№ 1948
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501972 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Приета е за
разглеждане въззивна жалба на Н. ЮР. К. срещу решение №261549/10.05.2021г.,
постановено по гр.д. №12497/2020г. по описа на ВРС, 49 с-в, в частта, с която е бил уважен
иск на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., за установяване на дължимостта
на главница до размер на 485,65лв. и възнаградителна лихва до размер на 54.35 лв,
начислена от 01.03.2019 до 14.03.2019 по револвиращ потребителски кредит, предоставен
чрез кредитна карта, удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение
и съответно определени разноски за исково и заповедно производство.
Като особен представител, назначен на въззивника (длъжник, останал ненамерен на
постоянен и настоящ адрес), адвокат К. (ВАК), сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в необосновани изводи по фактите и
неправилно приложен закон. Позовава се на неизяснени с доказателствата неясно посочени
от кредитора факти относно момента на договаряне на кредита, активиране на картата и
блокирането на ползването й поради неизправност на длъжника, както и на неизяснените
обстоятелства относно извършените от кредитополучателя плащания и отчитането им за
погасяване на дълга. Сочи, че кредиторът не е доказал и надлежно обявяване на предсрочна
изискуемост, като изтъква, че макар това да е признато в обжалвания акт, съдът не е
приложил правилно последиците от този факт. Излага и оплаквания по отношение на
възлагането на разноски на длъжника, направени от кредитор с недоказана претенция.
1
Допълнително пред настоящата инстанция представителят на длъжника сочи, че
въпреки указаната му възможност да конкретизира факти, кредиторът не е отстранил
противоречията и обстоятелствата по договаряне на два кредитни продукта, като
предоставянето на заетите средства на потребителя и особено уговорките за връщането им и
отчитане на вноските е останало неясно.
По същество представителят на въззивника пледира за пълно отхвърляне на
недоказана претенция и моли решението за бъде отменено, като се преразгледат и
определените разноски.
Насрещната страна, чрез упълномощен юрисконсулт М., оспорва жалбата с доводи за
правилно установени факти и прилагане на закона. Позовава се на настъпването на
падежите, договорени от страните, като счита че съдът е съобразил волята на страните в
съответствие с тълкувателната практика. Сочи, че събраните доказателства са били обсъдени
в цялост и въз основа на тях е направен и правилен извод за дължимост на главница и лихва
в присъдените размер.
В допълнителното уточнение на обстоятелствата по исковата претенция кредиторът е
обосновал пораждането на спорните задължения от договорения револвиращ кредит, като
част от пакетна финансова услуга, предоставена на потребителя при сключване на
потребителския кредит, като е посочил, че втората част от кредитирането е усвоена с
ползване на лимита по кредитна карта за покупка на стока от търговски партньор, но тъй
като погасителни вноски за револвиране на това кредитиране не са постъпили, достъпът на
клиента до предоставените му средства е бил прекратен и заетите до момента суми са
станали изискуеми в цялост.
В бланкетно писмено становище по същество(част от уточнителната молба),
юрисконсултът моли за пълно потвърждаване на обжалваното решение, с което е уважен
основателния иск на въззиваемия кредитор.
Само въззиваемото дружество претендира разноски, като изявление, заместващо
неоспорен списък по чл. 80 ГПК е включено в отговор по жалбата, докладван от въззивния
съд (л. 16).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е
разгледал в определение №2842/11.08.2021г., като е отстранил служебно пропуск на
първата инстанция в изпълнение на задължение по чл. 7 ал. 3 ГПК и със съответни указания
по доказване на относими факти е обявил на страните приложими специални норми с
императивен характер (чл. 10, 10а, чл. 11, 19, 20 и 33 ЗПК), както и най-общо формулирана
в закона закрила срещу договаряне между неравнопоставени страни, каквито са лицето,
търсещо кредит извън професионална дейност и специализирана във финансови сделки
кредитна институция (чл. 143- 146 ЗПК). Към настоящия момент не са настъпили
обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани
в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявения иск за
2
установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по твърдения
на кредитор (чл. 410 ГПК). Индивидуализацията в диспозитива на установените изискуеми
две вземания за главница и възнаградителна лихва точно възпроизвеждат претенциите по
твърденията на заявителя, произтичащи от неизпълнено задължение на кредитополучател по
договор за револвиращ кредит № CARD-13383489 с лимит от 10000 лева, договорен като
част от пакетна услуга при отпускане на кредит за покупка на стоки или услуги № CREX
11434188/09.09.2015г. Кредиторът е обосновал искането си за издаване на заповед
№1121/26.02.20г по ЧГД 2533/2020г на ВРС като се позовал именно на сделка с комплексен
характер, в която доставчик на финансова услуга е предоставил на клиента си както сума за
придобиване на една конкретна стока, но и допълнителна опция за ползване на кредитен
лимит по връчена на клиента кредитна карта, чрез която да може да се закупуват други стоки
или услуги и с параметри на револвиращото кредитиране(лимит на главница, лихви,
разходи и начин на ползване и връщане) договорени в специално приложение. Затова и
поясненията на обстоятелствата за конкретното използване на допълнителния кредитен
инструмент от потребителя (придобиване на друга стока на изплащане от търговската мрежа
с картата като платежен документ) не променят съществените за индивидуализацията на
дълга и основанието на претенцията факти. Оплакванията в тази насока са неоснователни.
Съдът намира, че предмета на обжалваното установяване съвпада изцяло с притезанията,
заявени от кредитора и възпроизведени в издадената заповед за изпълнение.
В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира, че заповедта
е била връчена по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, което изключва ефективна защита на длъжника и
налага съдебно установяване по специалния ред. Обжалваната част от произнесеното
съдебно решение в полза на доставчика на кредитната услуга съвпада с част от
нестабилизираната заповед и е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изцяло неотносими към настоящия казус са оплакванията, основани на
предпоставките за легитимиране на кредитор с изпълняем титул преди настъпване на падеж
на задълженията по кредитна сделка. Както задължителното тълкуване (т.18 от ТРОСГТК
4/2013 ВКС), така и цитираната съдебна практика се отнасят до уредената в чл. 60 ал. 2 ЗКИ
възможност за кредитната институция да лиши длъжника от уговорен срок в негова полза и
да се позове на трансформиращо действие на изявление за предсрочна изискуемост. Без
всякаква опора в закона обаче е тезата, че такива права кредиторите нямат, ако падежите са
настъпили и длъжникът е в забава на общо основание. Напротив, общото правило на чл. 410
ГПК гарантира достъп до заповедната процедура на всеки кредитор, заявяващ претенция за
неизпълнено в срок парично задължение на насрещната страна. Точно такъв е настоящия
случай, тъй като несъмнено заявителят твърди, че задължението е формирано от неплатени
падежирали ежемесечно начислени лихви и една единствена усвоена и ползвана от
държателя на кредитната карта начислена сума за цялата главница, след пропусната
възможност от ползвателя да поддържа занапред безсрочното ползване с минимални вноски
3
за револвиране. Нито в заявлението си, нито в искова молба ищецът не се е позовал на
упражнено право на предсрочна изискуемост, тъй като не е твърдял, че по револвиращия
кредит е бил изготвен погасителен план с вноски, чийто падежи в полза на длъжника не са
бири настъпили преди подаване на заявлението. Такива твърдения не са въведени и с
уточнението в настоящата инстанция. Въззиваемият кредитор потвърждава, че главницата е
усвоена периодично като изплащане на цена на закупена стока, разсрочена на месечни
вноски, но тъй като кредитополучателят не е внесъл никакви минимални вноски за
револвиране, кредитният лимит е блокиран на 07.08.2019г и едва тогава е настъпила
изискуемостта на главницата по ползвания кредит, съобразно уговорките за това специално
кредитиране, а месечно начисляваните лихви са просрочени с настъпване на уговорените
падежи от 01.06.2018 до 01.08.2019г. , т.е. много преди подаването на заявлението на
кредитора (25.2.2020г.).
Останалата част от оплакванията на въззивника се основават на възражения срещу
възникването на задълженията по кредитната сделка като цяло, евентуално на действията на
кредитора по изпълнение на договореното предоставяне на конкретни суми и отчитането на
погашенията, направени от потребителя.
В отговора по иска представителят на длъжника е заявил изрично оспорването на
факта на договарянето на кредитна сделка, но документите, съставени с участие на
ответника не са оспорени като неавтентични писмени лично негови изявления, поради което
на осн. чл. 180 ГПК въззивният съд намира за установено, че между кредитополучателя К. и
финансовата институция ( дъщерна компания на чуждестранна банка), чрез търговец,
действал от нейно име, е бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги№
CREX 11434188/09.09.2015г., с който на клиента са предоставени комплект от продукти.
Освен договореното кредитиране на закупена стока(телевизор с цена 949лв) и
услуга(застраховка на плащания в полза на кредитора с премия на стойност 75лв ), с
условия, обявени в индивидуалните параметри на този договор, договарящият се
кредитополучател е приел и допълнително уговорено в чл. 12 кредитиране, което да му бъде
предоставено в бъдеще като безсрочен револвиращ кредитен лимит за усвояване чрез
кредитна карта, при условие, че клиентът изпълнява вече поетите задължения по основния
кредитен продукт. В чл. 16 страните са препратили към специално приложение към този
договор, в което да се индивидуализират съществените параметри на новото кредитиране
(разрешения от кредитора лимит, годишната лихва върху усвоените суми до лимита, таксите
по обслужването на кредитната карта, условията за активиране на картата и револвиране на
кредита), като този допълнителен документ е следвало да бъде изпратен заедно с платежния
инструмент в рамките на най-много 18 месеца от изплащане на първата вноска по стоковия
кредит.
Видно от останалите документи, представени от заявителя в заповедното
производство, доставчикът на кредитния пакет е бил уведомен за закупената на 09.09.2015 с
кредита стока от търговеца – продавач, удостоверил усвояването на главница от 949лв като
цена на стоката именно чрез превод от сметка с кредитна карта като платежно средство, а
4
застрахованият кредитополучател е бил присъединен към застрахователния продукт
„Защита на плащания“ в полза на финансовата институция за покритие на рискове до
падежа на последната вноска по стоковия кредит. В сертификата № CREX
11434188/09.09.2015г. е цитиран и втори застрахователен сертификат № CARD
1434188/09.09.2015г. за покритие по застраховка „защита на плащания по кредитна карта“.
Между тези документи се намира и приложение, обозначено с № CARD-13383489
датирано също 09.09.2015г, което не е подписано от насрещната страна, но като
съдържание изцяло съответства на документа, указан в чл. 21 от първоначалната сделка. В
това приложение кредиторът е потвърдил, че отпуска на клиента си револвиращия кредит до
лимит от 1500лв, като и е конкретизирал и обвързващи потребителя съществени елементи
на ползването на главницата, предоставена за усвояване по кредитната карта при ГПР
44.90% срещу лихва 35% годишно върху усвоена част от лимита и месечна такса за
обслужване от 2 лв, както и 60лв минимална месечна вноска, с която кредитополучателя
следва да револвира ползвания лимит. Това приложение не е подписано от клиента.
Единственото подписано от ответника друго доказателство след първоначалното
договаряне е товарителница, в която е удостоверено получаване на документ с пощенска
пратка, адресирана на 14.09.2016г. и връчена на К. на 20.09.2016г. Няма обаче никакво
доказателство, което да свързва приложението, датирано от кредитора година по-рано с това
писмо. Затова и съдът не може да приеме за категорично установено, че потребителят е имал
фактическа възможност да се запознае с обвързващото го предложение на кредитора за
параметри на допълнителното кредитиране, ако допълнителното приложение не е било
предадено и подписано от клиента още при първоначалното договаряне.
Извън тези писмени документи, кредиторът се е позовал само на собствените си
счетоводни записвания, които са коментирани от назначен от съда експерт при съставяне на
заключението, събрано в първа инстанция. Вещото лице е констатирало, че издадената карта
е била използвана на 23.04.2018г. за плащане на цена, разсрочена на шест вноски от по
145.66лв с падежи на първо число в периода юли – ноември 2018г. като тези вноски са били
отразени като дължими суми по сметката на кредитополучателя, наред със три други
суми(209.95лв, 483.26лв и 15.98лв), начислени като разходвани средства през януари-март
2019г., като сбора от усвоения лимит възлиза на 1522.20лв. По делото няма никакви
доказателства за договарянето на разсрочената нова покупка на вещ и усвояването на
допълнителните суми. Наред с разходваните суми, отчитани като главници, според
констатациите на експерта, не са били събирани никакви текущи лихви от клиента за
периода, за който във вноските за стоковия кредит са включени други лихви, а от март 2019
кредиторът е начислил лихва от 1.58% и допълнителна лихва за неплатени суми в гратисен
период. За целия период са начислени ежемесечни такси от по 6лв, а считано от август
2019г. и различни по стойност застрахователни премии. За тези допълнителни разходи за
клиента също няма представени доказателства за договаряне. Същевременно, вещото лице е
установило при преглед на документация на самия ищец, че клиентът е направил погашения
като периодично е внасял суми, усвоявани за покритие на задълженията от юли 2018 до
5
февруари 2019г. в общ размер от 1117лв, отнесени от кредитора за намаляване на текущите
задължения.
При така установените факти, въззивният съд намира следното:
Няма никакво съмнение у съда, че за изцяло довършен може да се приеме само
фактическия състав на договарянето на първа част от пакетно предложените кредитни
услуги, тъй като само комплексния договор е бил подписан от клиента, търсещ конкретно
кредитиране за придобиване на търсената стока. Втората част, с която е договарян
револвиращ кредит има бланкетен, а не условен характер, тъй като освен добросъвестно
изпълнение изисква и конкретизация на същественото съдържание, каквото несъмнено е
уговарянето на размер на главница и разходите, дължими за ползването й. Доколкото
предмет на делото несъмнено е потребителско кредитиране, договорната свобода на
страните е ограничена от правилата за защита на кредитополучателя като потребител по
Закона за потребителския кредит(редакция от бр.57 от 28.07.2015г.). За да бъде валидно
сключен, този договор изисква писмена форма, а към този момент чл. 10 ал.1 ЗПК е
изисквал ясно и разбираемо и за двете страни оповестяване на всички елементи на договора
по начин, който средния потребител да възприеме като едно цяло. Липсата на доказателство
за съгласие на потребителя не само със стоковия кредит и опцията за допълнително
кредитиране, но и със съдържанието на писмения текст на приложението изключва
довършването на фактическия състав на тази част от съглашението. Подписването само на
бланкетното съдържание, включено в раздела от документа № CREX 11434188/09.09.2015г.
не съдържа онези най-съществени елементи, чиято липса опорочава самото договаряне.
Това е така, защото именно изискуемите реквизити по чл. 11 ал.1 т.7 (общ размер на кредита
и условията за усвояването му), т.9 (лихвения процент по кредита),т.10(ГПР),т.11(условията
за издължаване на кредита от потребителя, информация за размера и датите на плащане на
погасителните вноски) са включени в неподписаното приложение, а без тях самостоятелния
договор за револвиращ кредит е нищожен по изрично правило на чл. 22 ал.1 ЗПК.
Отделно от това, само по себе си ползването на предоставена от кредитора кредитна
карта не е достатъчно за да обвърже потребител с условия, с които ползвателя не е
предварително запознат, а и по делото не е установено, че именно ответникът е лицето,
което е използвало платежния инструмент. Търговец-продавач е удостоверил, че
конкретното лице е получило стока срещу цена, усвоена от кредитна карта само за първата
покупка на телевизора по първия стоков кредит. За усвояването на която и да е от сумите по
револвиращия кредит няма никакво доказателство извън осчетоводяването от самия
кредитор, а то не кореспондира на уговорките в съставеното от него приложение(начислени
са други лихви и такси и вноски в размери, различни от оповестените минимално
задължително дължими суми за този лимит). Липсва и доказателство за фактическо
приемане именно от ответника на предоставения нов платежен инструмент, уговорено в
пакетната услуга и приложението като бъдеща доставка до клиента, със съответна
инструкция за активация и личен идентификационен код за авторизирано ползване. Като
съпоставя писмените документи, представени от заявителя съдът преценява, че дори и при
6
първоначалното договаряне на комплекса от сделки представителят на кредитора
действително да е предал кредитна карта на кредитополучателя и тя да е била активирана с
първата покупка през 2015г, този платежен документ би съответствал на посочения в
застрахователния сертификат сключен тогава, но идентификационните му данни(№ CARD
1434188/09.09.2015г.) са различни от тези, обявени по процесния револвиращ кредит (№
CARD-13383489/09.09.2015г). Затова и не може да се установи с категоричност, че имено
кредитополучателят е използвал друга изпратена му карта за да закупи стоки и услуги,
посочени от въззиваемия в уточнението (игрална конзола, аксесоари за видео игра и
застраховка) на обща стойност 813.01лв.
На последно място, съдът съобразява, че дори и да се приеме, че оспорените изрично
от ответника и недоказани допълнително като редовно осчетоводени записвания на
задължения съответстват на получени от кредитора уведомления от търговец, продал стока,
то няма никаква обосновка за следващите усвоявания на суми, а според вещото лице
постъпленията по същата сметка са били достатъчни да покрият първоначално усвоена на
01.06.2018г. с посочената покупка от кредитния лимит част от главницата.
Оплакването на въззивника за липса на доказано валидно договаряне и
усвояване на суми над разсрочените вноски за закупената стока е основателно. При
така събраните доказателства извод за възникнало задължение на длъжника за връщане на
каквато и да е главница и каквато и да е лихва не е обоснован. Доколкото тежестта за
доказване на сключена в съответствие с изискванията на ЗПК и изпълнена от доставчика
сделка по предоставяне на кредит се носи от търговеца-кредитор, непълнотата на
доказателствения материал изключва основателност на претенцията в цялост. Този резултат
не съвпада с обжалвания акт на първата инстанция, поради което и решението в частите, с
които установяването е уважено следва да се отмени и претенцията на кредитора да се
отхвърли и в тези части.
По разноските: Поради противоположния резултат от разглеждането на делото,
следва да се ревизира и произнасянето по отношение на разноските за цялото производство,
водено по неоснователно заявление. Няма основание за възлагане на каквито и да са
разноски на длъжника и присъждането им от първата инстанция следва да се отмени.
Пред настоящия съд въззивникът не е направил разноски, но съдът следва да
разпредели и отговорността на страните за невнесената авансово държавна такса по
разглеждане на жалбата (т.7 от ТРОСГТК 6/2012). Предмет на обжалване са били
кумулативно съединени два иска, като по всеки от тях минималната такса е 25 лв.
Съответно несъбраните 50 лв следва да се възложи на въззиваемата страна, съответно на
основателно обжалване от ответника по неоснователна претенция на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение №261549/10.05.2021г., постановено по гр.д. №12497/2020г. по
описа на ВРС, 49 с-в, В ЧАСТИТЕ, с които са уважени искове на кредитор за установяване
на дължими вземания по издадена заповед за изпълнение за главница до размер на 485,65лв.
и възнаградителна лихва до размер на 54.35 лв, начислена от 01.03.2019 до 14.03.2019 по
револвиращ потребителски кредит, предоставен чрез кредитна карта на потребител и са
присъдени разноски за исково производство в размер на 681.72лв и за заповедно
производство в размер на 65.97лв. като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен по реда на чл. 422 ГПК иск на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14,
срещу Н. ЮР. К. ЕГН:**********, ****, за приемане за установено на дължимост на
изискуеми вземания, удостоверени в заповед №1121/26.02.20г по ЧГД 2533/2020г на ВРС
като главница до размер на 485,65лв. и възнаградителна лихва до размер на 54.35 лв,
начислена от 01.03.2019 до 14.03.2019 по револвиращ потребителски кредит, предоставен
чрез кредитна карта, договорен с приложение № CARD-13383489 към Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11434188/09.09.2015г.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, да заплати в полза на Държавния бюджет по
сметка на Варненски окръжен съд в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна с
IBAN BG 25 CECB 9790 31C8 7843 00 сумата 50лв.(петдесет лева), представляваща
дължима държавна такса за разглеждане на основателна въззивна жалба, на основание чл.78
ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС.
УКАЗВА на осъденото лице, че следва да представи доказателства за заплатената
присъдена в полза на бюджета сума, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в
сила на решението, ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него
допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,
на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8