№ 34
гр. Ямбол, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Я. В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500441 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Г. И. С. от гр.**** чрез
пълномощника му адв.М., АК-Ямбол против решение № 36/11.08.2022 г., постановено по
гр.д.№ 43/2021 г. по описа на РС Тополовград, с което съдът е допуснал делба между
страните по делото по отношение на подробно описани земеделски земи при определени
квоти и е отменил на основание чл.537 ал.2 от ГПК нот.акт № 157, т.2, дело №
317/10.10.2017 г. на съдията по вписванията при ТРС относно удостовереното право на
собственост на описаните земеделски имоти.
Решението се счита за недопустимо и неправилно, поради което се желае
обезсилването му или неговата отмЯ. изцяло като съответно делото бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав или бъде постановено решение от въззивния съд за отхвърляне
на предявените искове.
Обжалваното решение се счита за недопустимо, тъй като игнорирайки разпоредбите
на Закона за наследството и задължителните указания, съдържащи се в мотивите на
възз.гр.дело № 444/2020 г. ЯОС /при предходното разглеждане на спора пред въззивния съд
и връщане на делото за ново разглеждане/, първоинстанционният съд и при повторното
разглеждане на делото отново конституирал К. К. Й. като ищец по делото за делба, а Д. Б. С.
като ответник по делото за делба, като по този начин цялото производство се развило с
участието на ненадлежни страни, които не притежават необходимата съответно активна и
пасивна правна легитимация, за да участват като страни в това производство. Освен това
1
при повторното разглеждане на делото съдът не е призовавал, не допуснал до разпит и не
разпитал в съдебно заседание свидетелите Н.М.Н. и И.Ж.М., които са дали показания при
предходното разглеждане на делото /по гр.д. №267/2018г. на РС-Тополовград/, но в същото
време съдът подробно обсъжда техните показания в мотивите си към обжалваното решение.
По същия начин съдът е обсъждал без да връчи и без да вземе предвид оспорвания от страна
на въззивника на истинността на документи, касаещи идентичността на лица с различни
имена. Тези оплаквания на въззивника сочат на липса на мотиви към обжалваното решение
по смисъла на чл.236 ал.2 от ГПК.
По отношение на ответника С.И.С. е следвало отново да бъде извършена процедурата
по чл.47 ал.6 от ГПК като бъде призован на посочения в исковата молба поС.ен адрес и едва
впоследствие при спазване на изричните разпоредби на закона да му бъде назначен особен
представител, а действащият от негово име особен представител не бил определен с изричен
акт на първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото.
В законоустановения срок от адв.Д., пълномощник на част от ищците – К. Н. Б., Е. Д.
Т., М. Н. Т., Х. К. Й. и С. Н. А. е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че
съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства относно това кои страни следва да вземат
участие в делбата, а относно оспорването на удостоверение за идентичност на имена,
същото е представено от ответника, включително и в нотариалното производство.
От част от съделителите /без да е посочено кои/ е депозирана молба вх.№
870/20.09.2022 г., която желаят да бъде приложена като неразделна част от отговора на
адв.Д. срещу въззивната жалба на Г. С.. Приложен е копиран списък на лица, които следва
да се счита, че са подписали тази молба. Сочи се, че решението на районния съд се счита за
правилно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, а чрез
пълномощника си поддържа жалбата и желае уважаването й.
Въззиваемите К. Н. Б., Е. Д. Т., М. Н. Т., Х. К. Й. и С. Н. А., които са депозирали
отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв.Д. и са редовно призовани чрез
пълномощника си поддържат възраженията си за неоснователност на жалбата и желаят
потвърждаване на обжалваното решение.
Останалите въззиваеми страни са редовно призовани, но не се явяват и не са
изпратили представител в съдебно заседание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
Пред ТРС е депозирана искова молба от С. М. Ш., Х. М. И., К. Н. Б., С. Н. А., Е. Д. Т.,
Д. Г. К., Н. Г. Т., М. Н. Т., К. К. Й., К. П. Й., Н. П. Й., Х. К. Й., Р. К. Й., Г. Х. Х., А. Х. Х., С.
Г. Г., С. Г. Г., И.Г.Н., К. Г. Д., П. Г. М. и Х. Г. Н., с която се претендира да бъде допусната
2
делба между тях и ответниците Е. Г. Д., Д. Б. С., Г. И. С. и С. И. С. по отношение на
оставените им в наследство от С.Х.Г., поч. *** и И.М.С., поч. **** подробно описани седем
земеделски имота от първата наследодателка и четири земеделски имота от втория
наследодател, при квоти по отношение на наследството от С.Г.: С. М. Ш. -36/432 идеални
части; Х. М. И. -36/432 идеални части; К. Н. Б.-18/432 идеални части; С. Н. А. -18/432
идеални части; Е. Д. Т. -6/432 идеални части; Д. Г. К. -6/432 идеални части; Н. Г. Т. -6/432
идеални части; М. Н. Т.-18/432 идеални части; К. К. Й. -8/432 идеални части; К. П. Й. -8/432
идеални части; Н.П.Й. -8/432 идеални части; Х. К. Й. -24/432 идеални части; Р. К. Й. -24/432
идеални части; Г. Х. Х. -18/432 идеални части; А. Х. Х. -18/432 идеални части; С. Г. Г. -
36/432 идеални части; С. Г. Г. -36/432 идеални части; И.Г.Н. -9/432 идеални части; К. Г. Д. -
9/432 идеални части; П. Г. М. -9/432 идеални части; Х. Г. Н. -9/432 идеални части; Е. Г. Д.-
36/432; Д. Б. С.-12/432 идеални части; Г. И. С.-12/432 идеални части; С. И. С. -12/432
идеални части. От наследството на И.С. се претендира съделителите да получат следните
идеални части: С. М. Ш. -252/2160 идеални части; Х. М. И. -252/2160 идеални части; К. Н.
Б.-126/2160 идеални части; С. Н. А. -126/2160 идеални части; Е. Д. Т. -42/2160 идеални
части; Д. Г. К. -42/2160 идеални части; Н. Г. Т. -42/2160 идеални части; М. Н. Т.-126/2160
идеални части; К. К. Й. -56/2160 идеални части; К. П. Й. -56/2160 идеални части; Н. П. Й. -
56/2160 идеални части; Х. К. Й. -168/2160 идеални части; Р. К. Й. - 168/2160 идеални части;
Г. Х. Х. - 18/2160 идеални части; А. Х. Х. - 18/2160 идеални части; С. Г. Г. -36/2160 идеални
части; С. Г. Г. - 36/2160 идеални части; И.Г.Н. -9/2160 идеални части; К. Г. Д. -9/2160
идеални части; П. Г. М. -9/2160 идеални части; Х. Г. Н. -9/2160 идеални части; Е. Г. Д.-
252/2160 идеални части; Д. Б. С.-84/2160 идеални части; Г. И. С.-84/2160 идеални части; С.
И. С. -84/2160 идеални части.
В срока по чл.131 от ГПК отговор са депозирали ответницата Е. Г. Д. /поставена под
пълно запрещение чрез настойника си Л.Д.Д./, която не оспорва иска за делба, от Г. И. С. и
Д. Б. С., които го оспорват. Г. С. е заявил, че е едноличен собственик на претендираните за
делба земеделски имоти и се легитимира като такъв с представен нот.акт № 157 т.II д.№
317/2017 г. за собственост на недвижими имоти придобити по давностно владение и
наследство. Твърденията на С. са, че от възстановяване на имотите през **** г. същите се
владеят от него повече от 10 години без прекъсване, явно и без оспорване, поради това искът
за делба е неоснователен.
На ответника С. И. С. след изпълнение на процедурата по чл.47 ал.6 от ГПК и
дадените по гр.д.№ 337/2019 г. от ЯОС указания, е назначен особен представител адв.Х.. С
решение по в.гр.д.№ 444/2020 г. ЯОС е обезсилил първоначално постановеното от ТРС
решение за допускане да делбата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
съда със задължителни указания на особения представител на ответника С. И. С. да бъде
връчен препис от исковата молба с приложенията по реда на чл.131 от ГПК. Новото
разглеждане на делото под № 43/2021 г. е започнало именно с това действие на съда – на
ответника С. И. С. чрез особения му представител адв.Х. е връчен по реда на чл.131 от ГПК
препис от исковата молба и приложенията, но отговор от този ответник не е постъпил.
3
При новото разглеждане на делото са починали трима от ищците – И.Г.Н., Х. Г. Н. и
С. Г. Г. като на тяхно място са конституирани наследниците им, съгласно представените
удостоверения за наследници, както следва: М. И. Н., дъщеря на И.Г.Н.; М. Х. Н., дъщеря на
Х. Г. Н. и децата на С. Г. Г. – Д. Г. Г. и Я. Г. Г..
С исковата молба ищците са представили три решения на ОСЗ Тополовград за
възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски земи на наследниците
на С.И.М. и И.М.С.. Съгласно решение № СРЕМ/24.11.2000 г. и решение № СР/12.05.1999 г.
на наследниците на С.И.М., б.ж. на с.**** е възстановено правото на собственост, съгласно
ПЗ в землището на с.**** върху следните седем земеделски имота, които съгласно
издадените на 29.05.2018 г. кадастрални скици са: поземлен имот с площ 8 599 кв.м, шеста
категория, в местността „ПЛОЧИТЕ", с идентификатор 68583.17.14, по кадастрална карта,
номер по предходен план № 017014 по КВСЗ на село *****; поземлен имот с площ 3 400
кв.м, шеста категория, в местността „ЧУКАРАТА", с идентификатор 68583.62.10 по
кадастрална карта, номер по предходен план № 062010 по КВСЗ на село *****; поземлен
имот с площ 19 000 кв.м, девета категория, в местността „КЮСТАРЛЪК", с идентификатор
68583.108.10 по кадастрална карта, номер по предходен план № 108010 по КВСЗ на село
*****; поземлен имот с площ 7 800 кв.м, трета категория, в местността „БОЗАЛЪКА", с
идентификатор 68583.147.2 по кадастрална карта, номер по предходен план № 147002 по
КВСЗ на село *****; поземлен имот с площ 5 399 кв.м, шеста категория, в местностга
„ДРУМА", с идентификатор 68583.154.32 по кадастрална карта, номер по предходен план №
154032 по КВСЗ на село *****; поземлен имот с площ 9 497 кв.м, шеста категория, в
местността „ЧИЛИИТЕ", с идентификатор 68583.158.12 по кадастрална карта, номер по
предходен план № 158012 по КВСЗ на село ***** и поземлен имот с площ 1 050 кв.м, трета
категория, в местността „АДАТА", с идентификатор 68583.189.81 по кадастрална карта,
номер по предходен план № 189081 по КВСЗ на село *****. Съгласно решение №
СРЕМ/24.11.2000 г. на наследниците на И.М.С., б.ж. на с.**** е възстановено правото на
собственост, съгласно ПЗ в землището на с.**** върху следните четири земеделски имота,
които съгласно издадените на 29.05.2018 г. кадастрални скици са: поземлен имот с площ 2
200 кв.м, девета категория, в местността „ЧЕРВЕНATA ШУМА", с идентификатор
68583.66.8 по кадастрална карта, номер по предходен план № 066008 по КВСЗ на село
*****; поземлен имот с площ 5 599 кв.м, шеста категория, в местността „АШАКЛАРЕ", с
идентификатор 68583.84.15 по кадастрална карта, номер по предходен план № 084015 по
КВСЗ на село *****; поземлен имот с площ 2 200 кв.м, трета категория, в местността
„БАТАЦИ", с идентификатор 68583.144.8 по кадастрална карта, номер по предходен план №
144008 по КВСЗ на село ***** и поземлен имот с площ 10 499 кв.м, трета категория, в
местността „КАРАТОПРАК", с идентификатор 68583.180.7 по кадастрална карта, номер по
предходен план № 180007 по КВСЗ на село *****. Липсват твърдения и данни решенията на
ОСЗ за възстановяване право на собственост да са били атакувани или отменени по
надлежния ред, поради което съдът ги възприема като доказателства годни да установят
право на собственост.
