РЕШЕНИЕ № 1072
07.10.2022г., град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ,
на петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
НЕЛИ СТОЯНОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
секретар: Д. Д.
прокурор: Соня Петрова
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Чавдар Димитров
КАН дело номер 1296 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ),
чрез пълномощник – адв. В., против решение №500/13.05.2022г. по н.а.х.д. № 897/2022г.
на Районен съд – Бургас. С решението е отменено наказателно постановление
№107/20.12.2021г. на директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушение на
чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание
чл.166 т.3 от ЗООС, на Д.Т.С. е наложена глоба в размер на 4 000лв.
В касационната жалба се излагат
аргументи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди
се, че АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на ЗАНН. Нарушението е
описано изчерпателно. Същото е безспорно доказано. Не се споделят мотивите на
РС довели до отмяна на НП. Касаторът не приема, че е налице и маловажен случай
по чл.28 ЗАНН. Иска отмяна на съдебния акт.
Касаторът, редовно призован, изпраща
процесуален представител – юрк. Петров.
Ответната страна – Д.Т.С. не се
явява, представлява се от адв. П., която оспорва жалбата и взема становище по
наведените касационни основания.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Бургас счита, че жалбата е неоснователна и решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е допустима.
Подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е основателна.
С
наказателното постановление на Д.Т.С. е наложено административно
наказание глоба, след като на 25.08.2022г. от експерти на РИОСВ – Бургас, във
връзка с постъпили сигнали, е извършена проверка намясто на обособен къмпинг в
поземлени имоти с идентификатори 27454.23.82 и 27454.23.83, в землището на с.
Емона, общ. Несебър. При проверката не са представени документи, удостоверяващи
изчерпването на отпадъчните води от изгребната яма в пречиствателна станция за
отпадъчни води. С Констативен протокол №020016К-9-70/25.08.2021г. (КП) е дадено
предписание изискуемият договор да бъде представен, като сключен такъв в РИОСВ
– Бургас в срок до 07.09.2021г. Към момента на съставяне на НП не е представен
искания договор, което се явява неизпълнение на даденото предписание. Въз
основа на посочения констативен протокол е съставен АУАН №107 от 22.10.2021г.,
въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление.
За да постанови обжалваното решение,
РС – Бургас е приел, че безспорно се установява, че при извършената на
25.08.2021г. проверка на обособен къмпинг в местност Иракли, общ. Несебър, не е
представен договор за изчерпването отпадъчните води от изгребната яма в
пречиствателна станция за отпадъчни води с Водоснабдяване и канализация Бургас
ЕАД в изпълнение на предписание с КП №020016К-9-70/25.08.2021г. Първоинстанционният
съд е установил, че С. е бил санкциониран като физическо лице, но е приел, че същият
е направил всичко по силите си да изпълни предписанието, като полагане на
подпис от страна на комуналното дружество е обстоятелство, което е извън волята
и контрола на нарушителя, а последният е доказал, че единствено е входирал
подобно искане. Приема, че административнонаказателната му отговорност не следва
да бъде ангажирана за непостигане на резултат, стоящ извън волята му, като от
положените усилия се установявало, че направил всичко по силите си за
постигането му, като договорът бил сключен около две седмици по-късно.
Настоящият касационен състав не
споделя аргументите, изложени в оспореното решение, досежно наличните основания
за отмяна на наказателното постановление.
Видно от наказателното постановление
С. е санкциониран за това, че не е изпълнил предписание дадено в констативен
протокол по чл.155 от ЗООС. Административнонаказателната отговорност по чл.166,
т. 3 от ЗООС, към която е привлечен да отговаря ответника по касация, е лична и
предполага бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган, дадено по надлежния ред. За да бъде наложена
санкция за неизпълнение на задължително предписание е необходимо нарушението да
е установено по безспорен начин и същото да съставлява несъответствие с
конкретно задължение за действие.
В случая, от представения пред РС
протокол №020016К-9-70/25.08.2021г. е видно, че същият е съставен в
присъствието на собственика, връчен е и е подписан от същият.
За да се установи нарушението от
обективна страна, то предписанието следва да е ясно, конкретно и да не съдържа
неясноти по отношение на неговата реализация, каквото безспорно е процесното. Доказан
е и субективният елемент на деянието, а именно че е виновно извършено от
наказаното лице. Настоящата инстанция приема, че след като С. е извършвал
търговска дейност по отдаване на стаи за настаняване по занятие, същият е
следвало да е наясно с необходимостта да осигури надлежно отвеждане на
отпадните води. Не са налице данни предписанието да е било обжалвано, поради
което следва, че същият се е съгласил с поставените му условия. Същото е влязло
в сила, но е породило и предварително действие.
Изводите за наличие на предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.28 АПК са също неоснователни. Касае се за противоправно
поведение на нарушителя, което предписанието цели да отстрани и от което същият
не би могъл да черпи изгодни за себе си последици, включае и избягване на
административнонаказателна отговорност. Преди сключване на изискуемия от
Наредба №4/14.09.2004г. договор, нарушителят не е следвало да експлоатира
съоръжението за събиране на отпадните води.
Поради изложеното, като е отменил оспореното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено, а оспореното наказателно постановление потвърдено.
Въпреки този изход на спора неоснователна се явява
претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, тъй като процесуалният му представител е
адвокат и е допустима негова претенция за адвокатско възнаграждение, каквато не
е предявена.
Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр.
чл. 63, ал.
1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 500 от 13.05.2022 година, постановено
по н.а.х.д. № 897 по описа за 2022 година
на Районен съд гр. Бургас и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №107/20.12.2021г. на директора на РИОСВ – Бургас, с което за
нарушение на чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на
основание чл.166 т.3 от ЗООС, на Д.Т.С. е наложена глоба в размер на 4 000лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Бургас да бъде осъден Д.Т.С. да заплати
в полза на касатора сумата от сто лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: