№ 103
гр. Смолян, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска
Търговско дело № 20225400900018 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
Ищцата Е. В. И., редовно призована, не се явява. За нея се явяват
процесуалните й представители адв. Ф. Т. и адв. Ив. Г., редовно
упълномощени по делото.
За ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр.
София, редовно призована, за нея се явява юрк. Л. Ст., редовно упълномощен
по делото.
Вещото лице д-р М. Б., редовно призован, не се явява.
От същия е постъпила Молба по имейла на съда с вх. № 3265 от
27.09.2022 година, с която моли за отлагане на делото за друга дата, поради
невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, за което прилага и
доказателства – График от 12.09.2022 г.
Свидетелят С. И. А., редовно призован, се явява лично.
Адв. Т.: Няма пречки да бъде даден ход на делото. Ние водим двама
свидетели, които молим да бъда допуснати за изслушване.
Ст. юрк. С.ов: Нямам възражение да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което следва да бъде даден такъв и затова
О П Р Е Д Е Л И :
1
Дава ход на делото.
Адв. Т.: Уважаема госпожо Председател, поддържам исковата молба по
изложените в нея доводи и съображения. По отношение на проекта за доклад
колегата Г. ще вземе отношение, но нямаме възражение да бъде обявен за
окончателен.
Адв. Г.: Нямаме възражение по проекта за доклад. С цел да улесним
процеса, да отсеем спорно от безспорно, моля да уточним, тъй като по делото
е представено решение, с което се установява датата и настъпването на ПТП
(пътно-транспортното произшествие), както и противоправността на деянието
считам, че тези факти и обстоятелства не следва да бъдат доказвани от нас
като ищци, тъй като относно тях е налице влязло в сила решение с характер на
присъда.
Ст. юрк. С.ов: Поддържам отговора на исковата молба в цялост така,
както е представен. С оглед искането за двама души свидетели за доказване
на едни и същи факти и обстоятелства се противопоставям. Считам, че е
необходимо само един, тъй като едни и същи факти не е необходимо да се
повтарят от двама души. Що се касае до установяване и определяне на
безспорно и спорно, което е изразено в днешното съдебно заседание, да
приемем, че решението в цялата му част е безспорно, ведно и с отразеното в
наказателната част, че по непредпазливост е причинена една средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на горния край на раменната кост на лявата
ръка, тъй като това е факт вътре в самото решение, отразено е, констатирано е
от компетентни органи и е отразено в него, прието и е влязло в сила. Освен
механизма и другите неща, с оглед механизма и изложението, което е
направено в отговора, ние сме поставили въпроси към авто-техническата
експертиза, с която считам, че следва да докажем твърденията в отговора. По
доклада нямам възражения.
Съдът намира, че следва да пристъпи към доклад по делото и
Докладва същото, съгласно мотивите на Определение № 85 от
20.07.2022 година.
Адв. Т.: Водим двамата свидетели, госпожо Председател, моля да бъдат
допуснати до изслушване. Относно направеното възражение от страна на
колегата доколко решението, което сме представили няма т. нар.
задължителна сила в гражданския процес и при условие, че това наистина е
2
посочено, че има телесна повреда, няма пречки да бъдат доказвани и другите
телесни увреждания и претърпените вреди, които са в пряка причинна връзка
със самото ПТП. Относно евентуално авто-техническата експертиза ако
влезем в реда на изявленията на колега, да приемем тогава и авто-
техническата експертиза, която е приложена като доказателство по делото.
Въпреки това ние нямаме против да бъде допусната и такава експертиза,
която Вие сте разпоредили на база на разпитаните свидетели. И последно
двама свидетели - единият свидетел е във връзка с имуществените и
неимуществените вреди, а другата е евентуално с начинът на възникване на
самото ПТП. Още повече, че Съдът е указал, че евентуално назначаването на
нова авто-техническа експертиза ще почива на база и на гласните
доказателства. Затова моля да допуснете и двама свидетели за изслушване.
Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, единият от водените от нас
свидетели, е дъщерята на пострадалото лице, която освен, че е пряк очевидец
на ПТП, ще даде своите показания относно болките и страданията, които е
преживяла майка й в периода, в който тя е живяла у тях и те са полагали
грижи за нея. Другият свидетел, който ще искаме да бъде допуснат до разпит,
е комшийка на пострадалата жена, която ще установява продължителността
на болките и страданията, която тя е видяла и е приела след като жената се
връща да живее в апартамента си, с който апартамент те са комшии. Става
въпрос за установяване на факти и обстоятелства за различен период от време
и продължителност на болки и страдания, за различни периоди от време.
