ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София,
05.05.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета
година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4683
по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
На 30.10.2015 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “С.Ц.К.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, изготвените от синдика Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, и Списък на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу приети от синдика вземания, включени в обявения на 30.10.2015 г. Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, са подадени следните възражения: възражение с вх. № 134347/04.11.2015 г., подадено от кредитора Т.Д.Т. с искане цялото вземане на кредитора да бъде квалифицирано като неустойка по споразумение от 31.12.2009 г. и съответно като поредност да бъде коригирано по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; възражение с вх. № 135421/05.11.2015 г., подадено от длъжника “С.Ц.К.” ООД (н) срещу вземането на кредитора “С.Б.” ЕАД.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу неприети от синдика вземания, включени в обявения на 30.10.2015 г. Списък на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, са подадени следните възражения: възражение с вх. № 135420/05.11.2015 г., подадено от кредитора “С.Ц.К.А.М.” АД срещу неприемането на предявеното от този кредитор вземане; възражение с вх. № 135423/05.11.2015 г., подадено от кредитора “Ф. И. Е И.” С.Л., Испания срещу неприемането на предявеното от този кредитор вземане.
Съдът, като
взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на
страните, становищата на синдика и представените по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
По възражение с вх. № 134347/04.11.2015 г., подадено от кредитора Т.Д.Т.:
Възразилият кредитор Т.Д.Т. е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 115011/25.09.2015 г. Вземането на кредитора е включено в изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредитори на “С.Ц.К.” ООД (н), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
Кредиторът Т.Д.Т. прави възражение срещу списъка с
приети вземания в т.2 с искане цялото му вземане да бъде квалифицирано като
неустойка по споразумение от 31.12.2009 г. и съответно като поредност да бъде
коригирано по чл.722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, а не както е прието в списъка по
вземане с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ. Оспорва,
че синдикът неправилно е разделил предявеното вземане в общ размер на
829 297,74 лева на две части: 276 432,58 лева – вземане по
споразумение от 31.12.2009 г. и два договора за заем от 01.08.1004 г. и
01.09.2005 г. и 552 865,16 лева – неустойка съгласно чл. 9 от споразумение от
31.12.2009 г. Твърди, че в споразумение от 31.12.2009 г. страните са се
договорили, че считано от 31.12.2009 г. задължението по двата заема се
трансформира в неустойка за неизпълнение, която се дължи от заемополучателя
вместо реално изпълнение на задължението за връщане на предоставените от заемополучателя
парични средства, включително главница, редовна и мораторна лихва. Твърди, че
заемодателят се е задължил да заплати така договорената неустойка за
неизпълнение в размер на 276 432,58 лева най-късно до 31.12.2010 г. Твърди,
че при неизпълнение от страна на длъжника, което продължи след 01.01.2012 г.,
длъжникът дължи на кредитора Т. неустойка в троен размер на сумата, определена
в чл. 6 и 7 от споразумението, т.е. 829 297,74 лева. Кредиторът оспорва
поредността на вземането, като счита, че цялото му вземане е с поредност по чл.
722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
Синдикът изразява становище, че възражението
е основателно. Твърди, че предвид внесените от кредитора уточнения, че се
претендира вземане по чл. 6 и 7 от споразумението за неустойка в размер на
829 297,74 лева, то следва да бъде извършена промяна в списъка с приети
вземания. Твърди, че вземането е с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, а е
допусната фактическа грешка при посочената в списъка поредност на част от
вземането по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
Длъжникът не взема становище по подаденото възражение.
При така установеното, съдът намира следното:
В случая се оспорва поредността на част от предявеното вземане от кредитора Т.Д.Т. в размер на 552 865,16 лева – неустойка съгласно чл. 9 от Споразумение от 31.12.2009 г., с посочената поредност в списъка по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването.
В случая вземането
на кредитора Т. е прието от синдика в предявения в настоящото производство общ
размер от 829 297,94 лева (276 432,58 лева + 552 865,16 лева),
произтичащо от споразумение от 31.12.2009 г. и два договора за заем от
01.08.2004 г. и 01.09.2005 г. В списъка на приетите от синдика вземания е
посочено, че вземането не е обезпечено.
