Решение по дело №1642/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 308
Дата: 4 октомври 2024 г. (в сила от 4 октомври 2024 г.)
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20245300601642
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Пловдив, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245300601642 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 22 от 02.02.2024г., постановена по НОХД № 2809/2023г.,
РС – Пловдив, 16 н.с., е признал подс. Г. Д. Ш. за НЕВИНОВЕН в извършване
на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото
му обвинение.
ПРС е постановил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по
делото разноски в размер на 55,40 да останат за сметка на държавата.
Против присъдата е депозиран протест на РП – Пловдив, в който се
твърди се, че същата е неправилна, необоснована и не отговаря на
доказателствата по делото. Иска се отмяна на оправдателната присъда и
постановяване на нова, с която подс. Ш. да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК и да бъде осъден по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание, подсъдимият Г. Д. Ш. се явява със защитника си –
адв. М. К., като и двамата искат потвърждаване на първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна. В последната си дума подсъдимия
иска да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив не поддържа
протеста на РП – Пловдив и счита, че правилно ПРС е оправдал подсъдимия
предвид констатираните нарушения на Наредба № 1.
1
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г. Д. Ш. е роден на *** в гр. П., живущ в ***, общ. М., обл.
П., ***, българин, български гражданин, ***, ***, ***, ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Г. Д. Ш. бил правоспособен водач с последно издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство на 12.09.2022г.
Същия притежавал категория В, М, ТКТ и АМ.
Подсъдимият Ш. бил осъждан с общо два съдебни акта. С Определение
№ 538/19.06.2018г. по НОХД № 3908/2018г. описа на РС Пловдив, за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, на подсъдимия било
наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, които на основание
чл. 66, ал. 1 от НК били отложени за изтърпяване с изпитателен срок от три
години. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал 1 от НК на подсъдимия било
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем
месеца. С протоколно определение № 2069/27.04.2021г. по НОХД №
2966/2021г. по описа на РС Пловдив, за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 2 от НК, на подсъдимия било наложено наказание девет месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 400 лева, които на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от
ЗИНЗС следвало да бъдат изтърпени при първоначален „общ“ режим. На
основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2 от НК на подсъдимия било наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
четири месеца. С протоколно определение № 2073/27.04.2021г., на основание
чл. 68 от НК, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода по
НОХД № 3908/2018г. описа на РС Пловдив в размер на 7 месеца било
приведено в изпълнение.
На 18.03.2023г. свидетелите Н. В. М. и Г. З. Т. – и двамата *** при 03 РУ
на ОДМВР Пловдив, били на работа и ангажирани с провеждана ***
провеждана по план в часовете преди обяд. Служителите изпълнявали
задълженията си на бул. „Б.“ в гр. П. като осъществяват контрол на водачите за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Автомобилите били спирани на
случаен принцип. Около 10.18ч. свидетелите М. и Т. спрели за проверка лек
автомобил „С. И.“ с рег. № ***, собственост на Г. Ш.а, който се движел в гр.
П., по бул. „Б.“. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Г. Д. Ш.. В хода
на извършената проверка, на *** им направило впечатление че водача Ш.
лъхал на алкохол и очите му били зачервени. Свидетелите М. и Т. запитали
подсъдимия дали e употребил алкохол, на което той отговорил че вечерта
преди проверката е употребил алкохол, а на въпрос на св. Т. защо очите му са
зачервени, той отговорил че работел като *** и това била причината. ***
казали на подс. Ш. че ще му извършат проверка за наличие на алкохол. Водача
не отказал и на същия му била извършена проба с техническо средство А. Д.
2
7510 с № ***, което отчело 1,03 промила алкохол в издишвания от водача Ш.
въздух. Подсъдимия заявил на *** че предната вечер бил изпил 2-3 чаши.
След извършена проверка в информационната система на МВР свидетелите
М. и Т. установили че подсъдимия вече бил осъждан двукратно за управление
на МПС след употреба на алкохол.
За констатираното административно нарушение по ЗДвП, на водача бил
съставен АУАН с бланков № ***, серия G A от 18.03.2023г., като бил издаден и
талон за медицинско изследване с № *** от същата дата. Подсъдимия Ш.
