№ 2005
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110205523 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХ“ЕООД, с ЕИК ХХХХ, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№6763255, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.2
ЗДвП на дружеството е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани доводи за процесуална незаконосъобразност на електронния
фиш, предвид ангажирането на административнонаказателна отговорност на юридическото
лице за нарушение, за което е предвидена такава само за физически лица, резултирало и в
налагането на наказание от недопустим вид. Формулирана е молба за цялостната отмяна на
издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К.
П., която поддържа аргументите, изложени в жалбата. Допълва доводите си, обсъждайки и
недопустима подмяна на издадения първоначално и връчен на жалбоподателя електронен
фиш, чието съдържание е променено в частта относно лицето, което се привлича към
административнонаказателна отговорност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
отношение по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице. Тя
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 23.04.2024 г., в 19:45 часа, в гр. София, по Софийски околовръстен път, в района
до №161, с посока на движение от бул.“Симеоновско шосе“ към бул.“Черни връх“, при
ограничение на скоростта от 80 km/h, въведено със знак В26, лек автомобил марка „БМВ“,
модел „316 Д“, с рег.№ХХХХ, се движел със скорост от 92 km/h, установена след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %. Изготвена била справка за собственост на МПС,
видно от която собственик се явявал жалбоподателят „ХХХХ“ЕООД. Нарушението било
заснето с клип и установено с мобилна система за видеоконтрол - автоматизирано
техническо средство (АТСС) тип „CORDON M2”, с регистрационен № на устройството:
MD1197. Същата била монтирана на участъка от пътя от служители на ОПП – СДВР,
патрулиращи със служебен автомобил, с рег. №СВ0600ХА. Заснетото нарушение е
онагледено със снимков материал. Отчетено било превишение от 12 km/h на разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък.
С оглед така констатираното нарушение на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.1,
т.2 от ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К №9096378 за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на дружеството - въззивник „ХХХХ“ЕООД
било наложено административно наказание „Глоба“ в размер 50,00 /петдесет/ лева за
извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. 1 ЗДвП. Фишът бил връчен на
представляващият дружеството - РРК, на 14.03.2025 г., видно от обратната разписка,
инкорпорирана в бланката на акта, копие от който е представен по делото. Жалбата е
подадена в законоустановения преклузивен срок на 25.03.2025 г., чрез СРС, видно от датния
щемпел, с който е заведена в регистратурата на съда.
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал –
клип на нарушението, както и снимков материал, заснел позиционирането на камерата, с
която е реализиран контролът и на полицейския автомобил, извлечение от базата данни за
регистрации на МПС, поддържана от ОПП – СДВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на
министъра на вътрешните работи, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта на дата 23.04.2024 г., справка – картон на водач РРК,
ежедневна форма на отчет на наряда към ОПП – СДВР, протокол №038-СГ-
ИСИС/21.03.2024 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, извлечение от
регистър на одобрените типове средства за измерване, извлечение от система на ОПП –
СДВР, с данни за връчването на фиш серия К/9096378, пълномощни за процесуално
представителство, писмо от ОПП - СДВР, с вх. №164826/12.05.2025 г., с приложение
„Ръководство за работа със стационарно преносии уреди за осъществяване на контрол на
пътното движение CORDON –M2“, справка от Български институт по метрология (БИМ) вх.
№153137/30.04.2025 г. и вх.№157522/07.05.2025 г., с приложения, справка от Столична
община с регистрационен индекс и дата- СОА25-ДИ11-3429-(1)/08.05.2025 г., с приложение
проект на организация на движението на Околовръстен път в интригуващия делото участък,
молба от „ХХХХ“ЕООД с приложения – копие на връчения на „ХХХХ“ЕООД електронен
фиш.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите
делото факти. Анализирани поотделно и в своята съвкупност те позволяват установяване на
част от релевантните към предмета на доказване по делото обстоятелства, поради което
следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си. В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по
делото писмени доказателства – часови график на нарядите, протокол за използ-ване на
АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система, протоколи за метрологична проверка
и веществените доказателствени средства, съставени в хода на контролната дейност –
снимков материал – извлечение от заснетите с техническото средство клипове. Липсват
2
данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите доказателствени източници.