Законът не установява като задължителен
реквизит посочването на поредност на съответното вземане по чл. 722 от ТЗ. Предвид че синдикът е посочил
поредност на удовлетворяване на вземанията в съставения от него списък и с
оглед изложените становища по-горе, възражението следва да бъде разгледано
относно посочената поредност. Предвид твърденията в молбата за предявяване на
вземането и уточненията на кредитора в подаденото възражение, предявеното от
кредитора Т.Т. вземане не е с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, касаещ законна или договорна лихва върху
необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, а същото следва да бъде с поредност по чл.
722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, включващ вземания, възникнали след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. И
синдикът посочва, че е допусната фактическа грешка при посочената в списъка поредност на част
от вземането по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, а следва да бъде с поредност по чл.
722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
С оглед на изложеното, съдът намира, че подаденото възражение е основателно и следва да бъде уважено, като бъде
допуснато изменение в т. 2 от списъка на приетите вземания и предявеното от
кредитора Т.Т. вземане се счита с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
По възражение с вх. № 135421/05.11.2015 г., подадено от длъжника “С.Ц.К.” ООД (н) срещу вземането на кредитора “С.Б.” ЕАД:
Кредиторът “С.Б.” ЕАД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 116052/29.09.2015 г. Вземането на кредитора е включено в изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредитори на “С.Ц.К.” ООД (н), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
Длъжникът
оспорва вземането на банката в частта по
отношение на наказателна лихва върху главницата в размер на
8 970 903,68 лева, начислена за периода 21.08.2010 г. до 28.09.2015
г., възнаградителна лихва в размер на 129 409,02 лева за периода от
21.08.2010 г. до 20.12.2010 г., такси и комисионни за обслужване на кредит в размер
на 223 758,21 лева, присъдени разноски в производството по настоящото
търговско дело и разноски във връзка с предявяване на вземането в общ размер на
40 922,80 лева, с искане да се считат приети по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Длъжникът твърди, че клаузата на чл. 4.8 от
договора за банков кредит, сключен между длъжника и “С.Б.” ЕАД, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД. Оспорва също, че наказателната лихва по чл. 4.8. от договора не се
дължи, доколкото кредиторът е във виновно неизпълнение на основното си
договорно задължение – да отпусне целия договорен кредит в размер на 18 млн.
евро. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането за
наказателна лихва поради изтичане на тригодишен давностен срок.
Длъжникът възразява срещу приетото вземане за
възнаградителан лихва по чл.4.6. от договора за банков кредит за периода
21.08.2010 г. до 20.12.2010 г., като се позовава, че за един и същ период за
едно и също задължение е недопустимо да се претендира едновременно редовна
лихва и наказателна лихва за забава. Оспорва и размера на възнаградителната
лихва за посочения период, включена в списъка на приетите от синдика вземания
на кредиторите на “С.Ц.К.” ООД (н).
Длъжникът оспорва също приетото от синдика
вземане на банката за такси и комисионни за обслужване на кредита съгласно чл.
4.1. от договора за банков кредит в размер на 223 758,21 лева, като счита,
че в договора не са уговорени никакви такси и комисионни и че таксите и
комисионните за ежегоден комисион и ангажимент върху сумата от 18 млн. евро не
се дължат, доколкото тази сума не е отпусната. Оспорва включените от синдика в
списъка разноски на този кредитор в производството по настоящото търговско дело
и предявяването на вземанията. Прави възражение за прекомерност на разноските
по предявяване на вземанията на банката. Оспорва и поредността на разноските,
като счита, че същите са с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3
от ТЗ, а не като обезпечено вземане – чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Синдикът изразява становище, че възражението
е неоснователно. Оспорва възражението за нищожност на уговорената неустойка в
чл. 4.8. от договора за банков кредит. Твърди, че в случая целите на
неустойката съвпадат с присъщите й функции, доколкото годишният размер на
законната лихва съставлява сума между основния лихвен процент на БНБ плюс 10
процентни пункта, то при договаряне на годишен лихвен процент от 20 процентни
пункта в случая, страните не са нарушили принципа на справедливостта и оттук
добрите нрави. Оспорва възражението на длъжника, че не дължи неустойка за
неизпълнение поради неизпълнение от страна на кредитора на насрещните му
задължения по договорите, тъй като в конкретния случай банката е предоставила
на длъжника определена част от заемната сума, на базата на която е начислена и
претендираната неустойка. По отношение на заявеното от длъжника възражение за
изтекла погасителна давност, сочи, че с изпълнителен лист от 29.09.2011 г. въз
основа на със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
издадена по гр.д. № 239485/2011 г. по описа на СРС, 28 състав, в полза на
кредитора е присъдена мораторна неустойка по договора за кредит в размер на 954 760,82
евро, начислена за периода от 21.08.2010 г. до 16.09.2011 г., а след 29.09.2011
г. тече нова петгодишна погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Синдикът сочи, че в молбата за откриване на производството по несъстоятелност
на “С.Ц.К.”
