Р Е Ш Е Н И Е
№:983 18.05.2018г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр.Бургас
VІІ-ми състав
На осми май две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
Румен Йосифов
административно
дело № 2165 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.40, ал.2 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ), вр. чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Я.И.П., ЕГН-**********, адрес за призоваване: гр.***,
против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, постановен с
писмо изх.№ К-1092-3/02.06.2017г. на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД,
ЕИК-*********, гр.***, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т..
В жалбата се
твърди, че отказът е постановен в разрез с материалния закон и при съществени
нарушения на административно-производствените правила. Излагат се съображения,
че едноличен собственик на ответното дружество е Държавата, поради което същото
е публичноправна организация. Поисканата от нея информация касае договори,
които са сключени от ответното дружество при пряко договаряне, съгласно чл.20,
ал.4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като има подозрение, че се
„раздробява“ предмета на обществените поръчки, сключват се неизгодни договори с
които се облагодетелстват трети лица и е налице злоупотреба с държавни
средства. В сайта на Агенцията за обществените поръчки не са публикувани текстовете
на исканите договори и за направените плащания по тях, поради което не е налице
соченото основание за отказа. Счита се, че в мотивите към отказа не са посочени
фактически основания, поради което същият е немотивиран. Жалбоподателката моли
отказът да бъде отменен и съдът да върне преписката на ответника със
задължителни указания. С молба от 11.09.2017г. посочва, че в жалбата си е
допуснала грешка в правната квалификация на оспорения отказ. Намира, че
ответникът е прекратил административното производство на основание чл.27, ал.2,
т.5 от АПК, поради което постановеният от него отказ следва да бъде разгледан
по реда на чл.197 и сл. от АПК. На 02.11.2017г. жалбоподателката е подала нова
молба в която заявява, че по делото е конституиран ненадлежен ответник и като
такъв следва да бъде конституиран административният орган, какъвто счита, че е
изпълнителният директор на ответното дружество подписал писмото с постановения
отказ. Я.П., редовно уведомена, не се явява и не се представлява в проведеното
открито съдебно заседание.
Ответникът „Водоснабдяване
и канализация“ЕАД, представя писмено становище по делото (л.48), в което оспорва
жалбата. Счита, че в процесното заявление не е формулирано искане за достъп до
обществена информация, защото посочената такава в него има абстрактен характер.
Намира, че със заявлението се иска представяне на всички договори, сключени по
реда на ЗОП, но не и съдържащата се в тях информация, поради което исканите
данни не представляват обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ. Счита
също, че исканите документи не са свързани с обществения живот в страната и е
възможно информацията по тях да представлява търговска тайна по смисъла на
чл.17, ал.2 от ЗДОИ. Освен това заявява, че търсената информация може да се
получи от информационната система на Агенцията за обществените поръчки и
публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети на дружеството, а
проверката на неговите първични счетоводни документи се извършва по реда на
държавната финансова инспекция, съгласно чл.4, т.7 от ЗДФИ, както и от НАП,
като наличието на този специален ред изключва приложението на ЗДОИ. Намира
също, че поведението на жалбоподателката представлява злоупотреба с права,
защото понастоящем в Административен съд - Бургас, са висящи 12 дела по еднакви
заявления, изходящи от същия жалбоподател и други лица, но всички с един и същ
адрес – гр.***. В тази връзка при преценка за основателност на жалбата, прави възражение
за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК с оглед характера на делата. В хода на
устните състезания ответното дружество не изразява становище по спора. Представя
писмена защита в която доразвива тезите си (л.87).
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено следното:
Със заявление с вх.№ К-1092-1 от 22.05.2017г. жалбоподателката е поискала
от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД да получи следните документи, съдържащи
обществена информация: незаверени преписи от всички договори, които са сключени
от дружеството, попадащи в обхвата на чл.20, ал.4 от ЗОП; незаверени преписи от
всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка
договори по смисъла на чл.20, ал.5 от ЗОП (независимо дали договорите са в
писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно:
какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в
табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор,
каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена.
В срока за произнасяне по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, без да поиска уточняване на
заявлението за достъп по чл.29 от ЗДОИ, или удължаване на срока по чл.30 и
чл.31 от ЗДОИ, (т.е. при преценка, че поисканата
информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната
подготовка, или исканата обществена информация се отнася до трето лице и е
необходимо неговото съгласие за предоставянето й), с писмо изх.№ К-1092-3/02.06.2017г.
подписано от изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, било
отговорено на жалбоподателката, че данните за осъществяваната от дружеството счетоводна
дейност е възможно да бъде установена от публикуваните в Търговския регистър
годишни финансови отчети. Всяка друга информация в тази връзка съставлява
търговска тайна, достъп до която имат само и единствено компетентните държавни
органи. П. била уведомена също, че данни за сключените договори и проведени
процедури по ЗОП могат да се установят от информационната система на Агенцията
за обществените поръчки и искане за предоставяне на всяка друга информация за
сключени договори има за предмет нерегламентиран достъп до защитени по закон
данни. Направен е извод и че липсва правен интерес за предоставяне на данни за
експлоатационната дейност на дружеството, поради което са налице предпоставките
направеното искане да бъде оставено без разглеждане. В писмото не е указано пред кой орган и в какъв срок същото може да бъде обжалвано.
Писмо изх.№ К-1092-3/02.06.2017г. било връчено на адреса посочен в
заявлението на 06.06.2017г., видно от представената по преписката обратна
разписка (л.40). Жалбата срещу него била подадена чрез пощенски оператор на 28.07.2017г.,
видно от разписката (л.11).
Ответното дружество е представило на съда 24 бр. заявления за достът до
обществена информация с идентично или сходно съдържание (л.56-79), подадени от
няколко лица, включително и настоящата жалбоподателка и пълномощника й, като
във всички е посочен един и същ техен адрес – гр.***.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Съгласно постановеното ВАС
определение № 4173 от
30.03.2018г. по адм.д.№ 13973/2017г., V о., с което е отменено постановеното по
делото протоколно определение № 2311/17.10.2017г. оставящо жалбата без
разглеждане, същата е подадена в двумесечния срок по чл.140, ал.1 от АПК, тъй
като в оспорения акт не е записано пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва. Настоящият съдебен състав намира също, че оспореният акт има характера
на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, който съгласно
чл.40, ал.2 от ЗДОИ подлежи на обжалване пред административния съд по реда на
АПК. Пред вид неговото съдържание, включващо обсъждане на невъзможността за
предоставяне на исканата информация, както и поради изричното предвиждане от
законодателя в чл.40, ал.2 от ЗДОИ, че както решенията за предоставяне на
достъп до обществена информация, така и отказите за това, подлежат на обжалване
по един и същи начин – общия ред по АПК, неприложим е специалният ред за
съдебно разглеждане при обжалване на изрични откази по чл.197 и сл. от АПК.
Жалбата е насочена срещу пасивно
легитимиран ответник по аргумент от чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, вр. § 1, т.4 от ДР
на същия закон. Съгласно легалната дефиниция за „публичноправна организация“,
дадена в § 1, т.4 от ДР на ЗДОИ, това е юридическо лице, за което е изпълнено
някое от следните условия: а)повече от половината от приходите му за
предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на
държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса,
от общинските бюджети или от възложители па чл.5, ал.2, т.1-14 от Закона за
обществените поръчки; б)повече от половината от членовете на неговия
управителен или контролен орган се определят от възложители по чл.5, ал.2,
т.1-14 от ЗОП; в)обект е на управленски контрол от страна на възложители по
чл.5, ал.2, т.1-14 от ЗОП, управленски контрол е налице, когато едно лице може
по какъвто и да е начин на упражнява доминиращо влияние върху дейността на
друго лице.
Съгласно данните от публичния
Търговски регистър към Агенция по вписванията, едноличен собственик на капитала
на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД е Държавата. Това обуславя извод, че
дружеството попада в хипотезата на § 1, т.4 б.“в“ от ДР на ЗДОИ, като публичноправна
организация – юридическо лице, което е обект на управленски контрол, доколкото
доминиращо влияние върху дейността му оказва собственика на капитала – Българската
държава. В случая обаче е неприложима нормата на чл.153, ал.1 от АПК,
предвиждащ, че ответник в производството по оспорване на индивидуален
административен акт е административният орган, негов издател, защото
изпълнителният директор на търговското дружество няма характеристиките на
административен орган, а правосубектността му е специална, установена е с
нормата на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ и включва публичноправните организации, а не техните представители.
Налице е и активна легитимация за
жалбоподателя, доколкото чл.4, ал.1 от ЗДОИ дава право на всеки гражданин на
Република България да получи достъп до обществена информация, което право е
обвързано с уредената в чл.2 възможност заявителят да си състави мнение относно
дейността на задължения субект. Следователно
жалбата е допустима, като подадена в нормативно установените срокове, от лице с
правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е и
основателна.
Законодателят в чл.2, ал.1 от ЗДОИ е
дал легално определение на понятието обществена информация, достъпа до която
законът регламентира. Това е всяка информация, свързана с обществения живот в
страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за тази информация
законодателят е създал и изричното задължение да бъде предоставяна от правните
субекти по чл.3, ал.1 и 2 от ЗДОИ. Това тяхно задължение и съответно правото на
гражданите на достъп до обществена информация, е гарантирано чрез изричната
разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДОИ, която установява правото на съдебно оспорване
на решенията на задължените по чл.3, ал.1 и 2 от ЗДОИ лица за предоставяне на
достъп до обществена информация и за отказа за предоставянето й.
В контекста на легалната законова
дефиниция несъмнено информацията относно договори сключени от „Водоснабдяване и
канализация“ЕАД във връзка с неговата дейност е обществена. Според
определението на чл.11 от ЗДОИ по своя характер исканата информация е служебна,
а достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в
чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Ответникът по жалбата навежда доводи, че поисканата от
него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1
от ЗДОИ, поради което той не е задължен да я предостави. Това възражение е
неоснователно, тъй като информацията, касаеща дейността на задължен субект по
ЗДОИ е обществена такава. Неправилно е становището на ответника, че по реда на
ЗДОИ може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и
само достъп до документи. По аргумент на § 1, т.1 от ДР на ЗДОИ, документите са
материален носител на информация, като същата може да се претендира като
описание на сведение или знание за някого или нещо, или искане за предоставяне
на документ (удостоверителен или диспозитивен), материализиращ съответните
данни. Когато молителят посочи вида на исканата информация чрез нейното
описание, като такава в дадения й от законодателя смисъл, тогава възниква
задължение за предоставянето й, ако е налична. Исканата информация изобщо няма
абстрактен характер, а е много конкретна и касае договорите по чл.20, ал.4 от
ЗОП, счетоводните документи по чл.20, ал.5 от ЗОП и справка за платените суми
по тях с информация на кой доставчик каква сума е платена и кога. Обстоятелството,
че съответните контролни органи от АДФИ и НАП могат да извършват тяхната
проверка също не освобождава ответника от задължението му да предостави достъп
до обществената информация на правоимащия субект.
Следва да се отбележи, че дори
търсените договори и исканите счетоводни документи да подлежаха на публикуване
в сайта на Агенцията за обществени поръчки, респ. в Търговския регистър, това
не освобождава ответника от задължението да предостави информацията, която е
налице у него. Само когато той не разполага с исканата информация, но има данни
за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той
препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В този смисъл
е чл.32, ал.1, изр.1 от ЗДОИ. Същата разпоредба е неприложима в случай, че
органът разполага с информацията. След като разполага с нея, той е длъжен да
предостави достъп, освен ако са налице основания за мотивиран отказ. Фактът, че
информацията може да бъде предоставена от друг орган, не е такова основание. В
случая дори не са налице условията за публикуване, защото търсените договори би
следвало да са на стойност под праговете на чл.20, ал.4 от ЗОП, не се
публикуват в сайта на Агенцията за
обществени поръчки. Не се публикуват и първичните счетоводни документи в
Търговския регистър.
Заявление по реда на ЗДОИ винаги
подлежи на разглеждане, включително и в случаите когато се прецени, че намира
приложение чл.31, ал.4 от ЗДОИ. Съгласно действащата към момента на
постановяване на атакувания отказ и към настоящия момент редакция, разпоредбата
не дава оперативна самостоятелност на органа дали да предостави информация при
липса на съгласие от трето лице, както беше при предходни редакции на нормата.
Когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо
неговото съгласие за предоставянето й, се иска съгласието на това лице. При
неполучаването му в срока по чл.31, ал. 1 или при изричен отказ да се даде
съгласие, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и
по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.
От законовите разпоредби е явно, че във всички случаи, когато се засягат
интереси на трето лице, заявлението се разглежда, иска се съгласие на третото
лице по отношение на информацията, отнасяща се до него и се предоставя
информация – в пълен обем при съгласие, както и когато третото лице е задължен
субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла
ЗДОИ, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. В
този смисъл са чл.31, ал.4 и 5 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ не
дава право компетентният орган да не разглежда заявлението въобще, както е
процедирано в случая.
Неоснователно е възражението на
ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща
информация заявления са подали още няколко лица, които имат връзка по между си
и целта на заявленията не е получаване на информация, а водене на дела и
получаване на суми като съдебно-деловодни разноски. Ако ответникът беше
действал в съответствие с изискванията на ЗДОИ, до воденето на настоящото дело,
както и до други такива не би се стигнало. Съдът счита, че няма забрана за
подаване на едно и също заявление за достъп до обществена информация от
различни лица. Твърдението в този смисъл на пълномощника на ответното
дружество, не е основание за постановяване на отказ за предоставяне на информация.
По тези съображения оспореното
решение следва да се отмени като издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – чл.146, т.3 от АПК, вр. чл.38 от
ЗДОИ. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на органа
за ново произнасяне по заявлението на Я.П., при съобразяване с указанията на
съда. При новото произнасяне органът следва да изложи мотиви по отношение
характера на исканата информация, да направи преценка коя част от нея засяга
трети лица в съответствие с §1, т.2 от ДР на ЗДОИ. Следва да направи преценка
налице ли е хипотезата на чл.17, ал.2 ЗДОИ, като в този случай се съобрази §1,
т.5 от ДР на ЗДОИ, защото с простото позоваване на търговската тайна без преценка
дали е налице надделяващ обществен интерес, не са изпълнени горепосочените
изисквания на закона.
На основание чл.174 от АПК органът
следва да бъде задължен със срок, в който да постанови новото си решение. Този
срок трябва да бъде на 30-дневен от датата на влизане в сила на съдебното
решение, което съответства на предполагаемия голям обем на информацията която
трябва да се представи.
Мотивиран
от горното и на основание чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказа за
предоставяне на достъп до обществена информация, постановен с писмо изх.№
К-1092-3/02.06.2017г. на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, ЕИК-*********, гр.***, по заявление вх.№ К-1092-4 от 13.06.2017г., подадено от Я.И.П., ЕГН-**********.
ВРЪЩА преписката на „Водоснабдяване
и канализация“ЕАД, ЕИК-********* за произнасяне по заявлението в 30-дневен от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: