РЕШЕНИЕ
Номер 24013.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500554 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С. Д. – особен представител на Р. И.
Б. , против решение № 961/21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2700/2019 г. на
Районен съд – Перник, в частта му, с която е признато за установено по предявените от
“Топлофикация - Перник”АД срещу Р. И. Б. искове, че ответницата дължи на
“Топлофикация- Перник”АД сумата от 494,05 лв., представляваща ½ от стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от 50,20 лв., представляваща ½ от общия размер
на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до
25.01.2019г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 494,05 лв.,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00922/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК, както и ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество
сумата от 300 лева разноски по делото.
Първоинстанционното решение в частта, съдържаща произнасяне по исковете
на “Топлофикация - Перник”АД срещу Е. П. С. не е предмет на въззивна проверка, тъй
като не е обжалвано и е влязло в сила.
1
В жалбата по изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение се иска отмяната му и отхвърляне на предявените
искове. Жалбоподателят оспорва извода на първата инстанция, че между страните по
делото е възникнала облигационна връзка по силата на закона и обусловена от
придобиване от страна на ответницата на качеството на „потребител“, вследствие на
придобиването на право на собственост върху процесния имот. Според него не се е
доказало в производството правото на собственост или ограничени вещни права на
ответницата върху имота към момента на възникване на претендираните от
„Топлофикация-Перник“ АД задължения. Ангажираните доказателства касаели
предходен период. На следващо място, съдът не е обсъдил валидността на Общите
условия и спазването на реда, предвиден в чл. 150, ал.2 ЗЕ, за влизането им в сила,
въпреки направеното изрично оспорване в отговора на исковата молба. Не са налице,
според жалбоподателя, доказателства за публикуване на Общите условия на ищеца в
централен всекидневник. Изискване за задължително публикуване и в централен
ежедневник било посочено и в чл. 72 от самите Общи условия. Спазването му е
условие за валидност и приложимост на Общите условия и част от фактическия състав,
необходим, за да възникне обигационното отношение. Противният извод е обусловил
неправилност на обжалваното решение.
В законоустановения срок становище не е изразено от насрещната страна,
като е постъпила молба на 26.10.2020г. от процесуалния представител на въззиваемото
дружество, с която оспорва доводите във въззивната жалба и се отправя до съда искане
за потвърждаване на атакуваното решение. Претендират разноски и се релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззивника.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 25 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. За процесните
суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 922/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Перник. Издадената в полза на заявителя заповед за
2
изпълнение по ч 410 ГПК е връчена на длъжниците и в срока по чл. 414 ГПК, същите
са оспорили вземанията, депозирайки писмени възражения и на заявителя са дадени
указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на
вземанията, като в срок е била подадена исковата молба и са били представени
доказателства за това пред заповедния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна.
Районен съд - Перник е бил сезиран с обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за
продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Според ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
3
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
От приетата компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-техническа
експертиза се установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, е топлоснабдена.
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти от 12.07.1991г. се установява, че ответникът Е. П. С. е
закупил процесния недвижим имот на посочената дата. Видно от решение № 179 от
20.02.1996г., постановено по гр. д. № 4062/1995г. по описа на ПРС ответниците са били
сключили граждански брак на ***г., следователно процесното жилище е закупено през
време на брака на Е. П. С. и Р. И. Б. и същото е било съпружеска имуществена общност
– чл. 19 СК от 1985 г. /отм./. С посоченото решение бракът между ответниците е бил
прекратен и процесният имот е останал в обикновена съсобственост между
ответниците – по ½ идеална част за всеки от тях, като не са ангажирани доказателства
от ответната страна за установяване впоследствие по исков път на различно
съотношение на правата им в съсобствеността. Предвид което съдът намира, че
ответниците, като съсобственици на процесния имот, се явяват клиенти на топлинна
енергия, като облигационната връзка между тях и ищеца е възникнала ex lege, по
силата на закона. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е установена
собствеността върху процесния имот на ответницата към спорния период. Загубването
на право на собственост върху недвижим имот предполага обективирането му в
4
действителността – вписване на отказ от право, разпоредителна сделка или
придобиване на правото чрез оригинерен способ от друго лице, чието право следва да
бъде надлежно признато. Такъв положителен факт не е сочен от ответницата.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация – Перник" АД от 29.04.2008 г., действали през
процесния период. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения
са "продавача на топлинна енергия" – "Топлофикация - Перник" ЕАД и "купувача на
топлинна енергия" – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Не се твърди
и не се установява ответникът да е подал заявление по реда и в срока по чл. 150, ал. 3
ЗЕ, с което да е предложил специални условия, нито да е сключено допълнително
писмено споразумение между него и ищеца, поради което същият е бил обвързан от
влезлите в сила ОУ на договора.