ООД, кредиторът “С.Б.”
ЕАД е заявил вземания по цитирания по-горе договор за банков кредит,
включително вземането за наказателна лихва за периода от 21.08.2010 г. до
31.07.2013 г. в общ размер на 2 635 814,59 евро, като съгласно чл.
628а, ал. 1 от ТЗ подаването на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност прекъсва давността относно вземането на молителя.
Синдикът сочи, че възнаградителната лихва се отличава от обезщетителната по своите функции, размер, основание. Твърди, че основанието за възникването на задължението на длъжника за възнаградителна лихва не произтича от закрепването му в конкретен съдебен акт по конкретна претенция, а е породено от разпоредбата на чл.4.6. от договора за кредит.
Относно
претендираните от банката разноски, синдикът сочи, че в чл. 4.11. от договора
за кредит изрично са регламентирани договорените между страните такси и
комисионни, които се събират предварително и които се начисляват на годишна
база върху усвоената, респективно неусвоената част от договорения кредит.
Твърди, че независимо, че кредиторът не е предоставил пълния размер на кредита
от 18млн. евро, то посочената разпоредба предвижда заплащане на съответни
годишни такси върху отпуснатата и непогасена част от договорената сума. Синдикът
сочи, че в полза на “С.Б.” ЕАД съществува вземане за разноски от
40 922,80 лева и че същото е с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
тъй като съгласно чл. 2 от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, приложен
от кредитора към молбата за предявяване на вземанията, длъжникът е учредил
обезпечение в полза на банката по отношение на вземанията й, произтичащи от
договора за кредит, включително всички лихви, неустойки и разноски.
Кредиторът с оспорено вземане “С.Б.” ЕАД оспорва подаденото възражение.
При така установеното, съдът намира следното:
В списъка с приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
от ТЗ, е включено вземане на кредитора с оспорено вземане “С.Б.” ЕАД в размер на 8 970 903,68
лева, с основание - наказателна лихва върху главницата
по т. 1 на основание чл. 4.8. от договор за банков кредит № 912 от 16.08.2007
г., изменен с Анекс № 1 от 04.02.2010 г., за периода от 21.08.2010 г. до
28.09.2015 г., което се оспорва от длъжника “С.Ц.К.” ООД.
По възражението на длъжника за нищожност на чл. 4.8. от
договора за банков кедит, поради накърняване на добрите нрави, на чл. 26, ал.
1, предл. трето от ЗЗД, съдът намира следното:
В практиката си Върховният касационен съд приема, че накърняване
на добрите нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице,
когато независимо от нарушението на конкретна нормативна разпоредба, начинът на
извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа
за равнопоставеност на страните в гражданския оборот (в този смисъл Решение
№126/1999 г. на ВКС, ІV Г. О.). Добрите нрави в обществения морал изискват
равнопоставеност на страните и справедливост при сключване на сделките. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец (по арг. от чл.
289 от ТЗ). Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е
приравнена с тази на противоречие на договора със закона. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях.
В разглеждания случай се касае за клауза от договор за
банков кредит, като не се спори между банката като кредитор и длъжника като
кредитополучател, че е получена първата част от кредита в размер на 4 млн.
евро. В случая е уговорена възнаградителна лихва като насрещна престация към
кредитора за предоставения ресурс на длъжника в чл. 4.6. от договора за кредит,
съгласно който лихвеният процент по кредита е в размер на тримесечния EURIBOR плюс
2,95 пункта годишно, като лихвата се начислява текущо върху усвоената част от
кредита и се дължи на всяко тримесечие за срока на действие на договора,
считано от датата на подписването му.