подписал съставения АУАН и издадения талон за медицинско изследване. В
съставения АУАН било отразено че нарушителя няма възражения, а в
издадения талон за медицинско изследване се подписал срещу избора си да
бъде изследван с медицинско и химическо изследване. В талона било отразено
че същия е връчен на подсъдимия в 12.00ч. на 18.03.2023г., както и че има на
разположение 45 минути да се яви в УМБАЛ „П.“ от връчването на талона.
Поради заявеното желание на водача да даде кръв, същия бил транспортиран
до УМБАЛ „П.“ от *** където от подсъдимия Г. Ш. била взета кръвна проба за
проверка наличието на алкохол в кръвта. От дежурния лекар бил съставен
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 18.03.2023г. в който било отразено че
пациента е бил доведен в 12.30ч., в лечебното заведение от екип на 03 РУ при
ОДМВР Пловдив за вземане на кръв за откриване на алкохол, с талон за
изследване № ***. В амбулаторния лист било отразено че пациента е съгласен
да даде кръв за изследване като подс. Ш. се разписал срещу това.
От д-р А. А. бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози. Протокола бил подписан от подсъдимия, д-р А. и св. М.. В
протокола било отразено че пациента – настоящ подсъдим е съобщил на
дежурния лекар че през предходния ден – на 17.03.2023г. около 23.30ч. е
употребил ракия, около 200 мл. В протокола било отразено също и че от
подсъдимия са били взети 2 бр. моновети с кръв, върху които са залепени
съответните стикери – 2.*** и 3.***. Номерата съответствали на номера на
талона за медицинско изследване който бил издаден на подсъдимия.
Доктор А. предал взетите 2 броя моновети с кръв с Приемопредавателен
протокол от 18.03.2023г., в 15.50ч. на св. Т., за което и двамата се разписали.
Моноветите били запечатани в бял плик.
На 20.03.2023г. взетата от инсп. Т. кръв в 2 броя моновети била
предадена в химичната лаборатория на БНТЛ при ОДМВР Пловдив, на третия
ден след вземането й. В Лабораторната книга водена при БНТЛ – Пловдив
било отразено че постъпилата кръвна проба взета от подс. Ш. е заведена под
№ ***. В лабораторната книга било отразено че кръвта е взета именно от
подсъдимия Ш. който бил записан с три имена, ЕГН, записано било че пробата
е била транспортирана от служителя В. Т. който е предал кръвта на
20.03.2023г., в 10.55 минути, както и че са предадени 2 бр. моновети които
отговарят на изискванията за запечатване на Наредба № 1 и няма забележки
3
към това, записано било че химическото изследване е възложено от *** Г. Р.
във връзка с БП № 188/2023г. с Постановление с рег. № ***/18.03.2023г., което
било отразено и в протокола от извършеното Химическо изследване, записан
бил номера на талона за медицинско изследване ***, който съответства на
талона издаден на подсъдимия, отразен бил и резултата от медицинското
изследване проведено на 20.03.2023г., а именно 0.71 g/l.
Подсъдимият бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК на 19.03.2023г.
с показанията, установени от използваното техническо средство „А. Д.“.
С постановление на наблюдаващия прокурор подсъдимия бил задържан
за 72 часа от момента на привличане като обвиняем. С Протоколно
определение на РС – Пловдив № 1965 от 21.03.2023г. на 7 н.св. на РС –
Пловдив, спрямо подс. Ш. била взета МНО „задържане под стража“.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
химическа експертиза № *** от 20.03.2023г. От заключението на същата се
установило че в основната кръвната проба взета от подс. Ш. се установява
наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 0,71 промила. В експертизата
било отразено че опаковката и състоянието на предоставените за изследване
обекти отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употреба на алкохол от водачите на МПС, както и че
контролната и изследваната проба оставали на съхранение в Сектор БНТЛ при
ОДМВР Пловдив, за период от три месеца от датата на извършване на анализа,
при температура от + 4 до + 8 градуса целзий, след което щели да бъдат
унищожени. Кръвната проба взета от подс. Ш. била изследвана по
газхроматогравски метод, двукратно, чрез два самостоятелни е независими
анализа. От първото изследване извършено на 20.03.2023г. в 12.27ч. се
установило наличие на алкохол в изследваната кръв 0,690 g/l, а от второто
изследване изследване на 20.03.2023г. в 12.34ч. се установява наличие на
алкохол в изследваната кръв 0,721 g/l. В лабораторната книга бил записан
средния резултат от двете проведени изследвания който бил отразен и в ХЕ –
0,71 g/l.
