№ 1528
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501734 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „УГРИНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД ЕИК ********* (с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) със седалище и адрес на управление гр.София
бул.България 81 вх. В ет. 8, представлявано от управителя М.У., чрез пълномощник адв. В.
Г., САК, срещу Решение № 2069 от 26.06.2022г., постановено по гр.д. № 16391/2021г., с
което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „УГРИНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД ЕИК ********* (с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) срещу В. М. Г., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл. 99 ЗЗД, за приемане за установено
по отношение на В. М. Г., ЕГН ********** дължимостта на сумата в размер на 59.97 лв.
(петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ***** от дата 31.01.2018г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД ЕИК *********, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което издадена фактура № **** г., за периода от 08.05.2018г. до 07.06.2018г., което
вземане е прехвърлено с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания
1
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№10057/2021г. на ВРС, 33- ти състав.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Конкретно
развитите доводи са за неправилност на изводите на съда за изтекла погасителна давност по
отношение на процесното вземане. Сочи се, че претенциите на ищеца имат характер на
периодични плащания и същите се погасяват с тригодишна давност, считано от датата, на
която са станали изискуеми - чл. 116. "в" от ЗЗД. По отношения на вземанията за неустойка
също е приложима тригодишната давност. Давността по правилото на чл. 114, ал. 1 от ГПК
тече от изискуемостта на задължението, а самата изискуемост се свързва по правило с
възможността кредиторът да иска изпълнение. В случая с издаването на самата фактура
вземането бива конкретизирано по основание и размер, същото е възникнало и съответно
носимо. Изискуемостта на вземането, обаче възниква след изтичане на 28 дневен срок от
датата на фактурирането. До изтичане на този срок вземането е възникнало, но не е
изискуемо. Същевременно във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3,
ал. 1, т. 2). В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната
давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради
бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение. Съгласно §
13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът е обнародван в Държавен вестник
бр. 44 от 13.05.2020 г. Счита се, че при съобразяване на тези относими нормативни
положения се налага извода, че считано от 13.03.2020 г. давностннте срокове по чл.110 и
чл.111 от ЗЗД са спрели и не са текли до 20.05.2020 г., включително. Така към тригодишния
срок по чл. 111, б "в" от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г.). като давностния срок за процесното задължение по фактура №
**********/22.05.2018 г. с падеж на плащане 25.06.2018 г. изтича на дата 02.09.2021 г., като
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на дата 08.07.2021 г.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в цялост с
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство, и въззивното
производство .
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез особен представител депозира
2
писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат се
въведените с писмения отговор възражения относно липсата на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, както и на надлежно съобщаване за извършената цесия, което на
допълнително основание предполага неоснователност на исковата претенция. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателстват
При данни, че поставеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на
13.07.2022г., жалбата, входирана в регистратурата на ВРС с вх.рег.№ 49558/20.07.2022г., се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуална допустима.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Установителният иск по чл.415, ал.1, т.2, във вр.ал.3 във вр.чл.422, ал.1 от ГПК по
гр.д.№ 16391/2021г. по описа на Районен съд Варна е заявен за разглеждане след успешно
проведено производство по чл.410 от ГПК от заявителя „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********, сега
„УГРИНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД ЕИК ********* срещу длъжника В. М. Г. от гр. Варна, и
доколкото заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът
чрез особен представител въвежда възражения в насока, че не е уведомяван за извършеното
от БТК на трето лице, настоящ ищец, прехвърляне на вземането по договора за
телекомуникационни услуги; счита, че вземането е погасено по давност, с които възражения
изцяло оспорва заявения иск по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника
за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е
да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на
третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне,
за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова
3
уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не
прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в
настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. №
566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о.,
определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез
пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай, с оглед
извършеното упълномощаване от страна на "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД до "С. Г. Груп" ООД, с което на последната е предоставено правото от името на
"Българска телекомуникационна компания" ЕАД да извърши уведомяване на длъжника за
извършената цесия от 16.10.2018 г. Наличието на упълномощаване на новия кредитор да
извърши уведомяване на длъжниците от името на стария кредитор не е незаконосъобразно,
доколкото това действие не е лично и незаместимо.
По делото от представеното уведомление за цесия се установява, че "С. Г. Груп"
ООД като кредитор след извършеното прехвърляне съгласно договор за цесия от 16.10.2018
г. уведомява за извършената от нейна страна цесия, с която е прехвърлила вземането си на
"ЮБЦ" ЕООД. Уведомяването е надлежно по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. При
съобразяване с разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т. о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г.
на І т. о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени на
ответника на 27.01.2022 г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящите от
цедентите до него уведомления. С оглед действителността на договора за цесия, по
отношение на които няма спор между страните и предвид представените по делото
извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. и потвърждение за
прехвърляне по силата на сключен договор за цесия от 16.10.2019 г. и установеното
уведомяване на длъжника съобразно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съдът приема, че цесиите от
16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. са породили действие спрямо ответника.
На следващо място, съобразно разпоредбата на чл.111 б. „б“ с тригодишна
давност се погасяват вземанията за неустойки. В настоящия случай претендираното вземане
4
е за неустойка. Съгласно чл.29 от ОУ предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им като периодът на плащането е 15 дни
от издаване на сметката /фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която
не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Процесната фактура, в която е отразено
вземането е издадена на 08.06.2018г. и предвид гореизложеното сумата е платима в срок
съответно на 25.06.2018г., от която дата започва да тече погасителната давност.
С решение на Народното събрание на Република България се обявява извънредно
положение в страната от 13.03.2020г. Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г.
(обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.) до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти. Съгласно §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за
здравето сроковете спрели да тека по време на извънредното положение по този закон
продължават да текат текат след изтичането на 7 дни от обн. на закона- ДВ бр.44 от
13.05.2020г. т.е считано от 21.05.2020г. сроковете продължават да текат и тези 69 дни следва
да се прибавят към изтеклата на 25.06.2021г. давност, което е след датата на подаване на
заявлението – 08.07.2021г. (давността изтича на 03.09.2021г.).
Доколкото по изложените по-горе причини не е погасено задължението за плащане
на сумите по фактурите, издадени за дължими телекомуникационни услуги, т.е. дължимо е
главното задължение, то основателна е дължимостта на акцесорното за неустойка.
Следователно вземането за неустойка, за което е издадена фактура фактура № **** г.,
не е погасено по давност, поради което и искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен. Като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение следва да бъде
отменено и постановено ново при уважаване на исковата претенция.
По разноските : С оглед резултата в производството и на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК в
полза на въззивика следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство в размер на 205 лева, в исковото производство - 505 лева и във
въззивното производство – 205 лева.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2069 от 26.06.2022г., постановено по гр.д. № 16391/2021г., с
което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „УГРИНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД ЕИК ********* (с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) срещу В. М. Г., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл. 99 ЗЗД, за приемане за установено
по отношение на В. М. Г., ЕГН ********** дължимостта на сумата в размер на 59.97 лв.
(петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ***** от дата 31.01.2018г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД ЕИК *********, представляващо сбор от
5
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което издадена фактура № **** г., за периода от 08.05.2018г. до 07.06.2018г., което
вземане е прехвърлено с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№10057/2021г. на ВРС, 33- ти състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. М. Г., ЕГН
********** дължи на „УГРИНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД ЕИК ********* (с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД) със седалище и адрес на управление гр.София бул.България
81 вх. В ет. 8, представлявано от управителя М.У., сумата в размер на 59.97 лв. (петдесет и
девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
***** от дата 31.01.2018г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД ЕИК *********, представляващо сбор от трикратния
размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което
издадена фактура № **** г., за периода от 08.05.2018г. до 07.06.2018г., което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г.
Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№10057/2021г. на ВРС, 33- ти състав.
ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН ********** да заплати на „УГРИНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД
ЕИК ********* (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) със седалище и адрес на
управление гр.София бул.България 81 вх. В ет. 8, разноските в заповедното производство в
размер на 205 лева, в исковото производство в размер на 505 лева и във въззивното
производство в размер на 205 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6