От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в
частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на
техническо средство, часови график и приложения снимков материал се извеждат
характеристиките, респ. факта на тариране на ползвания измервателен уред, както и
зададените му параметри за работа. Фигурира и обозначение, че става въпрос за мобилно
техническо средство, активирано в стационарен режим на заснемане (съвпадащо както с
характеристиките на уреда, описани в приложение към удостоверението за одобрен тип
средство за измерване, представено от БИМ, визуализирано в приобщения снимков
материал), което е прието за допустимо и от действащите понастоящем норми,
регламентиращи съответната материя. Черпят се и сведения относно автомобила, към който
е било монтирано техническото средство, респ. персоналния състав на патрула, който е
реализирал посредством него контролната дейност. Категорично установена е засечената
скорост на движение, като същата е фиксирана и съобразно допустимия толеранс, предвиден
за случаите, в които се ползва техническо средство за контрол.
Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал
извлечения от заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите
белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена.
Пореден аргумент в полза на този извод съдът прави и въз основа на прочита на
приобщеното към делото приложение към удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, допълнено с обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип,
представен на хартиен носител по делото, в което е описан алгоритъмът на работа на
устройството за контрол и контролните маркери, чрез които се обозначава превозното
средство, чиято скорост е регистрирана от високочувствителната техника за контрол.
Представеното от СДВР фотоизображение, на което е заснета заснемащата камера и
мястото на нейното разположение, позволява върху него да бъдат различени дигитални
обозначения за дата и час на заснемане, поради което следва да се заключи положително, че
е спазено изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за условията и реда за
ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Снимката се явява приложение към протокола, изискуем съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт, който в конкретния
случай е изготвен без допуснати пропуски. Той е годно доказателствено средство и
позволява да се установи разположението на мобилното АТСС. В него изчерпателно са
посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, идентификация на
служебния автомобил, с който е свързано АТСС, началото и края на работната смяна и броят
на установените нарушения. Изрично е отбелязано и че е изготвена дигитална снимка на
монтираното АТСС - обстоятелства, удостоверени и с подписите на надлежно
оправомощените длъжностни лица, съставили и проверили протокола, в чиято достоверност
съдът няма основание да се съмнява. Данните, вписани в обсъждания документ, ведно с
приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че
нарушението е установено в границите на посочения като контролиран участък.
Същевременно, не без значение се явява обстоятелството, че при използването на АТСС
контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство, като измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Още повече че процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез
който се установяват географските й координати при поставяне на началото на работния
процес, които, впрочем, се визуализират ясно върху извлечението от клипа на самото
нарушение, доколкото те се отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Като
неразделна част от протокола, снимката на позиционирането на използваната камера,
3
поставена върху тринога, е предназначена да позволи придобиването на визуална представа
къде точно е мястото на монтиране на АТСС. Тази информация е необходима за извода,
дали се разкрива съответствие с мястото на заснемане, включително посоката, в която е било
насочено мобилното устройство, отразени от контролните органи в изготвения от тях
протокол за ползването на последното. В конкретния случай, върху приложеното
изображение ясно се визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото
на позициониране на камерата, недвусмислено съвпадащи с описаните в протокола,
включително тези на патрулния автомобил, а видно от приложената схема за организация на
движението, представена от Столична община, за целия участък ограничението на скоростта
е 80 км/ч за населено място, въведена със знак В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. С тези
аргументи съдът приема, че със събраните доказателства се установява положително
съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на
нарушението, отразено в издадения електронен фиш, както и с местоположението на
използваното АТСС.
Съдът няма основание да се съмнява в правилността на предоставената от Столична
община – стопанин на пътя, актуална към датата на нарушението схема на организация на
движението, респ. наличното знаково стопанство в района на заснемане на нарушението,
включително въвеждащият скоростните ограничения от 80км/ч знак В26.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Затова съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН, следва да бъде
съсредоточен върху законосъобразността на издадените от административните органи
електронни фишове. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, налице са всички изискуеми
от закона реквизити. Посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, датата, точен час на извършване на нарушението, мястото,
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът му. Същите данни са
инкорпорирани и в приложения като веществено доказателствено средство, съобразно
чл.189, ал.15 ЗДвП, снимков материал, изготвен с процесната радарна система.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол за спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
разпечатката от радара би представлявала годно веществено доказателствено средство, в
4
случай че са спазени и другите изисквания на закона. В приложеното извлечение със
снимков материал от паметта на АТСС, посредством което се твърди да е установено
нарушението, са налични данни за него. От доказателствената съвкупност по делото се
установява, че същото е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е констатирано в
срока на одобряване на типа, след като конкретното техническо средство е преминало през
надлежна проверка, документирана в протокол и е въведено в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. Съобразено се явява изискването за автоматизиран
процес при използването на мобилни технически средства (коментирано и в мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд), при който
единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване, но не и
упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на системата към момент
на заснемане на нарушения.
