022 г. до 11.08.2022 г. по сключен
между С. М. В. и “А1 България” ЕАД договор; 169,66 лева - главница, дължима за
устройство по договор за продажба на изплащане; 735,07 лева – неустойки за неизпълнение
на предоставяни със системен партиден номер М3528116 като част от рамков договор,
идентифициран с уникален номер ********* електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане; 149,46 лева – мораторна лихва за периода от 11.04.2022 г. до 01.10.2023 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.10.2023 г. до окончателното им изплащане, както и направените разноски, от които
26,33 лева за заплащане на държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение
в размер, определен от съда.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12.10.2023 г., който в срок е подал
възражение вх.рег. № 14436/09.11.2023г. срещу нея и с разпореждане № 1739 от 09.11.2023 г.,
връчено на ищеца на 15.11.2023 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като последният е сторил това.
Освен съдържащите се в приложеното ч. гр. д. № 2140 по описа за 2023 г. на РС –
Хасково, по настоящото дело са представени и приети като писмени доказателства Договор
№ ********* от 23.04.2019 г., сключен между „А1 България ЕАД“ и С. М. В., ведно с анекс
със срок на ползване по предходната точка с начална дата 14.12.2021 г. и крайна дата
14.12.2023 г.; Анекс към Договор № ********* със срок на ползване по предходната точка с
начална дата 16.07.2021 г. и крайна дата 16.07.2023 г.; Допълнение към анекс към договор №
********* с дата на подписване 16.07.2021 г.; Приложение №1 към Договор № ********* за
условията за ползване на тарифен план за национален мобилен интернет, подписано на
14.12.2021 г.; Приложение № 1 към Договор № ********* за условията за ползване на
тарифен план за национален мобилен интернет, подписано на 16.07.2021 г.; Гаранционна
карта № **********, издадена от „А1 България“ ЕАД, ведно с приемо-предавателен
протокол за предоставено крайно устройство към нея; Гаранционна карта № *********,
издадена от „А1 България“ ЕАД, ведно с приемо-предавателен протокол за предоставено
крайно устройство към нея; Гаранционна карта № *********, издадена от „А1 България“
ЕАД, ведно с приемо-предавателен протокол за предоставено крайно устройство; Заявления
за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги от
дата 25.03.2022 г. от Виваком България; Договор за продажба на изплащане № ********* от
дата 30.08.2021 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и С. М. В.; Приложение № 3 към
Договор № ********* с дата на подписване 30.08.2021 г., ведно с допълнително приложение
към приложение № 1; Фактура № ********** от дата 11.03.2022 г., издадена от „А1
България“ ЕАД за сумата от 147,52 лева; Фактура № ********* от дата 13.04.2022 г.,
издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 38,68 лева; Фактура № 0********* от дата
11.05.2022 г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 38,89 лева; Фактура № *********
4
от дата 13.06.2022 г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 93,98 лева; Фактура №
********* от дата 13.07.2022 г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 38,89 лева;
Фактура № ********* от дата 11.08.2022 г., издадена от „А1 България“ ЕАД за сумата от
38,89 лева; Фактура № ********* от дата 12.09.2022 г., издадена от „А1 България“ ЕАД за
сумата от 109,78 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 29.03.2022 г. за
сумата от 139.98 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 29.03.2022 г. за
сумата от 107.65 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 29.03.2022 г. за
сумата от 53.63 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 29.03.2022 г. за
сумата от 29.97 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 29.03.2022 г. за
сумата от 54.40 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 01.04.2022 г. за
сумата от 2.00 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 11.08.2022 г. за
сумата от 42.48 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 11.08.2022 г. за
сумата от 70.32 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 11.08.2022 г. за
сумата от 52.47 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 11.08.2022 г. за
сумата от 70.30 лева; Справка от Сметка № ********* с дата на издаване 11.08.2022 г. за
сумата от 111.87 лева; Разпечатка от сайта на „А1 България“ ЕАД с информация за цени на
други услуги за клиенти по договор; Общи условия за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни
мрежи на „А1 България“ ЕАД; Договор № *********, сключен между „А1 България ЕАД“ и
С. М. В. с дата на подписване 23.04.2019 г., ведно с анекс към договора, подписан на
14.12.2021 г.; Допълнение към анекс към договор № ********* с дата на подписване
14.12.2021 г.; Информация съгласно Закона за защита на потребителите, касаеща продажби
на стоки.