Ст. юрк. С.ов: Правя възражение, госпожо Председател. Първият
свидетел е дъщерята, при която живее майката и двата периода се
припокриват. Другият – е комшийката, която живее до тях ще излага какви
болки и страдания са понесени. Нищо не искам да кажа срещу колегата, но
мисля, че се припокриват нещата и ще се излагат едни и същи факти и
обстоятелства.
Адв. Г.: Колега повтарям: едната ще установява за първите пет месеца,
а другата след петия месец. Няма период, който да се припокрива. Първите
пет месеца е живяла при дъщеря си, а след това се е преместила сама в
нейния апартамент.
Ст. юрк. С.ов: Предоставям на съда да се произнесе. Аз съм оспорил
фискалните бонове в отговора категорично, тъй като твърдя че същите не са
3
направени от ищцата разходи. По тях не фигурира наименование, име,
фамилия, липсват рецепти, от които да стане ясно как са изписани, от кого са
изписани. Представена е една рецепта на друго лице, кои от тези лекарства за
кое лице са, аз съм ги оспорил тези факти и доказателства. Оспорвам касовите
бонове, като твърдя, че не са извършени разходи от Е. И..
Съдът намира, че представените с исковата молба документи под опис
са допустими, относими и необходими, поради което същите следва да бъдат
приети и приложени като доказателства по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага като доказателства по делото представените с
исковата молба писмени документи под опис.
Предвид направеното конкретизиране от страна на ищеца, че
свидетелите ще бъдат при режим на довеждане и уточняване на фактите и
периодите, за които същите ще свидетелстват, Съдът намира и това искане за
относимо, допустимо и необходимо, поради което на ищцата следва да бъдат
допуснати до разпит, при режим на довеждане, двама свидетели и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от страна
на ищцата, които да установят механизма и начина на процесното ПТП, както
и болките и страданията, които ищцата е търпяла до прибирането си в нейния
апартамент, а другият свидетел да установи болките и страданията, които
ищцата е търпяла след прибирането си в нейния апартамент.
Сне се самоличността на свидетелите както следва:
М. Д. П. - 61 години, българска гражданка, неосъждана, омъжена,
дъщеря на ищцата Е. И., ЕГН **********.
Д. Мл. Б., 66 години, българска гражданка, неосъждана, без дела и
родство със страните, комшийка на ищцата по делото, ЕГН **********.
С. И. А., 38 години, български гражданин, неосъждан, женен, без
родство и дела със страните по делото, ЕГН **********.
Съдът предупреди свидетелите за отговорността им по смисъла на чл.
290 от НК, за което същите обещаха да говорят истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката М. П..
4
Съдът разясни на свидетелката правото й да откаже да свидетелства,
тъй като става въпрос за нейната майка.
Св. П.: Да, ще свидетелствам, независимо от възможността да откажа.
Делото се води за ПТП, при което майка ми беше бутната с кола. На
17.02.2020 година имахме уговорка с майка ми да я изчакаме пред магазин
„Здраве“, това е до Икономическия техникум. Тя живее в блока срещу входа
на Икономическия техникум. Трябваше да я свалим до Новия център по
нейните задачи, тъй като ние двамата с мъжа ми работим в района на Новия
център. Съответно паркирахме колата пред магазин „Здраве“, тя вървеше
отгоре. Спряхме на тротоара, който е под Икономическия техникум. Известно
време сме я чакали. Видях я, че тя тръгна да пресича, пресече лентата, която е
в посока запад, посока Стария център. Стигна до осевата линия, навлезе в
другата лента, която е в посока към Нов център и почти беше стигнала
колата. Ние бяхме малко по-назад, не сме били на една права линия с нея,
почти беше стигнала и отзад връхлетя другата кола, която я удари. Тя,
съответно прехвърча, два метра сигурно прехвърча, превъртя се. Колата
идваше от нейно дясно, ударът беше от дясно. След като прехвърча, превъртя
се във въздуха и падна на асфалта. Аз веднага започнах да тичам, имаше и
други хора. Оказа се на средата на платното, почти на средата на пътя беше
излетяла. То беше салто направо, тя изхвърча. Шофьорът веднага спря, също
изтича. Едновременно тичахме и думите му бяха „Не я видях! Не я видях!“.
Каза: „Бързах и стъклото беше заскрежено!". То беше месец февруари.