Съдът обаче споделя възражението на жалбоподателя, че с издадения и връчен
санкционен акт е ангажирана отговорността на собственика на превозното средство –
юридическо лице, противно на правилото на чл.188, ал.2 от ЗДвП и при отсъствие на
легално основание за това, с което по същество е допуснато нарушение на материалния
закон.
Видно от текстовата част на електронния фиш, връчен на жалбоподателя на
14.03.2025 г. и приложен към жалбата и допълителната молба от процесуалния представител
– адв. П., административнонаказателна отговорност е потърсена именно от „ХХХХ“ЕООД, с
ЕИК ХХХХ, като за нарушение на правилата за скоростта на дружеството е наложена
„Глоба“ в размер на 50,00 лева.
В разпоредбата на чл. 12 ЗАНН изчерпателно и лимитативно са посочени
административните наказания, които могат да се налагат за извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Така предвидените административни наказания могат
да се налагат единствено по отношение на физически лица, доколкото съгласно чл.24, ал. 1
ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а чл. 6 от ЗАНН предвижда като
елемент от състава на всяко административно нарушение и наличието на вина. За да не бъде
изключена възможността за ангажиране отговорността на юридически лица и едноличните
търговци за извършени от тях нарушения на произтичащи от нормативен акт задължения,
законодателят е предвидил в чл. 83, ал. 1 ЗАНН възможността при неизпълнение от страна
на посочените субекти да се налага „имуществена санкция”, при това само в случаите
предвидени в съответния нормативен акт. По същество се касае за ангажиране на
имуществена, а не на административнонаказателна отговорност, която каза се е лична. В
тази връзка следва да се отбележи, че не съществува спор в доктрината и съдебната
практика, че административнонаказателна отговорност могат да носят само физически лица,
които могат да осъществяват от субективна страна състава на предвидените в закона
административни нарушения, изразявайки психическо отношение към собственото си
противоправно поведение, поради което само физически лица могат да бъдат адресати на
административното наказание „Глоба“.
Разпоредбите на Закона за движение по пътищата, в частност тези, представляващи
част от регулацита на скоростния режим, предвиждат отговорност единствено за физически
лица – водачи на пътни превозни средства. Изводът се налага, както от вида на наказанието,
предвидено в съответните санкционни норми (включително приложената в случая - чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП), а именно „Глоба“, така и от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която: „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.“. В конкретния случай СДВР
е издала обжалвания електронен фиш срещу дружеството, собственик на моторното
5
превозно средство, при управлението на което са нарушение правилата за движение по
пътищата, довело до неправилна индивидуализация на субекта на отговорност, предвид
отсъствието на предвидена в закона възможност да се ангажира отговорност на юридическо
лице. По този начин е допуснато драстично нарушение на материалния закон, което не може
да бъде отстранено на този етап от производството.
