Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2712 28.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и девети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16329 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове е по чл. 49, вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Ищецът Г.П.В., ЕГН
********** ***, чрез а. К. ***, ЕИК: *********, гр. П****,
представлявана от к. И.Т., искове за осъждане на ответника да заплати сумата от
2000 лева- представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди нанесени
на лек автомобил фолксваген Поло, с рег. № ***, настъпили в резултат на паднало
дърво на 25.07.2018 г., намиращо се на ул. ***, сумата от 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба- 15.10.2018 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 25.07.2018 г.
около 19:00 часа е паднало дърво върху лек автомобил фолксваген Поло, с рег. № ***,
намиращо се на ул. ***, собственост на
ищеца. В резултат на това са причинени многобройни щети на л.а. Освен това в
резултат на инцидента ищецът се е разтревожил много, вдигнал е кръвно, не можал
да спи, непрестанно е имал чувство на тревожност и се стряскал по няколко пъти
на ден.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез
пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове
твърди че инцидентът се дължи на случайно събитие. Твърди се също, че Община
Пловдив не е получавала сигнали за наличие на опасно дърво на посочения адрес,
както и, при условията на евентуалност, че е налице съпричиняване, тъй като
ищцата била паркирала неправилно, а и освен това е била наясно за опасността от
отчупване на клон от дървото, но въпреки това е паркирала на същото място.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото са представени писмени доказателства от ищеца – свидетелство за
регистрация на МПС, установяващо собствеността върху увредения автомобил, както
и служебна бележка, издадена от Първа районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“, издадена във връзка с предприетите действия по
обезопасяване на мястото и отстраняване на падналите части от дървото.
От своя страна, ответникът представя писмени доказателства – Заповеди на к.
на Община Пловдив до кметовете на районите, с които са делегирани правомощия на
същите да издават заповеди за отстраняване, премахване, преместване на
дълготрайна декоративна растителност. Прието е е писмо от к. на Район З.,
инкорпориращо изявление за липса на получени сигнали за опасни дървета през
процесния период и във въпросния участък. Като писмено доказателство по делото
е приета преписка от служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, от
която е видно, че е получен сигнал за настъпване на вредоносното събитие, както
и е отразена намесата на служители на пожарната за отстраняване на опасността.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на св. К. – д.
на ищцата, се установява, че ищцата е научила за настъпилите вреди върху
притежавания от нея автомобил по време на почивка – докато е била на море.
Установява се също, че ищцата е приела трудно настъпването на процесното
събитие – изпитала е притеснения, вследствие на които е имала проблеми с
кръвното налягане, не е могла да спи. Показанията на св. П. – б. на ищцата
потвърждават показанията на първия свидетел, като освен това се установява и
механизма по отстраняване на падналата част от дървото, както и че в района
многократно са ставали инциденти от подобен характер. От показанията на св. Х.
– заемащ длъжността „***“ в Район З., се установява, че редовно постъпват
сигнали за наличие на опасни дървета в района, включително по телефона или
устно. Бил е уведомен за настъпилия инцидент. Твърди, че непосредствено преди
инцидента е бил правен оглед на дървото, като при него не е установено да е
налице опасност от счупване на клон или падане на цялото дърво. Изтъква като
възможна причина за отчупване на клона вътрешно загниване, което не би могло да
бъде установено при обикновен оглед.
По делото е изготвена САТЕ, от която се установява, че повредите по
автомобила са настъпили вследствие на падане на дърво върху него, такива вреди
не биха могли да настъпят по друг начин, налице е причинно-следствена връзка
между описания механизъм на произшествието и вредите, които са нанесени върху
лекия автомобил. Относно възможността да бъде поправен същия, според
заключението това е технически възможно, но икономически нецелесъобразно, тъй
като се касае за икономически тотална щета. Средната пазарна стойност на
автомобила към датата на настъпване на събитието е в размер на 1451 лева, а
стойността на щетите – в размер на 1306 лева. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 49, във вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл.
52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. За да бъде реализирана тази отговорност е
необходимо да е настъпила вреда, която да произтича от свойствата на определена
вещ, както и да е налице причинно-следствена връзка между свойствата на вещта и
настъпването на вредата. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна,
безвиновна, поради което не е необходимо да е налице противоправно поведение от
страна на собственика на вещта, респ. от лицето, под чиито надзор се намира
същата.
По делото безспорно се установи, че на
ищцата са причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на
притежавания от нея лек автомобил Фолксваген Поло. Вредите са причинени
вследствие отчупване на клон от намиращо се в близост дърво. От заключението на
в. л., изготвено по допуснатата САТЕ се установява, че е налице
причинно-следствена връзка между падането на част от дървото и причинените
увреждания на процесния лек автомобил.
За да бъде уважен предявеният иск е
необходимо да бъде установено под чий надзор се намира увреждащата вещ, респ.