След изготвената химическа експертиза на 19.04.2023г. подсъдимият Ш.
бил привлечен като обвиняем и му било предявено ново обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, в което било
конкретизирано количеството алкохол открито в кръвта на подсъдимия
установено чрез извършената ХЕ, а именно 0,71 промила. На същата дата след
предявяване на обвинението подсъдимия поискал на основание чл. 27, ал. 3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта, да се извърши повторно химически анализ на иззетата втора
кръвна проба, като експертизата да бъде възложена на независима
лаборатория извън МВР.
С постановление от 19.04.2023г., разследващия полицай отказал
искането на подс. Ш. за извършване на нова ХЕ на контролната кръвна проба,
4
с мотива че в чл. 153 от НПК е посочено кога се назначава допълнителна и
кога се назначава повторна експертиза, и в конкретния случай липсват
основания за което и да е от двете.
Разследването било предявено на подсъдимия на 24.04.2023г., като при
предявяването му отново е направено доказателствено искане на основание
чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта, за повторно извършване на химически
анализ на иззетата втора кръвна проба, като експертизата да бъде възложена
на независима лаборатория извън МВР.
С постановление от 25.04.2023г. на наблюдаващия прокурор,
направеното доказателствено искане било отказано с мотиви аналогични на
мотивите с които било отказано от водещия разследването.
На 12.07.2023г., в съответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употреба на алкохол от
водачите на МПС, контролната и изследваната кръвна проба иззети от
подсъдимия Ш. били унищожени.
По съставения срещу подс. Ш. АУАН с бланков № ***, серия GA от
18.03.2023г. за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП,
било издадено Наказателно постановление № ***/04.04.2023г. за това че на
18.03.2023г. в гр. П., бул. „Б.“, подсъдимия управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „С.“, модел „И.“ с регистрационен номер №
***, с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,03 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство А. Д. - административно нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Посоченото Наказателно постановление било
връчено лично на подс. Ш. на 21.06.2023г. В срока за обжалване същия го
обжалвал пред РС Пловдив. Било образувано АНД № 3983/2023г. по описа на
РС Пловдив, по което било постановено Решение № 1943 от 06.12.2023г. на 14
н.св., с което обжалваното НП било отменено. Решението влязло в сила на
23.01.2024г.
Първоинстанционният съд е приел, че изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия Г.
Д. Ш. /л. 70 от делото/, от показанията на свидетелите Н. В. М. /л. 63-64 от
делото., а по отношение на обстоятелствата за които е приложена процедурата
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и от показанията на свидетеля дадени в
хода на досъдебното производство – л. 23 от ДП/, от показанията на свидетеля
Г. З. Т. /л. 64 - 65 от делото, а по отношение на обстоятелствата за които е
приложена процедурата на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, и от
показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство – л. 24
от ДП/.
ПРС е приел, че горната фактическа обстановка се подкрепя и от
събраните по делото писмени доказателства - копие и оригинал на АУАН
серия GА, бланков № *** /л. 35, 36 от ДП/, копие на талон за медицинско
5
изследване № *** /л. 30, 37 от ДП/, лист за преглед на пациент в КДБ/СО /л.
38, 39 от ДП/, оригинал на Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества или техните
аналози /л. 31 от ДП/, приемо-предавателен протокол за кръвни проби взети в
спешно отделение на УМБАЛ „П.“ и предадени на органите на МВР /л. 32 от
ДП/, характеристична справка /л. 13 от ДП/, справка съдимост /л. 16-17 от ДП,
л. 6-7 от съд.пр./, сметка /л. 28 от ДП/, заповед за прилагане на принудителна
медицинска мярка /л. 40 от ДП/, справка за нарушител-водач /л. 42-43, 44-45
от ДП, 59-60 от съд.пр./, справка от централна база КАТ /л. 46 от ДП/,
протокол за последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха /л. 48 от
ДП/, справка БДС /л. 49-52 от ДП/, заповед за задържане и полицейски обиск
/л. 54, 55 от ДП/, постановление на РП – Пловдив от 30.03.2023г. /л. 67 от ДП/,
Постановление за произнасяне по направени искания от 19.04.2023г. /л. 71 от
ДП/, протокол за предявяване на разследването /л. 72 от ДП/, постановление
за произнасяне по направени искания от 25.04.2023г. /л. 73 от ДП/, разписка за
внесена сума от 500лв. по взета МНО „гаранция“ /л. 25-26 от съд.пр./, писмо с
вх. № 100585 от 07.11.2023г. по описа на РС – Пловдив от БНТЛ и
приложения към него /л. 71- 76 от съд.пр./, заверено копие на НП № *** от
04.04.2023г. /л. 56 от съд.пр./, писмо с вх. № 9246 от 25.01.2024г. по описа на
РС –Пловдив и приложено към него заверено копие на влязло в сила Решение
№ 1943 от 06.12.2023г. /л. 73-75 от делото/.