Отделно от това, при забава в изпълнение на задълженията на
длъжника да върне предоставената сума на кредитора, съответно да заплати
договорената лихва, страните са уговорили да бъде платена наказателна лихва,
която по своята същност представлява неустойка за забавено изпълнение, в размер
на 20% на годишна база върху просрочената сума (главница и договорна лихва),
съгласно чл. 4.7. и чл. 4.8. от договора.
При така установеното, настоящият състав намира, че не е
налице несъответствие
между заемната сума и това, което следва да се плати като “цена” за нейното
временно използване. Не противоречи на добрите нрави угововорената неустоечна
клауза под формата на наказателна лихва, която се начислява единствено и само
върху просрочената изискуема сума по договора за кредит. Размерът от 20% на
годишна база съответства на обезпечителната функция на неустойката, която цели
да стимулира изпълнението на задължението. Високият размер на неустойката,
включен в списъка с приети вземания, не се дължи на уговорения от страните
размер на същата, а на продължителния период на неизпълнение на задължението да
се върне усвоената по кредита главница от страна на длъжника “С.Ц.К.” ООД – повече от пет години (21.08.2010 г. до
28.09.2015 г.), съгласно представеното от кредитора извлечение от сметка към
28.09.2015 г. вкл.
С оглед на това съдът не приема, че тази клауза поставя длъжника в
неравностойно положение спрямо банката-кредитор. Сделката не излиза извън
пределите на нравствената допустимост, поради което възражението на длъжника по
чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД е неоснователно.
Възражението на длъжника, че наказателната лихва като неустойка не се дължи на кредитора, тъй като банката е неизправна страна по договора за кредит, като не е предоставила целия размер на кредита от 18 млн. евро, съдът намира за неоснователно. Наказателната лихва се начислява върху отпуснатата част от кредита в размер на 4 млн. евро, за което не се спори мужду страните. Отпускането на останалата част до общия разрешен размер от 18 млн. евро, уговорено в чл. 3.4. от договора за кредит се обуславя от допълнителни условия (след представяне от кредитополучателя на разходно-оправдателни документи за всяко плащане). Доказателства за изпълнението на тези допълнителни условия не се представят от длъжника-кредитополучател, поради което не може да се направи извод, че същият е изправна страна по договора, а банката неправомерно е отказала финансирането на проекта.
Неоснователно е възражението на длъжника и за погасяване на
задължението му за наказателна лихва с изтичане на тригодишна погасителна
давност по чл. 111, б. б) от ЗЗД. От подадената от банката-кредитор молба за
откриване на производство по несъстоятелност за длъжника и съдебното решение се
установява, че вземането за наказателна лихва в размер на 954 760,82 евро, начислена за периода
от 21.08.2010 г. до 16.09.2011 г., е присъдено по заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
гр.д. № 39485/2011 г. на Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 28
състав, след което за тази част от
наказателната лихва започва да тече нова петгодинша давност на основание чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, както изтъква синдикът.
Вземането на
банката за наказателна лихва в общ размер на 2 635 814,59 евро за
периода от 21.08.2010 г. до 31.07.2013 г., включително присъдената такава от
954 760,82 евро, е предявено в молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, въз основа на която е образувано настоящото дело и по която е
открито производството по несъстоятелност на длъжника “С.Ц.К.”
ООД. С оглед на това и на основание чл. 628а, ал. 1 от ТЗ давността относно
вземането на молителя за наказателна лихва за посочения период е прекъсната и възражението на длъжника се явява неоснователно.
Съдът намира за неосноватено възражението на длъжника срещу приетото вземане на банката за възнаградителна лихва в размер на 129 409,02 лева за периода от 21.08.2010 г. до 20.12.2010 г. вкл., на основание чл. 4.6 от договора за кредит. Основанията, на които се начислява възнаградителната лихва и наказателната лихва, са различни. Възнаградителната (договорна) лихва е уговореното от страните възнаграждение на кредитора за ползването на парични средства. Наказателната лихва, която по същността си представлява неустойка, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Наказателната лихва се начислява върху просрочената сума. Предвид различната същност на възнаградителната лихва и наказателната лихва, настоящият състав намира, че не е налице неправомерно кумулиране на същите. Относно размера на възнаградителната лихва в списъка е вписан посочения от кредитора размер за периода от 21.08.2010 г. до 20.12.2010 г., а в цитираната от длъжника заповед за изпълнение няма посочване на периода, за който е присъдена възнаградителна лихва от 54 918,60 евро. При така установеното, съдът приема, че синдикът правилно е включил в списъка с приети вземания претендираната от кредитора възнаградителна лихва.