кой е неин собственик. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, основа на
зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално
или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, а според ал. 4 на
същия член, посочените озеленени площи, собственост на държавата и общините, са
публична собственост. Доколкото в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС е предвидено, че
общинска собственост са имотите, определени със закон, а и след като не са
наведени доводи в обратен смисъл от страна на ответника, то следва да се
направи обоснован извод, че собственик на процесното дърво е Община Пловдив.
Не се доказаха възраженията на
ответника за наличие на случайно събитие, което да изключва отговорността му.
От събраните гласни доказателства се установи, че метеорологичните условия в
деня на настъпване на инцидента са били нормални – не е имало дъждове,
гръмотевични бури или други природни явления, които да обусловят наличието на
случайно събитие. Освен това, съдът не подкрепя твърденията да ответника, че
поради факта, че не са постъпвали сигнали за наличие на опасност от отчупване
на част от дървото, следва да бъде изключена отговорността на Община Пловдив.
На първо място, както бе посочено по-горе, отговорността по чл. 50 от ЗЗД е
безвиновна, поради което не е необходимо да е налице противоправно поведение от
страна на собственика на вещта. Освен това, функциите по поддържане на озеленените
площи, уличната пътна мрежа, както и всички останали съоръжения, намиращи се
под надзора на Общината, са задължение на съответната община, а не възможност
или право. В този смисъл, подаването на жалби и сигнали от страна на гражданите
има само спомагателна, но не и решаваща функция. Ето защо, не може да бъде
изключена отговорността на собственика на вещта.
По отношение на наведените доводи за
съпричиняване на вредата от ищцата, съдът намира същите за неоснователни, тъй
като няма данни да е установено по надлежния ред неправилно паркиране на притежавания от нея автомобил. Във връзка с
аргументите, наведени от ответника, че ищцата е съзнавала опасността и въпреки
това е паркирала на въпросното място, същата не е била длъжна, нито е могла да
предполага, че процесното дърво е опасно, доколкото това очевидно не е било
установено и от самите компетентни органи, които притежават необходимата
квалификация и са били длъжни да поддържат в изправност вещите, намиращи се под
техен надзор.
По отношение на размера на имуществените
вреди, съдът намира, че същите се равняват на стойността на действително причинените
щети по автомобила, или сумата от 1306 лева. В останалата част искът следва да
бъде отхвърлен.
По предявеният иск с правно основание
чл. 52 от ЗЗД – по делото се установи, че е налице непозволено увреждане,
причинено от вещ, като следва да бъде обсъден въпроса относно връзката между
увреждането и настъпването на неимуществените вреди. От доказателствата по
делото се установи, че след настъпване на процесното събитие, ищцата е
претърпяла болки и страдания, изразяващи се в безсъние, проблеми с кръвното
налягане, тревожност. Причинени са й неудобства, свързани с осигуряването на
транспорт до работното й място, намиращо се извън територията на града. Доколкото
са наведени твърдения за направени разходи за използване на таксиметрови
услуги, то съдът счита, че същите са неотносими, тъй като касаят имуществени, а
не неимуществени вреди.
В нормата на чл. 52 от ЗЗД е
предвидено, че съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а почива на
обективни признаци. В този смисъл, предвид времето на настъпване на процесното
събитие, емоционалните изживявания и причинените неудобства на ищцата, съдът
намира, че претендираното обезщетение в размер на 500 лева е справедливо и
следва да бъде присъдено в пълен размер. По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва върху това обезщетение и предвид акцесорния
характер на иска, то следва да бъде присъдена и законна лихва върху сумата от
500 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2018г., до
окончателното й изплащане.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора
и с оглед направеното от страната искане, на ищеца следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил: държавна такса в
размер 132 лв., 80 лв. депозит за вещо лице и 400 лв. –адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно с оглед цената на исковете и техния брои.
Съразмерно на уважената част от иска, следва да му се присъдят 442, 11
лева.
Ответникът също има право на разноски
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК. Размерът на юрисконсулт ското
възнаграждение следва да се определи по реда на чл.78, ал.8 ГПК (ДВ,
бр.8/24.01.2017г.) във връзка с чл.37 ЗПП, чл.1 и чл.25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ./, равняващо се на сумата от 100 лв. и 80 лв. –депозит за вещо лице, от
които по съразмерност следва да му се присъдят 41,64 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от
к. И.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 1306
/хиляда триста и шест/ лева, представляваща обезщетение за причинени на лек
автомобил фолксваген Поло, с рег. № ***, имуществени вреди, претърпени вследствие
падане на дърво, собственост на Община Пловдив, на 25.07.2018 г., върху
автомобила, паркиран на ул. ***, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до пълния му
предявен размер от 2 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 15.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от
к. И.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 15.10.2018г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от
к. И.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 442, 11
лева /четиристотин четиридесет и два лева и единадесет ст./, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
Г.П.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, представлявана от к. И.Т. сумата от 41,64 лева /четиридесет и
един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с
оригинала!
РЦ