Р Е Ш Е Н И Е №81
20.01.2020 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5548/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.С.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-006338/19.07.2019 г., издадено от К.О.Н. – *** , ***, с
което:
1) на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто
и петдесет) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди фактическата обстановка да не е била правилно
установено от административнонаказващия орган (АНО). Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Т., който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 57659/10.09.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д.С.Д., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е. от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 15.08.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена на 19.08.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 13.06.2019 г. около 10:40 часа в гр. Пловдив, на
ул. „Лозенград“ до № 20 свид. Е.К.У. престоявала върху пътното платно, като се
намирала в лек автомобил „Тойота“ с рег. № ***. На същата улица близо до
мястото, където се намирал автомобила, управляван от свид. У., бил и свид. Н.И.Й.,
който чакал свой приятел. По същото време жалбоподателят Д.С.Д. управлявал лек
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ***, като се придвижвал по ул. „Добри Войников“
в гр. Пловдив. Когато достигнал кръстовището с ул. „Лозенград“, жалбоподателят
направил десен завой, с което навлязъл в движението по ул. „Лозенград“, но
преди да довърши маневрата си, ударил в задната лява броня автомобила „Тойота“
с рег. № ***, в който била свид. У.. Въпреки съприкосновението между двата
автомобила жалбоподателят не спрял и продължил движението си. Свидетелката У.
привела в движение лекия автомобил „Тойота“ с рег. № ***, подала многократно
звуков сигнал и след няколко минути успяла да настигне жалбоподателя.
Около 10 минути след съприкосновението между двата
автомобила жалбоподателят Д. се върнал на мястото на произшествието, където все
още се намирал свид. Й.. Д. му казал, че бил „закачил“ автомобила, управляван
от свид. У., и го помолил при необходимост да стане свидетел и да каже какво е
видял. Свидетелката У. подала жалба за случилото се до Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. По подадения сигнал била образувана
преписката, която била разпределена на свид. К.Д.П., заемащ длъжността ***. Той
призовал двамата водачи, като пред него жалбоподателят Д. признал, че е
управлявал другия автомобил, участвал в произшествието.
На 20.06.2019 г. свид. П. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № ********** против жалбоподателя Д.
в негово присъствие и в присъствието на свид. У.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя
срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Е.К.У.. От тях
се установяват датата и мястото на извършване на деянието, както и че
свидетелката се е намирала в автомобила си, който по това време не е бил в
движение и е бил ударен в задната си част - задна лява броня, от друг водач на
МПС, който е извършвал десен завой и е навлязъл в движението по ул. „Лозенград“
в гр. Пловдив. Установява се още, че след съприкосновението между автомобилите
другият водач не е спрял, а е продължил движението си, като свид. У. е успяла
да го настигне, подавайки му множество звукови сигнали. Изяснява се и че
свидетелката е присъствала при съставянето на процесния АУАН, като той е бил
съставен именно срещу водача, който е управлявал ударилия я автомобил при
случката, за която разказва в показанията си. Съдът изцяло кредитира
показанията на свид. У., като намира същите за подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприела като очевидец. Показанията й се подкрепят и от тези
на другия очевидец – свид. Н.И.Й., който беше разпитан по искане на
жалбоподателя. Последният е случаен минувач, присъствал на мястото на
произшествието. Неговите показания изцяло кореспондират с тези на У. относно
разположението на превозните средства върху пътното платно, като последната е
била спряла и е престоявала, а жалбоподателят е извършвал завиване надясно и се
е включил в движението по ул. „Лозенград“. Взаимно кореспондиращи са и
показанията на свидетелите У. и Й. и относно обстоятелството, че жалбоподателят
не е спирал на мястото на произшествието, а първата свидетелка е привела в
движение своя автомобил и подавайки звукови сигнали, е тръгнала след
автомобила, управляван от Д.. Свидетелят Й. изяснява, че не е видял
съприкосновение между двата автомобила, но около 10 минути след описаната
случка жалбоподателят се върнал при него и му казал, че бил „закачил“ другия
автомобил, като го помолил при необходимост да стане свидетел и да каже какво е
видял. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице
противоречия между твърденията на двамата очевидци, а техните показания се
ползват с доверие от съда.
Дава се вяра и на показанията на свид. К.Д.П.. От тях
се установяват обстоятелствата по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Изяснява се, че АУАН е бил съставен в присъствието
на свид. У., както и на лицето, срещу което той е издаден – жалбоподателят Д.. Установява
се още, че жалбоподателят е признал пред свид. П., че той е управлявал другия
автомобил при настъпилото ПТП, за което свид. У. е подала жалба в сектор „ПП“.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието си на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
Съдът намира, че от събраните и проверени по делото
доказателствени материали се доказа, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение по т. 1 НП. От обективна
страна се установява, че на посочените в НП време и място – на 13.06.2019
г. около 10:40 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил
„Алфа Ромео“ с рег. № ***, като е предприел маневра завиване надясно за
навлизане по друг път – ул. „Лозенград“. Датата и мястото на извършване на
деянието са категорично доказани от показанията на свидетеля очевидец У., на
които съдът изцяло даде вяра по вече посочените съображения. Доказан от
обективна страна е и фактът на извършваната маневра завиване надясно от страна
на жалбоподателя, при което е навлязъл в движението по ул. „Лозенград“ в гр.
Пловдив. Авторството на деянието от страна на жалбоподателя Д. е също несъмнено
установено по делото. На първо място в показанията си свид. У. изяснява, че
АУАН е бил съставен именно срещу другия участник в ПТП, като тя е присъствала
при съставянето му. Косвено доказателство представляват и твърденията на свид. П.,
който посочва в показанията си, че пред него жалбоподателят е признал, че е
управлявал другия автомобил при настъпилото произшествие. Доколкото именно
жалбоподателят Д. е привел в движение и се е придвижвал по платното за движение
с лекия автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ***, то той е притежавал и качеството
„водач на МПС“ по смисъла на § 6, т. 25
от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е бил годен субект на административното
нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Доказа се от обективна страна и фактът на
настъпилото ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП
пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. По делото се доказа, че при процесното събитие – настъпилият удар между
двете превозни средства, управлявани от жалбоподателя и от свид. У., са
настъпили материални щети, поради което е налице ПТП по смисъла на закона. Това
налага извод, че правилно е определена и приложимата санкционна разпоредба.
Фактът на настъпилото ПТП се установява от показанията на свид. У.. Косвено
доказателство се съдържа и в показанията на свид. Й., на когото жалбоподателят
е казал, че е „закачил“ автомобила на У. при заобикалянето му. Доказа се на
следващо място, че предприетата от жалбоподателя маневра – завиване надясно, е
била за навлизане по друг път, както и че пътнотранспортното произшествие е
настъпило преди довършването на маневрата, т.е. при нейното изпълнение.
Следователно е налице пътна ситуация, която попада в хипотезата на правната
норма по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Жалбоподателят е бил длъжен преди да започне
маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Като не е оставил достатъчно разстояние до
спрелия автомобил „Тойота“ с рег. № ***, в който е била свид. У.,
жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан по т.
1 от НП.
Ирелевантно е обстоятелството дали свид. У. правомерно
е престоявала върху платно за движение, на мястото където се е намирала към
момента на настъпилото ПТП. Законодателят е вменил в тежест на водача,
предприемащ маневра, при извършването й да се съобразява с положението на всички други участници в движението, а
не само на тези, които са застанали правомерно върху пътното платно. Още
повече, че в случая автомобилът на свид. У. по време на цялата маневра не е бил
в движение, не се е премествал и за жалбоподателя не е съществувала пречка да
съобрази местоположението на този автомобил и да извърши маневрата си по начин,
по който да не създава опасност за останалите участници в движението.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, като жалбоподателят е формирал в
съзнанието си представа относно проявлението на всички елементи от състава на
нарушението, както и за неговия общественоопасен характер, но въпреки това е
пристъпил към неговото осъществяване. Той е съзнавал, че управлява моторно
превозно средство и че извършва маневра завиване надясно, при която навлиза на
друг път, възприел е и автомобила „Тойота“ с рег. № ***, в който е била свид. У.,
както и неговото разположение върху платното за движение, но въпреки това не е
оставил достатъчно разстояние до този автомобил, в резултат от което е
настъпило пътнотранспортно произшествие. По делото не се установяват
обстоятелства, от които да се приеме, че жалбоподателят е искал или се е
съгласявал с настъпването на общественоопасния резултат - процесното ПТП.
Същевременно обаче безспорно е, че той е бил длъжен да предвиди настъпването на
този резултат, което му задължение е следвало пряко от разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП. Не се установяват, нито се твърдят обстоятелства, от които да се
приеме, че Д. обективно не е могъл да предвиди настъпването на произшествието. Не
се доказаха препятствия, ограничаващи видимостта, а предвид разположението на
превозните средства жалбоподателят е могъл да съобрази, че не е осигурил
достатъчно странично разстояние за безопасното завършване на маневрата.
Следователно той едновременно е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването
на произшествието.
Съдът намира, че правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба, като на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил на нарушителя административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Видът и размерът на приложимото в
случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът
не констатира допуснато нарушение при неговото определяне и индивидуализация.
Правилно наказанието е било наложено на основание ал. 2 на чл. 179 ЗДвП, тъй
като по делото се доказа фактът на настъпилото ПТП, както и че то е било
резултат от неспазването на правилата за заобикаляне от страна на жалбоподателя
Д.. Следователно правилно е направена и привръзка с разпоредбата на чл. 179,
ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Настоящият състав приема, че по отношение на административното
нарушение по т. 1 от НП не намират приложение правилата за маловажност на
случая. Това е така, защото конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Не се установяват по делото никакви обстоятелства, налагащи или оправдаващи извършването
на маневрата по завиване надясно за навлизане по друг път от страна на
жалбоподателя без той да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и без да се съобразява с местоположението на автомобила,
в който е била свид. У.. На следващо място изводът на съда за липса на
маловажен случай почива и на обстоятелството, че жалбоподателят е извършил две
отделни административни нарушения, като в случая отговорността му за деянието
по т. 2 от НП отпада поради допуснато съществено процесуално нарушение, а не
поради това, че поведението му не осъществява състав на административно
нарушение, макар то да е било неправилно квалифицирано от правна страна в АУАН
и в НП. Видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят има и наложени
предходни наказания за нарушения на правилата за движение, като в рамките на
по-малко от една година преди процесното деяние е бил наказван два пъти с
влезли в сила фишове за нарушения по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. По тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че се касае за проявлението на типична хипотеза на този
вид административни нарушения, а наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно в частта си по точка 1.
По т. 2 от НП жалбоподателят Д. е наказан за
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, съгласно която
разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието,
да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му
указания. От фактическа страна АНО е приел, че водачът е напуснал местопроизшествието
и с това си поведение е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП. Настоящият съдебен състав обаче приема, че е налице
противоречие между установените по делото факти и дадената им правна
квалификация, под която са били подведени. Това противоречие не може да бъде
отстранено във фазата на въззивното производство. Тук следва да се имат предвид
някои общи постановки във връзка със задълженията на водача на ППС, който е
участник в пътнотранспортно произшествие. Същите са регламентирани в
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗДвП и диференцирани с разпоредбите на т.1 до т.
3. В тази връзка, за да настъпят последиците на т. 2 и т. 3 на чл. 123, ал. 1 ЗДвП, следва най-напред да е осъществен фактическият състав на т. 1 от нормата.
В противен случай т. 1 от ал. 1 на чл. 123 ЗДвП не би била регламентирана като
самостоятелна хипотеза. Задълженията на водача са разграничени в трите точки от
алинея първа, което обуславя извод за три различни самостоятелни хипотези,
независимо от предвидената санкция по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП,
която не разграничава задълженията по хипотези. Задълженията при всяка една от трите хипотези са различни, поради
което в санкционната норма е посочено множествено число - при т. 1 задължението
е без да се създава опасност за движението по пътя, да се спре, за да се
установи какви са последиците от произшествието; в последователност, едва след
като това бъде сторено, настъпват и задълженията по следващите две точки в
зависимост от това дали при произшествието са пострадали хора или са причинени
само имуществени вреди. Следователно при настъпването на ПТП задължението за
спиране с цел установяване на последиците от произшествието се явява базисно за
водача. Само ако той е спрял, може да се
изследва въпросът имало ли е или не съгласие между участниците относно
обстоятелствата по ПТП. Пренесено на плоскостта на настоящия казус се
установява, че водачът на процесния автомобил въобще не е спрял след
настъпилото ПТП. В този смисъл са показанията и на двамата свидетели очевидци У.
и Й.. Следователно задължението си, което жалбоподателят не е изпълнил, е
общото задължение без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Същото има своята правна
регламентация в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и именно това се
явява нарушената материалноправна норма. Административнонаказващият орган е
приел, че водачът на автомобила е напуснал местопроизшествието, но всъщност той
въобще не е спирал, за да го напусне. Освен това, за да бъде законосъобразно
ангажирана отговорността на административнонаказателно отговорното лице за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „в“ ЗДвП следва от обективна страна освен
лицето да е напуснало местопроизшествието, то и да липсва съгласие между
участниците относно обстоятелствата по ПТП. Видно от правилото за поведение по
б. „б“ на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП неуведомяването на съответната служба за
контрол не винаги е административно нарушение и именно това налага във всеки
отделен случай да се изследва имало ли е или не съгласие между участниците. Доказа
се обаче по делото, че непосредствено след настъпилото произшествие свид. У. и
жалбоподателят Д. въобще не са разговаряли, като последният без да спира е продължил движението си,
а У. е тръгнала след него. На въпроса по какъв начин е установил липсата на
съгласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с ПТП, свид. П.
заяви, че двамата водачи въобще не били разговаряли, за да има разногласие
между тях (лист 20 от делото).
Дори и да се приеме, че такова разногласие е
възникнало на по-късен етап, когато свид. У. е настигнала жалбоподателя Д., то
това се е случило на различно място от описаното в НП. По делото се установи,
че свид. Й. е бил през цялото време на мястото на настъпилото произшествие, но
и че не е присъствал на разговор между Д. и У., което ясно показва, че този
разговор се е провел на различно място от посоченото в НП. Същевременно в АУАН
и в НП липсва описание на случилото се, след като У. е настигнала жалбоподателя
на неустановеното по делото място. Предметът на доказване и обстоятелствата,
които следва да бъдат установявани в процеса, обаче се очертават още с
описанието на нарушението в АУАН. Извън предмета на доказване е останало и
обстоятелството дали жалбоподателят е уведомявал съответната служба за контрол
за настъпилото ПТП. По тези съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено в частта си по т. 2, тъй като извършеното
нарушение е по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не приетото от АНО такова по чл.
123, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗДвП и така материалният закон е бил приложен
неправилно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо и предл. трето от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-006338/19.07.2019
г., издадено от К.О.Н. – ***, *** В ЧАСТТА, с която на Д.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 179, ал. 2 във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-006338/19.07.2019
г., издадено от К.О.Н. – ***, *** В
ЧАСТТА, с която на Д.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