4
От ответника Г. С. е направено възражение относно това, че наследодателката на
страните по исковата молба и по удостоверение за наследници С.Х.Г. и наследодателката по
решенията на ОСЗ С.И.М. са различни лица. От ищците са представени писмени
доказателства в тази връзка и те опровергават направеното възражение, а именно –
удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 0187/16.03.2022 г., издадено от
община Тополовград за това, че С.Х.Г., родена на ***** и имената С.И.М. са имена на едно
и също лице. От ищеца Х. К. Й. е представена нотариално заверена на 15.02.2022 г.
декларация за идентичност на имена за това, че имената на С.И.М. и С.Х.Г. са имена на едно
и също лице – неговата баба.
Отново във връзка с установяване факта на идентичност на имената на
наследодателката, по делото е разпитана като свидетел, посочен от ответника С. - кметския
наместник на с.**** М.И.. Показанията обаче на тази свидетелка са без значение за спора,
тъй като същата потвърждава за издадено удостоверение за идентичност на имена от
кметство с.***, а обсъденото по-горе доказателство, представено по делото е издадено от
община Тополовград. Самата свидетелка заявява, че е насочила наследниците да се снабдят с
документа от община Тополовград.
От представеното с исковата молба удостоверение за наследници № 17/21.06.2017 г.
заверено към 15.06.2018 г. се установява, че наследодателят И.М.С. е починал на ***** г. и е
оставил за свои законни наследници преживяла съпруга С.Х.Г., починала през *** и четири
деца – М.И.М. починал през **** г., Д.И.Т., починала през **** г., С.И.С., починала през
**** г. и Е. И.а К., починала през **** г. След смъртта на М.И.М. същият се наследява от
своите деца – С. М. Ш. и Х. М. И.. След смъртта на Д.И.Т., същата се наследява от четири
деца – К. Н. Б., С. Н. А., М. Н. Т. и Г. Н. Т., който е починал след нея през 2011 г. и се
замества в наследяването от своята съпруга Е. Д. Т. и децата си Д. Г. К. и Н. Г. Т.. Дъщерята
на общия наследодател С. И.а С. след смъртта си се наследява от своята дъщеря Е. Г. Д. и
сина си И.Г.С., който обаче е починал преди своята майка през 1997 г. и се замества в
наследяването от своите деца Г. И. С. и С. И. С., но не и от съпругата си Д. Б. С.. Четвъртата
дъщеря на И.М.С. – Е. И.а К. след смъртта си през **** г. е оставила три деца – Х. К. Й., Р.
К. Й. и П.К.Й., който е починал преди нея през *** г. и се замества в наследяването
единствено от децата си – К. П. Й. и Н. П. Й., но не и от съпругата си К. К. Й.. Преживялата
съпруга на И.М.С. – С.Х.Г. е сключила втори брак с лицето Х.Г.Х., който е починал след нея
през 1968 г., като и от него има роден син и неин наследник – Г. Х. Г.. След смъртта на Г. Х.
Г., същият има трима наследника, децата му – С. Г. Г., С. Г. Г., починала в хода на
настоящото производство с наследници Д. Г. и Я. Г. и Х. Г. Х., починал през 1999 г., който е
с двама низходящи Г. Х. Х. и А. Х. Х.. Вторият съпруг на С.Х.Г. – Х.Г.Х. има наследник
дъщеря му М. Х. Н., която след смъртта си през 1998 г. се наследява от четирите си деца
К.Г.Д., П. Г. М., И.Г.Н. и Х. Г. Н., които са починали в настоящото производство и са с
наследници съответно М. И. Н. и М. Х. Н..
От представеното удостоверение за наследници № 16/21.06.2017 г., заверено към
15.06.2018 г. се установява, че С.Х.Г. е починала през *** и е оставила за наследници пет
5
деца М.И.М. Д.И.Т., С. И.а С., Е. И.а К. и Г. Х. Г., всички към момента починали, както и
преживял съпруг Х.Г.Х., починал след нея през 1968 г. Наследниците на починалите
низходящи и втория преживял съпруг на С.Х.Г., които ги заместват в наследяването са
изброените вече по-горе.
В подкрепа на своето твърдение, че еднолично притежава собствеността върху
процесните имоти, ответникът Г. С. е представил нот.акт № 157 т.II д.№ 317/2017 г. за
собственост на недвижими имоти придобити по давностно владение и наследство.
Нотариусът е записал, че издава акта въз основа на извършена обстоятелствена проверка и
признава Г. С. за собственик по давностно владение и наследство върху осемнадесет
недвижими имота, сред които са и процесните единадесет имота. Други доказателства,
установяващи упражнено давностно владение върху имотите, годно да го направи
собственик, ответникът не е представил.
От ищцовата страна са представени писмени доказателства за това, че не са се
дезинтересирали от наследствените си права по отношение на процесните земеделски земи.
П. П. П. е издал служебна бележка за това, че част от страните - Х. К. Й., Н. П. Й., К. К. Й. и
Р. К. Й. са се интересували за получаване на рента, като наследници на земеделска земя №
180007 в м. „Каратопрак“, собственост на И.М.С., които издаващият служебната бележка е
обработвал, като арендатор от 2011 г. до 2018 г. Представена е служебна бележка от ЗП Н.
