РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Бургас, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. С.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело №
20242120106941 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т.1 от КЗ.
Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, против Н. К. М. с ЕГН
****
В исковата молба се твърди, че на 27.05.2020 г. Н. М., при управление на
лек автомобил „Деу Тико“ с рег.№*** на републикански път II – 99, „Бургас –
Созопол“ при км.6+670, поради неспазване на правилата за движение по
пътищата става причина за ПТП и отказал на контролните органи проверка на
алкохол. Вследствие на ПТП причинил щети на лек автомобил „Рено Лагуна“
с рег.№***, собственост на В. и К.М. и ограничителните предпазни системи
на посочения по – горе път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Твърди се, че по повод на претенциите на пострадалите лица и на
основание застраховка „Гражданска отговорност“ със срок от 07.01.2020 г. до
07.01.2021 г., били образувани щети, както следва: щета №43080212000520, по
която „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД изплатило обезщетение в
размер на 1872, 90 лв. и щета №43082952002075, по която били изплатени 745,
20 лв. или ищецът изплатил общо сумата в размер на 2618, 10 лв.
Сочи, че с изплащане на застрахователното обезщетение на увредените
лица на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, ищецът встъпвал в правата им, които
имали срещу причинителя на вредите до размера на платените обезщетения.
По тази причина поканили ответника да възстанови на ищеца изплатеното
застрахователно обезщетение, но въпреки поканата до настоящия момент не
1
било изплатено.
Моли да бъде ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от общо 2618, 10 лв., представляваща изплатени
застрахователни обезщетения по щета №43080212000520, по която е
изплатена сумата от 1872, 90 лв., както и по щета №43082952002075, по която
е изплатена сумата от 745, 20 лв., и двете заведени във връзка с договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със
застрахователна полица № BG/30/120000178527, по повод ПТП, настъпило на
27.05.2020 г. На републикански път II-99 „Бургас – Созопол“ при км.6+670
при управление на. л. а. „Деу Тико“ с рег. № *** от Н. К. М., като виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноските. Представят се писмени доказателства.
Прави доказателствени искания.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който исковата молба се оспорва по основание и размер.
Сочи, че представените писмени доказателства не установяват
наличието на това водачът виновно ли се отклонил от задължителна проверка
за алкохол, наркотици и други такива вещества или че същият отказал да се
подложи на такива проверки, нито се установявали фактите, че органите на
МВР направили опити за извършване на такива проверки.
По делото нямало данни за образувани срещу ответника
административно наказателни производства или досъдебно такова, каквито би
следвало да бъдат образувани при наличието на основанието, посочено от
ищеца, тъй като същото било обусловено от виновно противоправно
поведение на деликвента, нарушаващо конкретна норма на закона, която
съобразно тежестта на нарушението следвало да ангажира административно –
наказателната или наказателна отговорност на ответника, като такива
липсвали.
Излага, че отказът на водача да се подложи на проверка за алкохол или
виновното му отклонение от нея, подлежи на пълно и главно доказване от
застрахователя по иска с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. Само при
наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол
на участник в ПТП, от която последният виновно се отклонил, би могло да се
приеме, че е налице обстоятелството по посочената по – горе разпоредба.
Вписването на такова обстоятелство в протокола за ПТП не съставлявало
удостоверяване на отказ за вземане на проба за алкохол на ответника.
Осуетяване на проверка можело да се установи само при отказ по смисъла на
чл.6 от Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества. Данни за удостоверяване на отказ по начина, установен в посочената
наредба не се представяли.
Оспорва отбелязването, извършено в протокол за ПТП
№1741184/27.05.2020 г., че водачът Н. М. отказал тест за алкохол. В протокола
2
се сочило, че талон за медичинско изследване/кръвна проба няма. Позовава се
и на чл.6, ал.9 от Наредбата, според който отказът от връчване на талон за
кръвна проба следвало да бъде удостоверен с подписа на един свидетел.
Моли се за отхвърляне изцяло на предявената искова претенция.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №
BG/06/120000178527 по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, издадена от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД от 08.01.2020
г. с начало на застрахователно покритие на същата дата и край на 07.01.2021 г.
