Номер 125319.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20202100502138 по описа за 2020 година
Прои Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано
по повод въззивната жалба на особения представител на Х. С. С. –
ответник по гр.д. № 6605/2019 год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 1581/08.07.2020 год. постановено по същото дело ,с
което въззивникът е осъден да заплати на „Кредитреформ
България“ЕООД сумата от 750 лв. –главница по договор за кредит от
21.03.2015 г. и изменението към него ,ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане ,както и
е осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от решението
,като счита същото за ,неправилно ,незаконосъобразно и
необосновано,постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон .Сочи се на първо място,че не се споделя
извода на съда ,че фактът ,че ответникът се представлява от особен
представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията .Счита
се ,че въззивникът не е уведомен за извършената цесия ,като връчването
на уведомлението за цесията на назначения особен представител не
може да се извърши и да породи действието ,предвидено в чл. 99 ал. 4
1
ЗЗД .В тази връзка се излагат подробни аргументи и че подчертава ,че
договорът за прехвърляне на вземания не е надлежно съобщен на
длъжника и за него не е възникнало задължение за плащане по
цедираното вземане по договора за кредит на цесионера-ищец.
Сочи се също и че според въззивната страна по делото
липсват доказателства за изпращане на потвърждаване от страна на
ответника до кредитора ,че е съгласен и желае да сключи договора за
кредит .Не са представени доказателства нито за предоставянето на
преддоговорната информация ,нито за сключването на договора за
кредит ,нито за изпращане на общите условия до заемателя ,нито за
неговия обратен отговор за потвърждаване на сключение договор
.Липсва и заявка за кредита ,направена от страна на кредитополучателя
до кредитодателя..Тежестта на доказване на съществуването на договора
за заем е у страната ,която търси изпълнението и предвид реалния
характер на договора ,писменото обещание за връщане на паричната
сума ,ако не съдържа в себе си презнание ,че е получена от задълженото
лице,не може да се цени като доказателство за сключен договор
.Доколкото за доказване на електронните изявления е приложим
ЗЕДЕП,ищецът не е доказал ,че върху представените от него договори е
положен електронен подпис на ответника .Не е доказано и че именно
ответната страна е получила“линка за потвърждение „Не са ангажирани
и доказателства ,че сумата от 750 лв. е била предоставена на ответника
.не са ангажирани такива доказателства ,че банковата сметка ,по която е
преведена сума ,е на ответника .Не е доказано ,че постигнатото съгласие
между страните е постигнато чрез договаряне ,осъществуно чрез
средствата за комуникация от разстояние ,както и че ответникът
посредством елестронната страница на заемодателя е подал искане за
получаване на паричен заем или се е съгласил да получи такъв.Твърди
се по делото ,че договорът е сключен от разстояние съгласно ЗПФУР,но
по делото липсват технически или електронни записи от сключването на
договора.
Моли се за отмяна на решението и за
постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите претенции
.Не се сочат нови обстоятелства и нови доказателства по делото .
2
Въззивната жалба е допустима, подадена в
законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемият ищец в писмения си отговор по чл. 263
от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
съдебното решение в атакуваната част не са допуснати сочените в нея
нарушения .Оспорва се твърдението ,че ответникът-въззивник не е
уведомен за цесията ,като се обосновава ,че особеният представител има
правомощие да приеме материалноправното изявление ,касаещо
уведомяването на довереника му за извършената цесия.