П. Г. за това, че М. Н. Т. е търсил рента за 2008/2009 стопанска година като наследник на
земите, собственост на С.М.И.а и И.М.С., които издалият служебната бележка Г.
продължава да обработва. Във връзка с получаваната рента за земите са представени два
РКО № 70/06.07.2015 г. и № 524/02.08.2015 г., издадени от Н. П. Г. за това, че е броил на
ответника Г. И. С. рента за 2014/2015 г. – 20 лв., както и на същия за М. рента за 2014/2015
г. – 40.75 лв. Н. П. Г. е издал и две разписки за рента 2014/2015 г. № 69 и № 525 за
предоставена такава в натура-олио на Г. И. С. и на същия за М..
От ищците е представено, а също така и по делото е приложена преписка вх. №
800/2016 г. на РП – Тополовград, по която е постановено постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 11.10.2016 г., образувано по жалба на С. Г. Г. относно
неизплатена рента от наем на земеделска земя. Прокурорът е установил, че С. Г. заедно с
други нейни роднини е наследница на земеделски земи в землището на с.***, а с договор за
аренда от 16.07.2015 г. един от наследниците Г. И. С. е отдал земеделската земя за ползване
на арендатора Н. П. Г. като получената рента е вземал за себе си и не е дал нищо на С. Г.. В
снети обяснения Г. С. е заявил, че ще изплати полагащата се рента, а прокурорът е отказал
да образува наказателно производство, тъй като се касае за граждански правоотношения.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за основателна въз основа на част от направените в нея оплаквания.
6
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за неправилно.
Оплакванията във въззивната жалба на Г. И. С. са единствено за недопустимост на
атакуваното решение, но съдът намира, че същите в едната си част са неоснователни като
цяло, а в другата си част не водят до недопустимост на съдебното решение, а до неговата
неправилност.
Възраженията във въззивната жалба на Г. С. относно това, че решението на
районният съд е недопустимо в частта, в която е отменен нотариалният акт, с който той се
легитимира за едноличен собственик на всички имоти, тъй като решението се позовава на
разпитани при предходното разглеждане на делото свидетели, а не на свидетелите разпитани
при настоящото разглеждане на делото, е неоснователно. Това оплакване не води до
недопустимост на решението и в случая решението в тази част е правилно с изключение на
опредЕ.та част, до която следва да бъде отменен нотариалният акт, въпреки, че съдът се е
мотивирал действително изследвайки свидетелските показания на свидетелите, които не са
били разпитвани при повторното разглеждане на делото.
При предявения иск за делба на възстановени земеделски имоти на наследниците на
двама наследодатели - С.Х.Г. и И.М.С., ищците са се легитимирали като наследници на тези
лица с удостоверение за наследници и са удостоверили правото на собственост на
наследодателите с три решения на ОСЗ, с които е възстановено правото на собственост. В
делбеното производство единствено въззивникът Г. С. оспорва претенцията за делба с
твърдението, че е едноличен собственик на имотите въз основа на това, че ги е придобил по
наследство и давностно владение, представяйки за доказателство констативен нотариален
акт, издаден през 2017 г. Т.е. налице е хипотеза идентична с разгледаната от ВКС при
постановяване на решение № 117/15.10.2018 г. по гр.д. № 4431/2017 г. в производство по
реда на чл.290 от ГПК. В това решение ВКС е постановил, че в такъв случай не намира
приложение приетото с ТР № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, че при
оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост, тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна, тъй като в нотариалното производство, в което е
издаден представения по делото констативен нотариален акт за собственост не е изследвано
придобиването от един сънаследник на ид.части на останалите сънаследници от правото на
собственост върху процесния имот по давност. И в настоящият случай липсват данни за
това нотариусът издал констативния нотариален акт за право на собственост върху всички
имоти на Г. С. да е формирал извод по релевантните за придобиването на ид.части на
сънаследниците факти, няма отразен такъв извод от него в съставения констативен
нотариален акт и поради това е прието от ВКС, че този нотариален акт не може да има
обвързващо и легитимиращо действие относно последиците от тези правно релевантни
факти. Добавено е още, че дори и в случай, че констативният нотариален акт да има
легитимиращ ефект по отношение на възражението за придобивна давност и приетото с ТР
№ 11/2012 г. да имаше приложение, тъй като ищците също разполагат с документ за
7
собственост на своя праводател /решенията за възстановяване правото на собственост на
ОСЗ/, в такъв случай разпределението на доказателствената тежест и оспорването би
следвало да е всяка страна да доказва своето право.
В настоящия случай ответникът не е оспорил придобивното основание на общите
наследодатели, но ищците оспорват неговото придобивно основание, поради което именно
ответникът носи доказателствената тежест за направеното от него възражение за придобивна
давност. В първоинстанционното производство ответникът Г. С. не е представил каквито и
да било писмени и гласни доказателства и не е провел пълно и главно доказване на своето
твърдение, че е придобил идеалните части на всички наследници на С.Г. и И.С.,
упражнявайки върху тях владение с намерение за своене в продължение на 10 години. От
друга страна ищците, които са възразили за това, че Г.С. е едноличен собственик на всички
земеделски земи в тяхната цялост, а не само на своята наследствена ид.част, са представили
писмени доказателства за това, че не са се дезинтересирали от своите права на собственост в
съответните ид.части по отношение на наследствените земеделски земи, а напротив търсили
са припадащите им се рента/аренда от съответните наематели/арендатори. Включително е
било отказано да бъде образувано наказателно производство по жалба на една от
съделителките против ответника Г. С. за това, че той не й е дал полагащата се рента, в което
производство е дал обяснения, че ще й изплати полагащата й се рента. Всички тези писмени
доказателства свидетелстват за това, че в годините преди 2017 г., когато Г. С. се е снабдил с
констативния нотариален акт, наследниците са се интересували от наследствените ниви,
като най-ранното свидетелство за това е служебната бележка от П. П., който е арендатор на
нивите в периода 2011 г. – 2018 г. и им е плащал рента. Поради това съдът счита, че
постановеното от първоинстанционния съд решение в частта в която на основание чл.537,
ал.2 от ГПК е отменен констативния нотариален акт на Г. С. е правилно, но следва отмЯ.та
да бъде до размера на притежаваните от него 6/144 ид.части от наследството на С.Г. и до
размер на 48/1008 ид.части по отношение на наследството на И.С..
