Решение по адм. дело №376/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Ю. Р. А. от [населено място], депозирана чрез адв. М. В. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1901953/21.07.2025г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към РУ Велики П., ОДМВР - Шумен. С обжалвания акт на Ю. Р. А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца, като са отнети документи – СУМПС, образец Белгия, № **********.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма и съдържание, както и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Сочи, че АУАН и издадената ЗППАМ не съдържат всички законови реквизити – налице е непълно, неточно и неясно описание на нарушението, което не съответства на обективната истина. Релевира доводи за наличие на съществени грешки във фактическата обстановка както относно собствеността на моторното превозно средство, така и касателно действията на водача при проверката. Заявява, че Ю. Р. А. е приел да извърши тест, който е отчел отрицателен резултат. Впоследствие проверяващият орган е поискал от лицето да се подложи на втори тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, вместо да прекрати проверката. Счита, че поведението на полицейския служител съставлява злоупотреба с власт и е съществено нарушение на процедурните правила.

По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР – Шумен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И..С., оспорва жалбата. Изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че отказът на водача да бъде изследван за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози е безспорно установен. Твърди, че Ю. Р. А. е бил наясно с възникналия технически проблем, в резултат на който изследването не е могло да бъде завършено. Впоследствие, жалбоподателят е отказал както извършването на проверка с техническо средство, така и да даде биологична проба за изследване с цел установяване на употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1901953/21.07.2025г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР – Шумен, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца, като са отнети документи – СУМПС, образец Белгия, № **********. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че против Ю. Р. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №3769868 за това, че на 21.07.2025г., в 15:30часа, в [населено място], по ул.Б. С., на кръстовище с ул.Х. Б., на паркинг пред офис на Йетел, управлява лек автомобил „Ауди Ку7“, с рег. № [рег. номер], собственост на „НКС – авточасти“ ЕООД, клон Варна, като водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг тест 5000, с фабр.номер ARSD 0014 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е талон за изследване № 0147137.

Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, предвиждащи налагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца в случаите, когато водач на МПС откаже да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Заповедта е връчена на нейния адресат на 21.07.2025г.

Ю. Р. А. сезира Административен съд - гр.Шумен с искане за отмяна на ЗППАМ, с жалба вх.рег.№ 323000-4244/04.08.2025г. по описа на РУ Велики Преслав.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН GA №3769868/21.07.2025г срещу Ю. Р. А. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и талон за изследване №147137. В талона за медицинско изследване е вписано изявление на водача: „отказвам да дам кръв“. В горния ляв ъгъл на бланката е положен подпис и печат на ЦСМП – филиал В.Преслав с отразяване, че лицето не се е явило да даде кръвна проба.

Представени са и писмени доказателства за компетентността на органа, издал оспорваната заповед, както и Докладна записка рег. № 323р-12066-27.07.2025г. относно технически неизправно техническо средство за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, изготвена от мл.автоконтрольор М. В..

По искане на ответната страна в хода на производството са разпитани свидетели - полицейските служители С. М. Б. и М. Х. М..

Свидетелят С. Б. сочи, че на посочената в заповедта дата, работел заедно с колегата си М. А. В. като автопатрул за смяната от 07:00 часа на 19:00 часа. Около обяд получили сигнал при засичане на управление на превозно средство лек автомобил „Ауди“, син на цвят, да бъде спрян за проверка, предвид наличие на данни за употреба на наркотици от страна на водача. Автомобилът е засечен същия ден следобяд и е спрян за проверка. В. Ю. Р. А. дал проба за наркотици, като след поставяне на касетката в дрегера за наркотици, техническото средство изписало на дисплея „прекратена проба“. Контролните органи разяснили на водача, че апаратът не е отчел пробата, поради което ще бъде осигурен друг екип от сектор ПП, с друго устройство, за да бъде изпробван. При пристигане на втория екип, водачът категорично отказал да бъде изпробван с друго техническо средство, както и да получи издадения му талон за изследване.

Свидетелят М. Х. М., заявява, че е пристигнал на мястото на проверката, след като негов колега го уведомил за проблема с техническото средство. Същият сочи, че Ю. Р. А. отказал да бъде тестван повторно с техническо средство, както и да получи талон за медицинско изследване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта, както и от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП № GPAM-1901953/21.07.2025г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР – Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е връчена на нейния адресат на 21.07.2025г., поради което настоящата жалба, подадена на 04.08.2025г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3937/24.10.2024г. директорът на ОДМВР - Шумен е управомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП). С т.1.6, б. „д“ от заповедта са управомощени служители на длъжност мл.автоконтрольор II-I степен при Районно управление – Велики Преслав - с компетентност на територията на съответното РУ. Настоящата заповед е издадена от М. В., който видно от представено по делото удостоверение, изходящо от началник сектор КАПОЧР при ОДМВР – Шумен, считано от 10.01.2000г. до настоящия момент, заема длъжност мл.автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ при РУ В. П. и касае деяние, осъществено на територията на Велики Преслав. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи Същата съдържа фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в отказ на Ю. Р. А. в качеството на водач на МПС да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и отказ да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН № GA 3769868/21.07.2025г., към който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед, което съдът намира допустимо. АУАН е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, доколкото разполага с презумптивна доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не беше разколебана в настоящото производство, а напротив – констатациите в АУАН се подкрепят от събраните доказателства. Посочено е и относимото правно основание – чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Изложеното обуславя извод, че административният акт е надлежно мотивиран.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