Твърди се ,че с приемането на проекта за договор за
кредит посредством натискане на бетона „подпиши“ е сключен договор в
електронна форма,като съгл.чл. 3 ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се
смята за спазена със съставянето на електронен документ ,съдържащ
електронно изявление.Сочи се ,че в достатъчна степен приложените към
исковата молба електронни документи съдържат индивидуализиращите
белези и данни ,установяващи по категоричен начин автора си
,съдържанито ,целта ,за да бъде прието доказване на сключения договор
.Липсва оспорване от противната страна на представеното хартиено
копие на електронния документ ,или пък искане за представяне на
оригинал на този документ .Сочи се ,че е спазена и процедурата по
приемане на Общите условия и предоставяне на преддоговорна
информация и това е доказано по делото .С предоставяне на личните
данни на кредитополучателя на интернет страницата на кредитодателя и
изпращането на съгласие /потвърждение,потребителят изразява своята
воля за сключването на договора .Самият договор ,който е и
доказателство за приемането на предложението ,няма техническа
възможност да бъде генериран,без кредитът да бъде одобрен
.Доказателствената сила на електронния документ ,към който е добавен
електронен подпис , е такава ,каквато законът придава на подписания
писмен документ.Тези изводи са били възприети правилно и в
обжалваното решение ,подкрепени както от представените писмени
доказателства ,така и от заключението на изслушаната техническа
експертиза
3
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и
потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 79 ал. 1
изр. 1 вр.чл. 240 ,чл. 86 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД ,кто е представен по делото
договор за кредит от 21.03.2015 г. ,сключен между „4финанс“ЕООД и Х.
С. С. ,съгласно който е предоставен кредит в размер на 650 лв. ,с размер
на ГПР 49,7%,срок на връщане на кредита -20.04.2014 г.,като е следвало
да бъде върната сумата 773,50 лв. На 05.06.2015 г. договорът е изменен
чрез сключване на нов договор ,с който е отпуснат допълнителен кредит
от 100 лв. ,при което е следвало да бъде върната сума от общо 886,10
лв..Договорът е сключен при условията на ЗПФУР и като е обсъдил
събраните по делото доказателства ,включително и назначената и
неоспорена съдебно-техническа експертиза ,първоинстанционният съд е
приел ,че кредиторът е изпълнил процедурата по закона и е
предоставил на ответника-кредитополучател нужната преддоговорна
информация,а той от своя страна е направил заявление чрез средство за
комуникация от разстояние ,че приема усовията и желае да сключи
договора .Всички действия на ответника във връзка с няколкото му
кандидатствания за кредит /включително процесния / са извършени от
неговия профил в системата .На него му е предоставен стандартен
европейски формуляр,общи условия и проект на договора и той ги е
прочел изцяло ,тъй като в противен случай не му се позволява да
натисне бутона „подпиши“.Сали е потвърдил сключването на договора
и неговото изменение чрез натискането на бутона „подпиши“,при което
съдът е заключил ,че са спазени изискванията на ЗПФУР,като клиентът е
преминал през всички изискуеми стъпки в системата на сайта .Затова
договорът е неговото последващо изменение следва да се считат за
сключени .Че ответникът е получил кредита е доказано от
представените преводни нареждания.Тъй като падежът връщането на
кредита отдавна е настъпил ,а липсват доказателства длъжникът да е
погасил задължението си ,съдът е приел исковите претенции за
4
основателни .Доколкото впоследствие кредиторът „4финанс“ЕООД е
прехвърлил вземанията си по договора на ищеца „Кредитреформ
България“ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018 г. и е налице
пълномощно ,с което старият кредитор е упълномощил новия /цесионера/
да уведоми всички длъжници за цесионния договор,като се счита ,че
ответникът/респ. особения му представител / е уведомен с връчването на
исковата молба ,съдът е приел ,че ищецът е новият кредитор на
ответника и е осъдил последния да заплати на ищеца исковите суми .
Решението е правилно и настоящият съдебен състав
споделя изцяло изложените в него мотиви на първостепенния съд ,към
които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
За уважаването на предявения главен осъдителен иск с
правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 6 ЗПФУР е необходимо да се установи наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. Действителен договор
за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2.
Неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за
потребителски кредит; 3. Действителен договор за цесия, по силата на
който ищецът е придобил претендираните вземания по договора за
потребителски кредит; 4. Уведомяване на ответника за извършената
цесия от цедента.
По първата предпоставка:
По делото е представен на хартиен носител в заверен
препис договор за потребителски кредит № ********** от 21.03.2015 г.
за сумата от 650 лева, със срок от 30 дни и падеж 20.04.2015 г. Като
кредитодател по договора е вписано "4финанс" ЕООД, с ЕИК *********,
гр. София, 1756, Лъчезар Станчев 5, а като кредитополучател –
ответникът Х. С. С. с посочени лични данни (ЕГН, постоянен и текущ
адрес, телефонен номер и електронна поща). Посоченият начин на
получаване на сумата е чрез "Изи Пей". Договорът за потребителски
кредит не съдържа параф (саморъчен подпис) на страните.
5
Представени са и общи условия на договора за кредит –
също неподписани с параф, от които е видно, че волеизявленията на
страните по сключване на договора се извършват по няколко
алтернативни начина, включително и по електронен път, както следва.
Кредитополучателят подава искане за отпускане на кредит в
съответствие с формуляра, предоставен на началната страница www.
vivus. bg. За да завърши регистрацията на профила на
кредитополучателя, той трябва да се запознае и да приеме общите
условия на договора за кредит на началата страница. Посочено, е че
бланката на стандартния европейски формуляр за предварителната
договорна информация е налична на началната страница на кредитора и е
част от документите, които се предоставят, след като
кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на
кредита. След регистрацията проект на договора за кредит се предоставя
на кредитополучателя на началната страница. Предвидено е в т. 1. 8 от
общите условия, че кредитополучателят трябва да прочете договора за
кредит и ако го приеме, да го подпише електронно, като натисне бутона
"подпиши". Посочено е още, че за избягване на съмнение с натискането
на бутона "подпиши" от кредитополучателя се счита, че същият е
подписал всяка страница на договора за кредит, включително на общите
условия, доколкото същите са представени на траен носител, в
подсигурен PDF формат и който не позволява да бъдат изменяни. С
подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че
е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на
стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за
кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да му преведе сумата по
кредита по описаната банкова сметка или по избран алтернативен начин.
По делото е прието неоспорено заключение на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се
установява, че към 21.03.2015 г. сключването на договор за получаване
на парични средства чрез системата "Вивус" се извършва от поредица от
действия (стъпки), както следва. На първоначалния екран на интернет
страницата на "Вивус" в зелено поле се избират сума и срок за връщане
6
на паричните средства чрез два плъзгача с диапазони съответно
минимална-максимална стойност на възможността за ползване на кредит
и минимален-максимален срок за връщане на кредита, като изборът се
потвърждава с натискане на бутона "Вземи". В нов прозорец се попълва
формуляр за лични данни, като потвърждението е чрез натискане на
бутона "Продължи". В нов прозорец се визуализират параметрите на
договор за кредит с избраните от потребителя условия, като потребителят
потвърждава въведените данни с натискане на бутона "Подпиши". В
системата "Вивус" се извършва проверка на получените данни от
потребителя, след което се извежда съобщение за одобрение или за
отхвърляне на искането за отпускане на кредит. Установено е още, че на
29.12.2014 г. в системата "Вивус" от IP адрес 79.132.4.67 е създаден
профил на Х. С. С. , с посочени лични данни (ЕГН, постоянен и текущ
адрес, телефонен номер и електронна поща), които съответстват на
данните от процесния договор за кредит. Непосредствено след създаване
на профила на М. Д. Б. от същия IP адрес е извършена заявка за
сключване на договор за кредит № ********** от 21.03.2015 г. и е
натиснат бутон "Подпиши", с което потребителят е регистрирал
съгласието си за сключване на договор №********** .
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Процесният договор за потребителски кредит е именно за
7
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за
предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние (уеб страницата на vivus. bg).
При договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). За
доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща
към Закона за електронния документ и електронния подпис (загл. изм.,
ДВ, бр. 85 от 2017 г. – Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги). Процесният договор за потребителски кредит е
сключен на 21.03.2015 г., поради което приложение следва да намери
действащият към този момент материален закон, а именно Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) в редакцията му в
ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.07.2011 г.
Както се подчертава от съда и от страните ,съгласно чл. 2,
ал. 1 ЗЕДЕП електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията. Електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП). Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от
страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. По делото не е направено подобно искане, поради
което представеният на хартиен носител заверен препис от договора за
кредит и общите условия към него, представляващи електронни
документи, са годно доказателство за съдържанието на
материализираните в тях електронни изявления.
8
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Доколкото процесният договор за потребителски кредит съдържа в
електронна форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес,
телефон, електронна поща) следва да се приеме, че носи неговия
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕП придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис. По смисъла на чл. 13,
ал. 3 вр. чл. 16 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на
подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на
подписа. По делото не се твърди, а и не се установява, че процесният
електронен договор за потребителски кредит е подписан от страните с
квалифициран електронен подпис. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2
ЗЕДЕП обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да
се направи чрез тълкуване на т. 1. 8 от общите условия към договора за
потребителски кредит, на която се позовава ищецът в исковата молба. В
посочената клауза е предвидено, че с натискането на бутона "подпиши"
от кредитополучателя се счита, че същият е подписал всяка страница на
договора за кредит, включително на общите условия, доколкото същите
са представени на траен носител, в подсигурен PDF формат и който не
позволява да бъдат изменяни. Съдът намира, че по силата на т. 1. 8 от
общите условия страните са постигнали съгласие по смисъла на чл. 13,
ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП, че ще признават стойността на електронния подпис
на саморъчен в отношенията помежду си. Ето защо следва да се приеме,
че представеният договор за кредит представлява подписан частен
електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила
9
относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180
ГПК (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., ГК). Тази доказателствена сила не само че не е
оборена от събраните по делото доказателства, но и се подкрепя от тях.
По делото са представени преводни нареждания от
21.03.2015 г.и от 05.06.2015 г., издадени от Сосиете Женерал
Експресбанк АД, за извършени преводи на сумите от 650 лв. и 100 лв.
лева, с наредител "Вивус", с получател Х. С. С. – с посочени лични данни
(ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на лична карта, адрес), а
като основание за превода е посочен номерът на процесния договор за
потребителски кредит.. Представените преводни нареждания
представляват частен свидетелстващ документ, който се ползва с
формална доказателствена сила (неоспорена по делото) относно
авторството на обективираните изявления. Ето защо правилно е прието
от първоинстанционния съд за установено , че ответникът е получил
сумата от общо 750 лева въз основа на сключен с "4финанс" ЕООД
договор за потребителски кредит 21.03.2015 г., с което е завършен
фактическият състав на реалния договор за заем.
Въз основа на гореизложените съображения правилен е
изводът на районния съд , че е налице действителен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила.
По втората предпоставка:
По делото не се твърди, а и не се установява ответникът
да е изпълнил задълженията си по сключения договор за потребителски
кредит.
По третата предпоставка:
По делото са представени първа и последна страница от
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г.,
ведно с Приложение № 1, съдържащо индивидуализация на
прехвърлените вземания, и Приложение № 5, съдържащо потвърждение
за прехвърляне на вземанията, описани в Приложение № 1 – всичките
10
подписани от представители на цедента и цесионера. От съвкупната
преценка на тези писмени доказателства се установява, че "4финанс"
ЕООД е прехвърлило на ищеца "Кредитреформ България" ЕООД
вземанията си по договор за потребителски кредит №********** от
21.03.2015 г., сключен с ответника .По делото не се твърди, а и не се
установява сключеният договор за цесия да страда от пороци, поради
което следва да се приеме, че процесните вземания са валидно
прехвърлени на ищеца.
По четвъртата предпоставка:
По делото е представено подписано пълномощно
(Приложение № 4 към договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
005 от 01.02.2018 г.), от което се установява, че цедентът "4финанс"
ЕООД е упълномощил цесионера "Кредитреформ България" ЕООД да
уведоми длъжника за извършената цесия.
Към исковата молба е приложено и уведомление за
прехвърляне на вземания от 05.02.2018 г., с което цесионерът уведомява
длъжника Сали за извършената цесия. Уведомлението не е получено от
адресата. Видно от представеното по делото известие за доставяне от
05.02.2018 г., пратката не е потърсена от получателя.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. В съдебната практика (Решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение №
114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК)
последователно се приема, че длъжникът може да бъде уведомен за
извършената цесия с връчване на исковата молба, съдържаща
уведомяване, за което цесионерът е упълномощен от цедента, което
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Спорно по делото е обстоятелството дали е налице
надлежно уведомяване за извършената цесия, ако исковата молба с
приложенията към нея, не е връчена лично на ответника, а на неговия
11
особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при наличие на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици. Настоящият съдебен състав намира, че е
налице надлежно уведомяване за извършената цесия, доколкото
ответникът се представлява от назначен при условията на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител, който е получил книжата по делото, сред
които са пълномощното за уведомяване и уведомлението за извършената
цесия. Аргумент в полза на това становище е и обстоятелството, че
липсва законова забрана уведомяването за извършената цесия да се
извърши чрез нотариална покана, връчена на длъжника по реда на чл. 50
ЗННД вр. чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, т. е. без да се назначава особен
представител на адресата на поканата в нотариалното производство. По
аргумент за по-силното основание, уведомяването за извършената цесия
е надлежно, ако е извършено в хода на исково производство, в което
длъжникът се представлява от особен представител, назначен от съда, за
да защитава правата и законните интереси на отсъстващия ответник.
Подобни съображения са изложени в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, в което се приема, че в хипотезата
на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата
молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Липсват основания
същото разрешение да не намери приложение и по отношение на
уведомяването на длъжника за извършена цесия.
Неоснователни са изложените в отговора на въззивната
жалба доводи, че особеният представител защитава процесуални права
на страната, но не е законов или договорен представител на ответника, с
когото няма контакт (или правоотношение), поради което не може да
12
приема адресирани до представляваното лице материално-правни
изявления на трети лица, каквото е уведомяването за сключен договор за
цесия. Особеният представител се назначава с акт на съда – определение,
от което произтича и неговата представителна власт (т. 6 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС), т. е. по силата на съдебен акт и на основание чл. 29, ал.
3 и чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представително правоотношение между
ответника и назначения от съда адвокат. Съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК
особеният представител може да извършва действия, за които се изисква
изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води
делото. Действията, за които е необходимо изрично пълномощно, са
посочени в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК – сключване на спогодба,
намаляване, оттегляне или отказ от иска, признаване на исканията на
другата страна, получаване на пари или на други ценности, както и
действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. От
анализа на посочените разпоредби може да се направи извод, че
особеният представител на ответника не може да сключва спогодба и да
признава иска без одобрението на съда. Липсват други законови
основания за ограничаване на представителната власт на особения
представител. Той може да прави всякакви възражения от името на
представлявания: правоизключващи (за нищожност), правопогасяващи
(за плащане, за давност, за прихващане, за новиране), правоотлагащи
(неизискумост), т. е. притежава пълна активна представителна власт.
Липсва основание за ограничаване на пасивната представителна власт на
особения представител, който може да приема всякакви волеизявления,
материализирани във връчените му по делото книжа – както за обявяване
на предсрочна изискуемост, така и за уведомяване за извършена цесия.
Въз основа на изложеното съдът намира за правилни
изводите на районния съд за основателност на предявения главен иск с
правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 6 ЗПФУР за присъждане на сумата от 750 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № г., сключен
между "4финанс" ЕООД, с ЕИК *********, като кредитодател и
ответника Хасан Сали като кредитополучател, вземанията по който са
13
прехвърлени на ищеца "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК
*********, с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от
01.02.2018 г.
По акцесорния иск:
За уважаването на акцесорния иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на парично
задължение и забава на длъжника. .Затова атакуваното решение следва да
бъде изцяло потвърдено . При този изход на делото и на основание чл.
78, ал.3 и ал. 8 вр. чл. 273 ГПК въззиваемият -ищец има право да му
бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски-300 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът – въззиваем следва да заплати
обаче сумата от 150 лв. –за особения представител на ответника ,който
пък да бъде осъден да ги заплати на ищеца.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1581/08.07.2020 г.
постановено по гр.д. № 6605/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ „ЕООД ,ЕИК
********* ,със седалище гр.София,район Красно село ,ул.“Шандор
Петьофи“ 10,представлявано от Радослав Христов Велчев да изплати
150/сто и петдесет / лв. по сметка на БОС за особения представител на
ответника .
ОСЪЖДА Х. С. С. ,ЕГН ********** от гр. ......
,кв.“******* ******“ ,бл.*,ет.* да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ „ЕООД ,ЕИК ********* ,със седалище гр.София,район
Красно село ,ул.“Шандор Петьофи“ 10,представлявано от Радослав
14
Христов Велчев ,сумата 4508четиристотин и петдесет / лв. – разноски по
делото пред настоящата инстанция за особен представител и
юк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15