Решение по дело №775/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      1731                                 11.12.2020 година                        гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

На двадесет и трети ноември                       две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Галина Драганова

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 775 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Хелио-тур-с” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елхово, ул. „Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Е.З.Б., против заповед № 8- Z-477/11.04.2018 г., издадена от кмета на Община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „площадкови ВиК и ел.мрежи“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори №№ 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.23, в местността „Света Марина“, землището на гр. Созопол.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед. Въвеждат се твърдения, че строежът, предмет на заповедта, е законен - изграден в съответствие с изискванията на приложимия към момента на изграждането му ЗОРЗ (отм.) и ЗТСУ (отм), за което има издадени протокол за въвеждане в експлоатация и откриване на строителна площадка. Изложени са съображения, че земята върху която е изграден строежът е с променен статут и същата не е с предназначение - земеделска. Алтернативно се навеждат доводи, че процесният строеж е търпим по смисъла на §16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Прави се възражение за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Иска се отмяна на оспорената заповед.

Делото е за повторно разглеждане пред настоящия съд, след като с решение № 4142 от 13.04.2020 г., постановено по адм.д. № 6137/2019 г. по описа на ВАС е отменено решение № 308/21.02.2019 г., постановено по адм.д. № 1138/2018 г. по описа на Административен съд- Бургас, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В отменителното решение на ВАС е прието, че при първоначалното разглеждане на делото съдът е допуснал нарушения на служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК като не е проверил законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, изхождайки от визираното в нея правно основание за издаването ѝ и визираните в заповедта лица, като собственици на поземлените имоти, в които е изграден незаконния строеж, вкл. посочения извършител на строежа. Посочено е още, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, както и, че не е взето предвид, че в констативния акт не се съдържат данни за времето на извършване на строежа и относно основанията да се приеме, че жалбоподателят е извършител на процесния строеж.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител- адв. С., поддържа жалбата. Ангажира допълнителни доказателства.

Ответната страна - кмет на община Созопол, чрез процесуалният си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Претендира разноски.

Заинтересованите страни - И.А.И., В.С.В., не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Р.П.Я., чрез процесуалният си предтавител- адв. К., изразява становище за основателност на жалбата. Ангажира доказателства.

Заинтересованата страна- М.Ж.Б., чрез процесуалният си представител адв. М., изразява становище за основателност на жалбата и иска отмяна оспорената заповед. Ангажира доказателства.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод постъпил сигнал, служители от РО „НСК“- Бургас са извършили проверка в имоти с идентификатори №№ 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.23, находящи се в местността „Света Марина“, землището на гр. Созопол, относно законността на изградените в имота сгради. Проверката е приключила с изготвянето на констативен протокол от 19.02.2018 г. Видно от същия, служителите на РО „НСК“- Бургас са констатирали, че в проверяваните имоти са изградени общо 13 постройки и съоръжения, в това число и „площадкови ел. и ВиК мрежи“. Установено е, че имоти са част от бивш къмпинг „Златна рибка“ и към момента на проверката същите са обособени като къмпинг с поставени каравани. По повод резултата от извършената проверка началникът на РО „НСК“- Бургас е наредил на кмета на община Созопол да извърши проверка относно собственоста на поземлените имоти и да изготви констативни актове за започване на производство по премахване на незаконни строежи. По повод на това, на 14.03.2018 г. служители на дирекция „УТКИПЕ” на община Созопол са извършили проверка на място в процесните имоти. При проверката на място е установен изграден обект: „площадкови ВиК и ел.мрежи“, разположен в проверяваните имоти – с идент. №№ 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.23. Въз основа на вписванията в регистъра към кадастралната карта на гр. Созопол е констатирано, че собственици на поземлените имоти са, както следва: за ПИ 67800.34.21- собствен на И.А.И., въз основа на договор за делба № 69, том 3, рег. № 10184 от 21.09.2012 г., ПИ 67800.34.22 – собствен на В.С.В., въз основа на нотариален акт № 31, том 10, рег. № 3242, дело № 1561 от 23.06.2014 г. и ПИ 67800.34.23 – собствен на М.Ж.Б., въз основа на нотариален акт № 17, том 35, рег. № 10629 от 04.10.2012 г. и на Р.П.Я., въз основа на нотариален акт № 7, том 43, рег. № 14325, дело № 7209 от 13.10.2016 г. Посочено е, че собственик и извършител на констатирания строеж е „Хелио-тур-с“ АД. За строежа не са представени строителни книжа, поради което е прието, че същият е изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Резултатите от проверката са обективирани в констативен акт № 26/14.03.2018 г., представляващ основание за започване на производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Констативният акт е изпратен на жалбоподателя по пощата /видно от придружително писмо с рег. № 26-00-404/14.03.2018 г./, но същото не е връчено, тъй като съгласно известие за доставяне ИД PS 8130 002VE0 4 пратката е върната с отбелязване, че получателя е непознат на адреса (представляващ такъв по седалището на дружеството). Съобщение за издаване на констативния акт е залепено и на обекта на 28.03.2018 г., видно от представения протокол.