С оглед изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1901953/21.07.2025г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР - Шумен, с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел, че Ю. Р. А. е управлявал МПС и е отказал да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ са установяването по надлежен ред управление на МПС от лице, което откаже да бъде проверено тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и откаже да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. От събрания по делото съвкупен доказателствен материал (писмени и гласни доказателства) се установява по категоричен начин, че на посочените в АУАН и в обжалваната ЗППАМ дата, час и място, Ю. Р. А. е управлявал МПС - лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № [рег. номер].

На следващо място, установява се по делото, че лицето е съдействало за извършване на проверка, но поради технически проблем пробата не е отчетена. Видно от представената разпечатка от паметта на техническото средство, с което е извършена тази първа проба – тест № 215 от 21.07.2025г., в 14:53 часа, всички резултати са отразени като „не измерен“. Разпитаните по делото свидетели също сочат, че при поставяне на дадената от водача проба в техническото средство, на дисплея на Дръг теста се е изписал текст „прекратен тест“. Именно поради възникналия технически проблем дадената проба не е отчетена. На мястото на проверката е извикан полицейски екип, който да извърши теста с друг дрегер „Дръг тест 5000“. При пристигане на втория екип Ю. Р. А. категорично отказал да бъде тестван с техническо средство, както и отказал да получи талон за медицинско изследване. Съдът намира, че последвалият отказ на водача да бъде тестван за установяване употребата на наркотици и/или техни аналози съставлява изискуемото от закона фактическо основание, обуславящо налагането на процесната ПАМ. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че водачът е изчакал на място пристигането на втория полицейски екип, което по същество съставлява продължение на започналата проверка и доколкото първоначалната проба не е отчетена, за същия е възникнало задължение да изпълни указанията да направи тест с техническо средство или да получи талон и да даде проба за извършване на медицинско изследване. Неизпълнението на това задължение и категоричният отказ на водача са доказани по делото. Водачът е отказал да направи нов тест. На същия е връчен талон за медицинско изследване, което не е изпълнено.

Съдът кредитира с доверие свидетелските показания с оглед непосредствеността на възприятията на полицейските служители. Дадените от тях сведения съответстват на останалите доказателства по делото – АУАН и Докладна записка рег. № 323р-12066/27.07.2025г. относно извършена проверка на лицето.

Въз основа на тези доказателства съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и място жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е отказал да бъде проверен с Дръг тест 5000 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Същият не е изпълнил и предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Напротив, в подадената жалба същият заявява, че е отказал извършването на втори тест с техническо средство, както и че не е правил кръвен тест, поради продължителния период от време, през който се чакат резултатите от съответните лечебни заведения, изследващи кръвните проби.

Оспорващият твърди незаконосъобразност на заповедта като сочи, че в обстоятелствената част на същата е посочен несъществуващ субект за собственик на лекия автомобил. Действително от приложена справка в централна база – КАТ се установява, че лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № [рег. номер] е собственост на „НКС – Авто мечти“ ЕООД, клон Варна, а в заповедта е отразено, че автомобилът е собственост на „НКС – Авточасти“ ЕООД, клон Варна. Съдът намира, че констатираното противоречие в частта досежно действителния собственик на управляваното от водача МПС не съставлява съществено процесуално нарушение, което да опорочава заповедта до степен на незаконосъобразност. Същото не рефлектира върху релевантните за спора факти, които се свеждат до установяване управлението на МПС от водач, който отказва да бъде тестван за употреба на наркотици и/или техни аналози. Събраните по делото доказателства по несъмнен начин сочат, че оспорващият, в качеството на водач на МПС, е спрян за извършване на полицейска проверка. С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението в сочения аспект.

Не кореспондира с доказателствата по делото твърдението на жалбоподателя за отчетена отрицателна проба от извършен тест за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. В Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставен по време на проверката и подписан от водача на автомобила, е отразена констатацията, че проверката е извършена с техническо средство ARSD № 0014, номер на проба 215, в 14:53 часа, като тестът е прекратен. Видно от представена разпечатка от паметта на техническото средство за тест № 215 от 21.07.2025г., 14:53:35 часа, всички резултати са отразени като „не измерени“. Анализът на писмените доказателства сочи, че първоначалната проба не е отчетена. В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели. Именно поради липсата на отчетен резултат от дадената проба са предприети последващите действия по извършване на проверката от страна на контролните органи, чиито разпореждания не е изпълнил водачът на лекия автомобил, като е отказал извършването на тест за употреба на наркотици и/или техни аналози посредством техническо средство или с медицинско изследване.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения максимален 18 -месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието ѝ.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1901953/21.07.2025г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР – Шумен, е валидна, правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че в полза на държавното учреждение ОДМВР - Шумен (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ю. Р. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1901953/21.07.2025г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР - Шумен, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Ю. Р. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР – Шумен сума в размер на 200,00 (двеста) лева разноски по делото.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.