ПРС е кредитирал с доверие като компетентно изготвено заключението
на изготвената по делото в хода на досъдебното производство химическа
експертиза /л. 27 от ДП/.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия, заключението на изготвената експертиза и другите доказателства
по делото, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че обвинението
спрямо подсъдимия за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК не е доказано по
безспорен и категоричен начин и го е оправдал. ПРС е приел, че действително
на инкриминираната дата подсъдимия е управлявал МПС, но не е доказано по
надлежния ред наличието на алкохол в кръвта му над 0,5 на хиляда – 0,71 на
хиляда. ПРС е констатирал нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /в редакцията
действаща към датата на деянието – 18.03.2023г./, съгласно който: „в
седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от
предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния
кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно
извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е
изтекъл срокът по чл.26, ал. 4 от същата наредба“. Срокът по чл. 26, ал. 4 от
Наредба № 1 е 3 месеца. ПРС е констатирал необоснован отказ от страна на
разследващите органи да бъде направено повторно извършване на химически
анализ въпреки своевременното направено искане от страна на подсъдимия в
хода на д. п. Това искане на защитата е било направено преди изтичане на 3-
6
месечния срок по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1 и преди да е изтекъл 7-дневния
срок по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1. Искането е направено на 19.04.2023г.
непосредствено след привличането на обвиняемия по време на разпита му в
това качество след изготвяне на заключението на химическата експертиза /л. 6
от ДП/. С постановление от 19.04.2023г. разследващият полицай е оставил без
уважение направеното искане на защитата /л. 71 от ДП./. Защитата е
направила повторно това искане при предявяване на разследването по делото
на 24.04.2023г. /л. 72 от ДП./. С постановление от 25.04.2023г. прокурор при
РП – Пловдив е оставил без уважение направеното искане на защитата /л. 73-
74 от ДП./.
ПРС е констатирал че са били налице всички предпоставки за уважаване
на искането за повторно извършване на химически анализ на контролната
проба, поради което с двукратния си отказ да уважат искането са се поставили
в невъзможност да спазят надлежния ред за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия. Тези нарушения според ПРС е нямало как
да бъдат санирани, тъй като още при провеждане на разпоредителното
заседание пред първата инстанция на 27.09.2023г. е бил изтекъл 3-месечният
срок по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1 за съхранение на контролната проба.
Въпреки това съдът е положил усилия да установи дали пробата се съхранява
въпреки изтичането на срока за това. Видно от постъпилото писмо на БНТЛ
при ОДМВР – Пловдив /л. 71 от делото/ контролната проба е била предадена
за унищожаване още на 12.07.2023г. ПРС е посочил и относима съдебна
практика за нарушение на надлежния ред за установяване на алкохол в кръвта
на подсъдимия по идентични казуси – Решение № 134 от 28.04.2023г. по
ВНОХД № 395/2023г. по описа на ОС – Бургас; Решение № 134 от 12.07.2018г.
по ВНОХД № 323/2018г. по описа на ОС – Бургас; Решение № 110 от
17.08.2020г. по ВНОХД № 77/2020г. по описа на АС – Бургас. ПРС е
констатирал, че предвид последвали промени в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, най-благоприятна за дееца е
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 в редакцията, действаща към датата на деянието.
С тези мотиви ПРС е оправдал подсъдимия в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал. 2 от НК.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Ш., първата инстанция е извършила
необходимите процесуално-следствени действия, изясняващи значимите
факти относно управлението на МПС и наличието/липсата на алкохол в
кръвта на водача.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил
7
тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви и ги
кредитирал. Същото се отнася и за обясненията на подсъдимия Ш..