Таксите и комисионните по договора за кредит са предвидени да се събират по следните начини: предварително и на годишна база върху усвоената, респективно неусвоената част от договорения кредит. В случая това е изрично договорено при сключването на договора между страните – търговци, поради което съдът намира, че възражението в тази част е неоснователно.
По отношение на разноските по настоящото дело и за предявяване на вземането, съдът намира, че възражението на длъжника за прекомерност е неоснователно. Със съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност в полза на молителя – “С.Б.” ЕАД са присъдени общо 2 050 лева – разноски по делото. Останалата сума от 38 872,80 лева следва да се счита разноски за предявяване на вземането за юрисконсултско възнаграждение, което предвид размера на предявеното от банката вземане е в пъти по-малко от предвиденото в чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в такива случаи предвижда възнаграждението да се изчисли като сбор от 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева от предявеното вземане на кредитора.
По отношение на поредността на вземането на банката за разноските по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, по същността си възражението на длъжника в тази част е насочено срещу обезпечението на кредитора “С.Б.” ЕАД, което е задължителен елемент от съставения от синдика списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ. След като задължителен елемент от списъка на приетите от синдика вземания е обезпечението на съответното вземане, то в производството по чл. 692 от ТЗ съдът следва да обсъди възражението срещу посоченото обезпечение на включено в списъка вземане на кредитор.
За доказване обезпечението на предявеното вземане кредиторът “С.Б.” ЕАД представя нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, съгласно който длъжникът учредява обезпечение в полза на банката по отношение на вземанията й, произтичащи от договора за кредит, включително всички лихви, неустойки и разноски. По делото няма данни вписаната в полза на този кредитор договорна ипотека да е заличена, поради което правилно вземането за разноски е включено в изготвения от синдика списък като обезпечено.
По
изложените съображения, подаденото възражение от длъжника “С.Ц.К.” ООД е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По останалите включени в списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, срещу които не са постъпили възражения, съдът следва да ги одобри във вида,
в който са посочени и приети от синдика.
По възражение с вх. №
135420/05.11.2015 г., подадено от кредитора “С.Ц.К.А.М.” АД срещу неприемането на предявеното
от този кредитор вземане:
Възразилият кредитор “С.Ц.К.А.М.” АД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 116354/29.09.2015 г. Вземането на кредитора е включено в изготвения от синдика списък на неприетите вземания на кредитори на “С.Ц.К.” ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Синдикът е посочил, че претенцията не е подкрепена с доказателства, установяващи основателността й и че кредиторът не е представил доказателства, установяващи титуляра на банковата сметка, от която е извършен преводът на сумата от 200 000 евро по банковата сметка на длъжника.
“С.Ц.К.А.М.” АД подава възражение срещу списъка на неприети вземания, в който е
включено вземането на този кредитор, като претендира вземането да бъде
изключено от този списък и включено в списъка на приетите вземания в размер от
200 000 евро с левова равностойност 391 166 лева, представляващо
вземане по отпуснат на 22.06.2007 г. заем на длъжника от страна на “С.Ц.К.А.М.” АД. Възразилият кредитор твърди, че преводът на сумата от 200 000
евро е извършен от “С.” АД като цена за покупката на 3 899
дяла, представляващи 10% от
капитала на “С.Ц.К.” ООД, въз основа на договор
за покупко-продажба на дялове от 22.06.2007 г., сключен между продавача “С.Ц.К.А.М.” АД и купувача “С.”
АД. Съгласно чл. 4.2. от договора за покупко-продажба цената е платима по
посочена от продавача банкова сменка, като в приложение Д е посочена сметката
на дъщерното дружество - “С.Ц.К.” ООД.
С отделно споразумение, сключено на 22.06.2007 г. между кредитора “С.Ц.К.А.М.” АД и “С.Ц.К.” ООД, е договорено, че сумата от 200 000 евро, преведена на 22.06.2007 г. от “С.” АД за продажбата на дружествените дялове, ще се счита за заем в този размер, отпуснат от “С.Ц.К.А.М.” АД на “С.Ц.К.” ООД за покриване на временни нужди от парични средства.
Синдикът изразява становище, че възражението
е основателно. Посочва, че с представените с възражението доказателства се
установява основателността на претенцията на кредитора “С.Ц.К.А.М.” АД за сумата от 200 000 евро, с
левова равностойност от 391 166 лева, представляващи средства по договор
за заем, сключен между съдружника “С.Ц.К.А.М.”
АД и длъжника “С.Ц.К.” ООД.
Длъжникът изразява становище, че възражението е основателно и следва да бъде уважено.
При така установеното, съдът намира следното:
От представените документи към молбата за предявяване на
вземане и допълнително представените документи към разглежданото възражение се
установява, че между длъжника-заемополучател “С.Ц.К.”
ООД и съдружника-заемодател
“С.Ц.К.А.М.” АД е сключен договор за
заем от 22.06.2007 г. В случая
заемът е отпуснат от съдружник в дружеството-длъжник.
Договорът
за заем е реален договор и за сключването му
следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от
фактическия състав - постигането
на съгласие между страните и реалното
предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от
заемодателя на заемополучател е налице сключен реален
договор за заем. Не се спори
от длъжника и се установява от представените писмени доказателства, че заемната
сума от 200 000 евро е предоставена чрез банков превод от 22.06.2007 г. от
третото лице - “С.” АД, съгласно изрично нареждане на
заемодателя “С.Ц.К.А.М.” АД, дадено в чл. 4.2. от
договор за покупко-продажба на дялове, сключен на 22.06.2007 г. между продавача
“С.Ц.К.А.М.” АД и купувача “С.”
АД.
Не се представиха от
длъжника доказателства заемът да е върнат.
По изложените съображения съдът намира, че възражението на кредитора “С.Ц.К.А.М.” АД е основателно. Вземането му следва да бъде включено като прието в списъка на приетите вземания в претендирания размер от 391 166 лева, представляващи левовата равностойност на 200 000 евро, с основание – договор за заем, сключен на 22.06.2007 г. между “С.Ц.К.А.М.” АД като заемодател и “С.Ц.К.” ООД като заемополучател, обезпечение - не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ /предвид че синдикът е посочил поредност на удовлетворяване на вземанията в съставения от него списък/.
По възражение с вх. № 135423/05.11.2015 г., подадено от кредитора “Ф.И. Е И.” С.Л., Испания срещу неприемането на предявеното от този кредитор вземане:
Възразилият кредитор “Ф.И. Е И.” С.Л. е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 117095/30.09.2015 г. Вземането на кредитора е включено в изготвения от синдика списък на неприетите вземания на кредитори на “С.Ц.К.” ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Синдикът е посочил, че претенцията не е подкрепена с доказателства, установяващи основателността й и че кредиторът не е представил доказателства относно реалното плащане на заемните средства по сключените договори за заем между длъжника и цедента “Ф.Г.Б.” ЕООД, както и договор за цесия между “Ф.Г.Б.” ЕООД и “Ф.И. Е И.” С.Л., от който договор кредиторът черпи правата си по твърдяното вземане. По отношение на претендираните лихви, синдикът посочва, че поради неоснователността на главната претенция, неоснователна е и акцесорната такава, както и че кредиторът не е посочил основанието, от което произтичат претендираните лихви, и не е уточнено коя точно от различните видове договорни лихви (възнаградителни и мораторни) се претендира.
С
възражението си кредиторът “Ф.И.
Е И.” С.Л. представя
договор за цесия от 25.01.2010 г. Посочва, че към молбата за предявяване на
вземане е представил писмено потвърждение от първоначалния кредитор и цедент “Ф.Г.Б.” ЕООД за извършената цесия и съобщение
до длъжника “С.Ц.К.” ООД. Посочва, че
претендираните суми са осчетоводени от длъжника и че същите не са били спорни.
Моли вземането да бъде изключено от
списъка на неприетите вземания и включено в списъка на приетите вземания на
кредитори на дружеството – длъжник “С.Ц.К.” ООД в размер на 525 196,99 лева,
представляващо вземане по пет договора за заем, сключени между заемодателя “Ф.Г.Б.” ЕООД и заемополучателя “С.Ц.К.” ООД, които вземания са предмет на договор
за цесия, сключен между цедента “Ф.Г.Б.”
ЕООД и цесионера възразил кредитор,
както и договорни лихви за забава в общ размер на 43 923,95 лева върху
главниците от 525 196,99 лева, изчислени към 31.07.2015 г., и съответно договорните
лихви за забава върху същата главница за периода от 01.08.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Синдикът изразява становище, че с представените с възражението доказателства се установява основателността на претенцията на кредитора “Ф.И. Е И.” С.Л. за общата сума от 525 196,99 лева, произтичащи от пет договора за заем, сключени мужду заемодателя “Ф.Г.Б.” ЕООД и заемополучателя “С.Ц.К.” ООД, предмет на договора за цесия, сключен на 25.01.2010 г. между цедента “Ф.Г.Б.” ЕООД и цесионера “Ф.И. Е И.” С.Л.; сумата от 43 923,95 лева, представляваща дължимата върху главниците договорна лихва по чл. 2.3. от договорите за заем за периода до 31.07.2015 г.; сумата от 787,86 лева, представляваща дължимата върху главниците договорна лихва по чл. 2.3. от договорите за заем за периода от 01.08.2015 г. до 27.08.2015 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност); вземане за дължима договорна лихва за забава върху главниците от 525 196,99 лева съгласно чл. 2.3. от договорите за заем в размер на 2% годишно за периода от датата на откриване на производството по несъстоятелност (27.08.2015 г.) до окончателното плащане на сумата.
Длъжникът изразява становище, че възражението е основателно и следва да бъде уважено.
При така установеното, съдът намира следното:
От представените документи към молбата за предявяване на
вземане и допълнително представените документи към към разглежданото възражение
се прави извод, че “Ф.И.
Е И.” С.Л. е кредитор
на длъжника “С.Ц.К.” ООД за вземания, придобити
по договор за цесия от 25.01.2010 г., сключен между цедента “Ф.Г.Б.” ЕООД и цесионера “Ф.И. Е И.” С.Л. Прехвърлените вземания произтичат
от пет договора за заем, сключени между заемодателя “Ф.Г.Б.” ЕООД и заемополучателя “С.Ц.К.” ООД, като по представените платежни
документи от заемодателя към длъжника са преведени суми в общ размер на
560 609,38 лева. Представени са доказателства, че прехвърлянето на
вземанията е съобщено на длъжника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с оглед на
което прехвърлянето има действие спрямо длъжника от съобщаването му.
Не се представиха от
длъжника доказателства предоставените в заем суми да са върнати на кредитора
(цедента или цесионера).
С оглед на това основателна се явява претенцията на “Ф.И. Е И.” С.Л. за сумата от 525 196,99 лева.
В чл. 2.3. от договорите за заем, сключени на 10.07.2006 г., 08.12.2006 г. и 22.12.2006 г., страните са договорили дължима лихва за забава в размер на 2% годишно. В чл. 3.2. от договора за заем, сключен на 22.01.2007 г. лихвата за забавено изпълнение е в размер на 0,02 % дневно върху заемната сума или непогасената част от нея, т.е. 7,2 % годишно и следователно в случая не се претендира лихва за забава над договорения от страните размер.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава. Следва да бъде прието вземането в размер на 43 923,95 лева, представляващо дължимата върху главниците договорна лихва по договорите за заем за периода до 31.07.2015 г., вземането в размер на 787,86 лева, представляващо дължимата върху главниците договорна лихва по договорите за заем за периода от 01.08.2015 г. до 27.08.2015 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност), вземането за дължима договорна лихва за забава върху главницата от 525 196,99 лева в размер на 2 % годишно по договорите за заем за периода от датата на откриване на производството по не състоятелност (27.08.2015 г.) до окончателното плащане на сумата.