Въз основа на съдържащите се в констативния акт данни и констатации, е издадена оспорената заповед № - Z-477/11.04.2018 г. от кмета на община Созопол, с която е наредено на основание чл. 225а, ал.1, вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 от ЗУТ да бъде премахнат незаконният строеж: „площадкови ВиК и ел. Мрежи“, изградени в ПИ с идентификатори №№ 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.23, находящи се в местността „Света Марина“, землището на гр. Созопол. В обстоятелствената част на заповедта, административният орган е приел, че обектът е собственост на дружеството жалбоподател – „Хелио-тур-с“ АД и същият представлява строеж, извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.04.2018 г., видно от известие за доставяне ИД PS 8130 002 XPE V.

Съобразно дадените указания от ВАС, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза и допълнително заключение към нея. Вещото лице дава заключение, че процесният обект е изграден в периода 1972г.-1985г., предвид материалите вложени в изграждането на обекта. Вещото лице не е установило издадено разрешение за строеж за обекта, не са открити одобрени проекти или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Посочено е в заключението, че на кадастрален план от 1983 г. са нанесени елементи от ел.мрежата – стълбчета на паркови осветителни тела. Останалата част от обекта според вещото лице е част от подземен кадастър, като такъв не е открит при изготвяне на заключението.

Вещото лице дава заключение, че провереният обект попада в ПИ с идентификатори №№ 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.23 по КК и КР на гр. Созопол, в местността „Света Марина“, и представлява част от къмпинг „Златна рибка“. В съдебно заседание посочва, че строежът попада в тези имоти и към момента на издаване на заповедта и към момента на неговото изграждане. В изготвеното допълнително заключение, вещото лице сочи, че територията, в която е изграден строежът е включено в ОУП на община Созопол и съобразно него засегнатите имоти, попадат в урбанизирана територия – зона за отдих и курорт, в устройствена зона Ок1- територия за курорт и допълващи дейности, ваканционни селища, Кк по малко от 10м. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че съобразно установения лесоустройствен проект, действащ към 1981г.- 1990г., обектът се намира в имот обозначен със сигнатура за дворно място. Уточнява още, че съобразно кадастралната карта имотите, засегнати от процесния обект, продължават да се водят като горски фонд в територия за лесодобив и дърводобив. Посочва още, че за имотите и за къмпинг „Златна рибка“ не са открити подробен устройствен план по ЗУТ или подробен градоустройствен план по ЗТСУ.

Според даденото заключение процесният обект е изграден върху земя- земеделска и гора, по отношение на които са проведени мероприятия за промяна на предназначението, като в съдебно заседание се уточнява, че не се дава заключение, че всички мероприятия за промяна на предназначението са изпълнени. До този извод вещото лице е достигнало след анализ на представените по делото – протокол № 165/08.10.1971 г. на комисия назначена със заповед на Държавния комитет за планиране – София /ДКП/, издаден на основание чл. 7 от ЗОРЗ /отч./, протокол от заседание на междуведомствения експертен съвет към ДКП за определяне на окончателна площадка на къмпинг „Златна рибка“, заповед № 678/01.07.1972 г. на Председателя на ОНС- Бургас за отреждане на терените за къмпинги и курортни комплекси на ТК „Балкантурист“- Бургас, в частност и къмпинг „Златна рибка“, и акт от 12.07.1972 г. за въвеждане във владение на ТК „Балкантуристи“ върху отдадените му терени за къмпинг и курортни комплекси – къмпинг „Златна рибка“, гр. Созопол.