Категорично той караше бързо. В болницата аз бях придружител на майка ми.
Мисля, че на третия ден той дойде на посещение със съпругата си в болница,
поднесе извинения, разплака се и искаше прошка. Пак каза: „Бързах!“ Това
повтаряше непрекъснато. Понеже и полиция, и линейката дойдоха много
бързо, много бързо стана всичко, той още тогава каза пред полицаите
„Бързах! Бързах!“. Тя вървеше надолу по тротоара, който е от Икономическия
техникум, който прави завой и съответно продължава по протежение на
улицата. На тротоара говореше с една от съседките си - Е. Др., просто се
засякоха и се спряха, вероятно за „Добро утро!“. Разговорът стана
категорично навътре на тротоара. Нормално вървеше майка ми. Не е тичала,
не е правила резки движения. В този участък пешеходни пътеки няма. В
близост и за отсрещния тротоар няма пешеходна пътека. Не съм забелязала
какви знаци има наоколо. Просто колата хвърчеше, мина с някаква силна
5
скорост. Няма как да съм му гледала километража, но при положение, че
много бързо мина. Мина бързо покрай нас и след това блъсна майка ми. Той
минава покрай нас, тя вече почти беше стигнала края на платното. Аз бях
срещу майка си и както виждам майка ми, автомобилът дойде от мое ляво по
платното. Не бяхме на една линия с майка ми. Имах достатъчна видимост. Аз
бях застанала с лице към пътното платно. Аз съм в колата, която е спряла
покрай пътното платно. В този момент бях в колата. Чакахме майка ми пет
минути. Колата беше спряла, с изгасен двигател. Категорично не е било
запотено стъклото на нашата кола. Имах достатъчно видимост към майка ми и
извън колата. Майка ми беше на погледа ми - тя е на тротоара, ние сме спрели
там, където трябва да спрем, ние сме да речем няколко метра по-назад спрямо
правата линия. Аз през цялото време гледах, когато майка ми върви. По
стечение на обстоятелства жената, с която майка ми разговаряше просто си
чакаше транспорт, за да отиде на работа. Тя си стоеше и си остана там, просто
си чакаше нейния си транспорт, за да я вземе и да отиде на работа. Не се е
налагало нито да пресича, нито да прави каквото и да е. Майка ми и жената,
за която говоря, поговориха около минутка. Двете жени едновременно
гледаха към нас. Майка ми след разговора се застоя, аз през цялото време я
наблюдавах, защото я чакаме, идея си нямам какво ще се случи след секунди,
застоя се секунди, спря се на края на тротоара, погледна и тръгна. Аз назад не
гледам, гледам към нея. Не е стъпила веднага на платното. В момента, в който
тя тръгна да пресича, нямаше коли. Огледа се и в двете посоки. Тя е била на
78 години тогава. Ходеше си много нормално, без проблем на къси и дълги
разС.ия. Тя е достатъчно разумен човек, така че не бърза, спокойно ходи. В
онзи момент не куцаше, не се бавеше, достатъчно разумно ходене и видимо
разумно поведение, особено на пътя. През цялото време наблюдавах
движението на майка ми – инстинктивно го правех. Аз отидох с майка ми до
болницата. Отидох със собствената ни кола, защото в линейката не ни
разрешиха да се качим. В Бърза помощ разтичаха се, назначиха снимки като
им стана ясно, че има ПТП, направиха снимки и съответните изследвания,
ехограф и така нататък. Четири дни бяхме в болницата след приемането й.
През цялото време бях с нея, включително там нощувах. От този момент
нататък, след като вече са направени снимките се установява, че е счупено
лявото рамо. Вече сме в отделението. Докторът каза да купим ортеза, счупено
е лявото рамо, установено беше. Купихме ортеза, сложихме ортезата, след
6
което каза, че не може да стъпва, коляното й беше надуто, болеше я коляното.
Вече се беше съвзела, можеше да говори. Казахме, че не е наред коляното, не
можеше да се обръща, защото от едната страна - лявото рамо е с ортеза,
дясното коляно не може да се мръдне. Останах да я придружавам, обръщайки
я напред, назад и през тези четири дни няколко пъти на дежурните лекари и
на лекуващия лекар казах, че не може да стъпва, боли я коляното, проблем с
коляното. Не й направиха снимка на коляното. При постъпване на коляно
направиха снимка, но не установиха нищо. Установиха само рамото.