След като е установено, че имотите предмет на иска за делба са съсобствени за
всички съделители наследници, така следва да бъде допусната, но не при квотите
определени от ТРС. Възражението на въззивника за това, че окръжният съд при
предходното обжалване и връщане на делото за ново разглеждане е разпоредил две от
съделителките Д. Б. С. и К. К. Й. да не участват в съдебната делба, не отговоря на
действителността. В мотивите на решението по въз.гр.д. № 444/2020 г. ЯОС е установил, че
тези две ответници не се явяват наследници по закон на общите наследодатели, чийто земи
са предмет на делбата, но това не означава, че те не следва да бъдат конституирани.
Конституирането на С. и на Й. е в следствие на посочването им от ищците по исковата
молба, с която сезират съда за извършване на съдебна делба. Изцяло в преценка на съда е
дали претенцията за делба е основателна или не по отношение на тези две съделителки, но в
никакъв случай не може да бъде направен извод за недопустимост на допуснатата съдебна
делба с участието на същите. Както се посочи по-горе при обсъждане на наследниците на
С.Г. и И.С. въз основа на данните, съдържащи се в представените за тях удостоверения за
8
наследници, действително Д. Б. С. не следва да вземе участие в съдебната делба, тъй като
съпругът й И.Г.С. е починал през 1997 г. преди своята пряка наследодателка С. И.а С.,
починала през **** г., поради което съгласно правилото на чл.10, ал.1 от ЗН преживялата
съпруга не може да замества в наследяването своя наследодател, а той се замества
единствено от своите низходящи. Същата е хипотезата и относно съделителката К. К. Й.,
която по същите причини не следва да участва в делбата, тъй като нейният съпруг П.К.Й. е
починал през *** г. преди пряката си наследодателка Е. И.а К., починала през 2000 г.
Поради това решението на районният съд, с което делбата е допусната по отношение на
тези две съделителки не е недопустимо, а е неоснователно и това води до неговата отмЯ..
След като съдът достига до тези изводи следва допусната делба да бъде извършена от
самото начало, тъй като без участието на тези две съделителки следва да бъдат променени
квотите на страните участници в делбата. Извън това делбата е допусната от ТРС
неправилни квоти - при посочените в исковата молба квоти и следва същите да бъдат
преизчислени отново.
По отношение наследственото имущество, състоящо се от описаните земеделски земи
оставени в наследство от наследодателя И.М.С. следва да бъде отчетен момента на
откриване на наследството със смъртта му през 1924 г. Към момента на своята смърт С. е
оставил за наследници един син М., три дъщери ДЯ., С. и Е. и една съпруга С.. Към 1924 г. е
действал Закон за наследството, утвърден с Указ от 17.12.1889 г., изм. и доп.
бр.29/07.02.1906 г., съгласно който по чл.21, ал.3, изр.2 когато наследниците низходящи са
от мъжки и от женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма
от частта на низходящите от женски пол. Наследствените права на преживелия съпруг са
уредени в чл.38 при настоящото съотношение на родените от брака деца момче и три
момичета, т.е. че когато подир умрелия съпруг са останали законни деца при три и повече
деца от разен пол, частта на преживелия съпруг е равна на частта на дете от мъжки пол. При
тази законова постановка квотите на наследниците на И.С. след смъртта му през 1924 г.
следва да са 2/7 ид. ч. за сина М.И.М. по 1/7 ид.ч. за дъщерите Д.Т., С. С. и Е. К., както и 2/7
ид.ч. за преживялата съпруга С. Г.. Тъй като М. М. се замества в наследяването от своите
две деца С. Ш. и Х. И. същите следва да поделят неговите 2/7 ид.ч. и да получат по 1/7 ид.ч.
Наследниците на Д.Т. са четирима и след като поделят нейната 1/7 ид.ч., К. Б., С. А. и М. Т.
следва да получат по 1/28 ид.ч и тъй като Г. Н. Т. четвъртото дете на Д.Т. е починал,
неговите трима наследника Е. Т., Д. К. и Н. Т. следва да получат по 1/84 ид.ч. Дъщерята на
И.С. – С. С. след смъртта си е оставила двама наследника , които следва да получат по 1/14
ид.ч. и това е дъщеря й Е. Д., а наследниците на починалия й син И.С. – Г. С. и С. С. следва
да поделят неговата 1/14 ид.ч. и да получат в делбата по 1/28 ид.ч. Дъщерята на И.С. – Е. К.
след смъртта си е с трима наследника и същите следва да получат по 1/21 ид.ч., а това са
съделителите Х. Й. и Р. Й.. Тъй като третото дете на Е. К. – П.Й. е починал, неговите
наследници К. Й. и Н. Й. следва да получат по 1/42 ид.ч. Преживялата съпруга на И.М.С.
С.Г., както се посочи съгласно правилата на ЗН към 1924 г. наследява 2/7 ид.ч. от
имуществото на съпруга си. След смъртта си през *** С.Г. е оставила за наследници пет
деца, които следва да поделят нейната полагаща се 2/7 ид.ч.по равно, като на всеки един от
9
наследниците й се полага по 1/21 ид.ч. Наследниците на М. М. – С. Ш. и Х. И. след като
поделя 1/21 ид.ч. следва да получат по 1/42 ид.ч. Наследниците на Д.Т. след като поделят
нейната 1/21 ид.ч. следва да получат по 1/84 ид.ч. и това са – К. Б., С. А. и М. Т., а
наследниците на Г. Т. – Е. Т., Д. К. и Н. Т. след като поделят неговата 1/84 ид.ч. следва да
получат по 1/252 ид.ч. Наследниците на С. С. поделят нейната 1/21 ид.ч. на две, като Е. Д.