В заключението е посочено, че строежът е от IV категория съобразно ЗУТ. Вещото лице посочва и в съдебно заседание уточнява, че единствено предвид годината на изграждане на строежа, същият отговаря на изискванията на §16 и § 127 от ЗИД на ЗУТ и е търпим строеж. Уточнява още, че не са изследвани останалите предпоставки за търпимост поради липсата на устройствени планове към годината на построяване. Констатирано е, че по отношение на обекта няма внесени в община Созопол документи за узаконяване. Според заключението обектът е изграден върху 35 дка от държавен горски фонд, 21 дка изоставена нива на частен стопанин и 210 дка земя от селскостопанския фонд, като за тези територии не са открити ген. план, регулационни и застроителни планове.

Посочено е в заключението, че строежът е разположен в имоти, представляващи част от територията на къмпинг „Златна рибка“, като същият е свързан към ел.захранване и водоподаване към момента на въвеждането си в действие. Уточнено е, че връзката в описаните в съгласувателно писмо от МГГП № 36-03-149/07.08.1985 г. до ТК „Балкантурсти“ данни за изграждането на водопровод до къмпинг „Златна рибка“ и трафопост и електропроводно отклонение за къмпинг „Градина“ се изразява в обстоятелството, че площадковите мрежи могат да функционират след захранване чрез отклонение от обществената мрежа на Електроразпределение и ВиК. В съдебно заседание уточнява, че не е налице връзка между мрежите на двата къмпинга, тъй като същите имат самостоятелни отклонения от обществената мрежа.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване. Този извод се налага във връзка със  следните мотиви:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт и от лице имащо правен интерес от оспорването, доколкото засегнатият обект е посочен в оспорената заповед като собственост на „Хелио-тур-с“ АД и именно в тежест на това лице е възложено доброволното изпълнение на заповедта, респективно разноските по принудителното му изпълнение. Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, доколкото заповедта е връчена на представител на дружеството на 18.04.2018 г., а жалбата срещу нея е подадена на 04.05.2018 г., т.е. предвидения 14-дневен срок. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съгласно нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметовете на общини са овластени да издават заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Съобразно даденото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза процесният обект представлява строеж от IV категория. Заповедта е издадена от кмет на община Созопол. При тези данни съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган. Същата е издадена в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Действително е допуснато нарушение при връчване на изготвения констативен акт, каквото възражение прави жалбоподателят. Актът не е бил надлежно връчен по пощата, предвид връщането на пратката с отбелязване, че лицето не е познато на адреса. Липсват данни в настоящото производство да е изпълнено изискването на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, а именно съставен протокол, в който две длъжностни лица да са удостоверили, че адресатът не е намерен на посочения от него адрес. Следователно не е осъществено надлежно връчване на констативния акт на неговия адресат. Това нарушение по своята същност не е от категорията на съществените и не може да доведе до самостоятелна отмяна на оспорения акт, тъй като не е от естество да обуслови други изводи на административния орган. В допълнение следва да се посочи, че в последствие заповедта е изпратена отново на същия адрес на жалбоподателя в гр. Елхово, който е и адресът на дружеството вписан в Търговския регистър, и същата е получена и станала известна на адресата.

Съдът намира, че липсата на посочване в констативния акт на годината на извършване на процесния строеж не се явява съществено нарушение на администратвно-производствените правила. Годината на извършване на строежа е относима към наличието на предпоставки за неговата търпимост и проверка относно действащите към момента на изграждането му правила и нормативи, което обстоятелство съдът има възможност да установи и в настоящото производство.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Според нормата на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Настоящият обект безспорно представлява съоръжение на техническата инфраструктура по смисъла на §5, т. 31 от ДР на ЗУТ 31. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.), съгласно която норма „техническа инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, а и от описанието на обекта, следва категоричен извод, че обектът предмет на оспорената заповед – „площадкови ВиК и ел.мрежи“, представлява строеж по смисъла на ЗУТ.