Направиха снимка на коляното, но при разчитане на снимката не установиха
нищо. Установиха само счупване на рамото. След престоя в болницата, така
или иначе не можеше да ходи, сложиха й катетър, защото тя не можеше да
ходи. Обезболяващите почти не помагаха, инжекциите, които бяха
необходими й слагаха. След което минаха 4(четирите) дни, трябваше да я
приберем в моя дом, защото не може да ходи, катетър имаше, подуваше й се
крака. Наехме една частна линейка и с помощта на стол, големият ми син и
негов приятел помогнаха и така вкъщи. Специално в едната стая пригодихме
легло (диван), така че да може да сяда по някакъв начин, да ляга. След което
наехме една медицинска сестра, трябваше 10 инжекции да й бият от
изписаните. Идваше жената всяка сутрин да й бие инжекциите.
Обезболяващи сменихме сигурно 10 вида, защото тя казваше, че не й
действат, докторът казваше сменете ги. Тя трудно понася лекарства. През
нощта не спеше. Приспивателни лекарства вземаше. Ставах през 15 минути,
за да я обръщам, защото тя не можеше да мръдне. Ние положихме достатъчно
грижи с мехлеми, мазила, официална и народна медицина, за да не се залежи
и стигне до рани от това. Физиологичните нужди се обслужваха с катетър и
подлога ползваше. След като в продължение на един месец аз или мъжът ми
ходехме на доктор да кажем, че тя не може да ходи, боли я коляното,
сменихме всякакви лекарства. Странични действия куп – от едните й ставаше
лошо, от другото имаше припотяване, от другите - кръвно. Много лекарства
сменихме. След което видяхме, че нещата нещо не вървят. На 30 март
трябваше да я заведем на контролен преглед – повтори се същата история –
частната линейка, стол и т.н., пак казваме проблеми има. Казаха, че на
снимката нищо не виждат. Правиха нова снимка и пак нищо не видяха. Вече
беше почнала епидемията и изчаквахме навсякъде дезинфекции, маски,
ръкавици, това повече усложни цялата история. Пак ни видяха, повтори се
7
същата история с частната линейка. Майка ми повече се оплакваше от
коляното, колкото и странно да е. То беше обездвижено. На контролния
преглед доктора каза, че когато минат 40 дни ми обясни как да сваля ортезата.
Раздвижвахме я, имам елементарна култура. След като видяхме вкъщи, че
нещата не вървят наред, вече решихме, че тази няма да стане. Големият ми
син познава лекар от Смолян, който работи в Германия като ортопет-
травматолог, изпрати му снимките по Интернет и отговорът беше, че има
проблем с коляното, трябва операция, имало счупване, което се е забило
някъде в менискуса, което не позволява да се оправи коляното и без операция
нищо не може да се оправи. Оттам нататък решихме да запазим час при д-р С.
в „Пълмед“, имаме обща информация за него като лекар, в частния му
кабинет записахме прегледи, съответно процедурата се повтаря.
Междувременно купихме количка след като стана ясно, че не може иначе –
количка с колела и тоалетна - тоалетен стол, защото вече не може, няма как.
Отново ходене до Пловдив, видя я д-р С., след 2-3 дни назначи операция,
защото видя, че това продължава много време. На коляното 3 операции й
направиха. На рамото нямаше операция, сложиха само ортеза при
постъпването, веднага след ПТП. След първата операция, когато отидохме да
я приберем и докторите се срещнаха с мен, се оказа, че тя през нощта е
получила жлъчна криза. Аз попитах от къде се появи тази жлъчна криза,
казаха, че е в резултат на стреса, защото тя до този момент нямаше жлъчни
кризи. Докторът каза как да се храни в следващия месец, защото те се бяха
събрали да решат дали веднага да правят операция на жлъчката, защото
трябвало на всяка цена да се оперира, но така екипът е решил, че скоро е
претърпяла друга операция, упойки и т.н., да се стабилизира за един месец
положението и след един месец да се върне отново за жлъчката. Прибрахме я,
диети, както ни обясни за един месец. С проходилка започна да ходи, започна
малко по-малко раздвижване с проходилка, следва операция на жлъчката,
след което контролен преглед след един месец при д-р С.. Отново указание,
че трябва да постъпим в болница за последваща операция - на 5 август
втората и на 30 септември беше третата. Пак с контролен преглед през еди-
колко си време. След третата операция заключението беше, че е закрепено за
момента положението, но така ще бъде. Периодично трябва да влиза в
болница за тези интервенции, които правят с коляното, за да може да се
движи. Малко преди последната операция беше, 5 месеца беше при нас. След
8
поредното раздвижване, след проходилката, дойде ред на бастун. Първо
помощ с бастун, после само с бастун и така. Тя отделно живее в нейно
жилище. Това беше идеята да може сама да се справя в ежедневието. Тя е
нямала преди ПТП оплаквания в коляното. Тя без проблем се движеше от
Икономическия техникум до Стария център, обича да се разхожда, при
положение, че е стръмно и се връща обратно, без проблем се движеше. В
момента изцяло се движи с бастун, по стръмно нагоре-надолу почти е
невъзможно. Психически това са месеци наред, абсолютно не спеше по цяла
нощ, пиеше успокоителни, сънотворни, не мога да ги назова в момента.