получава 1/42 ид.ч., а наследниците на И.С. – Г. С. и С. С. получават по 1/84 ид.ч.
Наследниците на Е. К. след като поделят нейната 1/21 ид.ч. следва да получат по 1/63 ид.ч. и
това са Х. Й. и Р. Й., а наследниците на П.Й. си поделят неговата 1/63 ид.ч. и К. Й. и Н. Й.
получават по 1/126 ид.ч. Синът на С.Г. – Г. Г. с 1/21 ид.ч. е с трима наследника, от които С.
Г. получава 1/63 ид.ч., а наследниците на сина му Х. Х. – Г. Х. и А. Х., както и наследниците
на С. Г. – Д. Г. и Я. Г. след като поделят наследствените си по 1/63 ид.ч. на своите
наследодатели следва да получат по 1/126 ид.ч. Вторият съпруг на С.Г., Х.Г.Х. също следва
да получи 1/21 ид.ч. като наследник на съпругата си, която се поделя между неговите деца Г.
Г. и М. Н., като същите получават по 1/42 ид.ч. Г. Г. е с трима наследника и те следва да
получат по 1/126 ид.ч., а това е С. Г. и както се посочи по-горе след смъртта на Х. Х. и С. Г.
техните наследници – Г. Х., А. Х., Д. Г. и Я. Г. следва да получат по 1/252 ид.ч.
Наследниците на М. Н. са четирима – К. Д., П. М., И.Н. и Х. Н., като последните двама се
заместват от М. Н. и М. Н. и четиримата следва да получат по 1/168 ид.ч. При привеждане
на дяловете под общ знаменател за наследствените части на наследниците на С.Г. на
нейната 2/7 ид.ч. същите са с общ знаменател 1008. Частите на всеки един от съделителите
като наследници на И.М.С. в обобщение са тези които са получени в качеството им на
наследниците пряко на И.М.С. и в качеството им на наследници на полагащите се на
преживяла съпруга С.Г. ид.ч. и същите са следните: за М. М. и С. Ш. по 168/1008 ид.ч.; за К.
Б., С. А., М. Т., Г. С. и С. С. по 48/1008 ид.ч.; за Е. Т., Д. К. и Н. Т. по 16/1008 ид.ч.; за Е. Д.
96/1008 ид.ч.; за К. Й. и Н. Й. по 32/1008 ид.ч.; за Х. Й. и Р. Й. по 64/1008 ид.ч.; за Г. Х., А.
Х., Д. Г. и Я. Г. по 12/1008 ид.ч.; за С. Г. 24/1008 ид.ч.; за М. Н., М. Н., К.Д. и П. М. по
6/1008 ид.ч.
Относно земеделските имоти оставени в наследство от С.Х.Г. при определяне на
квотите следва да се има предвид, че същата е починала през *** при действието на
настоящия закон за наследството, според който чл.5, ал.1 децата на починалия наследяват по
равни части, а съгласно чл.9, ал.1 съпругата наследява част равна на частта на всяко дете.
С.Г. е оставила за наследници 5 деца М., ДЯ., С., Е. и Г., както и преживял съпруг Х.. При
това положение всеки от наследниците й следва да получи по 1/6 ид.ч. и тъй като всички
също са починали, техните наследници и участници в настоящата делба следва да поделят
техните квоти. С. Ш. и Х. И. следва да получат по 1/12 ид.ч. от 1/6 ид.ч.на своя баща
М.И.М.. Наследниците на Д.Т. – К. Б., С. А. и М. Т. следва да получат по 1/24 ид.ч. Тъй като
Г. Т. е починал, неговата 1/24 ид.ч. следва да бъде подЕ. между Е. Т., Д. К. и Н. Т., които да
получат по 1/72 ид.ч. Наследниците на С. С. са двама, като Е. Д. получава 1/12 ид.ч., а след
смъртта на И.С. синовете му Г. С. и С. С. следва да получат по 1/24 ид.ч. Дъщерята на С.Г. –
Е. К. е с трима наследника, поради което Х. Й. и Р. Й. следва да получат по 1/18 ид.ч., а
10
третият низходящ П.Й., който е починал се замества в наследяването от синовете си К. Й. и
Н. Й. и те получават по 1/36 ид.ч. Синът на С.Г. от втория брак Г. Х. Г. също е с трима
наследника, които след като поделят неговата 1/6 ид.ч. следва да получат по 1/18 ид.ч. и
това е съделителката С. Г.. Другите две деца на Г. Г. – Х. Х. и С. Г. са с по двама
наследника- Г. Х., А. Х., Д. Г. и Я. Г. и те следва да получат по 1/36 ид.ч. Вторият съпруг на
С.Г. – Х.Г.Х. е починал след нея през 1968 г. като следва да бъде заместен в наследяването
от дъщеря си М. Х. Н. и от сина си Г. Х. Г.. Неговата 1/6 ид. ч. подЕ. между двамата е по
1/12 ид. ч. 1/12 ид.ч. след като бъде раздЕ. между тримата наследника на Г. Г. същите
полуават по 1/36 ид.ч. и това е С. Г., а четиримата наследника Г. Х., А. Х., Д. Г. и Я. Г. след
като поделят по 1/36 ид.ч. на наследодателите си Х. Х. и С. Г. следва да получат по 1/72
ид.ч. М. Н. е оставила четирима наследника, като К.Д. и П. М. получават по 1/48 ид.ч., а
наследниците на И.Н. и Х. Н. – М. Н. и М. Н. следва да получат по 1/48 ид.ч. В обобщение
общия знаменател на получените квоти в ид.ч. от наследството на С.Г. е 144 и квотите на
съделителите на тази наследствена маса са следните: за С. Ш. и Х. И. по 12/144 ид.ч.; за К.
