№ 30
гр. Шумен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900110 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Васитрон“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Софийски шосе“, № 14,
представлявано от управителя В.Й.В. чрез адвокат С.Й. С. от АК – Ш. с адрес за призоваване
в гр. Ш., ул.№, вх., ет., ап. срещу „Вини България“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Драгоево, общ. В. Преслав, обл Шумен, ул. „Девети септември“, № 1
В. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника е постигната
договореност, въз основа на която в периода януари 2019 г. – ноември 2020 г. на ищеца са
възложени и той е извършил строително-монтажни работи (СМР) в имот на ответника –
поземлен имот пл. № 000752, находящ се в землището на с. Д., общ. В.П., местността
„Далана“ срещу възнаграждение платимо от ответника. Изпълнените СМР са предадени от
ищеца и съответно приети от ответника без възражение, като за целта са съставени и
подписани от представителите на страните съответните протоколи обр. 19 за извършени
СМР. За изпълнените СМР, ищецът е издал съответните данъчни фактури за дължимите му
възнаграждение. Фактурите са подписани и получени от представителя на ответника.
Ответника е заплатил частично дължимите суми, като към датата на подаване на исковата
молба все още дължи сума по три от издадените фактури в общ размер на 32 341.10 лв., а
именно: фактура № 403/20.03.2020 г. дължим остатък за плащане в размер на 10 000.00 лв.;
фактура № 456/18.11.2020 г. – 5 230.83 лв. и фактура № 457/18.11.2020 г. – 17 110.27 лв.,
въпреки че изрично е признал и писмено е потвърдил задължението си на 28.05.2021 г. и
отправената от ищеца покана. С исковата молба, ищецът предявява претенция ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 32 341.10 лв. представляваща дължимо но неизплатено
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по сключен между страните
1
договор и сумата от 3 432.98 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за
периода от датата на падежа на всяка една от дължимите по фактурите суми до датата на
депозиране на исковата молба – 21.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и направените
деловодни разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, поддържат исковата си пре- тенция,
чрез процесуалния си представител адвокат И.М.И. от АК – Ш..
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен
спор относно изпълнение задължението на поръчващия да заплати стойно- стта на
договорените СМР. Налице са и акцесорни претенци за мораторната лихва върху
претендираните от ищеца суми за периода от датата на падежа на всяка една от дължимите
по фактурите суми до датата на депозиране на исковата молба – 21.09.2012 г., и за законната
лихва върху главницата за периода от датата на която е депозирана исковата молба до
окончателното й заплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с
правно основание чл.258 във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът, независимо, че редовно му е връчено
съобщение, не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание,
проведено на 14.12.2021 г., въпреки, че е редовно призован, ответникът не изпраща свой
представител, не е депозирал становище и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. С оглед на това процесуалния предста- вител на ищеца на основание
чл.238 от ГПК моли съда да постанови неприсъстве- но решение.
Съдът счита, че са налице визираните в разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, три
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответни- кът не е
представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото засе- дание по делото и
не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са и посочените в
чл.239, ал.1 от ГПК материалноправни предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. С разпореждането си от 11.10.2020 г., съдът е указал на ответника последиците от
неподаване отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото,
без да е направил искане за раз- глеждане в негово отсъствие. На следващо място, съдът, в
настоящия си състав, приема, че исковата претенция е вероятно основателна и следва да
бъде уважена.
С оглед на гореизложеното, предвид наличието на предпоставките, посоче- ни в
чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение, с
което да уважи предявените от ищеца искове, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 32 341.10 лв. представляваща дължимо но неизплатено възнаграждение за
извършени строително-монтажни работи посочени в издадените фактури, а именно по:
фактура № 403/20.03.2020 г. дължим остатък за плащане в размер на 10 000.00 лв.; фактура
№ 456/18.11.2020 г. – 5 230.83 лв. и фактура № 457/18.11.2020 г. – 17 110.27 лв.; сумата от 3
2
432.98 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за периода от датата на
падежа на всяка една от дължимите по фактурите суми до датата на депозиране на исковата
молба – 21.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане на ищеца следва да
му се присъди и сумата от 4 308.12 лв., представляващи направените от него разноски по
делото, включително и тези свързани с обезпечаването на иска. В този смисъл т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК.
За разноските, свързани с изпълнителното дело отговаря длъжникът, съгл. чл.79 от
ГПК и те се събират в рамките на изпълнителния процес. С оглед на това, съдът приема, че
искането на ответника да му бъдат присъдени направените от него разноски по изп. д. №
2021*0400515. по описа на ЧСИ Р.Р. в общ размер на 1 790.80 лв. следва да бъде
отхвърлено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Вини България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.
Драгоево, общ. В. Преслав, обл Шумен, ул. „Девети септември“, № 1 В да заплати на
„Васитрон“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„Софийски шосе“, № 14, представлявано от управителя В.Й.В. сумата от 35 774.08 лв., от
която главница 32 341.10 лв., представляваща общия размер на дължимо но неизплатено
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи посочени в издадените
фактури, а именно по: фактура № 403/20.03.2020 г. дължим остатък за плащане в размер на
10 000.00 лв.; фактура № 456/18.11.2020 г. – 5 230.83 лв. и фактура № 457/18.11.2020 г. –
17 110.27 лв.; сумата от 3 432.98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от датата на падежа на всяка една от дължимите по фактурите суми до датата на
депозиране на исковата молба – 21.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
Осъжда „Вини България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.
Драгоево, общ. В. Преслав, обл Шумен, ул. „Девети септември“, № 1 В да заплати на
„Васитрон“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„Софийски шосе“, № 14, представлявано от управителя В.Й.В. сумата от 4 308.12 лв.,
представляващи направените от него разноски по делото, включително и тези в
обезпечителното производство, а в останалата част за разликата от 1 790.80 лв. над
уважения размер от 4 308.12 лв. до претендирания размер от 6 098.92 лв. отхвърля искането
на ищеца, като неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване.
Неприсъственото решение да се връчи и на двете страни.
3
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4