Застраховката е сключена по повод на МПС с рег.№***, като застраховащ е
А.И.Т.
Представена е щета №43082952002075 до „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, съответно уведомление по щета №43082952002075 по полица №
BG/06/120000178527 на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.
Представен е протокол за ПТП №1741184 от 27.05.2020 г. във връзка с
настъпило ПТП на 27.05.2020 г., причинено от Н. К. М. при управление на лек
автомобил „Деу Тико“ с рег.№*** на републикански път II – 99, „Бургас –
Созопол“ при км.6+670. Констатирано било, че вследствие на ПТП била
причинена щета на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№***, както и други
щети по деформирана ограничителна система. Било констатирано, че Н. М.
отказва да даде проба за наличие на алкохол. Протоколът за ПТП е изготвен от
полицейски служител.
Представена е регресна покана относно щета №43082952002075 във
връзка с причиненото събитие от 27.05.2020 г. до Н. К. М. за заплащане на
сумата от 760, 20 лв., от които сумата от 745, 20 лв. стойност на щетата и 15,
00 лв. ликвидационни разноски. В тази връзка е приложен ликвидационен акт
по щетата, за сумата от 745, 20 лв., която сума да се изплати на Областно
пътно управление, гр. Бургас. За изплащане на сумата е представено платежно
нареждане.
Представена е регресна покана относно щета №43082952002075 във
връзка с причиненото събитие от 27.05.2020 г. до Н. К. М. за заплащане на
сумата от 1887, 90 лв., от които сумата от 1872, 90 лв. стойност на щетата и 15,
00 лв. ликвидационни разноски. В тази връзка е приложен ликвидационен акт
по щетата, за сумата от 1872, 90 лв., която сума да се изплати на К.И.М. За
изплащане на сумата е представено платежно нареждане. По делото е
представен и опис – заключение по щета №43082952002075.
По делото е приета съдебно – автотехническа експертиза, неоспорена от
страните по делото, заключението по която съдът кредитира като обосновано,
пълно и небудещо съмнение досежно правилността си. Вещото лице описва
механизма на настъпване на ПТП, като сочи, че материалните щети, нанесени
вследствие на настъпилото произшествие са в размер на 1872, 90 лв. на л.а.
„Рено Лагуна“, както и 745, 20 лв. на пет броя шини на метална еластична
3
ограда, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“. В съдебно
заседание вещото лице поддържа представеното писмено заключение, като
заявява, че щетите, които са отразени в протокола за ПТП напълно
съответстват на механизма на произшествието и са нанесени в резултат на два
удара, които е описал. Единият удар е в мантинелата, а другия в друг лек
автомобил.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.500, ал.1,т.1
от КЗ е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на описаното в исковата
молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на
ПТП, по силата на който ищецът се е задължил да застрахова гражданската
отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на
застрахования при ищеца водач за причиняване на ПТП, за което следва да
бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние,
противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и
вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2
ЗЗД/; 4) отказ от страна на ответника да се подложи, или виновното му
отклонение от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
6) размер на претърпените вреди; и 5) заплащане на обезщетение за вредите,
които са в причинна връзка с деликта, осъществен от ответника.
По отношение на наличието на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата
на който ищецът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за
вреди на сочения за виновен водач, съдът намира, че тези обстоятелства са
доказани, доколкото по делото са представени писмени доказателства –
комбинирана застрахователна полица № BG/06/120000178527 по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, издадена от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, като същата не е оспорена.
По делото не се оспорва наличието на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП –
09.11.2021 г., по силата на който ЗД „Далл Богг: Живот и здраве“, ЕИК
*********, се е задължило да застрахова гражданската отговорност за вреди
причинени при управлението на лек автомобил с рег. №*** управляван в
случая от С.Т.В. с ЕГН **********.