Следва да се отбележи, че по делото няма спор, че именно дружеството-жалбоподател е било собственик на процесния обект. Последното обстоятелство се доказва и от представения по делото акт за държавна собственост № 197/06.08.1986 г., в който е отразено, че обектите, представляващи къмпинг „Златна рибка“ в гр. Созопол са внесени в капитала на „Хелио-тур-с“ АД, а според изготвената по делото съдебно-техническа експертиза обектът обслужва именно посочения в акта къмпинг.

Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а в чл. 64, ал. 4 от ЗУТ е предвидено, че проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този закон. Следователно за изграждане на строеж то типа на процесния е необходимо строително разрешение. От данните по дело, в частност от изготвената съдебно-техническа експертиза, се установява, че за строеж „площадкови ВиК и ел.мрежи“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори №№ 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.23, в местността „Света Марина“, землището на гр. Созопол, няма издадено разрешение за строеж по ЗУТ.

Съобразно установеното по делото време на извършване на строителството – 1972г.-1985г. във връзка с неговото разрешаване следва да се разгледат и строителните правила действащи към този момент. От данните по делото се установява, че процесният строеж е извършен в имоти, част от които представляват земя от горския фонд. В този смисъл е дадено заключението на вещото лице, според което обектът е изграден върху 35 дка от държавен горски фонд, 21 дка изоставена нива на частен стопанин и 210 дка земя от селскостопанския фонд, което вещото лице е установило посредством данните вписани в представените по делото документи за извършени мероприятия във връзка със строителството на къмпинг „Златна рибка“ - протокол № 165/08.10.1971 г. на комисия назначена със заповед на Държавния комитет за планиране – София /ДКП/, издаден на основание чл. 7 от ЗОРЗ /отч./, протокол от заседание на междуведомствения експертен съвет към ДКП за определяне на окончателна площадка на къмпинг „Златна рибка“, заповед № 678/01.07.1972 г. на Председателя на ОНС- Бургас за отреждане на терените за къмпинги и курортни комплекси на ТК „Балкантурист“- Бургас, в частност и къмпинг „Златна рибка“, и акт от 12.07.1972 г. за въвеждане във владение на ТК „Балкантурист“ върху отдадените му терени за къмпинг и курортни комплекси – къмпинг „Златна рибка“, гр. Созопол. Последното се потвърждава и от представената от вещото лице извадка от лесоустройствен проект и дадените от вещото лице уточнения в хода на съдебното производство, както и от обстоятелството, че в сега действащата кадастрална карта на гр. Созопол, имотите, в които е изграден процесния строеж, все още се водят като част от горски фонд. Съобразно нормата на чл. 122, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ в територии, невключени в строителни граници, строителство за туристически цели може да се извършва само въз основа на застроителни решения, съгласувани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и с Министерството на околната среда и водите. Действително по делото е представено съгласувателно писмо № 36-03-149 от 1985г., изготвено от Министерството на горите и горската промишленост, с което е съгласувано строителство за водопровод до къмпинг „Златна рибка“. Дори да се приеме, че посоченото писмо е индиция за провеждане на визираната процедура и изпълнява нормата на чл. 122, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./, то по делото липсват данни за съгласуване с действащите към този момент Министерство на архитектурата и благоустройството и Комитет за опазване на околната среда. По делото липсват и данни да са изпълнени изискванията на чл. 26 от ЗГ /отм./, съобразно който построяването в горите или вън от тях на разстояние по-близо от 100 метра на жилищни, стопански и други сгради, бараки, мандри, кошари, пещи за вар, жижни за въглища и други, както и построяването, откриването, разширяването и възстановяването на временни складове, рампи, работни площадки, плазове, трупчийски и коларски пътища, въжени и временни телефонни линии и др. става с разрешение от горското стопанство, т.е. липсват данни за издадено разрешение от горското стопанство, което се явява предпоставка за издаване на застроително решение в територии от горския фонд. От изложеното следва, че по делото липсват данни за промяна предназначението на поземлените имоти, попадащи в горски фонд, поради което съдът намира, че не са налице предпоставките за издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл. 55 от ЗТСУ /отм./ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Отделно от това в чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ в относимата към строежа редакция, е предвидено, че извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи, които строежи се разрешават въз основа на застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове и действуващите разпоредби по проектирането и строителството. В настоящия случай не се установява по отношение на проверявания обект да е налице изададено разрешение за строеж по цитираните разпоредби.