Въззивният съд не споделя аргументите на въззивника – ответник, че не е
осъществен фактическия състав, необходим, за да възникне облигационното
отношение между страните, тъй като не са налице доказателства за публикуване на
Общите условия на ищеца в централен всекидневник, което изискване за задължително
публикуване било посочено и в чл. 72 от самите Общи условия и спазването му е
условие за валидност и приложимост на Общите условия. По делото са представени
доказателства, че общите условия за продажба на топлинна енергия са публикувани в
един местен ежедневник. По делото не се ангажираха доказателства за публикуване на
Общите условия в един национален ежедневник, но това не се отразява на договорните
отношения между страните по делото. Възникването на облигационните
правоотношения във връзка с доставката на топлина енергия, става по силата на закона
- чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката. Достатъчно е дадено лице да е
собственик на топлофициран имот в сграда етажна собственост или пък да е носител
на ограниченото вещно право на собственост по отношение на такъв топлофициран
имот. Следователно публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване
на облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а има само
оповестителен характер и това, че по делото няма данни за публикация на Общите
условия в един централен ежедневник не влияе върху вече възникналото
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Отделно от това,
общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник
вестник "Съперник", бр. 82/29.04.2008 г, както и в един централен ежедневник (
вестник "Новинар", бр. 101/30.04.2008 г.), обстоятелство което е служебно известно на
съда, предвид множеството разглеждани в Окръжен съд –Перник дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
5
ПЕРНИК" АД топлинна енергия.
Ето защо правилно РС - Перник е приел, че в процесния период ответникът е
бил клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на доставената в
имота му топлинна енергия.
За установяване размера на задължението по делото са приети съдебно-
техническа и съдебно – икономическа експертизи.
От заключението на вещото лице - икономист е видно, че за исковия период
стойността на доставената топлинна енергия е 988,11 лв., като в изготвената от вещото
лице таблица са описани компонентите, от които е формирана тази цена. Лихвата за
забава е определена на 100,40 лв., като в таблица е отразен размерът на лихвата за
всеки месец, отчитайки и промяната в размера на главницата. Вещото лице е посочило,
че не са установени в електронната система на ищеца плащания. Дължимата от
въззивницата сума е половината от така посочената съобразно правата й в
съсобствеността върху топлоснабдения имот.
По делото се установява и фактът на доставена топлинна енергия, съгласно
експертното заключение по изготвената СТЕ, която следва да се кредитира като
изготвена обосновано, изчерпателно и компетентно. Според вещото лице е изпълнено
и изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Начислените суми са
пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесуалния период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в
СЕС, като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки
по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановени срок, като
възражения и жалби срещу тях не са подавани.
При така установената фактология, споделена и от въззивния съдебен състав,
се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си като продавач на
топлинна енергия да достави топлинна енергия и на услугата "дялово разпределение"
на обща стойност 988,11 лв., като въззивницата – ответник дължи половината от тази
сума, а именно 494,05 лв.
Тъй като потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. При тези изводи за дължимост на главното вземане
в установения размер, правилни са констатациите за дължимостта на акцесорното
6
вземане за лихви в изчисления от първостепенния съд размер и посочения период,
поради което решението следва да бъде потвърдено в цялост.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД са основателни и доказани, поради което първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр.
чл. 273 ГПК в тежест на въззивника е да заплати сторените от въззиваемото дружество
разноски в настоящото производство в общ размер от 250, 00 лв. – платен депозит за
особен представител в размер на 150, 00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
определен от съда минимален размер от 100, 00 лв., предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и обема и характера на осъществената от въззиваемия пред
настоящата инстанция процесуална защита.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 961/21.07.2020 г., постановено по гр.д. №
2700/2019 г. на Районен съд – Перник, в частта му, с която е признато за установено по
предявените от “Топлофикация - Перник”АД срещу Р. И. Б. искове, че Р. И. Б. дължи
на “Топлофикация- Перник”АД сумата от 494,05 лв., представляваща ½ от стойността
на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от 50,20 лв., представляваща ½ от общия размер
на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до
25.01.2019г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 494,05 лв.,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00922/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК, Р. И. Б. ,
ЕГН ********** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" АД, ЕИК *********
сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева – разноски пред Окръжен съд - Перник.
Първоинстанционното решение в частта, съдържаща произнасяне по исковете
на “Топлофикация - Перник”АД срещу Е. П. С. не е обжалвано и е влязло в сила.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8