Б., С. А. и М. Т. по 6/144 ид.ч. за Е. Т., Д. К. и Н. Т. по 2/144 ид.ч.; за Е. Д. 2/144 ид.ч.; за Г.
С. и С. С. по 6/144 ид.ч.; за Х. Й. и Р. Й. по 8/144 ид.ч.; за К. Й. и Н. Й. по 4/144 ид.ч.; за Г.
Х., А. Х., Д. Г. и Я. Г. по 36/144 ид.ч.; за С. Г. 12/144 ид.ч.; за М. Н., М. Н., К.Д. и П. М. по
3/144 ид.ч.
С оглед изложеното до тук, въззивният съд намира, че постановеното от районния
съд решение за отмЯ. на нотариален акт до посочения размер, както и в частта на допусната
делба е неоснователно и следва да бъде отменено.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 36/11.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 43/2021 г. по описа на
РС Тополовград в частта, в която е отменен на основание чл.357 ал.2 от ГПК нотариален
акт № 157, том IІ, рег. № 597 по нот.дело № 317/10.10.2017 г. на Съдията по вписванията
при ТгРС в частта му относно удостовереното право на собственост на Г. И. С., ЕГН
********** от гр.**** върху следните ниви: 1.Поземлен имот с площ 2 200 кв.м., девета
категория, в местността „Червената шума“ с идентификатор 68583.66.8, по кадастрална
карта, номер по предходен план № 066008 по КВСЗ на село *****, НТП – нива; 2.Поземлен
имот с площ 5 599 кв.м., шеста категория, в местността „Ашакларе“, с идентификатор
68583.84.15, по кадастрална карта, номер по предходен план № 084015 по КВСЗ на село
*****, НТП – нива; 3.Поземлен имот с площ 2 200 кв.м., трета категория, в местността
„Батаци“ с идентификатор 68583.144.8, по кадастрална карта, номер по предходен план №
144008 по КВСЗ на село *****, НТП – нива; 4.Поземлен имот с площ 10 499 кв.м., трета
категория, в местността „Каратопрак“ с идентификатор 68583.180.7, по кадастрална карта,
номер по предходен план № 180007 по КВСЗ на село *****, НТП – нива /посочени под № от
11
1 до 4 в нотариалния акт/ в частта за разликата над 48/1008 ид.части до размера на
84/2160 идеални части, както и върху следните ниви: 1.Поземлен имот от 8 599 кв.м., шеста
категория, в местността „Плочите“, с идентификатор 68583.17.14, по кадастрална карта,
номер по предходен план № 017014 по КВСЗ на село *****, НТП – нива; 2. Поземлен имот с
площ 3 400 кв.м., шеста категория, в местността „Чукарата“, с идентификатор 68583.62.10
по кадастрална карта, номер по предходен план № 062010 по КВСЗ на село *****, НТП –
нива; 3. Поземлен имот от 19 000 кв.м., девета категория, в местността „Кюстарлък“, с
идентификатор 68583.108.10, по кадастрална карта, номер по предходен план № 108010 по
КВСЗ на с.****, НТП – нива; 4. Поземлен имот с площ 7 800 кв.м., трета категория, в
местността „Бозалъка“, с идентификатор 68583.147.2 по кадастрална карта, номер по
предходен план № 147002 КВСЗ на с.****, НТП – нива; 5. Поземлен имот с площ 5 399
кв.м., шеста категория, в местността „Друма“, с идентификатор 68583.154.32, по
кадастрална карта, номер по предходен план № 154032 по КВСЗ на село *****, НТП – нива;
6. Поземлен имот с площ 9 497 кв.м., шеста категория, в местността „Чилиите“, с
идентификатор 68583.158.12, по кадастрална карта, номер по предходен план № 158012 по
КВСЗ на село *****, НТП – нива; 7. Поземлен имот с площ 1 050 кв.м., трета категория, в
местността „Адата“, с идентификатор 68583.189.81, по кадастрална карта, номер по
предходен план № 189081 по КВСЗ на село *****, НТП – нива /посочени под № от 14 до 20
в нотариалния акт/ в частта за разликата над 6/144 ид.части до размера на 12/432
идеални части.