От изложеното следва, че са налице множество предпоставки да се счете, че процесният строеж е осъществен без надлежно одобрени строителни книжа,  необходими съгласно разпоредбата на чл.148 от ЗУТ, респективно същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Не може да се приеме и, че строежът отговаря на предпоставките §16 от ПР на ЗУТ, за да бъде прието, че е търпим. Съобразно установеното по делото време на извършване на строителство относима се явява разпоредбата на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно която търпими са строежи, които са изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. От изготевната съдебно-техническа експертиза се установява, че по отношение на имотите, в които е изграден процесният строеж, няма одобрени подробен устройствен план или подробен градоустройствен план или застроително решение. Следователно не е налице възможност да се прецени дали извършеното строителство е било допустимо по действащите градоустройствени планове към момента на неговото извършване. Не са ангажирани и доказателства, които да установят, че строежът отговаря на действащите към момента на извършването му правила и нормативи, както и, че територията върху която е изграден строежът е с променено предназначение. Напротив, съгласно вещото лице и към настоящия момент тази територия попада в горски фонд.

Действително към настоящия момент процесните имоти са включени в обхвата на ОУП за гр. Созопол и попадат в територия с предназначение за курорт. Предназначението на имотите не се променя с ОУП, а е необходимо да се проведе специална процедура за това. Имотите, в които е изграден незаконният строеж попадат и под действието на ЗУЧК. По аргумент от чл. 17 на ЗУЧК за строителство в Зона А и Б на Черноморското крайбрежие, строителство в земеделските земи и горските територии е категорично недопустимо без промяна на предназначението им, като в нормативната база липсва предвидено изключение от тази забрана. По делото няма данни и към настоящия момент да е проведена процедура по промяна предназначението на имотите от горски такива. Последното се потвърждава от заключението на вещото лице, където се посочва, че към настоящия момент по кадастрална карта тези имоти се водят като част от горски фонд. Следва да се отбележи, че предвид характера на имотите, промяната на тяхното предназначение е предпоставка за извършване на строителство в тях, както по сега действащите нормативи, така и по действащите към момента на изграждането на строежа. Липсата на данни за завършена процедура по промяна предназначението на имотите и наличните данни, че същите все още се водят горски фонд представлява самостоятелно основание да се приеме, че извършеният строеж в тези имоти не отговаря на изискванията и правилата за строителство (в този смисъл решение № 14531/24.11.2020 г., постановено по адм.д. № 1850/2020 г. по описа на ВАС). От изложеното следва извод, че по отношение на процесния незаконен строеж не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки в §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ – налице е единствено съответствие с годината на извършване на строителството. Ето защо не може да се приеме, че строежът, предмет на оспорената заповед се явява търпим.

По изложените съображения, съда намира оспорената заповед № 8- Z-477/11.04.2018 г. на кмета на Община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, собственост на жалбоподателя- „площадкови ВиК и ел.мрежи“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори №№ 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.23, в местността „Света Марина“, землището на гр. Созопол, за законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК, право на разноски в настоящото производство има ответната страна, на която следва да се присъди сумата от 600 лева адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък с разноски.

Предвид гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Хелио-тур-с” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елхово, ул. „Александър Стомболийски“ № 170, представлявано от Е.З.Б., против заповед № 8- Z-477/11.04.2018 г., издадена от кмета на Община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „площадкови ВиК и ел.мрежи“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори №№ 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.23, в местността „Света Марина“, землището на гр. Созопол.

ОСЪЖДА „Хелио-тур-с” АД с ЕИК ********* да заплати в полза на Община Созопол сумата от 600 (шестстотин) лева разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: