№ 10609
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110146166 по описа за 2022 година
„,,,,,,“АД /с предишно наименование „,,,,,,“ООД/ е предявила срещу А.
Х. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 600 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем №3897524 от 12.08.2020, ведно със законната лихва
от 13.10.2021 до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 49.55
лева, начислена за периода от 29.08.2020 до 16.01.2021 и мораторна лихва в
размер на 50.88 лева за периода от 30.08.2020 до 24.09.2021, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №58471/2021
по описа на СРС, 49 състав.
Ищецът излага, че по силата на рамков договор за покупко-продажба на
вземания и Приложение №1 от 01.04.2021, сключен с „Файненшъл
България“ЕООД е придобил вземания към ответника, произтичащи от
договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2020, сключен между
цедента и ответника. По силата на договора за поръчителство „Файненшъл
България“ЕООД се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията
на ответника по договор за паричен заем №3897524 от 12.08.2020, сключен
между него и „Изи Асет Мениджмънт“АД срещу възнаграждение в размер от
241.45 лева, платимо на вноски, съобразно падежите на погасителните вноски
по процесния договор за кредит. Допълва, че въз основа на процесното
кредитно правоотношение на кредитополучателя е отпусната заемна сума в
1
размер на 600 лева, платима на 11 погасителни вноски в размер на по 59.05
лева, със срок на издължаване 22 седмици -до 16.01.2021 при обща дължима
сума 649.55 лева, включваща и уговорена възнаградитена лихва.Твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на погасителните
вноски по кредита, поради което на 01.04.2021 кредиторът е отправил искане
до цедента за зипълнението им, което последният удовлетворил.Моли
настоящата искова молба да се счита за уведомление до ответника за
процесната цесия.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. Х. К. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове.Оспорва
действителността на договора за цесия, както и че е уведомен за
извършването й.Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит между него и „Изи Асет
Мениджмънт“ООД, както и обстоятелството, че е усвоил процесната заета
сума.Оспорва авторството на договора за кредит.Твърди, че уговореният
лихвен процент е завишен, поради което уговорката за възнаградителна лихва
е нищожна поради поради противоречие с добрите нрави.Твърди, че
процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие счл.22 от
ЗПК.Навежда възражения за нарушаване на нормите на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.6, 9а, 11, 20, 23 и 24 от ЗПК.Прави възражение за изтекла погасителна
давност.Оспорва претенцията за мораторна лихва.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за заем от 12.08.2020 „Изи Асет Мениджмънт“АД
е предоставил на А. Х. К. сума в размер на 600 лева, която същият се е
задължил да я върне в срок от 22 седмици, при ГЛП- 35% и ГПР-39.99%.
По силата на договор за предоставяне на поръчителство №3897524 от
12.08.2022 А. Х. К. като потребител е възложил на „Файненшъл
България“ЕООД като поръчител да се задължи да сключи договор за
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“АД за изпълнението
на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем, срещу
възнаграждение в размер от 241.45 лева, платимо на вноски, всяка от които в
размер от 21.95 лева.
По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 02.03.2020, сключен между „Файненшъл България“ЕООД в
качеството на цедент и „,,,,,,“ЕООД в качеството на цесионер.Видно от
Приложение №1/01.04.2021 към Рамков договор за цесия от 02.03.2021 в
него са включени под №1360 вземанията спрямо А. Х. К. в размер от 600 лева
– главница, 49.55 лева – договорна лихва и 60 лева такси /разходи за забава и
23.69 лева – лихва за забава.
По делото е представено потвърждение, с което „Файненшъл България“
2
ЕООД потвърждава извършената цесия в полза на „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ЕООД.
С пълномощно „Файненшъл България“ЕООД е упълномощило
„,,,,,,“ЕООД да уведоми от името на „Файненшъл България“ЕООД всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани по
Рамковия договор за цесия.
С преводно нареждане от 01.04.2021“Файненшъл България“ЕООД е
заплатил в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД сумата от 733.24 лева –
кредит №3897524.
По делото е представено и уведомление от „Файненшъл
България“ЕООД чрез „,,,,,,“ООД до А. Х. К. за извършената цесия.
Съгласно заключението на ССЕ сключен е Договор за паричен заем
№3897524 между „Изи Асет Мениджмънт“АД и А. Х. К., съгласно който на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер от 600 лева.Съгласно
заключението на ССЕ ответникът не е извършвал плащания за погасяване на
задълженията си. От 30.08.2020-датата следваща датата на първата дължима
погасителна вноска, ответникът е изпаднал в забава.Съгласно заключението
на ССЕ „ИЗи Асет Мениджмънт“АД е отправило искане до „Файненшъл
България“ЕООД за изпълнение на целия дълг в размер на 733.24 лева, от
която сума 600 лева -главница, 49.55 лева – лихва, 60 лева – разходи за
събиране на вземането и 23.69 лева – законна лихва за просрочие.На
01.04.2021 с преводно нареждане „Файненшъл България“ЕООД е превело на
„Изи Асет Мениджмънт“АД сума в размер на 733.24 лева с основание кредит
№3897524.Съгласно заключението на ССЕ общото задължение на ответника е
в размер от 1004.19 лева, от които главница в размер от 600 лева, лихва в
размер от 49.55 лева, възнаграждение по договор за поръчителство в размер
от 241.45 лева, разходи за събиране на вземането в размер на 60 лева и
законна лихва в размер ан 53.19 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за заем от 12.08.2020 „Изи Асет Мениджмънт“АД
е предоставил на ответника А. Х. К. сума в размер на 600 лева, която същият
се е задължил да върне в срок от 22 седмици, при ГЛП- 35% и ГПР-39.99%.
Ирелевантно по делото е дали подписът на ответника е пренесен със
специални технически средства, доколкото ответникът не оспорва, че
подписът в договора е негов.
Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения –поръчители или банкова
гаранция.
По силата на договор за предоставяне на поръчителство №3897524 от
12.08.2022 ответникът А. Х. К. като потребител е възложил на „Файненшъл
България“ЕООД като поръчител да се задължи да сключи договор за
3
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“АД, по силата на който да отговаря
солидарно с ответника пред „Изи Асет Мениджмънт“АД за изпълнението на
всички задължения на ответника по договора за паричен заем, срещу
възнаграждение в размер от 241.45 лева, платимо на вноски, всяка от които в
размер от 21.95 лева.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е
сключен на 12.08.2020 ,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент за
2020г. е 0.%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10 %.В случая по
договора ГПР е 39.99% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за поръчителство.
Възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 241.45
лева, което представлява повече от 1/3 от сумата по договора за заем..Съдът
намира, че уговорката за възнаграждение, представляващо 1/3 от договора за
заем също нарушава принципа за добросъвестност, и води до злоупотреба и
неоснователно обогатяване за сметка на ответника. Освен това въведеното
допълнително възнаграждение представлява разход по кредита, който е
следвало да бъде включен в ГПР на договора за заем.Установеният по
договора за заем ГПР е 39.99% но той не включва възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство.С начисляването на
възнаграждението за поръчителството се превишава максимания размер на
ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на
законната лихва.С оглед на което със сключването на договора за
поръчителство се цели допълнително оскъпяване на кредита и по този начин
се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което също води до
недействителност на договора за заем.
Отделно от това договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради противоречи с добрите нрави. Принципът на „добрите
нрави“ се засяга винаги, когато има нееквивалентност на престациите по
договора.В случая възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/
се дължи само за ангажимента на поръчителя да плати, като не е обвързано с
реалното плащане по кредита.В този смисъл срещу възнаграждението по
договора за гаранция не е налице насрещна престация.
Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
договорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие
в облигационните отношения и принципа на справедливост.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договора за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
4
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В случая доколкото в ГПР не е включено като разход и
възнаграждението за поръчителство, съдът намира, че не е посочен точния
размер на ГПР, което нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Освен
това ако бъде включено възнаграждението за поръчителство, ГПР би
надвишил 5-кратния размер, което също нарушава разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за заем е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което съдът намира, че ответникът дължи само чистата
стойност на кредита без лихви и други задължения.
Съгласно заключението на ССЕ ответникът дължи главница по
договора за заем в размер от 600 лева.
По отношение на цесията
По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
02.03.2020 „Файненшъл България“ЕООД в качеството на цедент се е
задължил да прехвърля на „,,,,,,“ЕООД /цесионер/ свои ликвидни и изискуеми
вземания, които ще бъдат индивидуализирани в приложение №1.Съгласно
чл.2.5 от договора купувачът/ цесионер/ приема вземанията да бъдат
прехвърлени срещу покупна цена, която ще бъде определяна в анекс, към
всяко съответно Приложение №1.
С оглед на което е неоснователно възражението на ответника, че поради
липсата на уговорка за цена по договора за цесия, същият е недействителен.
Видно от приложение №1/01.04.2021 към Рамков договор за цесия от
02.03.2021 в него са включени под №1360 вземанията спрямо ответника А. Х.
К. в размер от 600 лева – главница, 49.55 лева – договорна лихва и 60 лева
такси /разходи за забава и 23.69 лева – лихва за забава.
С оглед на което съдът приема, че вземанията спрямо ответника по
договора за заем, са предмет на договора за цесия.Поради това съдът приема,
че вземанията по договора за заем спрямо ответника са придобити от ищеца в
качеството на цесионер.
Но за да породи договора за цесия действие спрямо ответника в
качеството на длъжник, същият трябва да е уведомен по реда на чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД.Към исковата молба е приложено уведомление до ответника от
5
„Файненшъл България“ЕООД, чрез ищеца /цесионер/.Не са ангажирани
доказателства за връчването му на ответника.
Съдът приема, че уведомяването е извършено от цесионера с исковата
молба, към която е приложен договора за цесия. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №78 от
09.07.2014г. по т.д. №2352/2013, ВКС, II ТО. В същото се приема, че цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение на исковата молба на
цесионера следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015, ВКС, ТК, 1 ТО.
С оглед на което съдът приема, че ответникът е уведомен по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД и че договорът за цесия е породил действие по отношение
на ответника.
Поради това ищецът е легитимиран да предяви в качеството си на
кредитор спрямо ответника претенция по договора за заем.
Доколкото договорът за заем е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, ответникът дължи само
чистата стойност на кредита, а именно:главницата в размер на 600 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр . с чл.79, от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 600 лева – главница.
Предвид изложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във врц с чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По възражението за давност
Основателността на претенцията за главница обуславя произнасяне на
съда и по евентуално заявеното възражение за давност.
Задължението по договор за заем се погасява с 5-годишната
давност.Договорът за заем е сключен на 12.08.2020 за срок от 22
седмици.Ако се приеме, че 5-годишна давност тече от изтичане на срока на
договора, вземанията не са погасени по давност.
Ако се приеме, че 5-годишна давност тече по отношение на всяка
вноска по заема / с първа вноска от 29.08.2020/, нито една от вноските не е
погасена по давност.
С оглед на изложеното сумата от 600 лева – главница не е погасена по
6
давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр . с чл.79, от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 375 лева, от коио 25 лева – държавна
такса, 250 лева – депозит за ССЕ и 100 лева -юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от
321.23 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
52.42 лева, от които 17.47 лева – държавна такса и 34.95 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство в размер от 44.90 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва
да бъдат присъдени разноски. В случая процесуалното представителство на
ответника е осъществено по реда чл.38 от ЗА.Поради това в полза на
процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер
от 57.35 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „,,,,,,“АД /с предишно
наименование „,,,,,,“ООД/,ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,
№29, ет.3, срещу А. Х. К., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.,,,т“№31,
ет.1, офис, партер, чрез адв. И., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД, че А. Х. К. дължи на ,,,,,,“АД /с
предишно наименование „,,,,,,“ООД/ сумата от 600 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем №3897524 от 12.08.2020, ведно със
законната лихва от 13.10.2021 до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,,,,,“АД /с предишно наименование
„,,,,,,“ООД/, ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,№29, ет.3,
срещу А. Х. К., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.,,,т“№31, ет.1, офис,
партер, чрез адв. И., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 49.55 лева, договорна
лихва за периода от 29.08.2020 до 16.01.2021 и сумата в размер от 50.88 лева,
7
мораторна лихва за периода от 30.08.2020 до 24.09.2021.
ОСЪЖДА А. Х. К., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.,,,т“№31, ет.1,
офис, партер, да заплати на ,,,,,,“АД /с предишно наименование „,,,,,,“ООД/,
ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,№29, ет.3, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 321.23 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. Х. К., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.,,,т“№31, ет.1,
офис, партер, да заплати на ,,,,,,“АД /с предишно наименование „,,,,,,“ООД/,
ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,№29, ет.3, сумата от 44.90
лева-разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ,,,,,,“АД /с предишно наименование „,,,,,,“ООД/, ЕИК,,,, със
седалище и адрес на управление:гр.,,,№29, ет.3, да заплати на адв. Н. И. И.,
процесуален представител на А. Х. К., със съдебен адрес:гр.,,,т“№31, ет.1,
офис, партер, на основание чл.38 от ЗА сумата 57.35 лева-адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8