ОТМЕНЯ решение № 36/11.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 43/2021 г. по описа на
РС Тополовград в частта, в която е допусната делбата, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА делбата между С. М. Ш., ЕГН – **********, от гр.*******, Х. М. И.,
ЕГН – ********** от гр.*******, К. Н. Б., ЕГН – ********** от с.*****, С. Н. А., ЕГН –
********** от гр.******, Е. Д. Т., ЕГН – ********** от с.*****, Д. Г. К., ЕГН – **********
от гр.******, Н. Г. Т., ЕГН – ********** от гр.****, М. Н. Т., ЕГН – ********** от
гр.******, вх.А, ап.12, К. П. Й., ЕГН – ********** от с.***, *****, Н. П. Й., ЕГН –
********** от с.***, *****, Х. К. Й., ЕГН – ********** от гр.****, ап.6,Р. К. Й., ЕГН
********** от гр.********, Г. Х. Х., ЕГН – ********** от гр.*******, А. Х. Х.,ЕГН –
********** от гр.************, ЕГН – ********** от с.**********, Д. Г. Г., ЕГН –
********** от с.*******, Я. Г. Г., ЕГН – ********** от с.****, М. И. Н., ЕГН ********** от
гр.*********, К. Г. Д., ЕГН – ********** от гр.*********, П. Г. М., ЕГН – ********** от
гр.*********, М. Х. Н., ЕГН – ********** от гр.*****, Е. Г. Д., ЕГН – ********** от
гр.*******, Г. И. С., ЕГН – ********** от гр.******* и С. И. С., ЕГН – ********** от
гр.****** чрез особен представител адв.Х. по отношение на оставените им в наследство от
С.И.М., поч.*** недвижими имоти, находящи се в землището на с.****, както следва:
поземлен имот с площ 8 599 кв.м, шеста категория, в местността „ПЛОЧИТЕ", с
идентификатор 68583.17.14, по кадастрална карта, номер по предходен план № 017014 по
КВСЗ на село *****; поземлен имот с площ 3 400 кв.м, шеста категория, в местността
„ЧУКАРАТА", с идентификатор 68583.62.10 по кадастрална карта, номер по предходен
12
план № 062010 по КВСЗ на село *****; поземлен имот с площ 19 000 кв.м, девета
категория, в местността „КЮСТАРЛЪК", с идентификатор 68583.108.10 по кадастрална
карта, номер по предходен план № 108010 по КВСЗ на село *****; поземлен имот с площ 7
800 кв.м, трета категория, в местността „БОЗАЛЪКА", с идентификатор 68583.147.2 по
кадастрална карта, номер по предходен план № 147002 по КВСЗ на село *****; поземлен
имот с площ 5 399 кв.м, шеста категория, в местностга „ДРУМА", с идентификатор
68583.154.32 по кадастрална карта, номер по предходен план № 154032 по КВСЗ на село
*****; поземлен имот с площ 9 497 кв.м, шеста категория, в местността „ЧИЛИИТЕ", с
идентификатор 68583.158.12 по кадастрална карта, номер по предходен план № 158012 по
КВСЗ на село ***** и поземлен имот с площ 1 050 кв.м, трета категория, в местността
„АДАТА", с идентификатор 68583.189.81 по кадастрална карта, номер по предходен план №
189081 по КВСЗ на село *****, при квоти: за С. Ш. и Х. И. по 12/144 ид.ч.; за К. Б., С. А. и
М. Т. по 6/144 ид.ч. за Е. Т., Д. К. и Н. Т. по 2/144 ид.ч.; за Е. Д. 2/144 ид.ч.; за Г. С. и С. С.
по 6/144 ид.ч.; за Х. Й. и Р. Й. по 8/144 ид.ч.; за К. Й. и Н. Й. по 4/144 ид.ч.; за Г. Х., А. Х.,
Д. Г. и Я. Г. по 36/144 ид.ч.; за С. Г. 12/144 ид.ч.; за М. Н., М. Н., К.Д. и П. М. по 3/144 ид.ч.,
като искът за делба по отношение на Д. Б. С., ЕГН ********** от с.*** и К. К. Й., ЕГН –
********** от с.*** като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА делбата между С. М. Ш., ЕГН – **********, от гр.*******, Х. М. И.,
ЕГН – ********** от гр.*******, К. Н. Б., ЕГН – ********** от с.*****, С. Н. А., ЕГН –
********** от гр.******, Е. Д. Т., ЕГН – ********** от с.*****, Д. Г. К., ЕГН – **********
от гр.******, Н. Г. Т., ЕГН – ********** от гр.****, М. Н. Т., ЕГН – ********** от
гр.******, вх.А, ап.12, К. П. Й., ЕГН – ********** от с.***, *****, Н. П. Й., ЕГН –
********** от с.***, *****, Х. К. Й., ЕГН – ********** от гр.****, ап.6,Р. К. Й., ЕГН
********** от гр.********, Г. Х. Х., ЕГН – ********** от гр.*******, А. Х. Х.,ЕГН –
********** от гр.************, ЕГН – ********** от с.**********, Д. Г. Г., ЕГН –
********** от с.*******, Я. Г. Г., ЕГН – ********** от с.****, М. И. Н., ЕГН ********** от
гр.*********, К. Г. Д., ЕГН – ********** от гр.*********, П. Г. М., ЕГН – ********** от
гр.*********, М. Х. Н., ЕГН – ********** от гр.*****, Е. Г. Д., ЕГН – ********** от
гр.*******, Г. И. С., ЕГН – ********** от гр.******* и С. И. С., ЕГН – ********** от
гр.****** чрез особен представител адв.Х. по отношение на оставените им в наследство от
И.М.С., поч.1924 г. недвижими имоти, находящи се в землището на с.****, както следва:
поземлен имот с площ 2 200 кв.м, девета категория, в местността „ЧЕРВЕНATA ШУМА", с
идентификатор 68583.66.8 по кадастрална карта, номер по предходен план № 066008 по
КВСЗ на село *****; поземлен имот с площ 5 599 кв.м, шеста категория, в местността
„АШАКЛАРЕ", с идентификатор 68583.84.15 по кадастрална карта, номер по предходен
план № 084015 по КВСЗ на село *****; поземлен имот с площ 2 200 кв.м, трета категория, в
местността „БАТАЦИ", с идентификатор 68583.144.8 по кадастрална карта, номер по
предходен план № 144008 по КВСЗ на село ***** и поземлен имот с площ 10 499 кв.м,
трета категория, в местността „КАРАТОПРАК", с идентификатор 68583.180.7 по
кадастрална карта, номер по предходен план № 180007 по КВСЗ на село *****, при квоти:
за М. М. и С. Ш. по 168/1008 ид.ч.; за К. Б., С. А., М. Т., Г. С. и С. С. по 48/1008 ид.ч.; за Е.
13
Т., Д. К. и Н. Т. по 16/1008 ид.ч.; за Е. Д. 96/1008 ид.ч.; за К. Й. и Н. Й. по 32/1008 ид.ч.; за
Х. Й. и Р. Й. по 64/1008 ид.ч.; за Г. Х., А. Х., Д. Г. и Я. Г. по 12/1008 ид.ч.; за С. Г. 24/1008
ид.ч.; за М. Н., М. Н., К.Д. и П. М. по 6/1008 ид.ч., като искът за делба по отношение на Д. Б.
С. и К. К. Й. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
Потвърждава решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14