Назначени са съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че в системата на ищцовото дружество съществува
договор с ответника С. М. В. с ID на партида ********* и ID на клиент *********, който се
води под системен партиден № М3528116, като издадените фактури са отнесени по партида
на ответника с посочения номер на договор, към който спадат четири номера услуги.
Вещото лице е установило, че услугите са били активни до 29.03.2022 г., когато по заявка на
абоната на 29.03.2022 г. номера на услуга ********* и ********* са прехвърлени към друг
оператор, а номера на услуга ********* и ********* са останали активни в мрежата на А1.
Последното плащане на абоната било на 18.02.2022 г. До 16.04.2022 г. двете останали в
мрежата на ищеца услуги били предоставени в пълен обем, след която дата временно
системно били спрени изходящите обаждания поради неплащане на задължения и с цел да се
ограничи генериране на нови задължения. Достъпа до фиксирани услуги и ТВ интернет
останал активен. При ограничен достъп на услугата – ограничени изходящи обаждания, тя
продължава да бъде активна, макар и в ограничен обем. Според вещото лице, съгласно
алгоритъма на системата, при заплащане на задълженията, услугите отново могат да станат
активни, а при плащане на забавени задължения изцяло, алгоритъмът за прекратяване на
5
договора се спира и услугите се активират в пълен обем. Поради неплащане на издадените
фактури, на 11.08.2022 г. услугите са прекратени на системно ниво, спряно е предоставяне
на всякакви услуги за номера и партидата. Вещото лице е установило, че за останалите в
системата на А1 телефонни номера на ответника услугите са прекратени автоматично
съгласно заложения алгоритъм, без човешка намеса, като процесът по оценяване, отчитане и
фактуриране на предоставените от мобилния оператор е напълно автоматизиран и не може
да бъде манипулиран. Съдът кредитира заключението на вещото лице на съдебно –
техническата експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема също като
обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, се установява, че услугите в
процесните фактури са правилно изчислени и фактурирани. Вещото лице посочва, че при
изчисляване размера на неустойките не е установило размера на начислената такса за
събиране на дължими суми, посочена във фактура № *********/13.06.2022 г., поради
изчислена сума - 49,01 лева и начислена сума - 55,10 лева, както и размера на начислената
неустойка, касаеща възстановяване на част от пазарните цени на крайните устройства,
посочена в сметка № *********/ 29.03.2022г. за сума от 53,63 лева за номер *********.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 335, ал. 1 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално
допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу
длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото в срок възражентие по
чл.414 ГПК от длъжника по издадената заповед за изпълнение.
Във връзка с основателността на заявените претенции, съдът намира следното:
От приетите и посочени по-горе Договор № *********/23.04.2019 г., Анекси и
приложения към него, както и Общи условия на „А1 България“ ЕАД и заключението по
назначената по делото съдебно-техническа ескпертиза, по несъмнен начин се установява, че
между страните (ищецът с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) са възникнали
валидни облигационни правоотношения за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, вкл. и фиксиран интернет, като съобразно т.3.2 от договора, същите уреждат
условията валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната
услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия, приложимите
Общи условия и други, се описват в приложения, представляващи, неразделна част от
договора. От своя страна всяко от представените приложения съдържа описание на
съответния тарифен план, ценови условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Така сключения
договор, представляващ рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********, ведно с подписаните към него анекси и приложения, които индивидуализират
6
отношенията и уговорките между страните, откъм съдържание отговаря на законовите
изисквания за договор, сключен при общи условия, като същият включва необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с
положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите. Сключеният между страните договор за предоставяне на
мобилни услуги има характерът на едностранна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.
1 ТЗ, тъй като е сключен от търговец и е свързан с упражняваното от него занятие.
Следователно приложими са рапоредбите на търговския закон. Съгласно чл. 298 ТЗ
търговецът може да установи отнапред общите условия за сключваните от него сделки, като
те стават задължителни за другата страна, когато тя писмено е заявила, че ги приема.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова
тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото не са изложени твърдения и не са
ангажирани писмени доказателства за погасяване на сумите по издадените фактури. Дали
дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма
никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка
фактура е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на
ползваните услуги. Действително, задълженията като конкретни суми са посочени в
процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните
услуги, които абонатът е потребил, което обстоятелство по делото се установи съобрано
кредитираното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, и оттук няма
значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е
предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и
допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирани неправилно,
като няма данни абонатът да е упражнил това свое право /чл. 26 от ОУ/. След като клиентът
има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно
такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането
му да заплати ползваните услуги. От събраните писмени доказателства и заключенията по
назначените две ескпертизи – ССчЕ и СТЕ, се установява, че изрядната страна по договора е
ищецът, който е предоставил на ответника твърдените услуги, без обаче същите да са били
заплатени. Относно въпроса за едностранното прекратяване на договора от страна на
оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната, като
това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора в случай на забава,
продължила повече от 124 дни, без да е необходима форма за валидност или за доказването
му /чл. 54 от ОУ/. Предвид изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение по гореописания рамков договор, идентифициран с
неговия уникален номер *********, ведно с анексите и приложенията към него,
представляващи неразделна част от същия. Срещу предоставените услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
7
сключването на договора А1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му
бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
А1 след предварително уведомление до абоната, като неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира на първо място вземания, отразени в процесните фактури, които
включват незаплатени абонаментни такси и използвани електронни съобщителни услуги.
Съгласно т. 20.1 ОУ месечният абонамент осигурява на абоната достъп до избрания
пакет от услуги, съгласно сключения договор за услуги в зоната на обслужване на една от
мрежите, а т. 19 от общите условия предвижда, че за да бъде обслужван от мрежите абонатът
трябва да притежава валидна лична СИМ карта, регистрирана в базата данни. Отново в
общите условия е предвидено, че месечната абонаментна цена се предплаща от абоната на
съответната мрежа ежемесечно по ценоразпис на оператора съобразно избрания пакет от
услуги. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до
мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта с уникален
телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата
като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания, за доказването на това
вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя
договори за съответния абонаментен план, тъй като не е обвързано от потреблението на
мобилните услуги, а от възможността да се ползват. Абонаментна такса се дължи без
значение дали мобилният оператор действително е предоставил услугите и съответно дали
абонатът е потребил мобилните услуги, включения в избрания от него план. В
приложенията към договора за мобилни услуги са посочени конкретни телефонни номера, на
които са активирани избраните тарифни планове. Ответникът оспори предоставянето му на
услуги по повод процесния договор с ищеца, но това обстоятелство бе безспорно установено
от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че в системата на ищеца е отразен процесния договор между страните и услуги
по него са били предоставени на ответника, за което са били издадени и процесните
фактури.
Съгласно чл. 26.5 от приложимите общи условия ответникът е имал задължение в 15-
дневен срок след издаване на фактурата да я заплати. Видно от приетите по делото фактури
по всяка една от тях е изтекъл 15-дневения срок, поради което вземанията са станали не само
изпълними, но и изискуеми.
Ето защо следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението за
заплащането на уговорените абонаментни такси за процесния период, както и за
използваните съобщителни услуги.
В конкрения случай, ищецът претендира сумата в общ размер на 262,50 лева,
представляващи главница за ползвани електронни съобщителни услуги и абонаментни такси
по договор № ********* от 23.04.2019 г., за които са били издадени счетоводни документи в
периода 11.03.2022 г. до 11.08.2022 г. Според вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза по делото, услугите в процесните фактури са правилно изчислени и
8
фактурирани.
Следователно, претендираните в настоящото производство суми за неплатени
ползвани електронни съобщителни услуги и абонаментни такси за процесните периоди по
процесния Договор и приложения към него, съдът намира, че са изцяло основателни. В
тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора и приложенията
към него да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства
за погасяването на сумите, следва да се приеме, че същите са дължими.
Ето защо съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва
да бъде уважен за сумата в размер на 262,50 лева, представляваща сбор от дължимите
незаплатени месечни абонаментни такси и използвани мобилни услуги по издадените
фактури – Фактура № ********** от дата 11.03.2022 г., Фактура № ********* от дата
13.04.2022 г., Фактура № ********* от дата 11.05.2022 г., Фактура № ********* от дата
13.06.2022 г., Фактура № ********* от дата 13.07.2022 г. и Фактура № ********* от дата
11.08.2022 г., като основателен и доказан.
По отношение на претендираните вноски по договор за продажба на изплащане:
По делото е представен договор за Договор от 30.08.2021 г. за продажба на изплащане
към рамков договор № *********, по силата на който ищецът е прехвърлил правото на
собственост върху крайно устройство - Апарат *******със сериен номер: *********, а
ответникът се е задължил да заплати определена цена.
За да възникне вземането за заплащане на продажната цена, е необходимо ищецът да
е изпълнил задължението си за прехвърляне на правото на собственост и предаване на
владението на вещта. Правото на собственост върху индивидуално уговорени движими
вещи се прехвърля автоматично с постигането на съгласие между страните – арг. чл. 24, ал. 1
от ЗЗД. Предаването на владението също следва да се приеме за доказано, следователно и за
осъществено. Видно от представения по делото приемно-предавателен протоколи за
предоставено крайно устройство от съответната дата - 30.08.2021 г. на посочената дата
владението над вещта е предадено на купувача по договора за продажба на изплащане.
Същото обстоятелство е документирано и в договора за продажба на изплащане.
Следователно ищецът е изправна страна по договора за продажба на изплащане и в негова
ползва е възникнало вземането за продажната цена на вещта.
Тук е мястото да се посочи, че в случая е налице особен вид продажба по смисъла на
чл. 335, ал. 1 ТЗ – продажба на изплащане, при която страните могат да уговорят цената по
договора да бъде изплатена от купувача на отделни вноски. При договора за продажба на
изплащане е налице едно неделимо вземане (за заплащане на цената), като обстоятелството,
че е договорено плащането на сумата да стане на части по предварително договорена схема,
които части са равни и заплащането им е определено на еднакви интервали от време, не
променя характера на задължението. Договореният начин на плащане представлява съгласие
на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части по аргумент за
противното от чл. 66 ЗЗД, което не превърща договора в такъв за периодични платежи, а
9
представлява частични плащания по договора.
Общите правила за договора за продажба предвиждат, че цената се заплаща с
предаване на владението на вещта, но страните са свободни да уговорят друг начин и срок за
заплащането й. В настоящия случай заплащането на цената е трябвало да се извършва на 24
месечни вноски, като първоначалната била заплатена при предаването на вещта, а
останалите 23 месечни вноски са били дължими с издаването в сроковете за плащане на
сумите по месечни таксуващи фактури.
Безспорно е, че ответникът не е изпълнил надлежно и задълженията си по договора
за продажба на изплащане, като за периода от 11.03.2022 г. – 27.09.2022 г. има неплатени 6
месечни вноски в общ размер на 59,88 лева и предсрочно изискуеми оставащи вноски в
размер на 109,78 лева. По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства относно
изпълнението и на тези изискуеми задължения на ответника. Поради неизпълнението на
задължението за заплащане на определените вноски ищецът твърди настъпването на
предсрочна изискуемост и на останалите, поради което е издал фактура № ********* от
12.09.2022 г. на стойност общо 109,78 лева. Съгласно чл. 12.3 от договорите за продажба на
изплащане при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна
на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата
на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на
посочения във фактурата срок.
По делото се установява неизпълнение на задълженията за заплащане на 6
последователни месечни вноски по договора за продажба на изплащане, поради което в
правната сфера на ищеца е възникнало правото едностранно да промени клаузите на
сключения между страните договор, касаещи изискуемостта на вземанията по него.
Съгласно мотивната част на т. 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено
по тълк. д. № 4 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което обаче настъпва с волеизявление само на една от страните при
наличието на неплащане и упражняване на потестативното право на кредитора да обяви
непогасения остатък за предсрочно изискуем. Действието на едностранното изменение на
договора настъпва едва след достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника.
В настоящия случай такова волеизявление е извършено чрез конклудентни действия,
а именно издаването на фактура за непогасения остатък от продажната цена на апарат
********** със сериен номер: *********. В нея съобразно уговореното между страните е
определен краен срок за плащане – 27.09.2022 г. Ето защо следва да се приеме, че ищецът
законосъобразно, при наличие на предвидените в сключения между страните договор
предпоставки и при спазване на уговорената процедура е обявил предсрочна изискуемост на
вземанията си. Същевременно ответникът не твърди заплащането им. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори да не беше надлежно обявена предсрочната
изискуемост на вземанията, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане всяка една от вноските е била падежирала.
