РЕШЕНИЕ
№ 11291
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Ц.Н
при участието на секретаря С.Д.К
като разгледа докладваното от И.Ц.Н Гражданско дело № 20231110156426 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от„фирма“
ЕАД срещу Т. С. И. и М. М. В., с която са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени положителни установителни искове, в условията на
разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по 3/10 ид.
част за всеки от двамата, а именно:
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника Т. С.
И. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 109,46 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. и за сумата от 2,99 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (14.06.2023 г.) до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 46,36 лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г. и за сумата от 0,86 лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и
текла в периода от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г.
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата М.
М. В. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 109,46 лева -
1
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. и за сумата от 2,99 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
(14.06.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата от 46,36 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г. и за
сумата от 0,86 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово
разпределение и текла в периода от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Т. С. И. и М. М. В. били
клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период
били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „фирма“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на Д.орите на „фирма“ ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от раздел IX на Общите условия от 2016 г. бил определен 45- дневен
срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците
ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № ****, находящ се в на адрес ****, с абонатен №
****, но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Д.“ ЕООД. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало,
че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до всеки един от
двамата ответници, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
същите.
В отговора на ответника Т. С. И. се сочи, че дължимата към ищцовото
дружество сума от 228,47 лева е изцяло платена. Към отговора са приложени
доказателства за плащане.
В отговора на ответницата М. М. В., чрез адв. Д. Ч. от САК, се навежда,
че исковете са неоснователни, по следните съображения. Първо, прави
възражение по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД за изтекла кратка 3-годишна погасителна
2
давност. На второ място, ответницата няма качеството на потребител на
топлинна енергия досежно процесния имот. Продължава, че липсвали
доказателства, че ответницата е собственик съгласно претендираните квоти,
както и че е носител на вещно право върху процесния имот или трето
ползващо се лице, респективно между страните липсвало облигационно
правоотношение по повод доставка на топлинна енергия до процесния
недвижим имот. Трето, главницата за дялово разпределение е недължима, с
аргумент, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за активната
си материална легитимация по този иск, като не е представен актуален
договор, с който на ищеца е възложено да събира тази главница в
претендирания от него размер. Оспорва и претендираните суми за лихви.
Моли съда да постави решение, с което да отхвърли претенциите на ищеца и
да присъди разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД, не изразява
становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № № 33089/2023 г. по описа на СРС, 35
състав, по което на 27.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответниците за горепосочените суми. Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена надлежно на ответниците,
които в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение срещу издадената
заповед, съответно в срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
на вземанията си спрямо ответниците в посочените размери, за които е
издадена заповедта.
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно: положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
С доклада по чл. 146 ГПК, приет при липса на възражения от страните,
съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи
следните обстоятелства: 1. наличието на валидно възникнали договорни
отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия до
процесния имот през исковия период; 2. качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди на ответника през процесния период, в това число, че
е собственик, респ. ползвател на процесния топлоснабден имот; 3.
количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия, нейната
цена и размера на претендираното вземане; 4. настъпването на изискуемостта
на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните
3
дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото
дружество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест
на ответника е възложено да установи, че е платил претендираните суми,
както и да докаже всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по
давност на вземанията, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по
отношение на претендираните вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
4
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с
топлопреносното предприятие.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. „фирма“ ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения по делото договор за собственост на апартамент по чл.
55 г. от ЗПИНМ № 120 по д. 720/1972 г. се установява, че апартамент 103 в бл.
24 от жилищен комплекс Баталова воденица е собственост на С.И.В и Р.М.В..
Видно от представено от „ГИС София“ ЕООД удостоверение, бл. 24 от
Баталова воденица е идентичен със следния настоящ адрес****
Видно от представеното удостоверение за наследници на С.И.В, същият
е починал на 14.03.1988 г., като е оставил за свои наследници своята съпруга –
Р.М.В.(починала на 22.02.2001 г.), Т. С. И., М. М. В., Д.Б.К, И.Г.И, Р.В.Н.
Р.М.В. е оставила наследници Н.Н.М, Т. С. И., М. М. В.. По силата на
наследственото правоприемство последните са станали собственици идеални
части от правото на собственост върху процесния имот – като ответниците Т.
С. И. и М. М. В. като насленици на Р.М.В. и С.И.В са титуляри на по 3/10 ид.ч.
от правото на собственост върху имота.
По делото не са налице доказателства, които да установяват, че
ответниците са се отказали от наследството на своя наследодател по реда на
чл. 52 ЗН.
По делото е представен и нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание давностно владение № 085, том I, рег. № 2216,
дело № 066/2020 г. от 28.09.2020 г., според който М.М.В. е придобила на
основание давностно владение 7/10 ид.ч. от правото на собственост върху
процесния имот.
Предвид горното съдът намира, че ответниците са собственици на po
3/10 ид.ч. от правото на собственост върху процесния на имот за процесния
5
период и като такива се явяват страна по облигационното правоотношение с
„фирма“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката).
По делото не е спорно и се установява, че процесният имот е бил
топлофициран и сградата – етажна собственост по местонахождение на същия
е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установява от
представените индивидуални справки за отопление и топла вода и главни
отчети/проверка, че за процесния имот при ищцовото дружество е открита
партида с аб. № ****.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, потребител, респ. битов
клиент на ТЕ е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. В този смисъл са и задължителните разяснения на
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС,
ОСГК, съгласно които собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, при
липсата на данни друго лице да е ползвало имота и да е сключило договор с
топлопреносното предприятие. С оглед изложеното ответниците като
собственици на имота се явяват клиент на ТЕ за битови нужди през исковия
период и задължени лица за заплащане на доставената до апартамента му
такава.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното
предприятие на потребители на ТЕ за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези ОУ се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че
ОУ на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Спор за това не е формиран. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между ответниците и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
ТЕ за отопление на сграда етажна собственост, се поделя на такава, отдадена
от сградната инсталация, за отопление на общите части и за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
6
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в процесната сграда
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода са извършвани от третото лице-
помагач "Д.“ ООД, последното не е оспорено и се установява от приложените
формуляри за отчет и индивидуални справки.
Дължимостта на сумите за ТЕ е обусловена от реално и незаплатено
потребление на услуга, нейното отчитане, респ. индивидуализирането по
основание и размер следва да бъде извършено на база законосъобразно
отчитане на консумираната ТЕ, при спазване на всички нормативни
изисквания относими към процесния период.
От представените по делото съобщения към фактури, индивидуални
справки за отопление и топла вода, заключението на допуснатата по делото
съдебнотехническа експертиза се установява, че в имота е ползвана топлинна
енергия, като е извършвано дяловото разпределение през исковия период в
съответствие с изискванията на действащата през периода нормативна уредба
в областта на енергетиката. Съобразно същата е определена и ТЕ, отдадена от
сградна инсталация. Установява се, че дяловото разпределение е извършвано
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Съобразно изводите на вещото лице топлотехник стойността на реално
потребената през исковия период ТЕ възлиза на 431,20 лева. Ищецът е
претендирал обща сума 364,86 лева от всички съсобственици, като
съразмерно на дела от собствеността по отношение на всеки от двамата
ответници са претендирани по 109,46 лева, поради което и съдът приема, че
тази сума е дължима от всеки от тях.
Установява се в производството, че дялово разпределение е било
извършено и стойността на същото в периода от м. 08. 2020 год. до м. 04. 2022
год.. възлиза на 9,97 лева съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ.
Според чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
По отношение режима на забавата за дължими суми за ТЕ са приложими
ОУ на ищеца, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в. "Монитор" през месец 07. 2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на
7
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество ТЕ за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в четиридесет и
петдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4
на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява,
че собствениците на процесния имот е начислявана ТЕ по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е
посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са
заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
ТЕ по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2016 г. след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в четиридесет и петдневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят
задължението си да заплатят тези суми, е необходимо дружеството да окаже
съдействие, предоставяйки информация относно дължимата сумата,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3. От писмените доказателства
по делото се установява в производството, че ответниците са изпаднали в
забава.
За периода от 15.09.2021 год. до 23.05.2023 год., мораторната лихва
върху главницата възлиза на 154,55 лв. съобразно заключението на вещото
лице по допуснатата ССчЕ.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорните претенции в размер на по 0,86 лева за периода 16.07.2020
год. до 23.05.2023 г. се явяват изцяло неоснователни.
По възражението за погасителна давност:
8
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца, то
следва да разгледа релевираното от ответниците възражение за погасяване по
давност на част от процесните вземания.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „фирма“ ЕАД на клиенти в град София
(приложими през процесния период), клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД и Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащанията за комунални услуги са
периодични такива и се погасяват с 3-годишна давност. Съгласно чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям
или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква
в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен
на 14.06.2023 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда), следователно за
претендирания период 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г. вземанията за дължима
топлинна енергия не са погасени по давност.
В хода на производството са предствени доказателства за плащане на
претендираните спрямо ответника Т. С. И. вземания – видно от представената
квитанция същият е заплатил сума в размер на 228,47 лева в полза на
дружеството, което обстоятелство не е оспорено от ищеца, поради което и
исковете спрямо ответника следва да отхвърлят поради настъпили в хода на
процеса нови обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при
решаване на делото.
Доколкото ответницата М. М. В. не е представила доказателства за
плащане, спрямо нея се явяват основателни претенциите за сумата от 109,46
лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. и за сумата от 2,99 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., както и сумата от 46,36 лева – мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 23.05.2023 г.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. (датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземанията.
9
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора право на
разноски има ищецът пропорционално на уважената част от исковете, а
ответника - пропорционално на отхвърлената част, съгласно чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК.
Ищецът е доказал разноски в заповедното производство в размер на
45,00 лева (определени съобразно идеалните части, претендирани от
настоящите ответници). Ответникът Т. С. И. е заплатил тези разноски, поради
което не дължи сума в размер 22,50 лева.
Съдът определя 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, заплатена е и държавна такса в размер на 185,00 лева, както и
възнаграждение за вещите лица в размер на 500,00 лева. С оглед изхода на
спора на ищеца се дължат разноски в размер на 142,50 лева от Т. С. И. и 639,00
лева от М. М. В.. Доколкото Т. С. И. е признал и платил извънсъдебно
претендираните спрямо него суми в срока за отговор на исковата молба,
същият не е станал причина за направата на разходи за вещи лица, доколкото
обаче М. М. В. е оспорила исковата молба по пренценка на съда са назначени
ССчЕ и СТЕ за решаване на спора.
На М. М. В. се следват разноски в размер на 2,15 лева съразмерно с
отхвърлената част от исковата молба. Съдът прави прихващане с дължимите
на ищеца разноски. Така ответникът М. М. В. дължи на ищеца разноски в общ
размер на 636,85 лева. Т. С. И. е заплатил в полза на ищеца общо 63,00 лева за
разноски, 22,50 лева – разноски в заповедното производство, 40,50 лева следва
да се приспаднат от дължимите от него разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „фирма“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу М. М. В., ЕГН: **********, с
адрес: адрес, че последната дължи на ищеца сумата от 109,46 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. до недвижим имот: ап. 103, находящ се в гр.
София, ж.к. Сердика, бл. 24, вх. Е, ет. 4, сумата от 2,99 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (14.06.2023 г.) до
окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 46,36 лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,86 лева – мораторна лихва, начислена върху
10
главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.07.2020 г. до
23.05.2023 г.р за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 27.06.2023 г. по ч. гр. д. № 33089/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу Т. С. И., ЕГН: **********, с адрес: адрес *** за признаване на
установе, че дължи на ищеца сумата от 109,46 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. до недвижим имот: ап. 103, находящ се в гр.
София, ж.к. Сердика, бл. 24, вх. Е, ет. 4, сумата от 2,99 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (14.06.2023 г.) до
окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 46,36 лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г. и сумата от 0,86 лева – мораторна
лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода
от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г. по ч. гр. д. № 33089/2023 г. по
описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на
“фирма” ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 639,00 лева,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция,
както и 22,50 лева – разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. С. И., ЕГН: **********, с адрес: адрес *** да заплати на
“фирма” ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 102,00 лв., представляваща
разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Д.“
ЕООД, ЕИК: *********, на страната на ищеца - “фирма” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11