Обосновано е кредитирано с доверие от първата инстанция
заключението на изготвената химическа експертиза.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че не е
доказано по надлежния ред подсъдимият Ш. да е осъществил от обективна
страна и субективна страна състава на престъплението по 343б, ал. 2 от НК.
Според въззивният съд този правен извод е правилен, тъй като е
съобразен с приетата фактическа обстановка, която от своя страна се подкрепя
от събраните по делото доказателства. От събраните доказателства по
безспорен начин се установява, че действително подс. Ш. е управлявал МПС
на 18.03.2023г. в гр. П., но не е установено по надлежния ред, че това е
станало след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на
хиляда. Правилно ПРС е приел, че е нарушен надлежният ред, предвиден в
чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Действително подсъдимият в деня на привличането му
като обвиняем /в рамките на предвидения 7-дневен срок/ е поискал повторно
извършване на химически анализ на контролната проба, но е последвал
необоснован отказ на разследващия полицай. При предявяване на
разследването 5 дни по-късно /отново в рамките на предвидения 7-дневен
срок/ е направено второ идентично искане за химически анализ на
контролната проба и е последвал втори немотивиран отказ на прокурора при
РП – Пловдив за извършването му. Ето защо и подсъдимият е бил лишен от
предвидената в наредбата възможност за извършване на това изследване.
Всичко това е нарушило надлежния ред за установяване на алкохол в кръвта
на подсъдимия. Правилно ПРС е приел, позовавайки се на Решение № 221 от
14.06.2013г. на ВКС по н.д. № 755/2013г., II н.о., че: „Възможността да поиска
повторна проверка е право на изследваното лице, за упражняването на което
не са предвидени никакви други условия и изисквания освен личното му
решение. То не подлежи на оценка за основателността от разследващ орган,
прокурора или съда“. Ето защо и правилен е изводът за несъставомерност на
деянието на подс. Ш. поради неспазване на надлежния ред на Наредба № 1.
Тук е мястото да се посочи, че не могат да бъдат споделени доводите в
протеста на РП – Пловдив, с които се иска отмяна на първоинстанционната
присъда. Да бъде упрекван подсъдимият в недостатъчна процесуална
активност след внасяне на делото в съда, след като самият наблюдаващ
8
прокурор и разследващият полицай са му отказали два пъти идентично искане
е меко казано прекалено. Първият момент, в който подсъдимият е могъл да
поиска за трети път извършване на химически анализ на контролната проба е
при даване на ход на съдебното следствие пред първоинстанционния съд на
25.10.2023г., тъй като това е моментът в който се събират доказателства от
съда. Именно на това заседание подсъдимият и неговият защитник са
направили това искане за трети път и съдът е изискал информация от с-р
БНТЛ при ОДМВР – Пловдив дали се съхранява кръвната проба или е
унищожена. Да бъде обвиняван подсъдимият че късно е направил това искане
поради настъпилата съдебна ваканция, предходно отлагане на делото поради
неявяване на страни и свидетели, поради промяна на съдията докладчик
поради ползване на отпуск по майчинство за отглеждане на дете е некоректно,
тъй като това са обстоятелства извън неговата воля. Ако прокурорът или
разследващият полицай бяха уважили направеното искане за извършване на
химически анализ на контролната проба изобщо не би се стигнало до
настоящата ситуация, свързана с нарушения на Наредба № 1 и невъзможност
да се извърши изследването поради унищожаване на контролната проба. Ето
защо и не се споделят доводите в протеста и упреците към подсъдимия и
неговия защитник за процесуално бездействие. Изцяло се споделя
становището на прокурора при ОП – Пловдив и на защитника на подсъдимия
за допуснатите нарушения на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1, довели до
неспазване на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия като водач на МПС. Изцяло се споделят правните
изводи на ПРС в тази насока и същите няма да бъдат преповтаряни.
Законосъобразно и правилно е произнасянето на първоинстанционния
съд в частта за разноските. С оглед изхода на делото правилно е постановено
разноските да останат за сметка на държавата.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъда следва да бъде потвърдена
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 22 от 02.02.2024г., постановена по НОХД
№ 2809/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10