Психически при това положение не беше добре. Спря да излиза по разходки.
Единственото, което с наша помощ решихме, че трябва да я извеждаме, е до
блока, долу до входа. Месеци наред няма как да слезе, защото не може да се
движи. Комуникира единствено с една от съседките. За психическо
усложняване или срив – да. Стана по-затворена. Ние сме говорили нонстоп с
нея, казваше че е вече нетърпимо, че й е прекалено трудно, боли. В момента
има болки в коляното. През цялото време на тези 5 месеца се оплакваше от
силни болки. Както обясних преди малко редувахме всякакви обезболяващи,
но те бяха неефективни. Аз събирах квитанциите, аз съм купувала всичко или
някой от моето семейство. Те са събирани може би една седмица след ПТП,
защото никой не ни беше казал, нито ми беше дошло на ум да събирам
всички касови бележки, квитанции и т.н. Моето семейство даваше сумите за
тези лекарства. Не е възстановявала сумите. Не защото не е желаела, защото
ние отказахме да ги вземем. Всички консумативи – стол, ортеза и лекарства
сме ги купували ние. Има и рецепти, но както чухте току-що от първите 10
(десетина) дни след инцидента започнах да събирам всичко, след като някой
случайно ми подсказа да събирам. М. Ив. не съм аз. Не може да има рецепта
на М. Ив.. Не познавам такова лице М. Ив.. Лекарствените средства сме ги
купували след разговор по телефона, след консултация или с доктора в
началото, след като стана ясно, че някои от тях не помагат, личният лекар по
телефона ми казваше за лекарствените средства.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Д. Б..
Св. Б.: Делото е за Е. И., където я блъсна кола. Ние живеем в блока, тя
преди е живяла в Мадан, но откакто е дошла в блока, ние се познаваме и се
събираме заедно на кафенце. Комшии сме, в един вход живеем. Познавам я.
Аз не съм свидетел на ПТП, но знам, че тя беше блъсната от кола, посетих я в
9
болницата, защото работя в болницата, но и да не работех там, пак щях да я
посетя като комшийка. Видях я, неподвижна беше жената. В болницата лежа.
Виждала съм я. Тя 5 месеца стоя при дъщеря си и там ходих на свиждане. Не
беше добре жената. Споделяла е с мен, не можеше да се движи, с бастун се
движеше. Дъщеря й идваше да й оправя вкъщи всичко. Аз с каквото съм
могла съм й помагала, пазарувала съм й, дърва съм й внасяла, на магазин съм
ходила, с каквото съм могла съм й помагала. Тя и сега не е добре, с бастун се
движи, а по-напред си беше добре. Качвала съм я и съм я сваляла до входа,
има пейка до входа и там е постоявала и съм я връщала обратно. Доста време
беше. Тя и сега не може много да слиза, но с помощта на бастун лека-полека.
Тогава не можеше да слиза и с помощта на бастун се движеше. Сваляла съм я
много пъти и си е стояла в къщи. Като казвам сваляла имам предвид, че съм я
хващала леко и тя с бастуна си е слизала, подпомагала съм я, не съм я носила.
Преди катастрофата тя всичко си вършеше, даже в мазето дърва си цепеше,
носеше, режеше. Всичко си е правила. Голяма промяна има след катастрофата
в начина й на живот. Не може да се движи добре, не може да ходи до
магазина, дърва не може да си внесе. Аз съм й носила дърва, утре пак ще й
нося. Дъщеря й, внуците й идват. Тя ми се е оплаквала, че коляното я боли, че
рамото я боли. Коляното повече се оплакваше, че я боли. Правеше си
превръзки, сега продължава да си прави превръзка там. Болна си е жената.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля С. А..