Тук е мястото на коментар да бъде подложено и релевираното от въззивника
възражение, насочено към наличието в настоящия процес на два съществено различаващи се
помежду си, като съдържание, електронни фиша. Към жалбата, инициирала настоящото
производство, е приложен електронен фиш, в който като субект на административното
нарушение е вписано „„ХХХХ“ЕООД … ЕГН/ЛНЧ/ЕИК: ХХХХ“, на което лице е наложено и
наказание „Глоба“. Именно този документ е връчен на жалбоподателя. След постъпване на
административната преписка в съда обаче, към нея се открива подреден електронен фиш,
чието съдържание се различава от това на връчения на представляващия дружеството. В
съдържателната му част, срещу графата „Собственик, на когото е регистрирано
МПС/ползвател:“ вече се чете: „Румен Радославво Кръстев – законен представител на
фирма „ХХХХ“ЕООД… ЕИК ХХХХ ЕГН/ЛНЧ **********“. Не може да бъде игнорирано
драстичното различие между лицата, чиято отговорност е ангажирана, но дори и писменото
оформление на съдържанието на акта в тази му част. Последващата интервенция се открива
дори във форматирането на редовете, в които са описани обективните признаци на
нарушението в началото на санкционния акт. Притеснителното е, че така оформен, вторият
документ е приложен към преписката, очевидно, след запознаване с аргументите в жалбата
на „ХХХХ“ЕООД, като единствен сред които се откроява именно неправилната
индивидуализация на субекта на нарушението и вида на предвиденото наказание, така както
тезата на институцията – издател на фиша, е предявена с връчването на същия. Доколкото и
без ползване на специални знания из областта на техниката може да се установи, че
съдържанието на документа, представен на вниманието на съда от СДВР с преписката, е
недопустимо променено след неговото генериране и изпращане на жалбоподателя, което
няма как да бъде изпълнено без намесата на човешки фактор (действие, причините за което
и неговото авторство съдът в настоящото производство няма да коментира в допълнителни
детайли, доколкото не е предмет на изследване в рамките на повдигнатия правен спор, а
може да бъде такъв на друг вид производство), този съд ще обсъжда за нуждите на
административнонаказатателния процес единствено електронният фиш, връчен на
жалбоподателя. Следва да се приеме, че именно с него му е предявено административното
обвинение (това е смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване на санкционния акт) и
спрямо него той е реализирал правото си на защита. В този смисъл, съдът установява и
допълнителен, съществен порок в издадения процесуален документ.
В случая не може да се коментира техническа грешка, тъй като пороците на
съдържанието са твърде очевидни. Следва да се отбележи, че в специалната процедура по
издаване на атакувания санкционен акт нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН не намира
приложение, още повече че тя касае правомощията единствено на наказващия орган. При
констатация на неправилна индивидуализация на нарушителя издателят на фиша е следвало
да прекрати производството по същия и да пристъпи към съставянето на нов фиш, който
именно да връчи на нарушителя, а не да манипулира по недопустим начин съдържанието на
вече компрометирания акт.
Съдържанието на окончателния правоохранителен акт, такова, каквото е предявено на
нарушителя с връчването на акта, е единственото указание за това, каква е действителната
воля на решаващия орган, как са формирани неговите изводи по фактите и приложимия
закон и дали съответстват на реално установимата от доказателствения материал фактическа
обстановка. Именно с него се очертават окончателно параметрите на претендираната
отговорност и подбраната спрямо субекта на нарушението санкция, по отношение на които
елементи не съществува правен ред за изменение. По тези причини и в настоящото
6
производството съдът не разполага с компетентност да подменя изразеното властническо
изявление на наказващия орган досежно лицето, на което следва да бъде наложено
наказание, още по- малко да го тълкува или извежда от събрания по делото доказателствен
материал, доколкото противното разбиране би поставило правомощията на контролиращата
инстанция в противоречие с принципа reformatio in pejus и по съществото си би
представлявало изземване на компетентност.
Независимо от изложените аргументи за допуснати нарушения в процедурата и
такива на материалния закон, за пълнота съдът намира за необходимо да изложи и кратки
доводи по фактите.
От събраните доказателства действително се установява нарушение на чл. 21, ал.2,
вр.ал.1 ЗДвП, изразило се в превишение на допустимата скорост от 80 км/ч, въведена със
знак В26 на участък от Околовръсте път до №161, като то е било извършено с автомобил –
собственост на дружеството „ХХХХ“ЕООД. Законен представител на дружеството е бил
неговият собственик РРК, който не е посочил, кой е управлявал превозното средство, поради
което и би могъл да бъде субект на нарушението. Извършеното деяние е било установено от
приобщените по делото снимков материал от заснемане с АТСС, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, приложение и допълнение към удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол за екплоатация на АТСС и график на нарядите, справки за
регистрация и собственост на МПС. Въпреки тези констатации от фактическа страна,
отговорността на законния представител на дружеството не може да бъде реализирана
поради това, че фишът е издаден и предявен срещу юридическото лице „ХХХХ“ЕООД,
който порок ведно с констатираните допълнителни недопустими изменения в съдържанието
на акта, е неотстраним в съдебната фаза на административнонаказателното производство.
Ето защо, този съдебен състав намира, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и
като такъв същият следва да бъде отменен изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, Серия К 9096378, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
„ХХХХ“ЕООД, ЕИК ХХХХ, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като
незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7