Ето защо, в конкретният случай, съдът приема за установени предпоставките за
10
настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от вноските.
Предвид упражненото от страна на ищеца право да обяви предсрочна изискуемост и
с оглед факта, че няма представени доказателства по делото предаденото мобилно
устройство да е върнато на оператора, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на
претендираните суми в общ размер от 169,66 лева по Договор за продажба на изплащане №
********* от 30.08.2021 г., чиято изискуемост настъпва след издаването на съответната
месечна фактура и на падежа, указан в нея. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната суми по договора. Неблагоприятните последици от недоказването на факта
на погасяване на задълженията са за ответника, който не доказва да е изправна страна.
Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираните
суми, съдът намира, че този иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр.
чл.183 и чл.200 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде признато за установено
и дължимостта на законната лихва върху посочените по-горе главници от 262,50 лева и
169,99 лева, от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2023 г. до окончателното
плащане на вземането.
От ищеца се претендират и неустойки в общ размер от 735,07 лева, както следва:
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер ********* в размер на
42,48 лева; отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер ********* в размер
на 70,32 лева; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер
********* в размер на 29,97 лева; отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
номер ********* в размер на 54,40 лева; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за номер ********* в размер на 52,47 лева; отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за номер ********* в размер на 70,30 лева; отстъпка от цена на
устройство Таблет ********* към номер ********* в размер на 111,87 лева; неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер ********* в размер на 139,98 лева;
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер ********* в размер на 107,65
лева; отстъпка от цена на устройство Апарат ************ към номер ********* в размер
на 53,63 лева и Обезщетение за обработка на просрочени задължения съгласно ценова листа
в размер на 2 лева.
Видно от представените Приложение № 1 към договорите за мобилни услуги, в т. 7
„Отговорност“ от всяко от приложенията, е посочено, че в случай на прекратяване по
инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, включително за
допълнителния пакет, ако е активиран такъв, до изтичане на съответния срок на ползване.
Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в
11
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове
и от пазарните цени на крайните устройства, закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Предвидено е още, че в случай на прекратяване на договора за услугата в това приложение,
което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от
абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора. Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната й функция,
която се извлича от възможността неустойката да бъде единствено намалена. В конкретния
случай, страните са уговорили неустойка по правоотношението в размер на оставащите до
края на срока на договора месечни абонаменти, но не повече от трикратния им размер.
Неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащият период от договора,
като по този начин позволява на доставчика да получи цената, независимо от това, че след
прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна,
защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия
срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали
правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото
обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е различно. Реално, колкото е по-
малко неизпълнението, толкова по-голяма е неустойката, която потребителят трябва за
плати. Така твърдяна от ищеца и формулирана клауза за дължимостта й, изцяло противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката,
като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за прекратяването –
Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК; ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Същите съображения са относими и към претендираната неустойка в размер на
отстъпките по абонаментния план, като при тях е налице и неяснота относно това какви
точно отстъпки се имат предвид в клаузите и как следва да се определи дължимата „част“.
Наред с горното, в приложенията е уговорено, че във всички случаи, в които е предоставено
устройство, при прекратяване на договора потребителят дължи и част от отстъпката от
пазарните цени на крайните устройства, които е закупил, съответстваща на оставащия
период. Пазарната цена е определена като цената на съответното устройство в брой без
абонамент, съгласно действащия ценоразпис към датата на подписване на приложението.
Клаузите са неясни, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на
задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Поради това,
12
съдът намира, че тази уговорка налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не
е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП в
редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.), а именно ценовата листа на оператора,
върху параметрите на която влияние има само той и по този начин не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т.
18 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.). В приложенията е посочен
размер на предоставена отстъпка от крайна цена на устройство, но не е посочено за какво се
отнася, как е образувана и каква е пазарната цена на оператора, като отново не става ясно
как следва да се определи дължимата „част“.
Изложените съображения са относими и към претендираната неустойка за невърнато
оборудване. В клаузата е уговорено, че при невръщане на предоставено оборудване, се
дължи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора. Клаузата е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация
относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното
прекратяване. Поради това, съдът намира, че тази уговорка налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП), а именно ценоразпис на оператора, върху параметрите на
който влияние има само той и по този начин не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т. 10 18 ЗЗП). Освен това,
клаузата не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя, относно оставащия
срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали
правоотношението се прекрати на първия или последния месец от уговорения срок,
дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на цената на ново устройство. Поради това,
съдът намира, че клаузата е неравноправна, тъй като с нея се задължава потребителят при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение – чл.
143, т. 5 ЗЗП. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при уговарянето, следва изводът, че не е налице валидно неустоечно съглашение
и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
правоотношението изобщо не е породило правно действие.
По тези съображения съдът счита, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД и предвид
основателността на вземанията, включващи незаплатени абонаментни такси и използвани
електронни съобщителни услуги и претендираните вноски по договор за продажба на
изплащане, следва да бъде разгледано и претендираното акцесорно такова, а именно –
обезщетение за забава. Съгласно уговореното в процесните договори падежът на вземанията
е настъпил и те са станали изискуеми – чл. 26.5 от общите условия и чл. 6 от договора за
продажба на изплащане. Забавата настъпва с изтичането на срока и не е необходимо
отправянето на покана от страна на кредитора за изпадането в забава на длъжника – чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
13
Искът за мораторна лихва следва да бъде частично отхвърлен. Видно от издадените
фактури, падежът за плащане на първата е изрично посочен – 10.04.2022 г., при което от
11.04.2022 г. се дължи обезщетение. Именно това е и началният момент на предявените
претенции за обезщетение за забава, начислено върху сумата от общо 262,50 лева за
неплатени предоставени електронни съобщителни услуги и върху сумата от общо 169,66
лева за неплатени суми за устройство по договорите за продажба на изплащане. За исковия
период 11.04.2022 г. – 18.09.2023 г., изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК чрез он-
лайн калкулатор, обезщетението за забава върху сумата от общо 432,16 лева (262,50 лв.
+169,66 лв.), възлиза на сума в размер от 69,23 лева (42,05 лв.+27,18 лв.).
Претендираното от ищеца обаче обезщетение за забавено плащане върху цялото
претендирано в настоящото производство вземане е в размер на 149,46 лева. Относно
търсеното обезщетението за забава, начислено върху сумата от общо 735,07 лева за
неустойки за предсрочно прекратяване не се установи наличие на главен дълг, поради което
същото следва да бъде отхвърлено като обусловено.
Предвид изложеното, дължимият размер на претендираната мораторна лихва е 69,23
лева за процесния период от 11.04.2022 г. до 18.09.2023 г. Следователно, претенцията следва
да бъде уважена за този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 149,46 лева
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да
бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2140 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства
се установява, че те са действително направени, но съобразно установения по делото размер
на вземанията, следва да бъдат намалени на общо 48,11 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на разноски,
но на ответника не следва да му бъдат присъждани такива, тъй като липсва искане за
присъждането им. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски, съразмерно
на уважената част от исковете, а именно сумата от 351,73 лева, съобразно ангажираните
доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.
14
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на С. М. В., ЕГН
**********, с адрес: *********, съдебен адрес: *********, ЧЕ ДЪЛЖИ на „А1 България”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – град София, 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, следните суми: 262,50 лева - главница, дължима за използване
на електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М3528116
като част от рамков договор от 23.04.2019 г. идентифициран с уникален номер ********* и
издадени въз основа на него Фактура № ********** от дата 11.03.2022 г., Фактура №
********* от дата 13.04.2022 г., Фактура № ********* от дата 11.05.2022 г., Фактура №
********* от дата 13.06.2022 г., Фактура № ********* от дата 13.07.2022 г. и Фактура №
********* от дата 11.08.2022 г. по сключени между С. М. В. и “А1 България” ЕАД договори
и приложения към тях; 169,66 лева, представляваща неплатени суми за устройство по
Договор от 30.08.2021 г. за продажба на изплащане към рамков договор № ********* на
апарат ********* със сериен номер: ***********; 69,23 лева, представляваща мораторна
лихва върху тези суми за периода от 11.04.2022 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва
върху главниците от 262,50 лева и 169,66 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2140 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Хасково – 02.10.2023 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед № 886
от 03.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2140 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, КАТО иска за мораторна лихва в
останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 149,46 лева, както и иска за
сумата от 735,07 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН **********, с адрес: *********, съдебен адрес: *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – град София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
сумата от 399,84 лева, от която 351,73 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 48,11 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2140 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, за които е издадена заповед № 886 от 03.10.2023 г.
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
15