Св. А.: Знам, че има дело, в което ищцата Е. И. иска някакво
обезщетение за нанесени щети по нейното здраво. Аз съм причинителят на
катастрофата. Сутринта тръгвах за работа, беше м. февруари 2019 г. или 2020
г., не мога да си спомня точно, с работни дрехи, с личния ми автомобил бях.
Работя в EVN. Понеже малко бях позакъснял и почистих стъклото, но само
половината, моята част. Другата не беше добре почистена. И така при
заобикаляне на спряла кола нямах видимост и в последния момент видях
червено яке, натиснах спирачка, но недостатъчно добре, съвсем леко. С
червено яке беше ищцата – баба Л. беше това. Получи се удар. Тя беше на
капака и после падна на болното й коляно. Имаше оток и след това, и в
болницата. С около 30 км/ч преценявам, че съм карал, не по-висока, защото
заобикалях спрялата на пътя кола. Нямах видимост, пак аз съм си виновен,
защото не съм си почистил стъклото. В момента беше от към неизчистеното
10
стъкло. Ищцата пресичаше от ляво на дясно. Пресичала е от чистата част в
посока неизчистената част. Понеже аз съм отклонил вниманието към
спряната кола, може би за секунда, която беше в мое дясно на платното, по
посока на движение, и когато съм заобиколил, тя вече е била в замъгЛ.та част.
Спряната кола беше паркирана на самото платно. Не мога да кажа дали беше
вътре шофьора и дали точно е била спряна или паркирана. Колата беше
отбита настрани и аз за да мина, леко я заобиколих. И точно в монета, в който
я заобиколих, аз я видях в недобре почистената част на стъклото червеното
яке, то ми се мярна, не знам как да го кажа, просто като силует и
инстинктивно натиснах спирачка, но не е било достатъчно за да спра, ударих
я. След това мисля, че дъщеря й М., мъжът й ли или някой друг звънна на тел.
112 и линейката дойде доста бързо. Веднага спрях. Не съм я влачил. Тя тупна
върху капака, после доста силно падна на земята с едната си част. През това
време аз спрях. Скоростта беше ниска, не беше висока, веднага спря колата,
но за съжаления я ударих. Нямам представа колко е спирачния път за
движеща се кола с 30 км/ч. Бих казал, че на осевата линия беше автомобила
ми. Мястото на инцидента е до магазин „Здраве“, на ул. „Елица“. Там няма
пешеходна пътека. Мисля, че впоследствие има поставена пешеходна пътека,
но не на същото място. Там има училище. Не съм видял някакви
предупреждаващи знаци за пресичащи пешеходци. Аз бях в дясната част на
платното, там започва широкото. Спрялата кола беше в дясната страна по
посока на моето движение. Колата беше на платното в дясната лента. След
удара колата ми остана на място. Преместих я чак когато полицаите
прецениха, че може да се премести колата. Ищцата първо пада на капака с
нейната дясна част и после падна на лявата си страна. В дясната част от моя
гледна точка като шофьор, в дясната част на капака тя се удари с цялото си
тяло и след това падна с цялото си тяло на лявата страна. Така си го спомням.
Не е имало прехвърляне. Просто удар и падане на платното. Даже имам
счупена част на решетката на самата кола, вероятно от удара. Самите
дознатели това го бяха забелязаха. Аз това не бях забелязал. Решетката е
счупена на място, без да има паднало парче. Когато ищцата падна, аз спрях
колата. В момента на удара и после тя тупна с цялото си тяло. Аз веднага
спрях колата и излезнах от колата. Не желая да ми бъде заплащано
възнаграждение за явяване за разпит в залата.
Адв. Т.: Считаме, че делото е неизяснено. Държим на изслушване на
11
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Не възразяваме да бъде
назначена и авто-техническа експертиза.
Ст. юрк. С.ов: Във връзка с неустановените и неизяснени
обстоятелства, делото е неизяснено.
Предвид допуснатите от Съда доказателства, а имено съдебна авто-
техническа експертиза и невъзможността вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза да бъде разпитано в днешно съдебно заседание,
Съдът намира че делото следва да бъде отложено за нова дата, с оглед
предоставяне на възможност за събиране на допуснатите доказателства и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
Отлага делото и го насрочва за 26.10.2022 година от 15.30 часа, за
която дата и час да бъдат призовани вещите лица, страните са редовно
призовани.
Заседанието бе закрито в 13.30 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
12