Настъпването на застрахователно събитие – ПТП, както и отговорността
на застрахования за това, се установява от представените по делото писмени
доказателства - протокол за ПТП №1741184 от 27.05.2020 г., опис на щета,
уведомление за щета, както и от приетата и неоспорена от страните съдебно –
автотехническа експертиза, която съдът кредитира. От същата се установява и
механизма на ПТП, както и че настъпилите вреди са в причинна връзка с
настъпилото произшествие. Отговорността на водача на МПС Н. К. М. също
4
така се установява и от представения протокол за ПТП, от който се
установява, че причина за настъпване на ПТП е несъобразяване на скоростта
на движение, вследствие на което са настъпили два удара. Това обстоятелство
се потвърждава и от приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза.
В съдебната практика се приема, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП и
други обстоятелства, станали им известни и осъществени пред тях в рамките
на техните правомощия. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено
от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. /Така Решение № 15 от
25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. на ВКС, Решение № 227 от
12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 71 от 16.08.2017
г. по г.д. № 60343/2016 г. на II г.о. на ВКС и др./.
В настоящия случай е видно, че протоколът за ПТП е съставен от
длъжностно лице в кръга на функциите му. Съгласно Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, компетентни да
установят евентуално употребено и количество на алкохол е на служители на
МВР, съответно тяхна е и компетентността да удостоверят отказ от тестване за
наличие на алкохол в кръвта. С оглед на изложеното , протоколът се ползва с
материална доказателствена сила като официален свидетелстващ документ в
частта му относно отразеното и констатираното от длъжностното лице, вкл.
направения отказ от тестване за наличие на алкохол. Като такъв този документ
доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили
така както се твърди в документа - чл.179,ал.1 ГПК. До доказване на
противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния
свидетелстващ документ, действително са се осъществили. При
осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата
съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена
сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде
оборена, чрез доказване на тяхната неистинност. Следва да се посочи, че
правото да се оспори истинността на представен по делото документ се
осъществява чрез процедурата по чл.193-194 ГПК в предвидения в чл.193, ал.1
ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което
насрещната страна го е представила, в случая – в отговора на исковата молба
ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ.
Такова оспорване действително е направено.
При наличие на данни за отказ от подлагане на проверка за алкохол
следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за
регресна отговорност на застрахования. Обстоятелството, че ответникът е
5
отказал да се подложи на тест за алкохол се установява от съдържанието на
описания по-горе протокол за ПТП, в който изрично е отбелязано, че „отказва
тест“. Действително съдържанието на протокола включително в тази му част е
оспорена, в резултат на което е открито производство по чл.193 от ГПК, като
следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална
доказателствена сила на документа. В разглеждания случай ответникът не е
провел пълно обратно доказване, че не е отказал да се подложи на тест за
алкохол, като от негова страна не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да опровергават отразеното в протокола за ПТП.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че са налице
основанията за ангажиране на регресна отговорност на ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
спрямо виновния водач на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ - отказ да се
подложи на проверка за алкохол.
Съобразявайки изложеното, съдът намира за доказана и основателна
исковата претенция, предявена от ищеца за сумата от 2618, 10 /две хиляда
шестстотин и осемнадесет лева и десет стотинки/ лева.
По разноските:
Ищцовата страна е направила разноски в размер на 1464, 72 лв. за
адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие, държавна такса в размер на 104, 72 лв., както и за депозит за
особен представител в размер на 400 лв. и вещо лице в размер на 400 лв. Това
е и размерът, в рамките на който следва да бъде уважена претенцията за
разноски, които следва да понесе ответната страна.
Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. М. с ЕГН **** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, сумата от 2618, 10 лв.,
представляваща изплатени застрахователни обезщетения по щета
№43080212000520, по която е изплатена сумата от 1872, 90 лв., както и по
щета №43082952002075, по която е изплатена сумата от 745, 20 лв., и двете
заведени във връзка с договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен със застрахователна полица № BG/30/120000178527,
по повод ПТП, настъпило на 27.05.2020 г. на републикански път II-99 „Бургас
– Созопол“ при км.6+670 при управление на. л. а. „Деу Тико“ с рег. № *** от
Н. К. М., като виновно се е отклонил от проверка за алкохол, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. К. М. с ЕГН **** ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, сумата от
6
1464, 72 /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки/ лв., представляващи направените съдебно – деловодни разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7