По изложените съображения съдът намира, че възражението на кредитора “Ф.И. Е И.” С.Л. е основателно. В списъка на приетите вземания следва да бъдат включени като приети вземания в общ размер от 525 196,99 лева, произтичащи от пет договора за заем, сключени мужду заемодателя “Ф.Г.Б.” ЕООД и заемополучателя “С.Ц.К.” ООД, предмет на договора за цесия, сключен на 25.01.2010 г. между цедента “Ф.Г.Б.” ЕООД и цесионера “Ф.И. Е И.” С.Л., обезпечение – не, с поредност – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 43 923,95 лева, представляващо дължимата върху главниците договорна лихва по договорите за заем за периода до 31.07.2015 г., обезпечение – не, с поредност – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 787,86 лева, представляващо дължимата върху главниците договорна лихва по договорите за заем за периода от 01.08.2015 г. до 27.08.2015 г., обезпечение – не, с поредност – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземането за дължима договорна лихва за забава върху главниците от 525 196,99 лева в размер на 2 % годишно на основание договорите за заем за периода от датата на откриване на производството по несъстоятелност (27.08.2015 г.) до окончателното плащане на сумата, обезпечение – не, с поредност – чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ /предвид че синдикът е посочил поредност на удовлетворяване на вземанията в съставения от него списък/.
На основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, след одобряване от съда на списъка с
приетите вземания по чл. 692, ал. 1 от ТЗ съдът следва незабавно да свика
събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ - определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника, определяне метода и условията на оценка на
имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в кратък срок, при спазване на изискването за публикуване на поканата в Търговския регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675, ал. 1 вр. с чл. 619, ал. 4 от ТЗ, и при съобразяване на графика на заседанията на състава. С оглед на това, съдът намира, че следва да свика събрание на кредитори за 14.06.2016 г. от 11,00 часа.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 135421/ 05.11.2015 г., подадено от длъжника “С.Ц.К.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, срещу вземането на кредитора “С.Б.” ЕАД, включено в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на
приетите от синдика вземания на кредитори на “С.Ц.К.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен
в Търговския регистър на 30.10.2015 г.), със следните изменения:
ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания относно вземането на Т.Д.Т., предявено с молба с вх. № 115011/25.09.2015 г. и включено под № 2 в списъка, като същото да се счита прието с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл.722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
ИЗКЛЮЧВА от Списъка на неприетите от синдика вземания и ВКЛЮЧВА в Списъка на приетите вземания следното вземане: предявеното с молба с вх. № 116354/ 29.09.2015 г. вземане на “С.Ц.К.А.М.” АД, ЕИК ********, в размер на 391 166 лева, представляващи левовата равностойност на 200 000 евро, с основание – договор за заем, сключен на 22.06.2007 г. между “С.Ц.К.А.М.” АД като заемодател и “С.Ц.К.” ООД като заемополучател, обезпечение - не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ.
ИЗКЛЮЧВА от Списъка на неприетите от синдика вземания и ВКЛЮЧВА в Списъка на приетите вземания следните вземания: предявените с молба с вх. № 117095/ 30.09.2015 г. вземания на “Ф.И. Е И.” С.Л., Испания, вписано в търговския регистър на Аликанте под № ********, в размер на 525 196,99 лева, произтичащи от пет договора за заем, сключени мужду заемодателя “Ф.Г.Б.” ЕООД и заемополучателя “С.Ц.К.” ООД, предмет на договора за цесия, сключен на 25.01.2010 г. между “Ф.Г.Б.” ЕООД като цедент и “Ф.И. Е И.” С.Л. като цесионер, обезпечение – не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 43 923,95 лева, представляващо дължимата върху главниците договорна лихва по договорите за заем за периода до 31.07.2015 г., обезпечение – не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 787,86 лева, представляващо дължимата върху главниците договорна лихва по договорите за заем за периода от 01.08.2015 г. до 27.08.2015 г., обезпечение – не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземането за дължима договорна лихва за забава по договорите за заем върху главницата от 525 196,99 лева в размер на 2 % годишно за периода от 27.08.2015 г. до окончателното й плащане, обезпечение – не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
ОДОБРЯВА, на основание
чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на неприетите от синдика
вземания на кредитори на “С.Ц.К.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен
в Търговския регистър на 30.10.2015 г.), с посочените по-горе изменения.
СВИКВА събрание на
кредиторите на “С.Ц.К.” ООД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***16, което следва да се проведе на 14.06.2016 г. от 11,00
часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. С., бул. “В.” № *, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8
състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, при дневен ред по чл. 677,
ал. 1, т. 8 от ТЗ, както следва: 1. Определяне
реда и начина за осребряване имуществото на длъжника. 2. Определяне метода и
условията на оценка на имуществото. 3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
Определението не подлежи
на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване
в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ :